Решение № 7622 от 15.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7622 гр. София, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241100509476 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 7789 от 28.04.2024 г. по гр. д. № 20231110157981 по описа за 2023 година, СРС, 167 с-в е отхвърлен предявения от С. В. С., ЕГН **********, срещу Районен съд -Пловдив, осъдителен иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ вр. чл. 4, § 3 ДЕС за заплащане на сума в размер на 5001 лв., предявена като частичен иск от сума в размер на 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди (стрес, мъка, тревога, отчаяние, притеснение, безсъние, чувство на безсилие), причинени от допуснато съществено нарушение на правото на Европейския съюз, а именно на чл. 7, чл. 24, § 3, чл. 48 и чл. 52, ал.

1 ХОПЕС, изразяващо се в издаване на Определение № 6763 от 02.09.2021 г. по гр.д. № 14206/2021 г. по описа на Р с -П и Заповед за незабавна защита № 125 от 02.09.2021 г., с които на основание чл. 18, ал. 1 ЗЗДН е било забранено на С. В. С. да приближава сина му Б.С. С., жилището и местата му за социални контакти и отдих, до приключване на производството по делото с влязъл в сила съдебен акт, ведно със законната лихва от 02.09.2021 г. до окончателното изплащане на вземането. Отхвърлен е също така, предявения от С. В. С. срещу Районен съд – Пловдив, осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД вр. с чл. 7 КРБ за заплащане на сума в размер на 5001 лв., предявена като частичен иск от сума в размер на 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди (стрес, мъка, тревога, отчаяние, притеснение, безсъние, чувство на безсилие), причинени от допуснато нарушение на чл. 8 КЗПЧОС, изразяващо се в издаване на Определение № 6763 от 02.09.2021 г. по гр.д. № 14206/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив и Заповед за незабавна защита № 125 от 02.09.2021 г., с които на основание чл. 18, ал. 1 ЗЗДН е било забранено на С. В. С. да приближава сина му Б.С. С., жилището и местата му за социални контакти и отдих, до приключване на производството по делото с влязъл в сила съдебен акт, ведно със законната лихва от 02.09.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.

Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищецаа, с която се 1 твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Моли да бъде обезсилено обжалваното решение като недопустимо и да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за произнасяне по исковете на предявените в исковата молба фактически основания и доводи. В условията на евентуалност, моли да бъде отменено обжалваното решение и да се постанови друго, с което да бъде уважен главния иск, а ако бъде отхвърлен, да се уважи евентуалния иск.

По въззивната жалба не е постъпил отговор.

Съдът, след като обсъди по реда на чл. 236, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, следва да бъде разгледана по същество.

На основание чл. 272 ГПК съдът препраща към фактическите и правни изводи на СРС и те стават част от настоящите мотиви. За пълнота:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ вр. чл. 4, § 3 ДЕС. Съгласно чл. 4, § 3 от Договора за Европейски съюз (ДЕС), Държавите-членки вземат всички общи или специални мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза, като прогласеният там принцип на лоялно сътрудничество изисква от тях да гарантират върховенството и ефективното прилагане на правото на Европейския съюз (ЕС).

Първоинстанционният съд правилно е посочил, че разпоредбата на чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ изрично признава на гражданите и юридическите лица правото да претендират вреди от правораздавателната дейност на съдилищата, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС. Отговорността за обезщетяване на тези вреди е на Държавата, а когато нарушението на правото на ЕС е извършено от общите съдилища или от ВКС, искът за присъждането на обезщетение се предявява срещу съда, от чиито незаконен акт, действие или бездействие за произлезли вредите. Този извод относно пасивната легитимация на ответника по иска по чл. 2в ЗОДОВ следва недвусмислено от разпоредбата на чл. 2в, ал. 1, т.

2 вр. с чл. 7 от ЗОДОВ. Общностното право не поставя конкретни изисквания относно пасивната легитимация, извън принципите на ефективността и еквивалентността (в този смисъл е Определение № 1500 от 28.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 638/2024 г., III г. о., ГК).

Изведеният от практиката на СЕС (решение от 19.11.1991 г. по съединени дела C-6/90 и C-9/90 - Francovich и Bonifaci; решение от 05.03.1996 г. по съед. дела C-46/93 и C-48/93 Brasserie du Pecheur и Factortame; решение от 30.09.2003 г. по дело C-224/01 - Gerhard Kubler; решение от 11.07.2015 г. по дело С-98/14 - Berlington Hungary, и др.) фактически състав на извъндоговорната отговорност на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС, включва: 1. нарушение на общностна норма, която предоставя права на частноправни субекти; 2. достатъчно сериозно нарушение на тази норма и 3. пряка причинна връзка между нарушението и вредите. Когато нарушението е извършено от национална юрисдикция, практиката на СЕС (вж. решението от 30.09.2003 г. по дело C- 224/01 - Gerhard Kubler) въвежда и още една предпоставка - вредите да произтичат от решение на окончателна съдебна инстанция. Тази предпоставка е материалноправна. Изискването актът, с който на ищеца са причинени вреди от нарушение на правото на ЕС, да е постановен от окончателна съдебна инстанция е условие за уважаване на иска (съобразно цитираното вече решение по дело С-224/01), а не процесуална предпоставка за допустимост на исковото производство.

Правилно се посочва, че известното решение по делото Kubler C-224/01, т. 39, т. 51 и т. 53 СЕС приема, че "признаването на принципа на отговорността на държавата за решение на съд, който се произнася като последна инстанция, не поставя под съмнение силата на пресъдено нещо на това решение. Успешното провеждане на иск, ангажиращ отговорността на държавата, ще гарантира обезщетяване на причинените вреди, без да е необходимо 2

(задължително) да се прогласява отпадане на силата на пресъдено нещо на съдебното решение, причинило вредата. Във всеки случай принципът за отговорността на държавата, присъщ на правовия ред на Общността, изисква такова обезщетение, но не и преразглеждане на съдебното решение, на което се дължи вредата. Условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да бъде задължена дадена държава-членка да заплати обезщетение за вреди, причинени на лицата в резултат на нарушения на общностното право, за които е отговорна държавата, са три: нарушената съюзна норма да предоставя права на лицата; нарушението да бъде достатъчно сериозно и да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушаването на задълженията на държавата, и загубата или вредата, понЕ.и от увредената страна. Отговорността на държавата за нарушение на общностното право с решение на национален съд, който се произнася като последна инстанция, може да възникне само в изключителни случаи, когато съдът явно е нарушил приложимото право".

От така изяснените принципни постановки следва, че в настоящото производство е недопустимо преразглеждане на въпроса законосъобразно ли е постановеното определение, с което съдът е забранил на С. В. С. да приближава пострадалите Д.В.П. и Б.С. С., жилището, местоработата и местата им за социални контакти и отдих, до приключване на производството по делото с влязъл в сила съдебен акт. Предмет на делото пред СРС не е била спорната администрация на гражданските правоотношения по ЗЗДН, във връзка с която е постановено процесното Определение № 6763 от 02.09.2021 г. по гр.д. № 14206/2021 г. по описа на Р с -П, VI граждански състав, а противоправни действия на посочения съд, изразяващи се в неправилно прилагане на нормите на общностното право, от които са настъпили твърдените вреди. Следователно, правилно първоинстанционният съд, е определил като недопустимо да преценява наличието на неправилност на постановения от Районен съд - Пловдив съдебен акт. В този смисъл, правният спор по делото се е съсредоточил единствено по въпроса дали ответникът е постановил Определение № 6763 от 02.09.2021 г. и Заповед за незабавна защита № 125/02.09.2021 г. в нарушение на основните принципи на общностното право, осмислящи стандартите на правовата държава. За целта е изследвано обстоятелството дали при осъществяване на правосъдната си дейност Районен съд - Пловдив е съблюдавал правото на страните по делото на ефективни правни средства и справедлив съдебен процес.

Софийски районен съд правилно е обобщил, че Районен съд - Пловдив стриктно е спазил разпоредбите на ЗЗДН както при издаване на първоначалната заповед за незабавна защита, така и при последвалата й частична отмяна, като е основал своето вътрешно убеждение на съдържащите се молбата данни и на закона, както предписват правните норми, уредени в чл. 235, ал. 2 ГПК вр. чл. 12 ГПК, поради което производството по спорна администрация на гражданските правоотношения е разгледано от безпристрастен и независим национален съд в съответствие на уредените в ХОПЕС принципи, при упражняване на ефикасни правни средства за съдебна защита на твърдяно материално право.

Когато българският съд прилага точно закона и съобразно неговия дух, вкл. когато при надлежното му сезиране за извършен акт на домашно насилие осигурява бърза и ефективна защита на лицето, пострадало от това насилие, като издава заповед за незабавна защита и забранява временно на извършителя да приближава пострадалото лице, тъй като законодателят е ограничил това право на извършителя, той (съдът) не извършва съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Върховният законодателен орган в Република България (Народното събрание) - при упражняване на законодателна целесъобразност, е ограничил в тези изключителни случаи това право на извършителя (по смисъла на ЗЗДН), като е счел, че с оглед целта на закона (да даде бърза и ефективна защита и да осигури помощ и подкрепа на лицата, пострадали от домашно насилие или в риск, и да упражни превантивно и възпиращо действие върху извършителя на насилието) не е обосновано през определен период от време извършителят да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата му за социални контакти и отдих. Това разрешение е установено на законодателно равнище, поради което дали то е целесъобразно или не, българският съд не може да бъде укоряван.

3

При така приетите за установени правнорелевантни факти и изложените правни доводи, правилно Софийски районен съд е достигнал до категоричния правен извод, че при постановяване на определението Районен съд - Пловдив не само не е нарушил общностното право, преценено в светлината на съдебната практика на СЕС, но то съответства на основни принципи на общностното право - гарантиран достъп до безпристрастен и независим съд, установен от националното законодателство, който поставя висшият интерес на детето на първо място, в т.ч. защитава неговата физическа и психическа неприкосновеност (съгласно чл. 3 § 1 и чл. 24, § 2 от ХОПЕС). Следователно, поради обстоятелството че в обективната действителност не се е осъществила първата материалноправна предпоставка, обуславяща възникването на претендираното от ищеца право на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, не следва да бъдат разглеждани и другите юридически факти, включени във фактическия състав на правната норма, уредена в чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ вр. чл. 4, § 3 ДЕС.