Решение № 355 от 24.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 355 гр. Варна, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Бончева при участието на секретаря Мария Пл. Минкова като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно дело № 20253110203938 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Г*** Р*** х***” ООД против наказателно постановление №03014211/ 05.09.2025г. на Д*** на Д*** "И*** по т***" - В****, с което на „Г*** Р*** х***” ООД е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 2000 лева на основание чл.416 ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ за нарушение по чл.152 от КТ.

Жалбоподателят счита НП за незаконосъобразно и моли за отмяната му.

В съдебно заседание редовно призован не се явява, но се представлява от проц. представител, който поддържа жалбата си.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание представител се явява, оспорва жалбата и моли съда, да потвърди атакуваното НП.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършена проверка от служители на Д*** В***, на обект магазин П*** –стопанисван от „Г**** Р*** х***“ ООД, находящ се в гр.В*** било 1 констатирано, че в обекта като касиер работи лицето К*** А***.

Проверяващите констатирали, че същата е положила труд в периода от 15.00ч. до 22.00ч на 17.02.2025г. като на следващия ден 18.02.2025г. е започнала да полага труд от 08.00ч. В качеството си на работодател „Г*** Р**** х***“ ООД не е осигурил непрекъсната междудневна почивка на К. А*** не помалко от 12 часа.

Горното било основание за съставяне на АУАН, който бил предявен на жалбоподателят и подписан от него с възражения. АНО въз основа на констатациите в АУАН издал срещу въззивника атакуваното НП, с което на дружеството била наложена на основание чл.416 ал.5 и чл.414 ал.1 от КТ Имуществена санкция в размер на 1500 лв. за административно нарушение по чл. 152 от КТ.

В хода на съдебното производство бе разпитана свид. К. Д., показания на която съдът кредитира като дадени безпристрастно и обективно.

Пред съда депозират показания свид. М. Б**** –„главен касиер“ и свид.

К. А*** –„касиер“, за която е констатирано нарушението. Свид. Б*** заявява, че била допуснала грешка при изготвяне на графика. Свид. А*** споделя, че спрямо нея не било извършено нарушение. Съдът не кредитира показанията на свид. Б*** и свид. А***, доколкото по делото е приложен екземпляр от таблицата за отчитане явяването на работа за месец февруари, който носи печат на дружеството и подпис на длъжностното лице – съставител, платежна ведомост и график. Именно тези писмени доказателства са били ангажирани от дружеството пред проверяващите и то носи информация относно минали събития, отчитайки явяването на работа за месец февруари 2025 г. на свид.

А***.

При проверка на съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът констатира, че същите са издадени при спазване на всички срокове и процедури, предвидени в ЗАНН: Акта за установяване на административно нарушение е съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя, съобразно изискването на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН ; спазен е тридневния срок за възражения по АУАН; наказателното постановление е било издадено в рамките на предвидения в ЗАНН шестмесечен срок за издаването му. И акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат реквизитите по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Проверяващите обективно и пълно са изяснили фактическата обстановка, като са събрали безспорни доказателства за извършеното нарушение, 2 установявайки факта на положен труд в два последователни дена, без да е осигурена междудневна почивка от минимум 12 часа на работника. По АНП са събрани доказателства в подкрепа на твърдяното за извършено административно нарушение. В съдържанието на съставения акт за установяване на административно нарушение се съдържа подробно описание на самото нарушение, както и на обстоятелствата на извършването му. Посочена е и правилната правна квалификация по КТ, както и правилно е определено административнонаказателно отговорното лице. Съгласно разпоредбата на чл.

152 от КТ работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа.

Съгласно разпоредбата на чл. 414, ал. 1 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.

Процесното нарушение се изразява в бездействие на работодателя да осигури непрекъсната междудневна почивка на Арутюнова, която не може да бъде по-малка от 12 часа, като неосигурената междудневна почивка е в периода между 17 и 18.02.2025 г..

Видно от приложените по делото присъствени листи и графици за работа, е че А**** е работила от периода от 15.00ч. до 22.00ч на 17.02.2025г. като на следващия ден 18.02.2025г. е започнала да полага труд от 08.00ч. – разликата, представляваща междудневна почивка е 10 часа, вместо изискуемите от закона минимум 12 часа. В тази връзка съдът намира, че нарушението е доказано по безспорен начин.

В случая се касае за обективна, безвиновна отговорност на юридическо лице, което е длъжно да спазва в случая изискванията на чл. 152 от КТ за междудневна почивка на работниците му. Съдът намира, че е следвало жалбоподателя да организира работата в обекта си съобразно разпоредбите на КТ. Сочените причини за неизпълнение на това му задължение са ирелевантни.

Съгласно разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН, в предвидените от закона случаи на юридическите лица се налага имуществена санкция за 3 неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на тяхната дейност. Такова неизпълнение е констатирано в случая, като в компетенциите на АНО е да прецени коя отговорност да ангажира – на дружеството или на виновното длъжностно лице.

Съдът извърши преценка и намери, че правилно от страна на наказващия орган не е била приложена хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като конкретния случай не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид.

На дружеството на осн. чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ за нарушение на чл. 152 от КТ с обжалваното НП е била наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв., над минималния предвиден в закона размер.

Съдът намира, че при определяне размера на наложеното наказание е взета предвид разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, която визира, че административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и в тази връзка са съобразени всички отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства. В случая е опредено наказание е в минималния размер предвиден в закона.

Съдът намира, че определената санкция е справедлива и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на Дирекция “Инспекция по труда“ гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150лева. Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, с разпит на двама свидетели, не е с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от 40,90 евро/80лева/.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът 4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №03-014211/ 05.09.2025г. на Д*** на Д*** "И*** по т***" - Варна, с което на „Г*** Р*** х***” ООД е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 2000 лева на основание чл.416 ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ за нарушение по чл.152 от КТ.

ОСЪЖДА „Г*** Р*** х***” ООД да заплати на Д*** „И*** п*** т***“В*** сумата от 40,90 евро /80 лева/ , представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5