Протокол № 994 от 26.06.2023, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 994 гр. Пазарджик, 22.06.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20225220103860 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

От ищците се явява Г. К.. Не се явява ищцата М. Т.. И двете се представляват от пълномощника си адв. М. П..

За ответника ОП. се явява от гл. юрк. В..

Ответникът „К“ ЕООД, се представлява от законния представител З. Г. и от пълномощника адв. Ц. М..

Не се явява вещото лице Л. М.. Депозирала е молба, с която уведомява, че е възпрепятствана да се яви, тъй като е извън страната в периода от 19 до 26 юни 2023 г. Представила е заключение извън срока по чл. 199 от ГПК.

АДВ. П.: – Да се даде ход на делото.

ГЛ. ЮРК. В.: – Да се даде ход на делото.

АДВ. М.: – Липсва пречка, поради което Ви моля да дадете ход на делото.

СЪДЪТ,

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

АДВ. П.: – Ищцовата страна на този етап нямаме искания. Държим на експертизата.

ГЛ. ЮРК. В.: – Нямаме други доказателствени искания. Моля да се 1 отложи делото за друго съдебно заседание, за да изслушаме вещото лице, но доколкото има допуснати гласни доказателства на другия ответник „К“, ще моля в днешното съдебно заседание да ги разпитаме.

АДВ. М.:

– Уважаеми господин председател, държим на допуснатото заключение, поради което ще следва да отложите делото за друга дата с оглед приемане на заключението и разпит на вещото лице. За днешното съдебно заседание водим допуснатите от Вас в предходното, двама свидетели. Имената им са П Д А и К Г А.

ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ ОТ

СТРАНА НА ОТВЕТНИКА.

СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ПЪРВИЯ СВИДЕТЕЛ, КАКТО

СЛЕДВА:

П Д А: – на 72 години, българин, български гражданин, женен, неосъждан, без родство и без служебни отношения със страните по делото.

Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

СВ. П А: – Разбрах отговорността. Обещавам да кажа истината. Аз съм от Ц, родом съм в П, защото там ми е бил родилният дом, но живея в Ц – и понастоящем, и в бъдеще, и в минало съм живял в Ц. Г. (свидетелят сочи ищцата) я познавам, защото ние сме съседи, тя не знам дали ме познава.

ИЩЦАТА Г. К. (ЛИЧНО): - Познавам те много добре.

СВ. П А: – и сестра й познавам, лека му пръст и на баща й, познавам, и майка й познавам, защото всеки ден минавам край тях всеки ден – отивайки на работа, връщайки се от работа. Минавам покрай пътя при тяхната къща – това е бащината им къща, там са израснали със сестра й. Тяхната бащина къща и двор още съществуват, макар, че са почти разрушени. Там минавам, където живееха едно време, от там минавам всекидневно, защото от там ми е пътя, за да се прибера у нас. Те не живеят там откакто са омъжени. Аз съм ги виждал може би един или два пъти откакто са се омъжили да идват в селото.

Родителите им там си останаха. Баща им почина млад 82-ра – 83-та година, а майка им дълго време си живя сама жената в къщата – сега и тя е покойница.

Откакто е умряла майка им, аз даже и по-рано рядко съм ги виждал да идват.

Откакто е починала майка й, може би има 5-6 може и 10 години никой не идва там, къщата е почти развалина.

2

АДВ. М.: - А знаете ли да имат друг имот, освен тази бащина къща и двор?

СВ. П А: – Знам, тоя имот, който е – аз живея в квартала, където е тоя имот, за който става въпрос, зная къде е – той е на края на селото. Това е различен имот от тяхната къща. За този имот знам, че е тях, защото баща им едно време гледаше буби, имаше черници, бяха насадени черници, човекът режеше черници, хранеше си бубите, но след като той почина имотът запустя, просто никой не го е работил, обработвал и т.н.. Това е имотът, за който е делото, на края на селото. Там постройка не е имало. Никога, не е имало там постройка, защото той е на края на селото. Имаше черници там, и хранеше бубите, баща им докато беше жив, това е било 82-ра – 83-та година, не помня точно годината. Той си ги гледа у тях бубите, но там реже черниците, и ги храни. Имало е насаждения на черници, но оттам насетне, след като той човекът почина имотът е просто запустял. Този имот има едни ниски дувари, казвам по селски, каменни зидове, суха зидария, те са още от турско време.

Никой не ги е привил тея – те може би и баща им не ги е правил, на някой дядо, но те са ниски, на един метър, даже и по-малко от земята (свидетелят сочи с ръка около 70 см от пода). Откакто го знам този имот, само баща й се разправяше там.

ИЩЦАТА Г. К. (ЛИЧНО): - Не е вярно.

СВ. П А: – След неговата смърт в този имот никой не е идвал, защото аз там имам приятел от долната страна, и съм ходил на гости, и този имот никога не е поддържан.

ИЩЦАТА Г. К. (ЛИЧНО): - Не е вярно.

СЪДЪТ ПРЕДУПРЕЖДАВА

СВИДЕТЕЛЯ.

ИЩЦАТА

ДА

НЕ

ПРЕКЪСВА

СВ. П А: – Баща им се казваше П. Викаха му бай П „К“ – П Б. Г П Б не мога да се сетя за това име. Техният баща е П, дядо им не го помня, не го знам. А К го знам, защото те живеят така малко на ъгъл, аз минавам и покрай него, когато се прибирам, лека му пръст, почина и той. А К, там – където е имотът, в който П Б гледа черници – няма имот, там е имал имот И К те са съседи с тези двата имота, където са продадени. Знам И К да има там имот, той още си съществува и си е на тяхно име. А К е 42-ри – 43-ти набор някъде може би да е, но той почина – той няма отношение въобще, той там няма 3 имоти, там има И К със съпруга Д Ка. Не знам някой от Ките да е имал претенции там, защото тези имоти, имаше един период, когато ги сееше ТКЗС-то. Не знам какво е било положението с този имот преди ТКЗС-то.

След включването имам наблюдения.

То имаше един период, когато ТКЗС-то им го взема, после им го върна на баща им (свидетелят сочи ищцата Г. К.), включително на Ика Ка и на В К другият парцел. ТКЗС-то се отказа да го работи и те пак си ги наследиха тези места и тогава гледаха.

АДВ. М.: - Нямам други въпроси.

АДВ. П.: - Нямам въпроси.

ГЛ. ЮРК. В.: - От къде знаете, че ТКЗС-то се е отказало, и как е станало връщането на имота?

СВ. П А: – Значи, от къде знам – аз като минавам от там, гледам, че земята не се работи, в годините, когато беше включено в блок на ТКЗС-то.

Това беше включено в блок. ТКЗС-то са гледали шлама, тютюн. Там сееха разсада и го скубеха, разсадът се прави на едни лехи по на един метър, и после защо са се отказали там не знам, ТКЗС-то да го работят повече, и започна баща им да го работи. Но знам, че имаше черници, че е рязал, че е гледал черници, даже и ако не се лъжа спомена ми е, може би имаше и два реда лозя.

Г. К. (ЛИЧНО): - Цялото беше с лозе.

СВ. П А: – Имам някакъв спомен лозе, защото съм купувал от тях вино, когато правих сватба – мисля, че имаше, сега дали е цялото, дали два реда беше, точно в годините.

Значи, това е може би преди 75-76-78 година – тези години е гледал черниците. Сега, аз не знам дали точно техният имот е бил на ТКЗС-то, защото пред техния имот, там е два декара на Ика Ка и И К, там имаше 100% шлама, сега, на техния имот дали е имало не съм сигурен за шлама, а сега, лозето дали е било цяло, дали имаше два-три декара, знам, че имаше, защото от тях купувах вино, когато правих сватба, когато се омъжвах. Разбирам от планове, защото ми е била работата с чертежи, може и да се ориентирам по скица.

НА СВИДЕТЕЛЯ СЕ ПРЕДЯВИ СКИЦАТА ПО ПРИЛОЖЕНИЕ ЕДНО

4

КЪМ ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ.

Свидетелят сочи имот 10.