Решение № 438 от 05.12.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 438 гр. П., 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20245001000456 по описа за 2024 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. №6406/21.02.2024г. от „К.“ ЕАД – гр.

С., бул. „Ц.Б. *“ *, **, представляван по делото от адв. Н.П., със съдебен адрес: гр. С., ул. „П.“ ** против решение №404 от 27.10.2023г., постановено по т. д.

130/2022 г. по описа на Окръжен съд – П., с което са отхвърлени предявените от „К.“ ЕАД – гр. С., бул. „Ц.Б. *“ *, ** против О.К. гр. ** искове с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.99 от ЗЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника за заплащане на сумата 486 750 лева, представляваща неустойка по Договор **7г. и Договор за спогодба от **г., което вземане е цедирано на ищеца с договор от **г. и за заплащане на мораторна лихва в размер на 130 351.26 лева за периода 19.07.2019г. – 08.03.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане и с което е осъдено „К.“ ЕАД – гр. С., бул. „Ц.Б.

*“ *, ** да заплати на О.К. гр. ** суми, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, а именно: 16 800 лева по т.д. №130/2022г. по описа на ОС – П., 480 лева – за производството по к.ч.т.д. № 792/2022г. по 1 описа на Апелативен съд – П., 480 лева – за производството по к.ч.т.д.

№777/2023г. по описа на ВКС и 15 лева – за държавна такса за издадени 3 броя съдебни удостоверения.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното и да осъди О.К. гр. ** да му заплати претендираните суми - по съображения, развити в жалбата. Претендира разноски.

Изложени са доводи относно неправилни изводи на съда относно фактическия състав, който поражда действие на цесията в отношенията между страните и относно това чрез кой орган цедентът е следвало да уведоми длъжника за цесията. Поддържа твърдение, че договорът за цесия е сключен преди откриване на производство по несъстоятелност на цедента „С.М.“ ООД.

Твърди, че към датата на уведомяването на длъжника – **. правомощията на органите на „С.М.“ ООД не са прекратени, поради което намира уведомяването, извършено от управителя за надлежно съгласно чл.99 ал.3 от ЗЗД. Отделно от това поддържа, че дори и да се приеме нередовно уведомяване от длъжника, то с получаване на препис от исковата молба ответникът е уведомен за цесията и това уведомяване поражда действие за него. Поддържа, че е налице потвърждаване от страна на синдика на „С.М.“ ООД на извършеното от длъжника чрез управителя на дружеството съобщение от **. до О.К. за прехвърляне на вземането на дружеството към О.К. на „К.“ ЕАД. Поддържа, че е извършено и допълнително уведомяване на О.К., от страна на синдика на „С.М.“ ООД с вх. №**г.

Ответникът по жалбата О.К. гр. ** – чрез пълномощника си адв. Т. Д. изразява становище, че счита същата за неоснователна. Претендира присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.

Поддържат се доводи, че фактическият състав на прехвърлянето на вземането не е завършен, тъй като след откриване на производство по несъстоятелност на „С.М.“ ООД длъжникът продължава дейността си под надзора на синдика, поради което и уведомяването за извършената цесия следва да бъде извършено със съгласието на синдика. Счита, че независимо от обстоятелството, че сделката е сключена преди откриване на производството по несъстоятелност на цедента, по уведомяване на длъжника той не може да волеизяви самостоятелно, без санкцията на синдика.

Счита, че

2 потвърждаването на действията, отправено до О.К. от синдика, не променя тези изводи.

Поддържа и изложените с отговора на исковата молба възражения за нищожност на договора за цесия от **г. като симулативна сделка /по която липсва реална насрещна престация, която е антидатирана и вземането по която не е осчетоводено/, противоречаща на закона, респ. заобикаляща го.

Поддържа и възражение за изтекла погасителна давност по главния иск и по акцесорните претенции като твърди, че давността за цедираното вземане е изтекла преди завеждане на исковата молба.

Постъпила е частна жалба вх. №**г. от „К.“ ЕАД – гр. С., бул. „Ц.Б. *“ *, **, представляван по делото от адв. Н.П., със съдебен адрес: гр. С., ул. „П.“ ** против Определение №279/28.02.2024г. по т.д. №130/2022г. , с което е изменено решение №404 от 27.10.2023г., постановено по т. д. 130/2022 г. по описа на Окръжен съд – П. в частта за разноските като „К.“ ЕАД е осъдено да заплати на О.К. сумата 19 200 лева – адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят счита, че размерът на възнаграждението не е съобразен с минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба №1/2004г., нито с фактическата и правна сложност на делото, нито с извършената работа, която не надвишава нормалната грижа на процесуалния представител по дела от посочения вид. Моли Определение №279/28.02.2024г. по т.д.

№130/2022г. да бъде отменено като неправилно.

Ответникът по частната жалба О.К. не е взел становище по нея с писмен отговор. В съдебно заседание на 25.10.2024г. е направено изявление, че тя се оспорва.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.99 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „К.“ ЕАД – гр. С. твърди, че е титуляр на вземане на обща стойност 486 750 лева към О.К. на основание договор за цесия, сключен на **г. между „С.М.“ ООД /цедент/ и „К.“ ЕАД /цесионер/, въз основа на който е придобил вземане на цедента към длъжника О.К. за неустойка, което цедентът има на основание договор за спогодба от **г. между него и О., сключен на основание Решение №1794, взето с Протокол №38 от заседание на Общински 3 съвет – К., проведено на ***г. Твърди, че с Потвърдително писмо с изх. №**.

О.К. е потвърдила наличието на своето задължение в размер на 486 750 лева към цедента „С.М.“ ООД. Твърди, че с Уведомление вх. №***г. „С.М.“ ООД в качеството си на цедент е уведомило О.К. за прехвърляне на вземането с договор за цесия от **г. на новия кредитор – „К.“ ЕАД. Твърди, че многократно е канило длъжника да изпълни задължението си в размер на 486 750 лева. Посочва, че покана в този смисъл е отправил на следните дати: **** Твърди, че до настоящия момент – въпреки съобщаване на цесията и поканите от цесионера – О.К. не е погасила задължението си да заплати 486 750 лева.

Счита, че същата дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от първата покана за плащане – 19.07.2019г. до предявяване на иска – 08.03.2022г., което твърди, че възлиза на 130 351.26 лева.

Моли съда да осъди О.К. гл. ** да му заплати сумата 486 750 лева, което вземане, представляващо такова за редуцирана и намалена неустойка, е придобито от ищеца на основание договор за цесия, сключен на **г. между „С.М.“ ООД /цедент/ и „К.“ ЕАД /цесионер/, което цедентът има на основание договор за спогодба от **г. между него и О., сключен на основание Решение №1794, взето с Протокол №38 от заседание на Общински съвет – К., проведено на ***г. и на основание Договор ***., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба до окончателното и изплащане, сумата 130 351.26 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от първата покана за плащане – 19.07.2019г. до предявяване на иска – 08.03.2022г., както и разноските по делото.

Ответникът О.К. гл. ** оспорва предявените искове. Счита, че прехвърлянето на процесното вземане с договор за цесия сключен на **г. между „С.М.“ ООД /цедент/ и „К.“ ЕАД /цесионер/, няма действие спрямо него като длъжник, поради непълен и незавършен фактически състав на прехвърлянето по смисъла на чл.99 от ЗЗД във връзка с чл.635 от ТЗ.

Тъй като съобщаването на цесията на длъжника е извършено от цедента с уведомление вх. №***г., подписано само от управителя на „С.М.“ ООД, а към посочения момент той вече е с открито производство по несъстоятелност, намира, че липсата на санкция от страна на синдика по отношение на това действие, го прави невалидно извършено, т.е. не е завършен фактическия 4 състав по чл.99 ал.3 от ЗЗД. Навежда доводи за нищожност на договора за цесия от **г., поради неговата симулативност, тъй като сделката целяла не възмездно прехвърляне на иначе съществуващото към датата на цесията вземане, а облагодетелстване на цесионера за сметка на масата на несъстоятелността, което противоречало на основните принципи, заложени в чл.607 от ТЗ. Уговорката, че цената ще бъде платена чрез прихващане, според ответника, означава, че с договора не се осъществява реална насрещна престация /на пари или вещи/ , а насрещните задължения са симулирани, което накърнява интересите на кредиторите и масата на несъстоятелността. При условията на евентуалност се твърди нищожност на договора за цесия като противоречащ на закона, респ. заобикалящ закона. Прави възражение за изтекла погасителна давност за главното вземане и по отношение на акцесорното вземане за лихви.

С допълнителна искова молба ищецът „К.“ ЕАД поддържа изложените доводи в първоначалната такава. Счита, че след като договорът за цесия е сключен преди откриване на производството по несъстоятелност на „С.М.“ ООД, не съществува изискване за съгласие на синдика за извършване на цесията. Намира, че договорът е сключен от законните представители на цедента и цесионера, а длъжникът е уведомен от цедента. Намира, че длъжникът няма правен интерес да атакува действителността на договора за цесия. Посочва, че дори и в бъдеще, евентуално, да се установи нищожност на договора за цесия, след като длъжникът е бил уведомен за нея и е платил на цесионера, той се освобождава от задължението си. Намира, че както договорът за цесия, така и предварителния договор за покупко – продажба, с вземането по който е извършено прихващане, са действителни сделки, които не противоречат на закона, като и двете са двустранни и възмездни.

С допълнителен отговор О.К. поддържа възраженията и твърденията, направени с отговора на първоначалната искова молба.

Между страните не се спори относно следното:

С договор от **г. О.К. възлага, а „М.“ ООД се задължава да изпълни „Г. на гр. К. – 1 етап“ – проектиране, изграждане и пускане в редовна експлоатация на локален терминал за компресиран природен газ, разпределителен газопровод и конвертиране горивните системи на отоплителни инсталации на обекти, общинска собственост, на територията на 5

О.К., подробно изброени в договора при уговорена структура на изпълнението срещу задължение на възложителя за заплащане на възнаграждение в размер на 1 650 000 лева /с ДДС/. Уговорено е било /чл.33 от договора/, че при забава на плащанията от страна на възложителя, същият дължи на изпълнителя неустойка в размер на 0.5 % от стойността на неизпълнението за всеки просрочен ден, но не повече от 5 % от същата стойност.

С договор за цесия от ***г. „М.“ ООД прехвърля част от вземането си към О.К. по Договор № ** в размер на 413 424.15 лв. с ДДС в полза на „С.М.“ ООД, ЕИК **.

С Уведомление с вх. №***г. „М.“ ООД в качеството си на цедент е уведомило О.К. за прехвърлянето.

С втори Договор за цесия от ***3г., „М.“ ООД прехвърля останалата част от вземането си към О.К. по същия Договор в размер на 306 565.85 лв. с ДДС в полза на „С.М.“ ООД, ЕИК **. С Уведомление с вх. **г. “М.“ ООД като предишен кредитор е уведомило О.К. за прехвърлянето.

С Решение №1794, взето с Протокол №38 от заседание на Общински съвет – К., проведено на 24.07.2014г. Общински съвет – К. одобрява предложения проект за споразумение между О.К., „М.“ ООД и „С.М.“ ООД във връзка с уреждане на отношенията, създадени по повод изпълнение на договор ***., като конкретния размер на дължимите месечни плащания и сроковете, бъде определен съобразно икономическите и социални възможности на О.К..