Решение № 1320 от 16.08.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1320 гр. Пловдив , 16.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на шестнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Васил Ал. Тасев като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20215330201300 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №20-0273-000229/02.06.2020 г., издадено от Началник група към ОДМВР Пловдив, РУ Хисар с което на СТ.

Д. П. с ЕГН: ********** са били наложени административни наказания, както следва: ,,глоба‘‘ в размер от 10 лева за извършено от него нарушение по чл.

100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и ,,глоба‘‘ в размер от 2000 лева и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от 24 месеца за извършено от него нарушение по чл.

174, ал. 3 ЗДвП.

Жалбоподателят С.П. обжалва процесното наказателно постановление.

Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Същият не беше намерен на посочения от него в АУАН адрес, както и не беше известен друг негов такъв след извършена справка, поради което ход на делото беше даден в негово отсъствие.

Въззиваемата страна редовно уведомена за делото, не изпрати представител, депозира становище по съществото на спора с което оспорва подадената жалба и иска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление.

Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 17.05.2020 г. в 20:10 часа в с. Паничери на ул. ,,Райна Княгиня‘‘, като водач на лек автомобил ,,Рено Меган‘‘ с рег. № ** **** **, същият при движение към ул. ,,Георги Димитров‘‘, управлява този лек автомобил, като при проверка не представя СУМПС и КТ и водачът отказва да бъде изпробван с техническо средство ,,Дрегер Алкотест‘‘ 7410 с фабричен номер ARRB-0125.

Издаден бил талон за медицинско изследване с номер № 0062923, който водачът не пожелал да подпише.

В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят П.Г., който потвърди отразеното от него в АУАН. Добави, че се сеща за случая. Негови колеги се опитали да спрат жалбоподателя, който първоначално не спрял на светлинен сигнал. След това бил заловен и установено, че лицето е във видимо нетрезво състояние. Отказал да му бъде извършена проверка за алкохол и му бил издаден талон за медицинско изследване. Очевидци на обстоятелството, че жалбоподателят управлявал МПС били К. А. и Д. Т..

Съдът намира, че следва да се кредитира заявеното от разпитания свидетел Г., който депозира ясни, логични и взаимодопълващи се показания, кореспондиращи си си с останалия събран по делото доказателствен материал. Същият се явява незаинтересован от изхода на спора. В подкрепа на обстоятелството, че именно жалбоподателят е управлявал МПС-то се явява и редовно съставеният по делото АУАН с бл. № 208410 от 17.05.2020 г., както и намиращата се по делото докладна записка от полицейския служител К. А..

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

От представеното копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са съставени от компетентни органи.

От постъпилото писмо от УМБАЛ ,,Пловдив‘‘ се установява, че това лице не се е явило да даде кръвна проба.

От намиращата се по делото Докладна записка от полицейския служител К.

2

А. се установява идентична с фактическа обстановка представена от П.Г..

Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:

Относно вмененото нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП:

При издаването на АУАН, НП и Талона за медицинско изследване не са били допуснати нарушения, които да доведат до отмяна на атакуваното постановление, като по категоричен начин се установя компетентността на издалите ги органи, място, време и описание на нарушението.

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП всеки водач може да избира дали да се подложи на проверка на място с техническо средство "или" да изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, което следва да му се издаде както в случай, че се съгласи на първата проверка и същата отчете наличие на алкохол в издишания въздух, така и ако не се съгласи да бъде тестван на място. Право на водача е да избере кои и колко от посочените в закона способи за избере, но същественото е, че той следва да извърши поне едно от посочените изследвания, а именно да бъде тестван с техническото средство или да се яви и даде кръвна проба, в противен случай същият следва да бъде санкциониран именно по чл.174 ал.3 ЗДвП.

В дадения случай С.П. е отказал пробата с Дрегера, но в установения от нарочната Наредба и в посочения му в талона срок не се е явил в специализираното медицинско заведение за изследване на кръвна проба за алкохол, ето защо законосъобразно същият е бил наказан за това, че е отказал да бъде тестван за употребата на алкохол.

В чл. 174, ал. 3 ЗДвП е посочено, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв.

Ето защо и наложените административни наказания на жалбодапотеля, а именно глоба в размер от 2 000 лева, лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години и отнемането на 12 точки са били правилно определени.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и 3 издаване на атакуваното НП в тази му част са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на Наказателното постановление, тъй като при реализирането на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството, по категоричен начин се установяват изпълнителното деяние, дата и място на извършване на нарушението.

Ето защо, в тази му част наказателното постановление, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.

Относно нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП:

Тази разпоредба е в насока, че водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него.

Видно от материалите по административно-наказателната преписка се установява, че лицето не е носело СУМПС и контролен талон. Само по себе си това представляват две отделни нарушения, като в нарушение на разпоредбата на чл. 18 ЗАНН е било наложено едно единствено наказание ,,глоба‘‘ в размер от 10 лева общо за двете нарушения.

Ето защо, в тази му част наказателното постановление следва да се отмени.

По разноските:

С оглед изхода на делото на жалбоподателя С.П. трябва да бъдат възложени и извършените в хода на производството разноски в размер от 12 лева, представляващи разходи за явяването на актосъставителя Г. пред съд.

По изложените съображения

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №20-0273-000229/02.06.2020 г., издадено от Началник група към ОДМВР Пловдив, РУ Хисар в частта с която на СТ. Д. П. с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 10 лева за извършено от него нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20-0273-000229/02.06.2020 г., издадено от Началник група към ОДМВР Пловдив, РУ Хисар в частта с 4 която на СТ. Д. П. с ЕГН: ********** са били наложени административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 2000 лева и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от 24 месеца за извършено от него нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.

ОСЪЖДА СТ. Д. П. с ЕГН: ********** да заплати на Районен съд гр.

Пловдив сумата в размер от 12 /дванадесет/ лева, представляващи разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5