Решение № 2545 от 27.09.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 8759/2022
- Вид
- Решение № 2545
- Подписан
- 27.09.2022
- В сила
- 27.09.2022
- Състав
- Станимира Иванова, Райна Мартинова, Георги Стоев
Цитирани разпоредби
- чл. 433, ал. 1, т.1-8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т.1-8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т.1-8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т.1-8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т.1-8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т.1-8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т.1-8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал.1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 1, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2545 гр. София, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Станимира И.а
Членове:
Райна Мартинова
Г. Стоев като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20221100508759 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 09203/12.07.2022 г. (на ЧСИ Г. Д.), подадена от П.
Р. И. чрез назначения в изпълнителното производство особен представител адв. С.Д. против Разпореждане от 23.06.2022 г., с което е отказано прекратяване на изпълнително дело № 20177810401095 по описа на ЧСИ Г. Д. на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК.
В жалбата си П. Р. И. поддържа, че разпореждането е незаконосъобразно и моли да бъде отменено и вместо него да бъде постановено определение, с което да се уважи подадената жалба като се приеме, че са настъпили основанията за прекратяване на изпълнително дело № 20177810401095 по описа на ЧСИ Г. Д..
Взискателелят не е представил възражение в предвидения в чл. 436, ал. 3 от ГПК срок.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК частният съдебен изпълнител Г. Д. е представил подробни мотиви, в които поддържа становище за неоснователност на подадената жалба.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в жалбата доводи и мотивите на частния съдебен изпълнител, намира следното:
Производството по изпълнително дело № 20177810401095 по описа на ЧСИ Г.
Д. е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 03.05.2017 г. по гр.д. № 1
16546/2014 г. по описа на Районен съд гр. Варна, с който П. Р. И. е осъден да заплати на К.Л.Т. – Д. суми, за които е постановено влязло в сила съдебно решение.
На 06.06.2017 г. служител на ЧСИ е залепил уведомление за връчване на покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20177810401095 по описа на ЧСИ Г. Д..
С Разпореждане от 07.04.2020 г. частният съдебен изпълнител е назначил като особен представител на длъжника адв. С.Д..
С молба вх. № 06530/10.06.2020 г. взискателят е направил искане да бъдат предприети действия по изнасяне на публична продан на недвижим имот, собственост на длъжника.
С молба вх. № 07598/13.06.2022 г. взискателят е направил искане недвижим имот да бъде изнесен на публична продан.
С молба вх. № 08122/21.06.2022 г. особеният представител на длъжника е направил искане да бъде констатирано прекратяване на изпълнителното дело, като с Разпореждане от 23.06.2022 г. искането е оставено без уважение.
Съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 1, т. 6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи изпълнителното производство.
В чл. 433, ал. 1, т.1-8 от ГПК са предвидени основанията, при настъпването на които изпълнителното производство се прекратява.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Движението на изпълнителното производство зависи от волята на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ и т.н. С оглед на това липсата на активно поведение от страна на взискателя има за последица прекратяване на изпълнителното производство по право.
В настоящия случай от доказателствата по изпълнителното дело се установява, че е налице поддържаното от длъжника по изпълнението основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. От представените доказателства по изпълнително дело № 20177810401095 по описа на ЧСИ Г. Д. е видно, че молба с искане за предприемане на изпълнителни действия е подадена на 10.06.2020 г., а следващата молба е от 13.06.2022 г. Предвиденият в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК срок е изтекъл в края на работния ден на 10.06.2022 г. (петък). Следващото извършено от взискателя действие е на 13.06.2022 г., когато взискателят е направил 2 искане изпълнението да бъде насочено към недвижим имот, собственост на длъжника.
По делото не са ангажирани доказателства, че между 10.06.2020 г. и 13.06.2022 г. взискателят е правил други искания за принудителни действия. В посочения период не е включен период, в който съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. изпълнителното производство е спряно. Това е така, доколкото в чл. 5 от него са изброени изрично случаите, при които се спира прилагането на определени изпълнителни действия, но това не включва сроковете, в които могат да бъдат правени искания за предприемане на изпълнителни действия по смисъла на чл. 433, ал.1 ,т. 8 от ГПК.
Следователно съдът намира за установено поддържаното от длъжника по изпълнението основание за прекратяване на изпълнителното производство- поради това, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. В хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК прекратяването на изпълнителното производство настъпва по силата на закона, независимо от това дали и кога е издадено постановление на съдебния изпълнител, което има декларативно, а не конститутивно действие, т. е. само прогласява вече настъпилото прекратяване. Ето защо правните последици на прекратяването на производството по изпълнително дело № 20177810401095 по описа на ЧСИ Г. Д. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК са настъпили на датата, следваща тази, в която е изтекъл двугодишния срок- 11.06.2022 г.
Взискателят е подал нова молба по изпълнителното дело на 13.06.2022 г., към който момент, обаче, то вече е било прекратено по силата на закона, т. е. не е било висящо и по него не могат да бъдат извършвани каквито и да било процесуални действия както от страните, така и от съдебния изпълнител.
Предвид на изложеното, обжалваният отказ на съдебния изпълнител, постановен на 23.06.2022 г., за прекратяване на изпълнителното производство, следва да бъде отменен и вместо него да бъде постановено прогласяване прекратяването на изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на датата 11.06.2022 г.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба жалба вх. № 09203/12.07.2022 г. (на ЧСИ Г. Д.), подадена от П. Р. И. чрез назначения в изпълнителното производство особен представител адв.
С.Д. - длъжник по изпълнително дело № 20177810401095 по описа на ЧСИ Г. Д.
Разпореждане от 23.06.2022 г., с което е отказано прекратяване на изпълнително дело № 20177810401095 по описа на ЧСИ Г. Д. на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК и 3
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРОГЛАСЯВА настъпило по право прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело № 20177810401095 по описа на ЧСИ Г. Д., на датата 11.06.2022 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4