Присъда № 588 от 10.11.2025, Софийски районен съд

Мотиви към Присъда рег. № 588 от 10.11.2025 г., постановена по НЧХД №10279/2024 г. по описа на СРС, НО, 129-ти състав

Срещу подсъдимата Л. Л. Д., на ***, неосъждана, български гражданин, родена на *** в гр. ***, разведена, с висше образувание, работи като *** в магазин за ***, с адрес: гр.***, ж.к. „***“, бл.***, с ЕГН: **********, е повдигнато обвинение от тъжителя Т. Н. Д., с ЕГН: ********** за извършено престъпление по чл.182, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, фактически изразило се в това, че в периода от 02.03.2024 г. до 20.07.2024 г., при условията на продължавано престъпление – с 10 деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, в качеството си на родител - майка на малолетния Т.

Т. Д. /на *** години - навършени/, не е изпълнила съдебно решение – Решение № 3013/20.02.2024 г., постановено по гр. д. № 20231110106717/2023 г. по описа на СРС, 149 състав, с което е одобрено споразумение относно упражняването на родителските права над детето, местоживеенето на детето, режима на лични отношения с детето и издръжката на детето, в частта относно определения режим на лични отношения на детето с баща му Т. Н. Д., както следва:

1. На 02.03.2024 г., около 09:00 часа, в гр. ***, кв. „***“, бл.*** не е изпълнила горепосоченото съдебно решение, като не е изпълнила постановения в него режим на лични отношения между детето и баща му;

2. На 16.03.2024 г., около 09:00 часа, в гр. ***, кв. „***“, бл.*** не е изпълнила горепосоченото съдебно решение, като не е изпълнила постановения в него режим на лични отношения между детето и баща му;

3. На 06.04.2024 г., около 09:00 часа, в гр. ***, кв. „***“, бл.*** не е изпълнила горепосоченото съдебно решение, като не е изпълнила постановения в него режим на лични отношения между детето и баща му;

4. На 20.04.2024 г., около 09:00 часа, в гр. ***, кв. „***“, бл.*** не е изпълнила горепосоченото съдебно решение, като не е изпълнила постановения в него режим на лични отношения между детето и баща му;

5. На 03.05.2024 г., около 09:00 часа, в гр. ***, кв. „***“, бл.*** не е изпълнила горепосоченото съдебно решение, като не е изпълнила постановения в него режим на лични отношения между детето и баща му;

6. На 18.05.2024 г., около 09:00 часа, в гр. ***, кв. „***“, бл.*** не е изпълнила горепосоченото съдебно решение, като не е изпълнила постановения в него режим на лични отношения между детето и баща му;

7. На 01.06.2024 г., около 09:00 часа, в гр. ***, кв. „***“, бл.*** не е изпълнила горепосоченото съдебно решение, като не е изпълнила постановения в него режим на лични отношения между детето и баща му;

8. На 15.06.2024 г., около 09:00 часа, в гр. ***, кв. „***“, бл.*** не е изпълнила горепосоченото съдебно решение, като не е изпълнила постановения в него режим на лични отношения между детето и баща му;

9. На 06.07.2024 г., около 09:00 часа, в гр. ***, кв. „***“, бл.*** не е изпълнила горепосоченото съдебно решение, като не е изпълнила постановения в него режим на лични отношения между детето и баща му;

1

10. На 20.07.2024 г., около 09:00 часа, в гр. ***, кв. „***“, бл.*** не е изпълнила горепосоченото съдебно решение, като не е изпълнила постановения в него режим на лични отношения между детето и баща му.

Частният тъжител - Т. Н. Д., в хода на производството се представлява от адвокат К. П., която моли подсъдимата да бъде призната за виновна. Адвокат П. счита, че на подсъдимата следва да бъде наложено наказание, което да въздейства предупредително и поправително спрямо нея. Поддържа, че от събраните по делото доказателства се установява, че подсъдимата не е изпълнявала постановеното и влязло в сила съдебно решение, в частта относно определения режим на лични отношения между частния тъжител и неговия син. Навежда, че подсъдимата е била уведомена за съдебното решение, определящо режима на лични отношения. Намира показанията на свидетелите С.М., И.М. и М.М. за житейски логични и взаимно потвърждаващи се, поради което моли същите да бъдат кредитирани. Счита, че от събрания в хода на наказателното производство доказателствен материал се установява, както това, че на инкриминираните дати частният тъжител е посетил адреса, на който живеели подсъдимата и тяхното общо дете, така и това, че частният тъжител не е разполагал с ключ за входната врата на жилищната сграда. Намира за установено, че детето не е разполагало с мобилен телефон или друго техническо устройство, посредством което частният тъжител д а е имал възможност да се свърже с него. Предвид изложеното поддържа, че подсъдимата е следвало да предаде детето на частния тъжител. Релевира доводи, че дадените от свидетелката М.И.Н. показания не следва да бъдат кредитирани, като излага подробни съображения в тази насока. Посочва, че за извършването на престъпление по чл.182, ал.2 от НК в период, различен от инкриминирания с процесната частна тъжба, спрямо подсъдимата е била постановена осъдителна присъда. Навежда, че разказите на детето, касаещи възприетото от него при посещенията му в дома на бащата, и това как тези разкази са били оценени, не изключват субективната страна на престъплението по чл.182, ал.2 от НК. В тази връзка изтъква, че следва да бъде съобразено и обстоятелството, че детето живее заедно с подсъдимата, поради което последната има възможност да оказва голямо влияние върху неговите психика, емоции и разбирания.

Защитникът на подсъдимата – адвокат Л.В., моли съда да приеме, че от събраните по делото доказателства се установява, че подзащитната му не е извършила престъплението, за което е привлечена да оТ.аря по делото. Поддържа, че обвинението е неточно и неясно, като излага пространствени съображения в тази насока. Счита за установено както това, че между частният тъжител и подсъдимата е бил сключен брак, по време на който им се е родило дете, така и това, че впоследствие техният брак е бил прекратен със съдебно решение, с което е бил определен и режима на лични отношения между частния тъжител и неговото дете. Навежда, че не са събрани доказателства за това, че подсъдимата не е изпълнила съдебното решение, определящо режима на лични отношения между детето и частния тъжител. В тази връзка посочва, че на инкриминитаните дати частният тъжител не е подал сигнал до полицейските органи за това, че подсъдимата не изпълнява съдебното решение. Посочва също, че съгласно съдебното решение, определящо режима на лични отношения с детето, за да вземе детето, частният тъжител е следвало да посети блок ***. В тази връзка навежда, че от събрания в хода на наказателното производство доказателствен материал не е възможно да бъде направен извод относно това, че на инкриминираните дати частният тъжител е посетил домашния адрес на подсъдимата. Счита, че частният тъжител е следвало да посети етажа, на който се е намирал апартаментът, в който живеели подсъдимата и общото им дете, и е имал възможност да стори това, тъй като същият е разполагал с чип за входната врата на жилищната сграда. Оспорва като недостоверни показанията на свидетелите С.М., И.М. и М.М., които свидетели защитникът намира за 2 заинтересовани от изхода на делото. Навежда, че следва да бъде дадена вяра на показанията на свидетелката М.И.Н., от които, според защитника се установяват както причините, поради които детето не е искало да посещава частния тъжител, така и това, че на инкриминираните дати подсъдимата и детето са се намирали на адреса. Твърди също, че от показанията на свидетелката Н. се установява, че при позвъняване на звънеца, съответстващ на жилището, в което живеели свидетелката Н., подсъдимата и детето Т. Д., свидетелката Н. и подсъдимата винаги са отваряли входната врата на жилищната сграда. Изтъква, че присъдата, която е била постановена спрямо подсъдимата и спомената от повереника на тъжителя, има и оправдателна част.

Навежда, че от субективна страна престъплението по чл.182, ал.2 от НК може да бъде извършено само умишлено. В тази връзка излага доводи, че подсъдимата не е действала умишлено. Моли да бъдат взети предвид обстоятелствата, свързани с личността на подсъдимата, а именно, че същата е неосъждана, не е криминално проявена, работи и е майка на две деца, едно от които е малолетно. С оглед на изложеното, защитникът моли за постановяване на оправдателна присъда, с която подсъдимата да бъде призната за невиновна по повдигнатото и обвинение.

Повереникът – адвокат П., репликира, като поддържа, че в съдебното решение, с което е бил определен режимът на лични отношения между детето и частния тъжител, не е посочено, че режимът следва да бъде изпълняван в апартамента, в който живеят подсъдимата и детето. Изтъква, че бащата е имал намерение да посети жилището на подсъдимата, от където да вземе детето, но не е имал възможност да стори това поради липса на съдействие от страна на подсъдимата. Претендира разноски.

В правото си на дуплика защитникът посочва, че съгласно съдебното решение, с което е бил определен режимът на лични отношения между детето и частния тъжител, бащата е длъжен да взема и връща детето от адреса на подсъдимата.

В личната си защита подсъдимата Л. Л. Д. се придържа към позицията на нейния защитник. В последната си дума моли да бъде оправдана. Заявява също, че по никакъв начин не е осуетявала виждането на детето.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимата Л. Л. Д. е на ***, родена на *** в гр.***, български гражданин, неосъждана, с висше образование, разведена, работи като *** в магазин за ***, с адрес: гр.***, ж.к. „***“, бл.***, с ЕГН: **********.

На 03.10.2015 г. частният тъжител Т. Н. Д. и подсъдимата Л. Л. Д. сключили граждански брак, от който им се родило дете – Т. Т. Д., роден на *** г. До 2022 г. подсъдимата Д. и частният тъжител Д. живеели заедно с детето им – Т. Д., и дъщерята на подсъдимата – свидетелката М.И.Н..

С хода на времето отношенията между тъжителя и подсъдимата се влошили, като през 2022 г. т е заживели разделно, като общото им дете останало да живее при подсъдимата Д. и свидетелката Н. в АП. ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл.***, а частният тъжител заживял в друго жилище. Апартаментът, в който живеели подсъдимата Д., свидетелката Н. и детето Т. Д., се намирал в жилищна сграда, чийто вход бил с контролиран достъп, като за отварянето на входната врата бил необходим чип. Живущите в сградата, в случай на позвъняване на някой от звънците на апартаментите, могли да отворят входната врата дистанционно – от техните апартаменти.

След като известно време са били във фактическа раздяла, частният тъжител Т.

Д. и подсъдимата Л. Д. постигнали съгласие бракът им да бъде прекратен и подписали споразумение, с което уредили упражняването на родителските права, местоживеенето 3 на детето, режима на лични отношения на бащата с детето и издръжката на малолетното им дете.

Така постигнатото споразумение било утвърдено с решение №3013/20.02.2024 г., постановено по гр. дело №20231110106717/2023 г. по описа 149-ти състав на СРС, III ГО, като упражняването на родителските права по отношение на детето било предоставено на неговата майка – подсъдимата Д., определено било местоживеенето на детето при майката и бил определен режим на лични отношения между бащата – частният тъжител Д. и малолетното дете Т. Т. Д., както следва:

„Всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване от 09:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя.

Един месец през лятото във време, различно от времето на годишния отпуск на майката.

В четните години, с преспиване, за Великденските празници така, както те са посочени в разпоредбата на чл.154, ал.1 от КТ или по решение на Министерски съвет, взето на основание чл.154, ал.2 от КТ, за времето от 09:00 на първия ден до 18:00 часа на последния ден, и за Нова година;

В нечетните години, с преспиване, за Коледните празници така, както те са посочени в разпоредбата на чл.154, ал.1 от КТ или по решение на Министерски съвет, взето на основание чл.154, ал.2 от КТ, за времето от 09:00 часа на първия ден до 18:00 часа на последния ден, и за рождения ден на детето. През времето на рождения ден на бащата.