Определение № 1495 от 25.03.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1495 гр. Варна, 25.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно частно гражданско дело № 20263100500450 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 577 ГПК, вр. чл. 32а ПВ.

Образувано е по подадена от нотариус Т. С., рег. № 690 на НК, район на действие – ВРС, частна жалба от 25.02.2026 г. срещу определение № 39/17.02.2026 г. по описа на Служба по вписванията – гр. Варна, постановено от съдия по вписванията, с което е отказано вписване на нотариален акт за поправка на нотариален акт с № 31, том I, рег. № 1203, дело № 24/2026 г., с който е поправена допусната очевидна фактическа грешка във вписан под дв. вх. рег. № 3100, акт № 113, том VIII, дело 1710/2023 г.

В нея са наведени оплаквания за неправилност на постановения от съдията по вписванията отказ. Посочва, че при издаване на нотариалния акт от 2023 г., чиято поправка се иска, неправилно е отразена действителната воля на страните за прехвърляне за прехвърляне на поземления имот заедно със сградите, като в акта за продажба е посочен единствено идентификаторът на поземления имот, а не и на сградите. В процесния нотариален акт е било посочено, че имотът се прехвърля ведно с всички подобрения и приращения, тоест, заедно с всичко изградено в него, а прехвърлителите са си запазили правото на ползване и обитаване – аргумент в подкрепа на факта, че волята на продавачите е била да прехвърлят поземления имот заедно със сградите. В него била посочена данъчна оценка, която включва както цената на земята, така и на сградите. Изложено е, че със съставения нотариален акт за поправка е коригирано несъответствието. Поддържа, че отказът, постановен от съдията по вписванията, е неправилен, като оспорва съображенията, изложени в обжалваното определение.

Моли за отмяна на обжалвания акт, както и за връщане на преписката за извършване на вписване на нотариалния акт за поправка.

ВОС, след като обсъди доводите на жалбоподателя и съобрази данните по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

1

Със заявление с вх. № 3948/17.02.2026 г. по описа на Служба по вписванията – гр. Варна е поискано вписването на нотариален акт за поправка на нотариален акт № 31, том I, рег. № 1203, дело № 24/2026 г. Към него е посочено, че са приложени процесния нотариален акт, скица и документ за платена такса за вписване.

С определение № 39/17.02.2026 г. по описа на Служба по вписванията – гр. Варна съдията по вписванията е постановил отказ по заявление с вх. № 3948/17.02.2026 г. Съдията по вписванията е обосновал постановения от него отказ на няколко основания. На първо място, приел е, че не е спазена разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ДОПК. Изложил е, че в хода на охранителното производство е установено, че с вписания нотариален акт от 2023 г., чиято поправка се иска, Р... П... И... и И... Д... И...ов са продали на И... И...ов Д... само поземлен имот с идентификатор ... за сумата от 3000 лв. и е представено удостоверение за данъчна оценка с удостоверителна част относно липсата на непогасени публични задължения на прехвърлителите само по отношение на поземления имот. Посочил е, че с приложенията към нотариалния акт за поправка, чието вписване се иска, е представена данъчна оценка за земя и сгради от 16.02.2026 г., от която е видно, че не са налице задължения.

Констатирано е още, че не е спазено изискването на чл. 6, ал. 1, б. „г“ от Правилника за вписванията – в представения за вписване нотариален акт за поправка не е посочена цена на имота или правото, съответно удостоверявания материален интерес. В заключение е намерил, че с процесния нотариален акт се изменя волята на страните и поради тази причина е отказал вписването му. Именно срещу този отказ е подадена горепосочената жалба, с която е сезиран съдът.

По допустимостта на жалбата:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице (аргумент от т. 9 от ТР № 7/2012 г. на ОСГТК ВКС), в рамките на законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване отказ на съдията по вписванията съгласно чл. 577, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Според нормата на чл. 569 ГПК нотариални са производствата, по реда на които се извършват изброените в нея действия, между които в т. 5 са посочени вписвания, отбелязвания и тяхното заличаване в случаите, предвидени в закон. В ПВ изрично е въведено правилото, че вписване, отбелязване и заличаване се допуска само в изрично предвидените в него и закона случаи.

В т. 6 от ТР на ВКС по ТД № 7/2012 г. на ОСГТК е разяснено, че проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВ, относно това дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закона – вписването /като родово понятие, включващо вписване в тесен смисъл, отбелязване и заличаване/ е едностранно охранително производство, в чиито рамки не е допустимо да се разрешават правни спорове.

2

Проверката на съдържанието на акта е в две насоки – идентификация на страните /чл. 6, ал. 1, б. „а“ ПВ/ и идентификация на имота /чл. 6, ал. 1, б. „в“ ПВ/. Съответно съдът, пред който е обжалван отказ на съдията по вписванията, разполага със същите правомощия – проверява редовността на представения за вписване акт от външна страна и не може да разглежда спор за материални права. При обхвата на проверката следва да бъде съобразена горепосочената задължителна практика, която ограничава съдията по вписванията до констатации само относно формалните изисквания по редовност на искането от външна страна, а при изрично установената от закона проверка – само до спазването на предвидените с нормата условия.

В настоящия случай е неприложим текстът на чл. 264, ал. 1 ДОПК, тъй като с нотариалния акт за поправка не се прехвърлят или учредяват вещни права. Оттук следва и извод, че на съдията по вписванията не е вменено задължение да извършва проверка за наличието на непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. В тази връзка съдът счита, че нотариалният акт за поправка, чието вписване се иска, не следва да съдържа като реквизит цена на имота или на правото, съответно на удостоверявания материален интерес, каквото е изискването на чл. 6, ал. 1, б.

„г“ ПВ, именно поради това, че процесният акт няма вещнотранслативно действие.

Въпросът дали с процесния нотариален акт за поправка се допълва или изменя волята на страните е ирелевантен за настоящото производство.

Предвид изложените по – горе положения, приети с т. 6 от ТР на ВКС по ТД № 7/2012 г. на ОСГТК, на съдията по вписванията е вменено да извърши проверка единствено относно това дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, а именно – дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание. Както беше изложено, съдията по вписванията няма правомощия да проверява материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закона.

Следователно изложените от съдията по вписванията аргументи, че с представения му нотариален акт за поправка се изменя волята на страните са несъответни на законовите му правомощия по чл.32а, ал.1 от ПВ. Тези обстоятелства биха могли да бъдат проверени в съдебно производство при евентуален спор, който касае процесния нотариален акт за поправка.

С оглед изложените по – горе съображения, съдът намира, че частната жалба е основателна и определението на съдията по вписванията, с което е постановен отказ за вписване на процесния нотариален акт за поправка, следва да бъде отменено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 39/17.02.2026 г. по описа на Служба по вписванията – гр. Варна, постановено от съдия по вписванията, с което е отказано вписване на нотариален акт за поправка на нотариален акт с № 31, т о м I, рег. № 1203, дело № 24/2026 г., с който е направена поправка на 3 допусната очевидна фактическа грешка във вписан под дв. вх. рег. № 3100, акт № 113, том VIII, дело 1710/2023 г., по заявление на нотариус Т. С., рег. № 690 на НК, район на действие – ВРС, с вх. № 3948/17.02.2026 г. по описа на Служба по вписванията – гр. Варна.

ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията за извършване на исканите действия по вписване на нотариален акт за поправка на нотариален акт с № 31, том I, рег. № 1203, дело № 24/2026 г., с който е направена поправка на допусната очевидна фактическа грешка във вписан под дв. вх. рег. № 3100, акт № 113, том VIII, дело 1710/2023 г., по заявление на нотариус Т. С., рег.

№ 690 на НК, район на действие – ВРС, с вх. № 3948/17.02.2026 г. по описа на Служба по вписванията – гр. Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4