Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 913 от 31.10.2022, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 1516/2022
Вид
Решение № 913
Подписан
31.10.2022
В сила
02.12.2022
Състав
Емилия Енчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11, ал. 7 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
  • чл. 84, ал. 3 · Закон за устройство на територията
  • чл. 3 · Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 913 гр. Стара Загора, 31.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Е.ия Енчева при участието на секретаря Ивелина Б. Костова като разгледа докладваното от Е.ия Енчева Гражданско дело №

20225530101516 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК.

Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД твърдят в исковата си молба, че ответникът има открита партида с № 001056364. С ползването на съответните услуги между експлоатационното предприятие и потребителя възниквали договорни отношения, по силата на които ЕООД „ВиК“ се задължавал да доставя питейна вода и да отвежда отпадъчната такава до и от имота на абоната, а той се задължавал да заплаща консумираната и отчетената от инкасатора вода през месеца, следващ този на засичането. За това свое задължение абонатите били уведомени по надлежния ред от инкасаторите. При закъснения се начислявали лихви съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Твърдят, че АЛЕКСАЦДЪР Р. Ш. имал неизплатени в срок задължения към дружеството, което представлявали в размер на 610,21 лв., произтичащи от предоставени ВиК услуги за периода 15.04.2020 г. до 02.12.2021 г., за които били издадени 13 броя фактури, както и лихви за забавено плащане в размер на 71,97 лв. за период от 28.05.2020 г. до 01.02.2022 г.

Сочат, че за този период било извършвано отчитане и начисляване па потребените количества вода в имота на потребителя, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Св.Патриарх Евтимий“ № 155, вх. О, ет. 5, ап. 24.

Заявяват, че отчитането на количествата доставена и отведена вода било обективирано чрез запис в електронен карнет за партидата на ответника и ставало през 1 текущия месец, като платежния документ - фактура за тях се издавала до края на месеца, в който било станало отчитането. Срокът за заплащане па дължимата сума по издадените платежни документи бил 30 дни от датата па издаване на всеки един от тях /задължение регламентирано в Общите условия за предоставяне на ВиК, услуги па потребителите - чл.

33, ал. 2 от действащите ОУ и чл. 31, ал. 2 - стара редакция па ОУ в сила до 27.09.2014 г. вр. е чл. 40 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи/. В процесния случай за количеството доставена и отведена вода за имота на потребителя били издадени 13 бр. фактури, сумите, по които не били заплатени.

Сочат, че срещу А. Р. Ш. от ЕООД „Водоснабдяване и канализация” - гр. Стара Загора е подадено заявление по реда па чл. 410 от ГПК и била издадена заповед за изпълнение па парично задължение №267/10.02.2022г. по ч.гр.д. №20225530100549/2022г., по описа на Районен съд Стара Загора, в която на длъжника било разпоредено да заплати па ЕООД „Водоснабдяване и канализация“ гр. Стара Загора, както следва: 610,21 лева за главница; 71,97 лева - лихва върху тази сума за периода от 28.05.2020 г. до 01.02.2022 г. законната лихва от 09.02.2022 г. до окончателното заплащане на сумата 25 лева за заплатената държавна такса.

Предвид обстоятелството, че срещу издадената заповед било постъпило в срок възражение от длъжника, в което твърди, че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение, Районен съд - Стара Загора е дал на заявителя, ЕООД „Водоснабдяване и канализация” - гр. Стара Загора, указания за предяви иск относно съществуване на вземането й.

Молят съда да признае за установено по отношение па ответника А. Р. Ш., ЕГН **********, гр. Стара Загора, ***, вх. 0, ет. 5, ап. 24 да заплати на ЕООД “Водоснабдяване и канализация” - гр. Стара Загора, ЕИК: 833066300, със седалище и адрес на управление - гр. Стара Загора, ***, представлявано от управителя инж. Румен ТЕ. Райков сумата от 610,21 лв., произтичащи от предоставени ВиК услуги за периода 15.04.2020 г. до 02.12.2021 г., за които са издадени 13 броя фактури, ведно със законната лихва от датата па подаване на заявлението 09.02.2022 г. до окончателното заплащане на сумата, както и лихви за забавено плащане в размер на 71,97 лв. за период от 28.05.2020 г. до 01.02.2022 г., претендирана на основание чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, въз основа на приложен лихвен лист - извлечение от сметките, както и да осъди ответника да заплати на ищеца направените по ч.гр.д. 20225530100549/2022г. по описа па Районен съд - Стара Загора, разноски в размер на 25 лева за заплатената държавна такса.

Задължението може да бъде заплатено по следната банкова сметка: банка „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА” АД - Стара Загора,

IBAN BG 45 СЕСВ 9790 1037 2874 00.

2

Претендират за разноските по делото.

В едномесечния срок по делото е постъпил отговор ответника А. Р. Ш., в който счита, че така предявения иск е допустим, но изцяло неоснователен, поради което оспорва същия както по основание, така и по размер.

Счита, че не дължи заплащането на претендираните суми по цитираните в исковата молба фактури, тъй като същият не бил изразходвал посочените в тях количества вода.

Счита, че фактурите за периода 28.05.2020 г. - 02.12.2021 г. включително (11 бр.) били издадени без основание, без да е извършвано регулярно отчитане на водомерите му, без да били съставяни от страна на ищеца и без да били подписвани от негова страна изискуемите ежемесечни карнети. Заявява, че сумите по последните 2 бр. фактури приложени към исковата молба (1002031407/15.11.2021 г. и 1002101924/10.12.2021 г.) не оспорва. Сочат, че историята в отношенията между страните имала своята дългогодишна история. Ответникът твърди, че през 2017-2018 г. бил сменен инкасаторът, който отговарял за района. След смяната, по неясни за него причини показанията на водомерите му били погрешно пренесени в новия тефтер, поради което документално се появило превишение на реално потребените от него количества вода. Ш. не ползвал интензивно апартамента си и до смяната на инкасатора заплащал вода от около 8-10 лв. месечно и не бил съгласен с горното превишение. Започнал да звъни на телефоните на ищеца, обяснявайки възникналия проблем.

Обяснено му било, че ще бъде извършено ново отчитане и ако действително има превишение, нямало да заплаща вода за няколко месеца докато се достигнали надплатените количества. Въпреки обещанията за ново отчитане, такова не било осъществено. Поради пандемията от Ковид 19 инкасаторите преустановили посещенията по домовете и продължили да издават фактури по исторически данни, без да извършват реално отчитане.

Недоволен Ш. многократно звънял на телефоните на ищеца, изпращал снимки на водомерите си, диктувал показанията на инкасатора и инспекторите, но след като се установило несъответствието между показанията на водомерите и вписаните данни във фактурите никой не пожелал да предприеме коригиращи действия.

Сочи, че жалбите и телефонните разговори на Ш. със служители на ищеца дали резултат близо година след възникването на проблема и след 15.03.2021 г. било прекратено издаването на фактури по исторически данни без реален отчет. След многократни настоявания, едва на 01.10.2021 г. бил посетен от нарочна комисия, която с 2 бр. протоколи демонтирала старите му водомери и монтирала нови с радио отчитане. В протоколите били вписани реалните показания на водомерите, като на този в бокса те били 121 куб.м. (при посочени 229 куб.м. в първата неплатена фактура от 28.05.2020г.), а в банята - 462 куб.м.

(при посочени 593 куб.м. в първата неплатена фактура от 28.05.2020 г.). Комисията констатирала, че действително било налице значително превишение във фактурираните количества и устно уверила Ш., че протоколите ще бъдат изпратени в счетоводството за анулиране на фактурите до датата на смяната - 01.10.2021 г. След поставянето на новите водомери с радио отчитане фактурирането било възстановено (от 15.11.2021 г.) и сметките за вода отново се върнали на нормалните нива от около 7-8 лева месечно, което било видно 3 от последните 2 бр. фактури приложени по делото, които не се оспорвали.

Няколко месеца след посещението на инспекторите, Ш. извършил справка в интернет по електронната си партида и установил, че фактурите за периода 28.05.2020 г. - 15.03.2021 г. действително били свалени и вече не фигурирали като дължими и решил, че проблемите му с ВиК Ст. Загора били окончателно решени.

Въпреки всички описани действия, въпреки уверенията на инспекторите за анулиране на погрешно издадените фактури и въпреки свалянето на фактурите от електронната партида в интернет, в края на месец февруари 2022 г. Ш. получил заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, когато за пръв разбрал за претенциите на ищеца. Многократно искал копия от фактурите, по които се претендирало плащане, но му било отказано. По тази причина ответникът възразил, тъй като не бил ползвал количествата вода, за които се претендирало плащане.

Доколкото съгласно правната теория и съдебна практика плащане се дължало не когато една фактура била издадена, а само когато реално били извършени услугите обективирани в нея, така предявения иск се явявал неоснователен и недоказан. Оспорва всички фактури за периода 28.05.2020 г. - 15.03.2021 г. включително (11бр.), като счита, че същите били издадени без наличието на фактическите и правни предпоставки за това, без реално да е потребил количествата вода, за които се претендирало плащане. За останалите 2 бр. фактури от 15.11.2021 г. и 10.12.2021 г. искът не се оспорвал.

Моли съда да отхвърли така предявения иск в оспорената му част, като неоснователен и недоказан.

Претендира за разноските по делото.

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства, взе предвид становищата и доводите на страните и на основание чл. 235 от ГПК, приема за установена следната правна и фактическа обстановка:

Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. 549/2022г., по описа на Районен съд Стара Загора е налице издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №267/10.02.2022г. за сумата 610,21 лева за главница; 71,97 лева - лихва върху тази сума за периода от 28.05.2020 г. до 01.02.2022 г. законната лихва от 09.02.2022 г. до окончателното заплащане на вземането, както и сумата 25 лева за заплатената държавна такса. Срещу издадената заповед в срок е подадено възражение от длъжника, в което твърди, че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение, поради което в законоустановения срок ищецът е предявил иск за установяване на вземането си.

Ползването на В и К услуги е регламентирано в Наредба № 4 от 14.09.2014 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на "ВиК" ЕООД - гр. Стара Загора, одобрени от ДКЕВР и публично обявени в пресата и на сайта на дружеството.

По делото не са представени доказателства ответникът да е възразил срещу Общите 4 условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД, гр. Стара Загора, одобрени с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР в срока по чл. 8, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. ( чл.

8, ал. 4, изр. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.) и предвид това обстоятелство те го обвързват и без приемането им, и представляват сключеният между него и ищеца договор за предоставянето на ВиК услуги до процесния водоснабден имот ( чл. 8, ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г.). Ето защо, като потребител на тези предоставяни от ищеца ВиК услуги, според чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., ответникът има задължение съгласно чл. 32, ал. 2 и чл. 62, ал. 2, изр. 2 от действащите общи условия да плати цената на ищеца в 30-дневен срок от фактурирането им.

По делото са представени писмени доказателства - справка за неплатени задължения за абонат 166262 за периода 01.01.1990г. до 05.01.2022г. и лихва до дата 01.02.2022г., от която е видно, че задължението е в размер на 610,21лв., както и 71,97лв. лихва или общо задължение 682,18лв., както и 11 бр. фактури за доставени ВиК услуги за периода 28.05.2020 г. - 15.03.2021 г. включително и 2 бр. фактури от 15.11.2021 г. и от 10.12.2021 г.