Решение № 2678 от 12.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2678 гр. Пловдив, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20225330118393 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от М. И. В., ЕГН ********** против „Би енд джи кредит“ ООД, ЕИК 201513004, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.5, чл.11, чл. 19 ЗПК.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за кредит MAX № .... от 04.05.2022 г., по силата на който получил 700 лева, платими на 21 вноски, при предвидени доп. услуги – „бързо разглеждане на искането за кредит“ с дължима сума от 244,79 лева и „динамично плащане по кредит“ от 350 лева, които не били дължими, предвид чл. 10а, ал. 2 ЗПК и недействителност на клаузите за тях в договора. Излагат се съображения за нарушаване нормите на ЗПК и ЗЗП.

Моли за прогласяване нищожността на двете клаузи от договора за тези доп. услуги – уговорени в ущърб на потребителя, в противоречие с добрите нрави и чл. 143146 ЗЗП, както и принципно недължими, съгл. чл. 10а ЗПК. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал ОИМ. Не взема становище за о.с.з., редовно призован.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Налице е договор за кредит MAX № ...... от 04.05.2022 г., по силата на който са 1 предоставени кр. средства от 700 лева, платими на 21 вноски, при ГПР 47,64 % и ГЛП 39,39%, с предвидени доп. услуги – „бързо разглеждане на искането за кредит“ с дължима сума от 244,79 лева и „динамично плащане по кредит“ от 350 лева. Няма спор относно наличието на правоотношението, обвързващо страните с предвидените права и задължения.

Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисиони за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж.

Съдът намира, че двете суми, уговорени като доп. такси за посочените услуги, представляват установени задължения на кредитополучателя, свързани именно с усвояване и управление на кредита, поради което клаузите за дължимостта им са уговорени изцяло в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, която правна норма установява забрана за начисляване на такси и комисиони, свързани с усвояване и управление на кредита.

С предвиждането на тези такси реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал.

4 ЗПК и се увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения се получават две допълнителни възнаграждения.

С тях се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер /47,64 %/ и съотношението между главницата, таксите и възнаградителната лихва. Ето защо, посоченият в договора ГПР не отговаря на действителния. Това от своя страна представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, вр. с чл.

68д, ал. 1 ЗЗП и член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В този смисъл Решение № 260123/25.09.2020 г. по в. гр. д. № 1214/2020 г.; Решение № 682/7.07.2020 г. по в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение № 1375/22.11.2019 г. по в. гр. д. № 1983/2019 г.;

Решение № 220/18.02.2020 г. по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение № 1411/29.11.2019 г. по в. гр. д. № 1207/2019 г.; Решение № 1510/13.12.2019 г. по в. гр. д. № 2373/2019 г.;

Решение № 33/8.01.2020 г. по в. гр. д. № 2344/2019 г. на ПОС и др.

Освен горното, клаузите са нищожни и поради противоречие с добрите нрави.

Дължимите суми представляват 84,97 % от предоставения кредит /(594,79/700)*100/.

Видно е, че такива уговорки изцяло противоречат на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като нарушават принципа на справедливост.

2

Основната цел на така уговорените клаузи е да дoведат до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника и до увеличаване на подлежаща на връщане сума с почти двоен размер спрямо главницата, което е в контраст с разумните граници на добрите нрави и не се толерира от закона, а е и изцяло във вреда на потребителя.

При изготвянето на доклада по делото, съдът е указал на ответника, че е негова доказателствената тежест да установи валидността на оспорените клаузи. У него лежат и неблагоприятните последици от непровеждането на доказване относно тези факти.

Същевременно и въпреки указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК – ответникът не доказва осъществяване на престация и извършване на действия/услуги, за които са уговорени така предвидените такси. Тоест и реално извършване на конкретни услуги или действия, свързани с предоставянето и погасяването на кредита, не се установява, за да се дължат предвидените суми /които принципно са недължими, съгл. посочената норма на ЗПК/.

Тъй като противоречието между клаузите и добрите нрави е налице още при сключване на договора, според чл. 26, ал. 1, вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази част същият не е пораждал правно действие. Нищожността на клаузите е пречка за възникване на задължения по тях /в т.см. - Решение № 1668/22.12.2022 г. по в.гр.д. № 2594/2022 г. на ПОС/.

Предвид изложеното, съдът приема исковете за основателни, при което следва да бъдат уважени.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане на 100 лева – ДТ.

Претендира се и адв. възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер, съобразно чл. 7, ал.2, т.1 НМРАВ възлиза на минимума от 480 лева с ДДС /предвид док. за регистрация/, който следва да се присъди лично на пълномощника.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните М. И. В., ЕГН ********** и „Би енд джи кредит“ ООД, ЕИК 201513004, че клаузите на чл. 9, ал.

1 – за дължимост на сума от 244,79 лева за допълнителна услуга „бързо разглеждане на искането за кредит“ и чл. 9, ал. 2 – за дължимост на сума от 350 лева за допълнителна 3 услуга „динамично плащане по кредит“, от сключения помежду им договор за кредит MAX № ... от 04.05.2022 г., са нищожни.

ОСЪЖДА „Би енд джи кредит“ ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Незабравка“ № 25, ет.5, да плати на М. И. В., ЕГН **********, с адрес: ..., сумата от 100 лева /сто лева/ - разноски за настоящото производство.

ОСЪЖДА „Би енд джи кредит“ ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Незабравка“ № 25, ет.5, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., да плати на а.Д. В. М., с адрес: ....., сумата от 480 лева с ДДС /четиристотин и осемдесет лева/ - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца М. И. В. в производството по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4