Определение № 2679 от 17.11.2020, Районен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 2679

17.11.2020 г.

Районен съд – Стара Загора

Град Стара Загора

III-ти граждански състав

На 17.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Емилия Енчева като разгледа докладваното от Емилия Енчева Гражданско дело № 20205530103410 по описа за 2020 година

СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Постъпила е искова молба от С. И. И. и Д. С. В. , в която твърдят, че с ответника сключили договор за наем от 29.12.2017 г. със следния предмет - възмездно отдаване под наем на 1/2 идеална част от сграда представляваща Игрален клуб, находящ се в --.

Ищците се легитимирали като собственици на отдадената под наем 1/2 идеална част с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 85, том V, рег. № 10750, дело 699/12.12.2017 г. на нотариус Бойко Георгиев, в район на действие РС-Стара Загора.

Придобили имота в режим на СИО.

Съгласно договора за наем наемателят следвало да заплаща в брой на Наемодателите уговорената наемна цена в размер на 500 лв. за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 год. от 1-во до 10-то число на месеца. Наемодателят не заплатил наемните вноски за целия период на 2019 г. от януари до декември месец включително.

На наемателя била изпратена нотариална покана рег. № 1443, том 1, акт № 70/16.10.2019 г. чрез нотариус Росица Руканова с рег. № 669 и в район на действие РС-Стара Загора. С поканата му било указано да заплати дължимите наемни вноски в тридневен срок от получаването на поканата, както и че дължал неустойка в размер на един месечен наем, поради виновно неизпълнение на задълженията на Наемателя по договора.

На 29.10.2019 г. нотариалната покана била връчена срещу разписка на длъжника, като този факт бил удостоверен от нотариуса върху самата покана. До момента Наемателят не изпълнил задължението си по договора за наем и не бил заплатил нито една наемна вноска за цялата 2019 г. Не освободил имота и продължавал да го ползва, без да заплаща наем.

Общото задължение по договора за наем бил 6000 лв. - за периода от 01.01.2019 г. до 31.12 .2019 г. представляващи незаплатени наемни вноски, законна лихва за забава 1 върху всяка дължима наемна вноска в общ размер на 620.83 лв. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, както следва: - сума в размер на 74.86 лева представляваща законна лихва за забава върху сумата от 500 лв. за периода от 10.01.2019 г. до 01.07.2020 г.

/датата на подаване на заявлението/; - сума в размер на 70.56 лева представляваща законна лихва за забава върху сумата от 500 лв. за периода от 10.02.2019 г. до 01.07.2020 г. /датата на подаване на заявлението/; - сума в размер на 66.67 лева представляваща законна лихва за забава върху сумата от 500 лв. за периода от 10.03.2019 г. до 01.07.2020 г. /датата на подаване на заявлението/; - сума в размер на 62.36 лева представляваща законна лихва за забава върху сумата от 500 лв. за периода от 10.04.2019 г. до 01.07.2020 г. /датата на подаване на заявлението/; - сума в размер на 58.19 лева представляваща законна лихва за забава върху сумата от 500 лв. за периода от 10.05.2019 г. до 01.07.2020 г. /датата на подаване на заявлението/; - сума в размер на 53.89 лева представляваща законна лихва за забава върху сумата от 500 лв. за периода от 10.06.2019 г. до 01.07.2020 г. /датата на подаване на заявлението/; -сума в размер на 49.72 лева представляваща законна лихва за забава върху сумата от 500 лв. за периода от 10.07.2019 г. до 01.07.2020 г. /датата на подаване на заявлението/; - сума в размер на 45.42 лева представляваща законна лихва за забава върху сумата от 500 лв. за периода от 10.08.2019 г. до 01.07.2020 г. /датата на подаване на заявлението/; - сума в размер на 41.11 лева представляваща законна лихва за забава върху сумата от 500 лв. за периода от 10.09.2019 г. до 01.07.2020 г./ датата на подаване на заявлението/; - сума в размер на 36.94 лева представляваща законна лихва за забава върху сумата от 500 лв. за периода от 10.10.2019 г. до 01.07.2020 г. /датата на подаване на заявлението/; - сума в размер на 32.64 лева представляваща законна лихва за забава върху сумата от 500 лв. за периода от 10.11.2019 г. до 01.07.2020 г. /датата на подаване на заявлението/; - сума в размер на 28.47 лева представляваща законна лихва за забава върху сумата от 500 лв. за периода от 10.12.2019 г. до 01.07.2020 г. /датата на подаване на заявлението/, както и неустойка от 500 лв. на основание раздел IV, чл. 3 от договора за наем от 29.12.2017 г.

Ищците декларирали в данъчната си декларация по чл.55 ЗДДФЛ за 2019 г. доходи от наем, като за всеки един от ищците декларирания доход от наем бил в размер на 3000 лв. и били заплатили дължимите данъци.

Подали заявление на основание чл.410 ГПК до Районен съд-град Стара Загора, за което било образувано ч.гр.д.№ 2254/2020 г. по описа на РС- Стара Загора за присъждане на сумата от 6000 лв. - главница на основание чл. 3 от договор за наем от 29.12.2017 г., мораторна лихва по договор за наем върху всяка дължима вноска, начислена за периода от 10.01.2019 г. до 01.07.2020 г. в размер на 620.83 лева, както и неустойка за забава на основание чл. 3 от договора за заем в размер на 500 лева и съдебните разноски по събиране на вземането. Длъжникът подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение № 997/02.07.2020 г. по ч.гр.д.№ 2254/2020 г. по описа на РС-Стара Загора, с оглед на което съдът разпоредил предявяването на настоящия иск на основание 2 чл.422 ГПК.

Към момента на предявяване на настоящата искова молба, сумата била ликвидна и изискуема. Ответникът не изпълнил задължението си да я заплати и облигационните отношения между страните по договора за наем не били уредени.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на С. И. И. , ЕГН **********, с адрес: -- и на ---, ЕГН **********, с адрес: --, че ЕТ „ДЕНИ ДЕНКА ВЕЛЕВА - СТЕЛА ВЕЛЕВА” С ЕИК: 201132099, с адрес: град Стара Загора, ул.“Майор Кавалджиев“73, ет.3, ап.5 дължи на ищците сума в размер на 6000 лв. /шест хиляди лева/ главница по договор за наем от 29.12.2017 г., мораторна лихва по договор за наем върху всяка дължима вноска, начислена за периода от 10.01.2019 г. до 01.07.2020 г. в размер на 620.83 лева до подаване на заявлението по чл.410 ГПК, както и неустойка за забава на основание раздел IV, чл. 3 от договора за наем от 29.12.2017 г. в размер на 500 лева, както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Молят съда да ОСЪДИ ЕТ „ДЕНИ - ДЕНКА ВЕЛЕВА - СТЕЛА ВЕЛЕВА” С ЕИК:

201132099, с адрес: град Стара Загора, ул.“Майор Кавалджиев“73, ет. 3, ап.5, да заплати на С. И. И. , ЕГН **********, с адрес: -- и на ---, ЕГН **********, с адрес: -- направените в заповедното производство по ч.гр.д. 2254/2020 г. по описа на РС-Стара Загора съдебно деловодни разноски в размер на 142.41 лева (сто четиридесет и два лева и четиридесет и една ст./ - държавна такса за образуване на заповедно производство; 2.42 лв.- за банкова комисионна и 550 лв.-адвокатско възнаграждение; държавна такса за водене на настоящото производство в размер на 144.83 лева, както и адвокатско възнаграждение.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество ЕТ „Дени-Денка Велева-Стела Велева“, в който заявяват, че във връзка с постъпилата искова молба от С. И. И. и Д. С. В. , въз основа на която било образувано гр. д.

№ 20205530103410/2020 г., III г.о. PC Стара Загора, подава настоящия отговор в следния смисъл:

Заявява, че предявеният установителен иск е допустим, но изцяло неоснователен.

Изцяло оспорва предявения иск. Заявява, че същият е неоснователен и недоказан.

С исковата молба се твърдяло наличието на наемно правоотношение между ищците и ЕТ „Дени - Денка Велева - Стела Велева“. Ищците твърдели също така, че ответникът не бил заплатил наемната цена в размер на 6000 лв. общо за цялата 2019 г.

На първо място, оспорва наличието на наемно правоотношение между страните.

Заявява категорично, че не била сключила договор за наем с ищците, а представеният като доказателство от ищците писмен документ (договор за наем от 29.12.2017 г.) не бил 3 подписан от ответницата --. В тази връзка, оспорва автентичността на документа досежно подписа, за който се твърдяло, че бил положен от --. На основание, чл. 193 ГПК оспорва истинността на писмен документ - договор за наем от 29.12.2017 г. и моли съда на основание, чл. 193 ГПК да откриете производство за проверка на истинността на този документ. В случай, че в рамките на това производство, ищците заявят, че ще се ползват от това писмено доказателство, моли съда на основание чл. 190 ГПК да задължите последните да представят в оригнал - договор за наем от 29.12.2017 г.

Настоящото доказателствено искане се правило, тъй като с доказване на неистинността на договора за наем, щяло да се докаже и липсата на наемно правоотношение между страните, което логично щяло да доведе и до неоснователност на предявения иск.

Оспорва качеството на собственици на ищците на твърдяната 1/2 и.ч. от процесния имот. Макар да твърдели, че били такива, ищците не ангажирали доказателства досежно твърдяното от тях право на собственост. С настоящия отговор информира съда, че по отношение на собствеността на въпросната 1/2 и.ч. от недвижимия имот между същите страни бил налице друг висящ съдебен спор, а именно т. д. № 347/2019 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора. Евентуално съдебно решение, с което се отричало претендираното право на собственост на ищците, би се оказало от съществено значение за крайния изход и на настоящия спор. Ако ищците не били собственици на твърдяната 1/2 и.ч., за тях не възниквало право да претендират наем в качеството си на наемодатели.

На основание чл. 229, ал. 1, т 4 ГПК било налице предпоставка за спиране на настоящото гр. д. № 20205530103410/2020 г., III г.о. PC Стара Загора до приключване на т. д. № 347/2019 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора. В рамките на това дело щяло да се реши със сила на присъдено нещо между страните спорът за собствеността досежно процесната 1/2 и.ч. от недвижимия имот.

Извън гореизложеното, оспорва и останалите твърдения, както и представените писмени доказателства с исковата молба. Представените декларации по чл. 50 ЗДДФЛ били неотносими към настоящия спор — същите не доказвали нито право на собственост в полза на ищците, нито наличието на валидно сключен договор за наем, нито твърдяното неплащане на наемната цена. Точно обратното, налице било съществено вътрешно противоречие между претенцията, твърденията на ищците и представените от тях доказателства.

От една страна същите твърдели, че не получили наемната цена по спорния договор за наем. В пълно противоречие било това, че били декларирали получените наеми и били включили същите в декларациите си по чл. 50 ЗДДФЛ. Разпоредбите на чл. 44 и 45 ЗДДФЛ предвиждала начисляването на данък само и единствено, след като въпросният доход бил вече получен. ЗДДФЛ не предвиждала включването в декларацията на дължими, но неизплатени суми. Противоречието в твърденията и действията на ищците било очевидно - 4 от една страна се претендирали неплатени суми, но от друга страна, се правило конклудентно признание, че същите били получени, за което можел да се направи извод в резултат на включването им в декларацията по чл. 50 ЗДДФЛ.

Представят отговор на нотариална покана, изведен под акт № 72, том III, peг. № 11142/04.11.2019 г., връчена на ищците на 06.11.2019 г. чрез нотариус Цвета Атанасова, вписана под № 458 в регистъра на НК, с район на действие - PC Бургас. С този отговор ищците били уведомени, че ответницата никога не била подписвала подобен договор за наем и оспорвала съществуването на същия, както и оспорвала правото на собственост на ищците върху процесната 1/2 и.ч. от имота.

В обобщение, въпреки липсата на валидно сключен договор за наем и въпреки наличието на спор относно собствеността на въпросната 1/2 и.ч. от имота предмет на този договор за наем, ищците предявявали настоящия иск, с които претендирали заплащане на наемна цена.

По изложените съображения, предявеният иск се явявал изцяло неоснователен и недоказан и моли съда изцяло да отхвърли същия.