Определение № 757 от 21.02.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 757 гр. София, 21.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Светлана Калинова Касационно гражданско дело № 20238002103211 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 8672/12.04.2023г., подадена от Министерство на правосъдието, представлявано от министъра на правосъдието, чрез процесуалните представители юрисконсулт В. Д. и юрисконсулт И. Т., срещу решение № 231, постановено на 01.03.2023г. от Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, по в.гр.д.№2368/2022г., с което като е потвърдено първоинстанционното решение № 261467 от 03.05.2022г. на Софийския градски съд, постановено по гр.д. № 20129 по описа за 2014г., са уважени предявените от „ИТ Интелект“ ООД, [населено място] срещу касатора частичен иск с правна квалификация чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни действия на съдия по вписванията В. С. по заличаване на 08.12.2009г. на вписана на 10.09.2008г. възбрана под № 234, в размер на 53 299 лева - главница (частична претенция от цяла такава в размер на 63 300 лева) и осъдителен иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху посочената главница за периода 12.03.2013г. до 15.12.2014г. в размер на 9 557,80 лв., и е присъдена законна лихва върху същата главница за периода след 15.12.14г. до окончателното изплащане на сумата. С въззивното решение е отхвърлен и обратния иск на Министерството на правосъдието против В. С., предявен при условията на евентуалност, за изброените суми.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушаване на материалния закон и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат отхвърлени със законните последици или в условията на евентуалност да бъде 1 уважен предявеният от касатора обратен иск.

Касаторът поддържа, че въззивният съд неправилно и в противоречие с приложимия материален закон е определил началния момент, от който тече погасителната давност, по отношение на претенциите на ищцовото дружество.

Поддържа, че въззивното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като производството по делото е образувано на 15.12.2014г., към който момент не е било налице влязло в сила решение по гр. дело № 14981/2013г. на СРС, с което имуществената отговорност на министерството за процесната вреда е ангажирана частично като в тази връзка СГС е направил доклад по делото, допуснал е събирането на всички поискани доказателства от страните, в това число на Министерството на правосъдието и на третото лице помагач на страната на МП и едва за първи път с обжалваното решение е посочил, че е преклудирано позоваването на факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти. Счита, че е нарушено правото на защита на страните, на които е предоставена възможност да осъществяват процесуалните си права, като обаче впоследствие извършените действения, наведени възражения и събрани доказателства, не са взети предвид при постановяване на крайния съдебен акт. Поддържа, че спрямо третото лице помагач силата на пресъдено нещо на постановеното решение по частичен иск няма действие, поради което несъобразявайки се с пределите на СПН, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Касаторът твърди, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради факта, че е основавано на несвоевременно представени от ищцовата страна документи, които не е следвало да бъдат вземани предвид като писмени доказателства при решаване на делото. Излага, че към исковата молба не са приложени писмени доказателства, дори не е направено искане за събирането на такива, поради което всички искания, направени с молба-становище, депозирана в съда след насрочване на делото, както и тези, направени в съдебното заседание - за представяне на описаните в исковата молба писмени доказателства; за изискване на гр.д.№ 14918/2013г, на СРС, 35 състав и гр.д.№17696/2011г. на СРС, 29 състав, се явяват недопустими, поради преклудиране на възможността за ангажирането им.

Счита, че съдът е постановил решението си при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и като не допуснал събиране на доказателства на основание чл. 266, ал. 3 ГПК, а именно допускане на тройна СТЕ, след изрично оспорване на изслушаната в първата инстанция единична СТЕ, за изясняване на идентичността на процесния имот.

Поддържа се, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон тъй като в случая липсва противоправност на твърдяното увреждащо действие на съдията по вписванията, както и претендираните вреди не са пряка и непосредствена последица от заличаването на възбраната.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, по 2 въпросите:

1.От кой момент започва да тече погасителната давност за вземане за обезщетение за вреди от непозволено увреждане в хипотезата на чл. 49 ЗЗД, когато ответник е възложителят на работата?

По въпроса се поддържа, че въззивното решение противоречи на ППВС № 7/1959г.; решение № 60318 от 7.01.2022г. на ВКС по гр.д.№ 757/2021г, IV г. о., ГК и решение № 2 от 25.01.1974г. по гр.д.№ 101/1973г. на ОСГК на ВС.

2.От кой момент започва да тече погасителната давност при непозволено увреждане по чл.

45 ЗЗД?

По въпроса се поддържа, че въззивното решение противоречи на ППВС № 2/1981г.; ТР № 5/2005г. ОСГК и ТК на ВКС; решение № 225/27.10.2016г. на ВКС по гр.д.№ 1359/2016г., IV г. о.; решение № 139 от 31.05.2011г. на ВКС по гр.д.№1445/2009г., IV г. о; решение № 184 от 21.09.2011г. на ВКС по гр.д.№1124/2010г., III г. о.; решение № 238 от 30.01.2013г. на ВКС по гр.д.№1668/2011г., III г. о.; решение № 60318 от 7.01.2022г. на ВКС по гр.д.№757/2021г., IV г. о.; решение №2 от 25.01.1974г. по гр.д.№101/1973г. на ОСГК на ВС; ППВС № 7/1959г.

3.Длъжен ли е съдът да даде на страните указания във връзка с доклада по делото, когато във въззивната жалба изрично са наведени доводи за допуснати от съда съществени процесуални нарушения във връзка с доклада? Когато във въззивната жалба са наведени твърдения за дадени с доклада на първоинстаиционния съд неточни указания на страните по делото относно подлежащите на доказване факти, какви са задълженията на съда с оглед защитата на процесуалните права на страните? Длъжен ли е съдът да допусне обективирани във въззивната жалба доказателствени искания, когато същите са поискани поради недопускането им от първоинстаиционния съд при осъществени от него съществени процесуални нарушения?

По въпроса се поддържа, че въззивното решение противоречи на ТР № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и на ТР № 3/2016г. от 22.04.2019г. по тьлк. д. № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС; решение № 47/12.03.2019г. по гр.д.

№2322/2018г. на ВКС IV г. о.

4.Длъжен ли е съдът в решението си да обсъди всички събрани доказателства по делото, както и да се произнесе по всички наведени доводи и възражения от страните?

По въпроса се поддържа, че въззивното решение противоречи на Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК; решение № 55/03.04.2014г. по т.д.№1245/2013г. на ВКС, I т. о.; решение № 63/17.07.2015г. по т.д.

№674/2014г. на ВКС, II т. о.; решение № 263/24.06.2015г. по т.д.№3734/2013г. на ВКС, ТК, I т. о.; решение № 111/03.11.2015г. по т.д.№1544/2014г. на ВКС, ТК. II т. о; решение № 60117/01.02.2022г. по т.д.№667/2020г. на ВКС, ТК. II т. о.

Поддържа също така, че обжалваното решение е и очевидно неправилно по смисъла на чл.

280, ал. 2 ГПК.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба В. Г. С., чрез процесуалния представител адвокат С. Л., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за 3 неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба „ИТ Интелект“ ООД, [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Г. М., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от фактическа страна, че с договор за покупко-продажба от 15.12.2009г. „ИТ Интелект“ ООД, [населено място] е придобил от „А. Иженеринг“ ООД собствеността върху недвижим имот, представляващ двустаен апартамент на две нива № А 34, разположен в сграда, находяща се в УПИ ... - 732, кв. 5, местност „М. ливади - Запад“, [населено място]. Посочено е, че към датата на сделката описаният имот е бил свободен от тежести, съгласно удостоверение на АВ, а вписаната по отношение на апартамента предходна възбрана от 10.09.2008г. във връзка с издадена на 08.09.2008г. в полза на М. М. обезпечителна заповед срещу „А. Иженеринг“ ООД е била заличена на 08.12.2009г., като заличаването е сторено по разпореждане на В. С. - съдия по вписванията към АВ.

Констатирано е, че с влязло в сила съдебно решение, постановено от СРС 29 състав по гр.д.

№17696/2011г., заличаването на възбраната е прогласено за нищожно като постановено в противоречие със закона.

Посочено е, че ищецът поддържа, че не е могъл получи надлежно собствеността върху описаният апартамент, тъй като дружеството е било отстранено от имота чрез евикция активът е бил осребрен по изп. д. № 144/2012г. на ЧСИ Ч. в полза на взискателя М., чиито именно права са били защитени от процесната възбрана.

Прието е, че всички предпоставки от състава на чл. 49 ЗЗД, във връзка с чл. 45 ЗЗД са удостоверени с влязъл в сила съдебен акт - решение на СРС 35 състав по гр.д.

№14918/2013г., с което имуществената отговорност на ответника за процесната вреда е ангажирана частично - до размера на сумата 10 000, 01 лева, представляваща част от платената цена по договора от 15.12.2009г. Изложени са съображения, че съгласно постановките по ТР № 3/2019г. на ВКС, този съдебен акт се ползва със СПН по отношение на всички елементи от състава на процесната деликтната отговорност, с изключение единствено на размера на заявеното вземане. С оглед на това е прието, че в производството по делото могат да бъдат обсъждани единствено възражения на ответника, касаещи размера на иска - размера на процесната вреда, както и възражението на Министерство на правосъдието за изтекла погасителната давност, тъй като тази защита не се засяга от СПН по предходното дело.

Прието е, че доводът за липса на идентичност на купения имот с възбранения и осребрен 4 такъв се явява преклудиран от СПН по приключилото съдебно производство, особено доколкото посочената идентичност не е била оспорвана от МП в рамките на производството по предходното дело.

Посочено е, че предходният съдебен процес формира СПН в отношенията между двете страни по делото - ИТ „Интелект“ ООД и МП. Прието е, че съдебният акт не обвързва със СПН В. С., тъй като същата не е участвала в приключилото дело, но това обстоятелство може да ползва само тази страна, а не и от МП, което е участвало като ответник в предишното съдебно производство.