Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 4798 от 30.09.2025, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Частно гражданско дело 2896/2025
Вид
Разпореждане № 4798
Подписан
30.09.2025
Състав
Михаела Иванова Атанасова

Цитирани разпоредби

РАЗПОРЕЖДАНЕ

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Кюстендил

Районен съд – Кюстендил, XVII-ти състав в проведеното на 30.09.2025 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 2896 по описа на съда за 2025 г., докладвано от Михаела Ив. Атанасова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, намери следното:

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, против длъжника С. М. М., ЕГН ********** с посочен в заявлението настоящ адрес:

*** с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както следва: 74.67 BGN /седемдесет и четири лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща главница за периода 21.06.2023 г. - 24.07.2023 г., от които: 2,68 лева, за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги по Договор за услуга Yettel TV с предпочетен номер *** (ID: ***) от 21.06.2023 г. за период 21.06.2023-24.07.2023 г.; 71,99 лева, за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 11.04.2023 г. за период 21.06.2023 г. - 24.07.2023 г., 662.72 BGN /шестстотин шестдесет и два лева и седемдесет и две стотинки/ неустойка, от които: 241.49 лева, дължима неустойка за прекратяване на услуги по Договор за услуга Yettel TV с предпочетен номер *** (ID: ***) от 21.06.2023 г., от които: 102.49 лева, представляващи три стандартни месечни такси и 139.00 лева за устройство ZTESTBB866V2H01 with RCU Tech4Home, представляващи цената на устройството, което потребителят не е върнал при прекратяване на договора; 421.23 лева, дължима неустойка за прекратяване на услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 11.04.2023 г., от които: *** лева, представляващи три стандартни месечни такси и 277.38 лева за устройство ZTEBlade A53+ 64GBBlack, представляващи разлика между цената на устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен план, ведно със законната лихва от 23.09.2025 г. до изплащане на вземането, както и сторените разноски – държавна такса в размер на 21,25 BGN и адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 BGN.

Съдът като съобрази, че се претендира вземане за парична сума, за което искът е подсъден на районния съд, подаденото заявление отговаря на изискванията за редовност по смисъла на чл. 410, ал. 2 във вр. чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК и че липсват данни за визираните в разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2, 3 и 4 ГПК отрицателни предпоставки, намира, че искането следва да бъде уважено, изключая сумата за неустойка, която се явява недължима във всичките й сочени в допълнителната молба на заявителя компоненти поради следните съображения:

Съдържанието на клаузите относно претендираните неустойки, представляваща стойността на тримесечни абонаментни такси, съдът намира да е договорено извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, съобразно заложените за това критерии в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на 1

ОСТК на ВКС. В случая, в противоречие на добрите нрави, с клаузите за неустойка е регламентирана имуществена облага за мобилния оператор в размер, какъвто би получил, ако договорът не е прекратен, но без да е уговорено предоставянето и ползването на каквато и да било услуга на абоната. С договора не са предложени насрещни права за абоната, съпоставими с предвидената неустойка при прекратяване на договорните отношения, а това противоречи на добросъвестността и създава основание за неоснователно облагодетелстване на една от страните в правоотношението, която в случая е мобилният оператор. Поради тази причина без правно значение е постигнатото споразумение с КЗП през 2018 г. за формиране на вземанията за неустойка до размера на три стандартни месечни абонаментни вноски, както и обстоятелството, че до този размер се претендира неустойката за всеки от предоставените на ответника мобилни номера. Независимо от размера, до който се претендира неустойка, то вземането за същата се основава на нищожно съглашение.

Налице е изначална недействителност на неустоечното съглашение поради противоречието му с добрите нрави още при сключването на договора. Следователно, в конкретния случай не е налице валидно съглашение за неустойка и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 вр. ал. 4 от ЗЗД, в тази си част договорите изобщо не са породили правно действие, а нищожността на клаузата е пречка за възникване на вземане за неустойка по процесните договори. Отделно, целта на договорната неустойка е компенсация на евентуални вреди на изправната страна при предсрочно прекратяване на договора. В случая се твърди, че е предвидена такава при прекратяването му, като размерът е определен от оставащите абонаментни такси до края на срока на договора, но не повече от три. Касае се обаче не за такси по договора, а за най – високият абонамент според условията на плана. Така, настоящият съдиядокладчик намира, че следва в състезателен процес да се провери дали тази неустойка се явява необосновано висока, тъй като не се отчитат вредите, които операторът би претърпял. Те не могат да се определят като пропуснати ползи в размер на невнесените месечни абонаментни плащания, тъй като такива плащания са свързани с предоставяне на услуга, каквато безспорно операторът не осигурява при един прекратен договор. Вредите не могат да се определят и като съвкупност от най – високите абонаментни вноски, дори и ограничени до три такива. В случая, с оглед характера на производството, е достатъчно да се констатира обоснована вероятност клаузите да са неравноправни, каквато вероятност безспорно е налице.

За прецизност и пълнота следва да се посочи още, че от съдържанието на цитираната неустоечна клауза, според която размерът на неустойката е до трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, към който обаче е договорено да се дължи и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове, съответстващи на оставащия срок на ползване по съответния абонамент е, че с посоченото добавяне се надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. От това следва, че неустойката е договорена в необосновано висок размер, извън присъщите й функции – обезщетителна, санкционна и обезпечителна, поради което искането за нейното заплащане и на това основание се явява недължимо като уговорено в неравноправна клауза и противоречащо на добрите нрави. Отделно, санкцията, налагаща възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент, съдът счита за неясно представена и недаваща възможност за потребителя по ясен и разбираем начин да разбере как е формирана неустойката в този си компонент. Това е така, тъй като не се сочи какъв е конкретният размер на отстъпката.

В процесния договор не се съдържа достатъчно ясна информация за дължимия размер 2 на общата стандартна месечна абонаментна такса, без начислени отстъпки, която потребителят би дължал при прекратяване на договора, от която такса следва да се формира размера на тази част/компонент от неустойката.

По отношение на претендираните неустойки, представляващи съразмерни части от направените отстъпки в цените на съответните предоставени устройства, следва да се отбележи следното: цената на вещта е съществен елемент от договора за продажба и е изрично договорена от страните още към момента на сключване на договора, поради което с претенцията за заплащане на предоставена отстъпка от цената на вещта, под формата на неустойка, се цели последващо увеличаване на продажната цена, което е противно на добрите нрави, излизайки извън обезщетителната функция на неустойката. В разглеждания случай, посредством така уговорената неустойка се извършва промяна на съществен елемент от договора, а именно – цената на устройството, едностранно, без съгласието на потребителя. Правото на оператора да определя отстъпка от цената е упражнено по негова воля и още при сключването на договора, поради което не оправдава последващото едностранно увеличение на цената на устройството чрез договарянето на неустойка под формата на извършената отстъпка, тъй като цената следва да се счита за окончателно определена със сключване на договора. Горното обосновава недължимост и на този компонент от претендираната неустойка.

На последно място вземането за неустойка се претендира поради предсрочно прекратяване на договорната връзка между страните по вина на потребителя, изразяващо се в незаплащане на дължимите месечни суми. В случая се касае се писмени съглашения и изявлението за прекратяването им следва да е в писмена форма, както и достигнало до другата страна – чл. 87, ал. 1, изр. 2 ГПК. По делото не се установява заявителят да е отправил до абоната писмено предизвестие, с което да му е дал достатъчен срок за изпълнение на задължението му за плащане на дължими по договорите суми, както и доказателство, че длъжникът е уведомен за развалянето/прекратяването на договора, което препятства пораждането на вземането за неустойка в полза на заявителя, поради прекратяване на договорите за мобилни услуги и за предоставено устройство за ползване на мобилни услуги преди изтичане на уговорения срок, което е още едно основание за неоснователност на претенцията в тази й част.

Поради горното, заявлението за сума от 662,72 лв. следва да се отхвърли. В полза на заявителя следва да бъдат присъдени сторените разноски, които ще бъдат редуцирани съобразно уважената част от заявлението.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.

410 ГПК в полза на заявителя „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: 130460283, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, общ.

Столична, обл. София (столица) срещу длъжника С. М. М., ЕГН ********** с посочен в заявлението настоящ адрес: гр***, съгласно която С. М. М., ЕГН ********** с посочен в заявлението настоящ адрес: гр*** да заплати на кредитора „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.

Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, общ. Столична, обл. София (столица), сумите, както следва: 74.67 BGN /седемдесет и четири лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща главница за периода 21.06.2023 г. - 24.07.2023 г., от които:

3

2,68 лева, за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги по Договор за услуга Yettel TV с предпочетен номер *** (ID: ***) от 21.06.2023 г. за период 21.06.2023-24.07.2023 г.; 71,99 лева, за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 11.04.2023 г. за период 21.06.2023 г. 24.07.2023 г., ведно със законната лихва от 23.09.2025 г. до изплащане на вземането, както и сторените разноски – държавна такса в размер на 2,15 BGN и адвокатско възнаграждение в размер на 48,61 BGN.

ОТХВЪРЛЯ, депозираното от Йеттел България ЕАД ЕИК: 130460283, настоящ адрес гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, общ. Столична, обл.

София (столица) срещу длъжника С. М. М., ЕГН ********** с посочен в заявлението настоящ адрес: гр.София, *** заявление по чл. 410 от ГПК за сумите, както следва:

662.72 BGN /шестстотин шестдесет и два лева и седемдесет и две стотинки/ неустойка, от които: 241.49 лева, дължима неустойка за прекратяване на услуги по Договор за услуга Yettel TV с предпочетен номер *** (ID: ***) от 21.06.2023 г., от които: 102.49 лева, представляващи три стандартни месечни такси и 139.00 лева за устройство ZTESTBB866V2H01 with RCU Tech4Home, представляващи цената на устройството,което потребителят не е върнал при прекратяване на договора; 421.23 лева, дължима неустойка за прекратяване на услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 11.04.2023 г., от които: 143.85 лева, представляващи три стандартни месечни такси и 277.38 лева за устройство ZTEBlade A53+ 64GBBlack, представляващи разлика между цената на устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен план, ведно със законната лихва от 23.09.2025 г. до изплащане на вземането.