Решение № 151 от 27.01.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Варна , 26.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ивелина М. Събева

Константин Д. Иванов

Мая Недкова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20203100502333 по описа за 2020 година

Производството е по Глава ХХ-та ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Главна Дирекция „Национална полиция“ – МВР, с адрес: град София, п. к. 1715, бул. Александър Малинов № 1, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 2894/06.07.2020 год., постановено по гр. дело № 17063/2019 год. по описа на РС-Варна, с което въззивникът Главна дирекция „Национална полиция“ със седалище гр. София е осъден да заплати на Т. Д. Т. ЕГН ********** от с.

Каспичан, общ. Каспичан, обл. Шумен, ул. Девети май № 41, сумата от 1519, 03 лева (хиляда петстотин и деветнадесет лева и 03 ст.), представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 21.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 21.10.2019 год. до окончателното и́ изплащане, както и сумата от 216, 47 лева (двеста и шестнадесет лева и 47 ст. ), представляваща общия размер на обезщетения т а за забава върху дължимите плащания, в размер на законтата лихва, за периода от датата на падежа на всяко задължение – първо число на месеца, следващ изтичането на всеки един тримесечен период на отчитане, до датата на подаване на исковата молба в съда – 21.10.2019 год.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно. Оспорен е изводът на съда, че е налице празнота в ЗМВР, която да регламентира изчисляването на положения от служителите на МВР нощен труд (чрез преизчисляването му в дневен и отчитането и заплащането му като извънреден), която следва да бъде преодоляна чрез субсидиарното приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Счита, че празнота в ЗМВР няма, поради което и неправилно са приложени нормите на КТ, вкл. и на цитираната Наредба.

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което 1 исковете да бъдат отхвърлени, ведно с присъждане на сторените в двете инстанции съдебни разноски.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият Т. Д. Т. от с.

Каспичан, общ. Каспичан, обл. Шумен, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита решението за правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на сторените разноски.

В съдебно заседание въззивникът не изпраща представител, депозира писмено становище, с което поддържа въззивната си жалба.

Въззиваемият, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, поддържа писмения си отговор.

Съдът съобрази следното:

В исковата си молба, уточнена с молба в съдебното заседание от 26.06.2020 г., ищецът Т. Д. Т. от с. Каспичан, област Шумен, навежда следните твърдения:

В периода 21.10.2016 г. до 30.09.2019 г. е полагал труд на длъжността " Старши полицай“ в Зонално жандармерийско управление – Варна към Дирекция „Жандармерия“ при ГД „Национална полиция“ – гр. София. Ищецът е със статут на държавен служител. За периода 21.10.2016 г. до 30.09.2019 г.год. ищецът е полагал труд на 12/24 часови смени при сумирано изчисляване на работнто време. За същия този период ищецът е положил общо 1515 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент от 1, 143 възлиза на 1733 часа.

Преизчисляването на нощния към дневен труд води до положен извън установената норма труд от 218 часа, за който ищецът твърди, че следва да му бъде допълнително заплатен от ответника, като дължимата сума е в размер на 1519, 03 лева.

Твърди също, че ответникът му дължи и сумата от 216, 47 лева – размера на обезщетението за забава за плащане на дължимите възнаграждения за положен извънреден труд, за периода от първото число на месеца, следващ изтичането на съответния тримесечен период до 21.10.2019 год.

В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1519, 03 лева, представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен в периода 21.10.2016 год. – 20.08.2018 год. извънреден труд, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано от подаването на исковата молба до окончателното и́ изплащане, както и сумата от 216, 47 лева, представляваща размера на обезщетението за забава за плащане на дължимите възнаграждения за положен извънреден труд, за периода от първо число на месеца, следващ изтичането на съответния тримесечен период до 21.10.2019 год.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител поддържа иска си.

В писмен, отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК чрез процесуален представител, ответникът ГД „Национална полиция“ – гр. София, не оспорва, че в процесния период ищецът е бил държавен служител по служебно правоотношение в МВР. Оспорва предявения иск като твърди, че е заплатил всички отработени от ищеца часове нощен труд за процесния период. Навежда, че законодателят изрично е регламентирал, че продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа, поради което и ищецът няма основание да претендира заплащане на извънреден труд, попадащ извън редовното работно време, с приложение на общите норми на КТ и ЗДСл при положение, че има действащи специални норми. Твърди, че в исковия период Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. на министъра на вътрешните работи не е действала и поради това ищецът погрешно е формирал претенцията си за заплащането на положения от него нощен труд чрез 2 преизчисляването му в дневен и отчитнето и заплащнето му като извънреден. Положеният от ищеца нощен труд в процесния период е отчетен правилно, в съответствие със Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи и съответно е заплатен в пълен размер. Счита, че при наличието на специална уредба, нормите на НОСРЗ са неприложими спрямо служителите по служебно правоотношение в системата на МВР.

По тези съображения счита иска за заплащане на допълнително възнагржедние за положен в процесния период извънреден труд, получен чрез преизчисляването на нощния труд в дневен и отчитането му като извънреден, за неоснователен и настоява за отхвърлянето му. С оглед неоснователността на обуславящия иск, искът по чл. 86 ЗЗд също е неоснователен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, а това се установява и от събраните писмени доказателства, както и от заключението на вещото лице по ССчЕ, че страните са били в служебно правоотношение в процесния период, по което ищецът е изпълнявал длъжността "Старши полицай“ в Зонално жандармерийско управление – Варна към Дирекция „Жандармерия“ при ГД „Национална полиция“ – гр. София.

Съгласно Заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-791/28.10.2014 г., за всеки отработен нощен час или за част от него между 22, 00 и 06, 00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25 лв., а за работа през дните на официални празници, независимо, дали представлява извънреден труд или не, на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение в размер на удвоения размер на основното месечно възнаграждение. Тази заповед е изменена със Заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-40/15.01.2015 г., съгласно която Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. се изменя в частта относно начинът на определянето на допълнително възнаграждение за работа през дните на официални празници.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза от 02.03.2020 г., кредитирана от съда като обективна и безпристрастна и от изявленията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че за периода от 21.10.2016 год. – 30.09.2019 год. ищецът е отработил нощен труд общо в размер на 1515 часа. Установява се още, че тези часове не са преизчислявани с коефициент "1, 143" и не са били включени при изчисляването на общо положения от ищеца за всяко едно тримесечие труд (с оглед преценката налице ли е надвишаване на нормата часове положен труд за периода на отчитането/изчисляването на часовете положен труд, който период в случая е тримесечен). Според вещото лице при преобразуване на нощния труд в дневен чрез преизчисляването му с коефициент "1, 143", отчетените часове са 1733. Налице е разлика от общо 218 часа, които не са заплатени.

Стойността им, изчислена като часове извънреден труд, е в размер на 1519, 03 лева.

Установява се още, че сборът от обезщетенията за забава, изчислен върху всяко неплатено допълнително възнаграждение, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието за което се дължи плащането до 21.10.2019 год. е 216, 47 лева.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Ищецът е държавен служител в Дирекция „Жандармерия“ при ГД „Национална полиция“ – гр. София и териториалните й служби, поради което са приложими разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи в редакцията от 27.06.2014 г. (в сила от 01.07.2014 г. ), доколкото в този закон не е предвидено друго. ЗМВР е специален по отношение на ЗДСл и в него е уреден статутът на държавните служители, полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР – арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.

По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд и през нощта (за времето от 22. 00 часа до 06. 00 часа), 3 съгласно утвърдени графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумирано – за тримесечен период.

За целия процесния период – 21.10.2016 год. – 30.09.2019 год., за който се претендира заплащането на нощен труд, чрез преизчисляването му в дневен и отчитането му като извънреден, са приложими разпоредбите на чл. 187 ЗМВР в редакцията от ДВ, бр. 14/2015 год. Ал. 3 на чл. 187 ЗМВР предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Според ал. 5 на чл. 187 ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира със: 1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; 2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени. В ал. 9 е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.

В периода от 21.10.2016 г. до 30.09.2019 год. са действали последователно Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (в сила от 01.04.2015 г.) и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. (в сила от 02.08.2016 г.), издавани от министъра на вътрешните работи и всяка от тях е уреждала реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в двете наредби са идентични. Според тях при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 06, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Наредба № 8121з407/11.08.2014 г. е отменена с приемането на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г. Наредба № 8121з592/25.05.2015 г. от своя страна е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. дело № 5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано на 29.07.2016 г.