Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7631 от 24.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 61303/2024
Вид
Решение № 7631
Подписан
24.04.2026
Състав
АНЕТА ИЛЧЕВА ИЛЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 587 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • § 7, ал. 4 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл. 2, ал. 1, т. 4 · Закон за общинската собственост
  • § 10 · Закон за общинската собственост
  • чл. 19 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7631 гр. *, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.И.И при участието на секретаря К. Д. Н. като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20241110161303 по описа за 2024 година

Е. П. С. и Б. П. С. са предявили срещу * активно субективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ответникът не е собственик на следните недвижими имоти: 1) реална част с площ от 550 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** съгласно Скица на поземлен имот № * г. по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-* г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот: няма данни за изменение, с адрес на поземления имот гр.

* с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: комплексно застрояване, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 37,193, квартал: 2, парцел: II, съседи: ***, ***, ***, ***,

***,

***,

***,

***,

***,

***, ***, ***, ***; 2) самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** съгласно Скица на сграда № * г. по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-* г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо сградата: няма данни за изменение, с адрес на сградата гр. *, район „*“, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 76 кв. м., брой етажи:

1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма; 3) самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** съгласно Скица на сграда № * г. по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-* г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо сградата: няма данни за изменение, с адрес на сградата гр. *, район „*“, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 102 кв. м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение:

1 жилищна сграда – еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма.

Ищците твърдят, че са станали собственици на реална част с площ от 550 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** и на построените в нея сгради с идентификатор *** и идентификатор *** по силата на изтекла в тяхна полза 10-годишна придобивна давност, считано от 1990 г. до настоящия момент.

Излагат, че по силата на Заповед № 7/30.06.1975 г. на директора на СП „Поддържане на пътища и съоръжения – СНС“ техният баща * бил настанен заедно със семейството си в къща, находяща се на ул. „3014“, кв. „*“, състояща се от две стаи и кухня, като до 1990 г. * заплащал наем. Същият починал на 24.03.2019 г., а съпругата му * – на 30.03.2020 г., оставяйки за законни наследници ищците. В исковата молба се посочва, че през целия период от настаняването на баща им през 1975 г. до настоящия момент са владели непрекъснато, спокойно и необезпокоявано процесните имоти, с оглед на което считат, че са придобили процесната реална част от поземления имот, ведно със сградите, построени върху нея, по силата на изтекла придобивна давност. По тази причина през 2015 г. инициирали процедура по съставяне на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка за придобитите по давност процесни имоти, като в молбата им, заверена от *, район „*“ и от МДТ „*“, било удостоверено, че имотът не е общински и няма съставен АДС до 01.06.1996 г. Молбата била върната от областния управител на *-област с указания, поради което процедурата останала недовършена. Допълват, че към 2015 г. за територията на район „*“, ж.к. „*“, ул. „3014“ нямало одобрени КККР. Излагат, че на 08.09.2023 г. отново поискали заверка на молбата декларация за признаване право на собственост върху недвижим имот. Мълчаливият отказ на кмета на *, район „*“ бил пред АССГ, като в хода на делото * представила 2 бр. актове за частна общинска собственост – АОС № * г. и АОС № * г. По силата на решение № 1979/26.03.2024 г. по адм. дело № 9412/2023 г. АССГ отменил мълчаливия отказ на кмета на *, район „*“, като впоследствие кметът заверил посочената молба декларация, ведно с констативен протокол от 27.11.2023 г., представляващ неразделна част от нея. В него било отразено, че не са били открити съставени актове за държавна собственост преди 01.06.1996 г., но се установило наличието на АОС № * г. и АОС № * г.

Ищците обосновават правния си интерес от предявяване на настоящите отрицателни установителни искове с факта, че с издадените актове за общинска собственост ответникът оспорва правото им на собственост върху процесните имоти. Поддържат, че последните са официални свидетелстващи документи, които обаче само констатират собствеността, а не я пораждат. В актовете за общинска собственост не били посочени конкретните индивидуализиращи белези, в т.ч. фактическите основания, на които са придобити процесните имоти. Липсвали и данни ответникът да е стопанисвал процесните имоти, да е провеждал мероприятия по облагодоряването им, да ги е отдавал под наем или изобщо да е извършвал действия, с които да е демонстрирал, че счита имотите за свои от 1990 г. до настоящия момент. Ищците твърдят, че са упражнявали фактическа власт и са своили процесните имоти първо чрез своите наследодатели, а след това и самостоятелно за период от повече от 10 години. Позовават се на мотивите на т. 2 от ТР № 8/2014 г. по т.д. № 8/2014 г. на ВКС, според което, за да бъде разграничен един поземлен имот от друг имот, не е нужно 2 границите му да са нанесени материално чрез поставяне на ограда или други гранични знаци или чрез нанасяне в кадастрален или регулационен план или кадастрална карта, а е достатъчно един юридически акт да ги посочва така, че да могат да бъдат определени, с оглед на което считат за допустим предявеният отрицателен установителен иск по отношение сочената реална част с площ от 550 кв. м. от процесния поземлен имот. Считат, че реално обособена част от УПИ може да се придобие по давност в хипотезата на чл. 200 ЗУТ, само ако са налице изискванията по чл. 19 ЗУТ, какъвто е и настоящият случай.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Поддържа доводи за недопустимост поради това, че ищците се намират в процесните имоти по силата на наемно правоотношение, установено със заповед за настаняване от 1975 г., поради което праводателят на ищците, а впоследствие и самите те се явяват държатели на имотите, а не владелци, както и поради това, че процесната реална част от поземлен имот с идентификатор *** не представлява конкретен обект със свои площ и граници, които да го индивидуализират. Сочи, че правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***, част от който е и процесната реална част, се установява със следните съставени актове: АОС № * г., АОС № * г. и АОС № * г. Поддържа, че всеки от трите акта съдържа необходимите реквизити и основания за съставянето им, като по своята същност актовете представляват официални свидетелстващи документи, които се ползват с обвързваща материална доказателствена сила по повод отбелязаното в тях. Твърди, че ищците са единствено държатели на процесните имоти на основание заповедта за настаняване на техния наследодател през 1975 г., както и че са извършвали търпими за собственика действия върху имота, които не следва да влияят върху правото на собственост върху тях, притежавано от ответника. Оспорва доказателствената стойност на представените от ищците молба декларация от 2015 г. и удостоверение от 16.07.2014 г., издадено от АГКК.

С протоколно определение от 24.03.2026 г. съдът е допуснал изменение на предявения иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, като следва да се счита, че е поискано да бъде признато за установено, че ответникът не е собственик на реална част с площ от 638,42 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** съгласно Скица на поземлен имот № * г. по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-* г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот: няма данни за изменение, с адрес на поземления имот гр. *, район „*“, местност „*“, с площ от 4849 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: комплексно застрояване, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 37,193, квартал: 2, парцел: II, съседи:

***, ***, ***, ***, ***, ***,

***,

***,

***,

***,

***,

***, ***.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

3

С ъ с Заповед № 7/30.06.1975 г. на директора на СП „Поддържане на пътища и съоръжения – СНС“ * е настанен в къща, находяща се на ул. „3014“, кв. „*“, състояща се от две стаи и кухня.

От удостоверение за наследници на *, починал на 24.03.219 г., се установява, че негови наследници са били *, Б. П. С. и Е. П. С.. От удостоверение за наследници на *, починала на 30.03.2020 г., се установява, че нейни наследници са Б. П. С. и Е. П. С..

В удостоверение от 16.07.2014 г. на АГКК е посочено, че за територията на ж.к. „*“ (ул. „3014“), район „*“, *, няма одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри.

АОС № * г. е съставен за имот в гр. *, район „*“, м. НПЗ „*“, кв. 8, пл. № 37 по ЗРП, одобрен със Заповед № РД-50-09-315/11.12.1989 г., площ 4300 кв.м., правно основание: чл. 2, ал. 2, т. 2 ЗОС, § 10 от ПЗР на ЗОС.

АОС № * г. е съставен за имот в гр. *, район „*“, кв. 2, парцел II – отреден за общ. нужди, м. НПЗ „*“ от ЗРКП, одобрен с решение № 118 по протокол № 24/30.03.2001 г. на СОС, площ 2736,24 кв.м., правно основание: чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОС, § 10 от ПЗР на ЗОС.

Представен е и АДС № * г., с който се заема за държавен имот, находящ се в гр. *, Суходолската река и *, на основание общинско място при регулация на суходолската река при граници – от една страна реката, а от друга книжно-сортировъчната фабрика, за СГНС – градина.

В констативен протокол към молба-декларация с вх. № РИЛ23-ГР94-1202/08.09.2023 г. за извършване на обстоятелствена проверка по реда на чл. 587 ГПК и чл. 79 ЗС е посочено, че поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР, одобрени със Заповед № РД18-*г. на ИД на АГКК с площ 4849 кв.м. е общинска собственост на основание АЧОС № * г. и АЧОС № * г. Реална част от ПИ с ид. *** по КК и КР, попада в улица по регулация между О.Т. 4 и О.Т. 6 по действащия ЗРКП на гр. *, м. „НПЗ *“ – 2001 г. публична общинска собственост, на основание чл. 3, ал. 2, т. 3, при условията на чл. 56, ал. 2 ЗОС и § 7, ал. 4 от ПЗР на ЗМСМА.

Събрани са гласни доказателства. * сочи, че ищците са му съседи от 1977 г. насам и те живеят в две сгради в един заграден парцел на съседната улицата № 3000. Сградите представлявали двуетажни постройки от около 70-80 кв.м., заедно с една едноетажна постройка от около 40 кв.м. в поддържан и стопанисван двор. Знае, че ищците живеят там от 1973 - 1974 г. Излага, че е помагал за направата на ограда от северната страна на имота откъм река Суходолска. Ищците стопанисвали сградите, постоянно правели текущи ремонти, санирали ги, мястото било в доста прилично състояние, озеленено, със стопанисван двор и подредени плочки. Не е чувал някой досега да е оспорвал владението върху тези имоти. Никога не е виждал служители на общината да извършват действия по облагородяване, стопанисване, поддържане на мястото, където са разположени къщите.

Според приетите по делото основно и допълнително заключения на съдебнотехническа експертиза реалната част от поземлени имоти с кадастрални идентификатори *** и ***, с адрес: област * (столица), община * *, район „*“, улица 4

„3014“ № 6, м. *, вид територия Урбанизирана, НТП ниско застрояване (до 10 м.), с площ от 647.53 кв. м., стар номер 37, квартал 2, парцел II, одобрен със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-*г. на ИД на АГКК с пл. № 37 от УПИ II, която ползват Е. П. С. и Б. П. С., отговаря на изискванията на чл. 19 от ЗУТ. Реалната част се ползва като дворно място със застроени в него две жилищни сгради от 76 кв. м. и 102 кв. м., нанесени в КККР с идентификатори *** и *** Няма белези да са извършвани действия по стопанисване и облагородяване от * на реалната част от поземлен имот с кадастрален идентификатор ***. Поземлен имот с идентификатор *** по регулационния план на местност НПЗ „*“, одобрен с решение № 118 по протокол № 24/30.03.2001г. на СОС, попада в улица с о.т. 3 - о.т.4 - о.т.5 и в парцел II, отреден за общ. нужди от кв. 2, като процесният имот не попада в парцел II. Процесният имот е в очертанията на имота, актуван с акт № * г. и съответно с АОС от 2000 г., но не и с този, актуван с АОС от 2002 г. Реалната част, предмет на иска, попада в улица с о.т. 3 - о.т.4 - о.т.5 по регулационния план на местност НПЗ „*“, одобрен с решение № 118 по протокол № 24/30.03.2001 г. на СОС.