Решение № 1513 от 06.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1513 гр. София, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Г. като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело № 20251100506925 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Е. В. В., действаща чрез нейната майка и законен представител Н. Г. С., срещу решение № 22604/13.12.2024 г., на СРС, ГО, 91 състав по гр. дело № 32452/2024 г., в частта му, с която е отхвърлен иска за увеличение на месечната издръжка на детето в разликата над 400 лв., до предявения размер от 750 лв. Счита, че решението в обжалваната му част е необосновано и неправилно. Излага съображенията си, поради които моли решението в обжалваната му част, да бъде отменено, и съдът да постанови друго, с което да уважи изцяло иска за изменение на издръжката в пълния му размер. Претендира присъждане на разноски.

ВъззиваЕ.та страна В. А. В., с отговора на въззивната жалба, счита жалбата за неоснователна, а решението в обжалваната му от насрещната страна част – за законосъобразно и обосновано.

В. А. В. е подал насрещна въззивна жалба срещу решение № 22604/13.12.2024 г., на СРС, ГО, 91 състав по гр. дело № 32452/2024 г., в частта му, с която искът за изменение на месечната издръжка е уважен за сумата над 270 лева, до размер на 400 лева. Излага съображенията си, поради 1 които моли решението в обжалваната част да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа .

В съдебно заседание В. А. В. прави оттегляне на насрещната въззивна жалба. Моли съда да остави без уважение жалбата на насрещната страна.

Въззивното производство по отношение на насрещната въззивна жалба е прекратено с влязло в сила на 03.03.2026 г. определение.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.

Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становището и възражението на страните, приЕ. за установено следното:

С решение № 29738/31.01.2020 г. на СРС, 37 състав, влязло в сила на 31.01.2020г., ответникът е осъден да заплаща на детето си Е. месечна издръжка в размер на 150.00 лева.

С решение № 22604/13.12.2024 г., СРС, ГО, 91 състав по гр. дело № 32452/2024 г. е изменил размера на определената с решение № 29738/31.01.2020 г. на СРС, 37 състав, месечна издръжка, като я е увеличил от 150,00 лева, на 400,00 лева. Осъдил е, на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл.

143, ал. 2 СК, В. А. В., ЕГН**********, да заплаща на малолетното си дете Е.

В. В., ЕГН**********, чрез неговата майка и законен представител Н. Г. С., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 400,00 лева, считано от датата на предявяване на исковата молба /05.06.2024 г./, до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, за разликата над 400,00 лева до пълния предявен размер от 750,00 лева, като неоснователен. Съдът е допуснал на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта за присъдената в полза на малолетното дете Е. В. В., издръжка. Осъдил е, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, В. А. В., да заплати на малолетното дете Е. В. В., чрез неговата майка и 2 законен представител Н. Г. С., сумата в размер на 200.00 лева – разноски в производството. Осъдил е, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, малолетното дете Е.

В. В., чрез неговата майка и законен представител Н. Г. С., да заплати на В. А.

В., сумата в размер на 233.33 лева – разноски в производството. Осъдил е, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, В. А. В., да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса върху увеличението на издръжката в размер на 360.00 лева.

Предмет на производството по чл. 150 от СК е налице ли са промени в обстоятелствата, при които е определена издръжката, имащи траен и продължителен характер, изразяващи се в изменение на нуждите на издържания или на възможностите на задълженото лице. Релевантно за основателността на предявения пред СРС иск е налице ли е нарастване потребностите на детето или налице ли е увеличаване на възможностите на неговия баща. При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът се съобразява с увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена досегашната му издръжка, или увеличените възможности на задължения родител да покрие тези неудовлетворени нужди. Също така, искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може да се основава на едновременното увеличение на нуждите на детето и на възможностите на родителя му.

В настоящия случай ищцата е основала иска си на трайно съществено увеличаване на нуждите си.

Въззивницата навежда доводи, че брутния доход на месец от 2113,69 лв. на майката на ищцата не е бил отчетен при обследването на събраните по делото доказателства, видно от които бащата само за 2023 г. (Годишна данъчна декларация пред НАП), е получил възнаграждения на стойност от 57 127,93 лв. Съществената разлика в дохода- два пъти по-високо възнаграждение, не е коментирана в обжалваното решение. От друга страна, н е е установено бащата да страда от заболяване, което да намалява трудоспособността му, нито да има данни за други алиментни задължения към ненавършили пълнолетие лица, както правилно е отбелязал в съдебното решение СРС. Твърди се, че работата на бащата му осигурява допълнителни доходи, надхвърлящи получавания от него месечен трудов брутен доход в 3 размер на 3850,08 лева от основното му трудово правоотношение с МБАЛ „Свети Георги-Перник". Бащата е собственик на жилище, на ходящо се в гр.

София, ж.к. ****, което не е било коментирано в процесното решение.

Неглижиран е бил и фактът, че ипотечният кредит, взет от страна на въззиваемия през 2022 г. , е бил срочно погасен още на следващата година - а именно през м. ноември 2023 г. - само по себе си, недвусмислено доказва наличието на финансова възможност да покрива нарасналите разходи за растящата си дъщеря. Разходите, свързани с посещаваните от детето дейности, въззивницата твърди, че са изцяло оставени без разглеждане.

Обжалваното решение не отчита икономическата реалност в страната, която предполага завишени разходи за живот, предвид което, изцяло необоснован се явява обжалваният размер на присъдената месечна издръжка.

Доводите настоящата инстанция счита за неоснователни.

От присъждането на издръжката в размер на 150 лева за детето, действително, е изминал дълъг период от време- повече от шест години, детето е пораснало, поради което дефинитивно са се увеличили потребностите му от средства за съществуване, образование (доколкото е ученик) и социално-културно развитие (доколкото всеки човек има нужда от такова). В първата инстанция са представени данъчни декларации на бащата за 2022 г. и за 2023 г., които касаят материалните му възможности да дава издръжка преди релевантния период- изменението на издръжката се претендира от 05.06.2024 г. При постановяване на размера на издръжката СРС се е мотивирал, че „детето посещава и допълнителни курсове и занимания – актьорско майсторство, спортна гимнастика, таекуондо, клуб по занимателна матЕ.тика, клуб „Игротворци“, както и различни дейности и мероприятия, за които са издадени грамоти“, като е посочил конкретно за всяко от тях направените от майката разходи, за които са представени писмени доказателства по делото, поради което неоснователно е твърдението в жалбата, че разходите, свързани с посещаваните от детето дейности, са изцяло оставени „без разглеждане“. Ипотечният кредит, взет от въззиваемия н е през 2022 г., както твърди въззивницата, а през 2020 г., е бил погасен н е на следващата година - а през м. ноември 2023 г.- т.е. повече от три години след учредяване на ипотеката и се отнася за време, предхождащо релевантния за детската издръжка период. Следва да се има предвид, че „икономическата реалност в страната, предполагаща завишени разходи за живот“, касае и 4 алиментно задълженото лице.

При определяне размера на дължимата издръжка първоинстанционният съд се е съобразил с нуждите на детето и възможностите на неговия баща.

Размера на месечната издръжка е съобразен и с възрастта на детето, които освен обичайните нужди за задоволяване на физиологичните и здравните му потребности, има социални, образователни (включително заплащани извънкласни обучения) и културни нужди, които също следва да бъдат задоволени- с оглед правилното му развитие- т. 4 от Постановление №5/16.11.1970 г. по гр.д. №5/70 г., ВС, Пленум, което е отчетено от първоинстанционния съд при определяне размера на месечната издръжка на детето.

Във въззивното производство е представено удостоверение за раждане и на друго дете на въззиваемия- Ц. В. В., родена на **** г., към което дете В. А.

В. също има безусловно задължение за издръжка.

Въззивният съд, като се съобрази с представените доказателства, включително и тези на основание чл. 235, ал. 3 ГПК- удостоверение за раждане на Ц. В. В. и документи за разходи, извършени за детето Е. от неговата майка след постановяване на първоинстанционното решение, приЕ., че за цялостната издръжка на детето Е., е необходима месечно сумата от 700 лева.

След съобразяване съотношението на доходите на двамата родители, обстоятелството, че преките и непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на Е. се полагат от майка й (делът на участие на бащата в издръжката следва да бъде по-голям), настоящата инстанция, счита, че В. А.

В. следва да поеме сума в размер на 400 лв. от месечната издръжка на детето.

Останалата сума, необходима за издръжката на Е., следва да се поеме от майката, която също следва да участва с парични средства в нея, въпреки полаганите преки грижи за детето.

Налага се извод, че доказателствата и във въззивната инстанция не разрушават убеждението на настоящия съд в правилността на атакуваното решение в обжалваната му част.

Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.

5

С оглед изхода на делото- отхвърляне на въззивната жалба на ищеца и прекратяване на въззивното производство по отношение на насрещната жалба на ответника- поради направено от него оттегляне(чл. 78, ал.4 ГПК), исканията на страните за присъждане на разноски са неоснователни.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 22604/13.12.2024 г., на СРС, ГО, 91 състав по гр. дело № 32452/2024 г., в обжалваната му част.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за присъждане на разноски, като неоснователни.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6