Решение № 204 от 28.01.2026, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Бургас, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело № 20252120106557 по описа за 2025 година

Делото е образувано по повод исковата молба на „Евро Финанс Колект България” ЕООД, ЕИК ............, със седалище гр. .., с която моли да бъде прието за установено, че ответникът Н. И. М., с настоящ адрес в с. .., Община ., му дължи сума в размер от 192,08 лева, представляваща обезщетение за периода 27.04.2022-18.06.2025 год., за забавено плащане на главницата от 524,47 лева по допълнителни споразумения към договори за електронни съобщителни услуги от 28.10.2019 год. и от 10.05.2021 год., както и законната лихва за забава върху същата главница за периода от 20.06.2025 год. до извършеното от ответника плащане на 15.07.2025 год., които вземания са част от предмета на Заповед № 2165/24.06.2025 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410, ГПК, изд. по ч. гр. д. № 4458/2025 год. на БсРС.

Ищецът е изложил следните фактически и правни твърдения: на 18.06.2025 год. ищецът е депозирал заявление по чл. 410, ГПК срещу ответника, по което е образувано ч. гр. д. № 4458/2025 год. на БсРС; издадена е заповед за изпълнение за сумите от 524,47 лева – главница по допълнителни споразумения към договори за електронни съобщителни услуги от 28.10.2019 год. и от 10.05.2021 год., сключени между Н. М. и „БТК” ЕАД, и 192,08 лева – 1 мораторна лихва върху главницата за периода от 27.04.2022 год. до 18.06.2025 год., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението; в срока за доброволно изпълнение, на 15.07.2025 год., длъжникът е извършил плащане в размер на 524,47 лева, с което е погасил изцяло главницата по издадената заповед; длъжникът е депозирал възражение по чл. 414, ал. 2, ГПК, с което е оспорил мораторната лихва и законната лихва върху главницата; на 10.05.2021 год. между „БТК” ЕАД и Н. М. е било сключено допълнително споразумение към договор за електронни съобщителни услуги за за мобилен телефонен номер ***, с абонаментен план ,,i-Ttaffic XL+“, в който са включени мобилни и интернет услуги; за мобилен телефонен номер ***, с абонаментен план „Smart М “ , в който са включени мобилни и интернет услуги; за мобилен телефонен номер ..............., с абонаментен план „Smart М“, в който са включени мобилни и интернет услуги; за мобилен телефонен номер ..............., с абонаментен план „Unlimited 50“, в който са включени мобилни и интернет услуги; за мобилен телефонен номер ............, с абонаментен план „iTtaffic XS+“, в който са включени мобилни и интернет услуги; за мобилен телефонен номер .............., с абонаментен план „Smart М + “ , в който са включени мобилни и интернет услуги; договорът е за срок от 24 месеца; на 28.10.2019 год. между „БТК” ЕАД и Н. М. е било сключено допълнително споразумение към договор за електронни съобщителни услуги за мобилен телефонен номер ............., с абонаментен план „Smart L+“, в който са включени мобилни и интернет услуги; договорът е за срок от 24 месеца, а след изтичането му договорът автоматично е продължил действието си за неопределен срок; във връзка с ползваните услуги са издадени представените по делото фактури, които включват стойността на ползваните мобилни и интернет услуги; на 31.05.2021 год. „БТК” ЕАД сключила договор за прехвърляне на вземания с „Иновативни финанси” ООД, ЕИК ..............., като процесиите фактури попадат в обхвата на този договор; цесионерът, като пълномощник на цедента, е изпратил уведомление до Н. М., на основание чл.

99, ал. 3, ЗЗД; на 03.08.2023 год. „Иновативни финанси” ООД прехвърлило всички свои вземания придобити по горепосочения договор, на „Евро Финанси Колект България” ЕООД, като е изпратило уведомление по пощата до Н. М., на основание чл. 99, ал. 3, ЗЗД; на 15.07.2025 год. ответникът е платил сума в размер от 527,47 лева, с която е погасил главницата по 2 издадената заповед за изпълнение; съгласно чл. 84, ЗЗД, когато денят на изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му; ответникът дължи на ищеца сумата от 192,08 лева – сборна мораторна лихва за забава за периода от 27.04.2022 год. до 18.06.2025 год.; длъжникът може да противопостави възражение, че няма надлежно уведомление само ако наведе твърдение, че е изпълнил задължението си на стария кредитор; дружеството-цесионер е активно легитимирано да предяви заявление по чл. 410, ГПК, както и установителен иск по чл. 422, ГПК.

За заплащане на претендираните парични вземания ищецът е подал заявление по чл. 410, ГПК, уважено с издаване на Заповед № 2165/24.06.2025 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4458/2025 год. на БсРС. Правният интерес от предявяване на иска по настоящото дело (за вземанията за мораторна и законна лихви) е обоснован с оглед подаденото от длъжника възражение по чл. 414а, ГПК и указанието на заповедния съд по чл. 415, ал. 1, т. 1, ГПК, съгласно разпореждане от 13.08.2025 год.

По делото не се спори, че ответникът е платил дължимата главница на 15.07.2025 год., съгл. представената разписка в заповедното производство; това обстоятелство е признато от заявителя-ищец в писменото му становище от 29.07.2025 год., както и в исковата молба по настоящото дело.

Ищецът е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си, моли за уважаване на иска и за присъждане на деловодните разноски, направени в заповедното и в настоящото исково производства.

Правното основание на предявения положителен установителен иск е чл. 124, ал. 1 и чл. 422, ГПК във вр. с чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД.

Ответникът не е представил писмен отговор по делото; в проведеното по делото открито съдебно заседание ответникът е оспорил исковете с твърдения, че не е ползвал мобилни услуги, тъй като в района по местоживеенето му извън Република България не е имало обхват на мрежата на телекомуникационната компания-кредитор по договора и допълнителните споразумения към него.

Ответникът не е ангажирал доказателства.

Бургаският районен съд, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от данните по делото, на 28.10.2019 год. между „БТК“ ЕАД и ответника Н. М. е бил сключен договор за електронни услуги, изменен с две 3 допълнителни споразумения – от 28.10.2019 год. и 10.05.2021 год., въз основа на които са издадени фактури за потребени мобилни услуги – на обща стойност 527,47 лева. Според писменото приложение, наречено „Защита на личните данни“, към допълнителното споразумение от 28.10.2019 год. – л. 24 по описа на делото, срокът за плащане на цената на потребените услуги е до 18 дни след издаване на фактурата.

По делото са представени месечни сметки за потребените от ответника мобилни услуги, във всяко от които е посочен срокът за плащане, определен съобразно 18-дневния срок по описаното писмено приложение към допълнителното споразумение.

По делото е представен договор за прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 31.05.2021 год., по силата на който цедентът „БТК“ ЕАД е прехвърлил на цесионера „Иновативни Финанси“ ООД вземанията си към ответника Н. М. по процесния договор за мобилни услуги.

С договор от 03.08.2023 год. „Иновативни Финанси“ ООД е цедирало на ищеца по настоящото дело вземания си срещу ответника М..

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения иск за основателен. Съгласно изготвения от съда доклад по чл.

146, ал. 1, ГПК, срещу който не е постъпило възражение от страните, в тежест на ищеца е провеждане на главно и пълно доказване на легитимацията си на кредитор – цесионер и изправна страна по процесните договори и споразуменията към тях, сключването им при спазване на императивните нормативни изисквания, предоставянето на договорените услуги, дължимата цена, настъпилата забава на потребителя и размера на обезщетението за забава. Съдът счита, че такова доказване по делото е проведено, тъй като валидността на процесните договори, вкл. на този по цесионното правоотношение, не са оспорени от ответника и срещу валидността им не са наведени насрещни твърдения. Легитимацията си на длъжник на ищеца ответникът е потвърдил и с конклудентно действие – извършеното на 15.07.2025 год. плащане на главницата, извършено въз основа на издадената заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 4458/2025 год. на БсРС. Спорът по настоящото дело е свързан само с обстоятелството за дължимите от ответника мораторна и законна лихви за забавено плащане на главницата. Видно от писменото приложение към допълнителното споразумение от 28.10.2019 год., забавата на длъжника настъпва след изтичане на 18-дневен срок от издаване на съответната фактура. В тази хипотеза не е необходимо изпращане на покана до длъжника, тъй като срокът за доброволно изпълнение е ясно определен и забавата настъпва след бездействие за плащане до края на времевия период – чл. 84, ал 1, изр. първо, ЗЗД (вж. и Решение № 578/13.11.2008 год. по търг. д.

№ 338/2008 год. на ТК на ВКС). В разглеждания казус не се спори относно издадените фактури – по номер, дата и дължими суми, като главниците са погасени с извършеното от ответника доброволно и пълно плащане на 15.07.2025 год. До тази дата, обаче, длъжникът е бил в забава, тъй като няма 4 данни да е изпълнил паричните си задължения – с плащане или с друг валиден способ за погасяване. Правно ирелевантно е обстоятелството дали, кога и в какъв обем ответникът е ползвал мобилните услуги по договора и допълнителните споразумения, тъй като престацията на телекомуникационната компания не е предмет на проверка в настоящото дело, а и с извършеното плащане потребителят е признал главното си парично задължение по фактурите, което обуславя дължимостта и на акцесорното вземане за обезщетение за забава.

В изпълнение задължението си по чл. 162, ГПК съдът изчислява служебно размера на дължимото обезщетение за забава и констатира, че той възлиза на 192,08 лева, т. е. искът следва да бъде уважен.

Искът следва да бъде уважен и за дължимата законна лихва за забава от подаване на заявлението до извършеното на 15.07.2025 год. плащане.

Съгласно издадената от БсРС заповед за изпълнение по чл. 410, ГПК, Н. М. следва да заплати обезщетение за забава от датата на подаване на заявлението – 20.06.2025 год., до окончателното изплащане на главницата (както бе установено, това е извършено на 15.07.2025 год.). За посочения период длъжникът също е бил в забава, но по делото не са ангажирани доказателства за недължимост на акцесорното вземане, присъдено в заповедното производство, поради което претенцията следва да бъде уважена.

Основателността на иска налага, в изпълнение указанията на ВКС в т.

10в от 4/2013-2013-ОСГТК, ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца разноските от 217,30 евро, направени в заповедното производство (сбор от платените държавна такса адвокатско възнаграждение).

В полза на ищеца следва да бъдат присъдени и деловодните разноски, направени в настоящия исков процес: 25,56 евро – доплатена държавна такса, и 204,52 евро – адвокатско възнаграждение, или общо 230,08 евро (чл. 78, ал.

1 във вр. с чл. 80, ГПК).

Дължимите разноски следва да бъдат присъдени в евро, на основание чл. 4 във вр. с чл. 12, ал. 1, ЗВЕРБ.

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл.

422, ГПК, че ответникът Н. И. М., ЕГН **********, с настоящ адрес с. ......, Община ........., ул. „.............дължи на „Евро Финанс Колект България” ЕООД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление гр. ..............., сума в размер 5 от 192,08 лева, представляваща обезщетение за периода 27.04.2022-18.06.2025 год., за забавено плащане на главницата от 524,47 лева по допълнителни споразумения към договори за електронни съобщителни услуги от 28.10.2019 год. и от 10.05.2021 год., което вземане е част от предмета на Заповед № 2165/24.06.2025 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410, ГПК, изд. по ч. гр. д. № 4458/2025 год. на БсРС.