Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 15.06.2020, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
574/2020
Подписан
15.06.2020
В сила
15.06.2020

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 98а · Закон за енергетиката
  • чл. 98а, ал. 4 · Закон за енергетиката
  • чл. 98а, ал. 5 · Закон за енергетиката
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ

Р Е Ш Е Н И Е

№ I-102

15.06.2020г., град Бургас

В И М Е Т О НА

Н А Р О Д А

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро

Гражданско отделение, първи въззивен състав, в публично съдебно заседание, на трети юни две хиляди и двадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Мариана КАРАСТАНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА мл.с. Марина

МАВРОДИЕВА при секретаря Ани Цветанова, като разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 574 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. Надежда Арнаудова от БАК като особен представител на О.С.А., ЕГН **********, с адрес: *** с адрес за връчване: гр. Бургас, ул.

„Тр.Китанчев“ № 53 против Решение № 224/23.12.2019г. по гр.д. № 237/2019г. на РС Средец, с което съдът е признал за установено по отношение на О.С.А., че дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 183,10 лева, /сто осемдесет и три лева и десет стотинки/, представляваща главница за доставена електрическа енергия за периода от 06.03.2018г. до 05.04.2018г. за обект, находящ се в село Д., блок № *, ет.*, ап.*, **** *********** *****, с клиентски номер **********, ведно със законната лихва върху главницата от 05.02.2019г. до окончателното ѝ изплащане и сумата от 14,75 лева /четиринадесет лева и седемдесет и пет стотинки/ - обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода от 21.04.2018г. до 04.02.2019г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 178/13.02.2019г. по ч.гр.д.№ 107/2019г., по описа на Районен съд – Средец, както и е осъдил О.С.А., да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, сумата от 695.00 лева /шестстотин деветдесет и пет лева/, представляваща съдебно деловодни разноски за исковото производство и сумата от 75,00 лева /седемдесет и пет лева/, представляваща съдебно деловодни разноски за заповедното производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Особеният представител счита решението за незаконосъобразно, необосновано и неправилно, поради което моли да бъде отменено, а исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани и на О.А. да бъдат присъдени разноските по делото. Намира, че исковите претенции са недоказани, тъй като по делото не бил представен договор с ищцовото дружество, който да обвързва ответника, а апартаментът, съгласно справка от СВ, бил закупен от лице О. С. А. и бил ипотекиран. Не можело да се приеме категорично, че апартамента е собственост на ответника. Не можело да се установи, че ответникът е потребител на ел.енергията, чието заплащане се претендира. Не било доказано и че О. С. А. и О.С.А. са едно и също лице като настоява, че О.А. не е легитимиран ответник. Отделно, във фактурата като адрес на ответника фигурирал адрес в кв. Д.Е.. Намира, че е неправилно позоваването на ОУ на ищеца, тъй като не можело да се направи извод, че са публикувани и кога са влезли в сила. По изложените съображения прави заключение, че липсва валидно облигационно отношение. Счита, че неправилно е уважена и претенцията за лихва, тъй като неоснователността на претенцията за главница водила и до неоснователност на иска за лихва, както и че липсвали доказателства за уведомяване на ответника, за да се претендира заплащане на лихва за минало време. Ето защо поддържа, че следва да бъде отхвърлен и иска за заплащане на лихва. Претендират се разноските по делото.

В срок е постъпил писмен отговор от „ЕВН България

Електроснабдяване” ЕАД чрез юрисконсулт Румяна Сулева-Черняева (пълнм. л. 4 от първа инстанция), с който намира въззивната жалба за неоснователна, а решението на РС Средец за правилно и моли да се потвърди. Счита, че са обсъдени всички факти по делото и съдът е достигнал до правилни изводи като излага подробни съображения. Поддържа, че се установява, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот и е клиент на ищцовото дружество като от събраните доказателства се установявало потребеното количество ел.енергия и нейната цена.

Сочи за идентичност на лицето О. С. А. и О.С.А.. Намира за неоснователни и възраженията, че не се дължи лихва заради забава като се позовава на чл. 27 ОУ на договорите за продажба на ел.енергия на ЕВН ЕС.

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт, съгласно т. 7 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по т.д. №

6/2012г. ОСГТК на ВКС особеният представителна ответника по чл. 47, ал.

6 ГПК не дължи държавна такса, тъй като същата се дължи от страната. Ето защо въззивната жалба е внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.

Проведено е едно открито съдебно заседание, в което особеният представител поддържа въззивната жалба, а ответното дружество чрез процесуалния представител адв. Вавова - отговора на въззивна жалба като сочи, че лицето О.А. и О. А. е едно и също лице.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните, въз основа на събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение, приема от фактическа страна следното:

РС Средец е сезиран по компетентност за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу О. С. А. ЕГН ********** за сумата в размер на 183,10 лева за доставена електрическа енергия за периода от 06.03.2018г. до 05.04.2018г. за обект, находящ се в село Д., блок № *, ет.*, ап.*, клиентски номер **********, ведно със законната лихва върху главницата от 05.02.2019г. до окончателното ѝ изплащане и сумата от 14,75 лева /четиринадесет лева и седемдесет и пет стотинки/ - обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода от 21.04.2018г. до 04.02.2019г. За претендираните суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 178/13.02.2019г. по ч.гр.д.№ 107/2019г., по описа на Районен съд – Средец, която е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на заявителя е указано, че следва да предяви иск за установяване на вземането по заповедта.

Извършена е справка по реда на Наредба №

14/18.11.2009г. съгласно която лицето с ЕГН ********** е със старо име О. С. А. и с ново име О.С.А., постоянен и настоящ адрес ***. Разпореждането за предявяване на иск е връчено на заявителя на 25.03.2019г. като исковата молба е депозирана в указания едномесечен срок, а именно на 18.04.2019г.

С исковата молба се твърди, че „ЕВН България

Електроснабдяване“ ЕАД предоставя ел.енергия съгласно Общи условия, публично известни, като по силата на чл. 7, т. 1 ОУ поело задължение да снабдява с ел.енергия обект, находящ се в село Д., блок № *, вх. *, ет.*, ап.*, община С.

За О.С.А. бил открит клиентски номер **********, който бил собственик на имота съгласно справка от СВ. Дружеството ищец доставило на обекта ел.енергия за периода 06.03.2018г. до 05.04.2018г. на обща стойност 183,10 лева, която сума не била заплатена от ответника в срок. Поради забавата в плащането счита, че следва да му се заплати и обезщетение заради забавено изпълнение в размер на 14,75 лева, изчислено в размер на законната лихва за периода 21.04.2018г. до 04.02.2019г. Моли да се приеме за установено, че се дължат сумите по Заповедта за изпълнение. С молба л. 47 уточнява, че обезщетението за забава е дължимо на основание чл. 27 ОУ като падежът за заплащане на задължението е уговорен в чл.

18 ОУ.

Препис от исковата молба е връчен на ответника съгласно чл. 47,ал. 1 вр. ал. 5 ГПК и на основание чл. 47, ал. 6 ГПК му е назначен особен представител, който е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени. Оспорва наличието на валидно облигационно отношение. Оспорва, че е доставяна ел.енергия на обекта, посочен в исковата молба и че ответникът е негов собственик. Счита, че липсват доказателства ОУ да са влезли в сила и да обвързват ответника. Представените с исковата молба документи намира, че не следва да бъдат ценени, тъй като били издадени от ищеца и били в негова полза. Оспорва се претенцията за лихва за минал период, тъй като липсвали доказателства ответникът да е уведомен за претенцията на ищцовото дружество.

РС Средец е приел, че е сезиран с искове по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК с материално правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Счетено е, че искът е предявен в рамките на преклузивния срок по чл.415, ал.4 от ГПК както и че са налице материалноправните прeдпоставки за уважаване на исковете. Прието е, че между страните по делото е възникнало валидно правоотношение по силата на договор за продажба на електрическа енергия и мрежови услуги. Съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката, продажбата на електрическа енергия на клиентите, се осъществява при публично известни общи условия, които влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Общите условия на ищеца за периода, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г., са общодостъпни, публикувани на интернет страницата на същия, както и в един национален и един местен ежедневник. Счетено е, че за периода от 12.02.2007г. до 12.04.2019г., ответникът е собственик на процесния недвижим имот - в апартамент № * на ет.*, бл.* в село Д., **** *********** ***** и е клиент по смисъла на чл. 1, т. 4 и т. 5 от Общите условия и с оглед предназначението на присъединен към електроразпределителната мрежа обект, същият е потребител на ел. енергия за битови нужди – ал. 1, т. 4, предложение второ от Общите условия.

Съгласно чл. 11, т. 1 от Общите условия на ЕВН Електроснабдяване, ответникът като клиент на ищцовото дружество дължи заплащане на стойността на доставената на обекта му в апартамент № * на ет.*, бл.* в село Д., **** *********** *****, електрическа енергия и мрежови услуги. От събраните доказателства е прието, че в процесния обект е имало електромер, който е бил изправен, преминал е изискуемите законови проверки, снабден е с необходимите знаци и е годен да отчета електрическа енергия, а от заключението на съдебно - счетоводната експертиза, се установява, вземането по фактурата, което се претендира в настоящото производство осчетоводено редовно в счетоводството на дружеството, като задължението на абоната през периода 06.03.2018г. до 05.04.2018г. възлиза общо на 183,10 лева – главница. Главният иск е счетен за основателен. Основателността на претенцията за главното вземане обуславя дължимостта и на акцесорното вземане за обезщетение за забава в размер на 14,75 лева за периода от 21.04.2018г. до 04.02.2019г., както и това за законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 05.02.2019г. до окончателното ѝ изплащане. Прието е, че е налице идентичност между лицето О. С. А. и О.С.А., видно от приложената справка от Национална база данни „Население“ .

БОС споделя установената от РС Средец фактическа обстановка и правна страна относно предявеният главен иск за установяване на вземането по заповедта за заплащане на стойността на ел.енергия, поради което в тази част на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите му, но тъй като дължи собствени мотиви и с оглед изложените във въззивната жалба възражения, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 98а ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия. По делото са представени ОУ на договори за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” АД, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-13 от 10.05.2008г. В съответствие с разпоредбата на чл. 98а, ал. 3 са публикувани в централен и местен всекидневник като са представени извлечения от вестник, същите са публикувани и на сайта на дружеството (https://www.evn.bg/getattachment/f1d291de-1c19-486e-944e-92a3ff02d3cf/EVN_EC_OU.aspx).

Съгласно чл. 98а, ал. 4 ЗЕ публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане. По делото липсват доказателства ответникът да е изразил несъгласие с публикуваните ОУ и да са налице специални условия по смисъла на чл. 98а, ал. 5 ЗЕ, поради което същите са влезли в сила и го обвързват. Съгласно пар. 1, т. 2а ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а чл. 1, т. 4 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия, определят, че клиент е потребител - физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение“ АД съгласно действащото законодателство, което ползва ел.енергия за домакинството.