Решение № 1627 от 29.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1627 гр. *, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Неделина Маринова при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело № 20263110100005 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.

Образувано е по молба вх. № 204/05.01.2026 г., подадена от В. Н. С. и М. С. С., с искане за налагане на мерки за защита от домашно насилие спрямо тях срещу Н. С. С..

В молбата за налагане на мерки за защита молителките В. Н. С. и М. С. С. твърдят, че ответникът Н. С. С. е син на първата и брат на втората от тях. Заявяват, че ответникът често е под въздействие на наркотични вещества, същият е агресивен и системно извършва спрямо тях действия, застрашаващи живота и здравето им.

В. Н. С. и М. С. С. сочат следните случаи на осъществени актове на домашно насилие от страна на ответника:

В периода 04.10.2025 г. до 14.10.2025 г. ответникът всеки ден осъществявал актове на психическо и емоционално насилие спрямо молителката В. Н. С., като правил опити да влезе в дома й на адрес гр. *, местност „*, без нейно съгласието, използвайки физическа сила – с взлом, за да иска пари или да отнеме противозаконно чужди движими вещи, собственост на молителката. Последното ответникът осъществявал, като прескачал оградата на двора на къщата и блъскал с юмруци по вратите и прозорците. Когато молителката се покажела на прозореца, за да му каже да си тръгне, той започвал да крещи: „Ако не ми дадеш пари, ще мина през теб и сам ще вляза да си ги взема. Отвори веднага, за да нямаш проблеми с мен, нищо, че си ми майка, пак мога да те пребия и ще го направя, ако не ми дадеш пари!“

На 13.10.2025 г. ответникът осъществил акт на психическо и емоционално насилие спрямо молителката В. Н. С., като докато последната била в дома си на адрес гр. *, местност „*, видяла как ответникът отново е в двора на къщата, въпреки, че входната врата била заключена. Това силно я притеснило, тъй като ответникът изглеждал ядосан и неадекватен.

С. започнал да блъска по вратата на къщата и да крещи: „Отвори веднага вратата или ще вляза с нея, трябва да ми дадеш пари!“ Молителката се показала на прозореца и отговорила, че няма да му даде пари и да си отива. Тогава С. казал, че има дългове и му трябват 2 000 1 лева, които ако не му ги даде веднага, „ще мине през нея и пак ще си ги вземе от къщата“. С. бил агресивен, крещял силно и заплашвал, че ако не му даде парите, ще стои там докато тя излезе или той влезе насила, че ще я пребие и пак ще получи парите. След като дълго блъскал на вратата, ответникът си отишъл.

На 14.10.2025 г. ответникът отново се върнал в дома на молителката В. Н. С. и успял да проникне насилствено в дома , като осъществил спрямо нея психическо и икономическо насилие, отнемайки парични средства от дома й, нейна и на съпруга й собственост.

На 13.12.2025 г. ответникът осъществил акт на психическо и емоционално насилие спрямо молителката М. С. С., като след като прескочил двора на жилищната кооперация, в която същата живее в град *, ул. „*“ № 8, счупил предното и задното стъкло на собствения й лек автомобил „*“, рег. № *. След това ответникът стоял известно време и гледал втренчено към прозореца на молителката.

На 22.12.2025 г. ответникът направил пореден опит да влезе с взлом в офиса на „*“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. *, ул. „* /с едноличен собственик на капитала и управител молителката М. С. С./, през прозорец на стълбището, като отправял вербални заплахи към молителките и служителите, намиращи се вътре, които не го допускали да влезе в офиса. Служители на дружеството веднага се обадили по телефона на молителката М. С.

С. и казали, че ответникът се опитва да влезе насилствено в офиса им и крещи заплахи спрямо тях двете. В. Н. С. и М. С. С. лично чули през телефона как ответникът крещи:

„Знам, че си вътре М., излез и отвори или ще счупя вратата и ще вляза. Прозорецът също ще счупя, ако не ми дадеш пари и ще си ги взема от теб по един или друг начин“.

Молителките твърдят, че поради всички описани действия на ответника живеят в непрекъснат страх за живота и здравето си.

По изложените съображения, молителките искат спрямо ответника да бъдат наложени предвидените в чл. 5 ЗЗДН мерки за защита.

В проведеното по делото открито съдебно заседание молителките, чрез процесуалния си представител, поддържат молбата, като считат, че всички събрани по делото доказателства са в подкрепа на изразените от тях твърдения за осъществени от ответника актове на домашно насилие, като същите не се оспорват от последния. Молят на ответника да бъдат наложени поисканите мерки за защита.

Ответникът се явява лично в проведеното открито съдебно заседание, като изразява становище за основателност на молбата за защита от домашно насилие. Признава изложените от молителките факти и обстоятелства, свързани с осъществените актове на домашно насилие на посочените дати и заявява съгласие за му бъдат наложени исканите мерки за защита за максимално предвидения в закона срок.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните не са спорни обстоятелствата, че ответникът е син на молителката В.

Н. С. и брат на молителката М. С. С..

Не се оспорват от ответника, също така, твърденията на молителките за осъществени актове на домашно насилие спрямо тях на процесните дати и места.

По делото са приобщени декларации по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, с които молителките декларират осъществяване на визираните от тях актове на домашно насилие на посочените дати и места.

От Писмо изх. № * от 14.04.2025 г. от УМБАЛ „*“ ЕАД – * се установява, че в 2 болничната информационна система няма данни В. Н. С. и М. С. С. да са настанявани за лечение в Психиатричните клиники на лечебното заведение, а ответникът Н. С. С. е бил хоспитализиран неколкократно с диагноза „Параноидна шизофрения“.

От служебно изисканата справка за съдимост на ответника е видно, че същият е осъждан.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Молбата изхожда от и е насочена срещу легитимирано лице по смисъла на чл. 8, т. 1 и чл. 3, т. 1, предл. 1 ЗЗДН. Искането надлежно ангажира компетентността на сезирания съд, съобразно разпоредбата на чл. 7 ЗЗДН, и удовлетворява изисквания за редовност и срочност, по смисъла на чл. 9 и чл. 10, ал. 1 от същия закон. Представена е и декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

Разгледана по същество, молбата е основателна.

От събраните по делото доказателства се установява, че ответникът е извършил действия, осъществяващи форма на домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. Същите се изразяват в проява на психическо и емоционално насилие, чрез описаните в молбата на молителките актове, извършени на процесните дати и места. За да достигне до този извод, съдът кредитира представените от молителките декларации по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, които представляват доказателствено средство, съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН, а съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, когато няма други доказателства за конкретни факти и обстоятелства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

В случая, декларациите са подкрепени и от признанията на ответника, направени лично в проведеното по делото открито съдебно заседание.

Поради изложеното, съдът намира, че е налице необходимост от постановяване на мерки на защита, съобразени с фактическите отношения между страните, адекватни на осъществяваното от ответника поведение и насочени към предотвратяване на противоправни действия от негова страна за в бъдеще. Въз основа на посочените критерии, съдът намира, че по отношение на ответника следва да се наложат следните мерки: по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН - задължаване на Н. С. С. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителките В. Н. С. и М. С. С., както и по чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ЗЗДН – забрана на Н. С. С. да приближава В. Н. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. *, местност „*; жилището й с адрес: град *, местност „*, както и офисът на „*“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. *, ул. „*, на по-малко от 100 метра за срок от 14 месеца. След приспадане /след приспадане на срока на наложена мярка с издадената заповед за незабавна защита/; забрана на Н. С. С. да приближава М. С. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: град *, Район *, ул. „*“ № 8, ет. 3; жилището й с адрес: град *, Район *, ул. „*“ № 8, ет. 3; както и офисът на „*“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. *, ул. „*, на по-малко от 100 метра. за срок от 14 месеца. След приспадане /след приспадане на срока на наложена мярка с издадената заповед за незабавна защита/.

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Районен съд - * държавна такса в размер на 12,78 евро, дължима на основание чл. 16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Воден от горното, съдът

3

РЕШИ:

ЗАДЪЛЖАВА Н. С. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *, местност „*, и настоящ адрес: град *, Район *, бул. „*“ № 38, вх. „Г“, ет. 2, ап. 15, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо В. Н. С., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал.

1, т. 1 ЗЗДН.

ЗАДЪЛЖАВА Н. С. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *, местност „*, и настоящ адрес: град *, Район *, бул. „*“ № 38, вх. „Г“, ет. 2, ап. 15, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо М. С. С., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал.

1, т. 1 ЗЗДН.

ЗАБРАНЯВА на Н. С. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *, местност „*, и настоящ адрес: град *, Район *, бул. „*“ № 38, вх. „Г“, ет. 2, ап. 15, ДА ПРИБЛИЖАВА В.

Н. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. *, местност „*; жилището й с адрес: град *, местност „*, както и офисът на „*“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. *, ул. „*, на по-малко от 100 метра за срок от 14 месеца, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ЗЗДН.

ЗАБРАНЯВА на Н. С. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *, местност „*, и настоящ адрес: град *, Район *, бул. „*“ № 38, вх. „Г“, ет. 2, ап. 15, ДА ПРИБЛИЖАВА М.

С. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: град *, Район *, ул. „*“ № 8, ет. 3; жилището й с адрес: град *, Район *, ул. „*“ № 8, ет. 3; както и офисът на „*“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. *, ул. „*, на по-малко от 100 метра за срок от 14 месеца, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ЗЗДН.

ОСЪЖДА Н. С. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *, местност „*, и настоящ адрес: град *, Район *, бул. „*“ № 38, вх. „Г“, ет. 2, ап. 15, ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт, по сметка на Районен съд – *, държавна такса в размер на 12,78 (дванадесет евро и седемдесет и осем евроцента) евро, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.

Въз основа на настоящото решение ДА СЕ ИЗДАДАТ ЗАПОВЕДИ ЗА ЗАЩИТА, които подлежат на незабавно изпълнение, като обжалването на решението не спира изпълнението им.

В заповедта за защита да се посочи, че при неизпълнението , полицейският орган, констатирал нарушението, ще задържи нарушителя и ще уведоми незабавно органите на прокуратурата, на основание чл. 16, ал. 2 ЗЗДН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – * в 7-дневен срок от деня, в който е посочено, че решението ще бъде обявено - 29.04.2026 г., съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗДН.

4

ПРЕПИСИ от заповедта да се връчат на страните, както и на съответното Районно управление на Министерство на вътрешните работи, съгласно чл. 16, ал. 3 ЗЗДН.

Съдия при Районен съд – *: _______________________

5