Решение № 12 от 16.01.2024, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Търговско дело 347/2022
- Вид
- Решение № 12
- Подписан
- 16.01.2024
- В сила
- 07.04.2025
- Състав
- Радостина Костова Калиманова
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 24 · Закон за автомобилните превози
- чл. 24г · Закон за автомобилните превози
- чл. 2, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 111 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл.20а · Закон за задълженията и договорите
- чл. 238 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. трето · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 88, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 28, ал. 1 · Закон за приватизация и следприватизационен контрол, повторно
- чл. 309 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 12 гр. Бургас, 16.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Радостина К. Калиманова при участието на секретаря ЖА. Авр. Кметска като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Търговско дело № 20222100900347 по описа за 2022 година
Производството по настоящото дело е с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД, чл. 82 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Предявеният при условията на евентуалност главен иск е с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 3-то от ЗЗД.
Образувано е по повод исковата молба на „Лодос 22“ ЕООД със седалище град Бургас и адрес на управление ***, вх. Б, ет. 7, представлявано от Петко Стамболиев, чрез процесуалния му пълномощник, със съдебен адрес град Бургас, ул.
„Васил Априлов“ №16, ет. 3, офис №1 против „Слънчев бряг“ АД със седалище град Несебър и адрес на управление к. к. „Слънчев бряг“, представлявано от Златко Димитров, а след вписана промяна в хода на производството по делото С. М. Е. за прогласяване нищожността на чл. 9, ал. 2, т. 6 от договор № И53-00А0- 09 от 24.04.2017 година, сключен между страните по делото поради накърняване на добрите нрави и за осъждане на ответната по делото стрА. да заплати на ищцовата сумата от 30 000 лева, заявена като частичен иск от претенция в общ размер на 49 265.29 лева, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнението на задълженията от страна на ответника по посочения по-горе договор и изразяваща се в стойността на авансово платения наем, ведно със законната лихва върху претендирания размер главница от датата на депозиране на исковата молба до нейното окончателно плащане, както и сумата от 1 050 лева, заявена също като частичен иск от такъв в общ размер на 1 724.28 лева, представляваща обезщетение в размер на мораторната лихва върху заявената главница за периода от 08.06.2022 година до датата на депозиране на исковата молба. При условията на евентуалност сумата от 30 000 лева се търси като такова, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца поради отпадане на 1 основанието за нейното даване/получаване. В подкрепа на отправените искания представя и ангажира доказателства.
Твърди се в исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, че на 18.09.2017 година между страните по същото бил сключен договор № 53-00А-16А/18.09.2008 година за отдаване под наем на 6 броя атракционни автовлакчета и отстъпено възмездно право за извършване на стопанска дейност на територията на к. к.
„Слънчев бряг“; учредено било и право на преминаване през определени имоти и уточнени маршрути на движение. Срокът на договора бил до пет години, считано от 18.09.2016 година.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от процесния договор, „Слънчев бряг“ АД, в качеството си на собственик и наемодател на неотворените за обществено ползване пътища - алейната мрежа на к. к. „Слънчев бряг-изток“, община Несебър, предоставил за временно и възмездно ползване на „Лодос 22“ ЕООД: 1. 1. право на достъп и ползване на инфраструктурата за извършване превоз на туристи с превозни средства: 6 броя туристически атракционни влакчета на територията на к. к. „Слънчев бряг - изток“, съгласно схема за организация на движението и обособяване на паркоместа за „синя зона“ в к. к. „Слънчев бряг - изток“, 1. 2. както и 6 броя вещи, МПС - автовлакчета с инв. № 70245 и № 70246, негова собственост.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора, срещу предоставянето на право на достъп и ползване на инфраструктурата за извършване на туристи с превозни средства: 6 броя туристически атракционни влакчета на територията на к. к. „Слънчев бряг - изток“, ищецът като наемател се съгласил да заплати годишна цена в размер 22 220 лева без ДДС; за ползването на 6 броя автовлакчета с инв. № 70245 и № 70246 - годишна наемна цена в размер на 17 990 лева без ДДС, или общо 40 210 лева без ДДС. По силата на чл. 3, ал. 2 от същия годишната цена подлежала на заплащане еднократно и в първото тримесечие на всеки едногодишен период, не по- късно от 17 декември.
За периода 18.09.2016 година - 17.09.2017 година ищецът заплатил на ответника авансово годишна вноска за франчайз, наем и право на преминаване в размер 36 720 лева, с включен ДДС; остатъкът от 11 532 лева с включен ДДС се дължал в петдневен срок от подписването на процесния договор.
С писмо-предизвестие изх. № И94-00-90/09.04.2019 година ответното дружество уведомило ищеца, че прекратява предсрочно разгледания по-горе договор поради неизпълнение на негови договорни задължения. В текста на същото изрично било посочено, че договорът ще се счита прекратен в двумесечен срок от получаването му.
На официалната интернет страница на ответното дружество била публикувА. на 24.04.2019 година, в 14.34 часа, покА. за участие в процедура за избор на изпълнители за извършване на атракционни превози с автовлакчета по отделни маршрути и за наем на ДМА - 6 броя автовлакчета. На 25.04.2019 година било публикувано съобщение към покА. ИЗ- 0004 24.04.2019 година. На 30.04.2019 година било публикувано предизвестие за прекратяване на процесния договор. Преценката на горното налагала извода, че процедурата по избор на 2 нов наемател била задвижена още преди изтичане на предвидения в предизвестието двумесечен срок за прекратяване на процесния договор, сключен с ищеца Ответникът предприел действия по предсрочно прекратяване на договора по съображения за наличието на регламентирА.та в чл. 9, ал. 2, т. 6 от договора хипотеза, като се поддържа допуснато нарушение от страна на ищеца на чл. 24г от Закона за автомобилните превози /ЗАП/. Ищецът категорично оспорва това твърдение, като в тази връзка на първо място изтъква, че към момента на едностранното предизвестие за предсрочно прекратяване на договора той бил със спряна дейност; летният сезон не бил започнал и дружеството-наемодател извършвало всички дейности по подготовка за започване осъществяване на дейността по експлоатацията на предмета на договора за наем.
На второ място сочи, че пространствените предели на договора за наем касаели само инфраструктурата на к. к. „Слънчев бряг“. На следващо място изтъква, че нормата на чл. 24г от ЗАП не намирала приложение по отношение и спрямо него.
На предпоследно място, отделно и независимо от горното, при условията на евентуалност, ако се приемело, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 24г ЗАП, то нарушението било несъществено и незначително с оглед интереса на „Слънчев бряг“ АД и като такова по природата си не обосновавало предсрочното прекратяване на договора за наем. То можело да обоснове единствено възникване на административно-наказателна отговорност за ищеца, която следвало да бъде реализирана по установения за това ред.
Поради това нямало касателство към принципно установената правна възможност за едностранно прекратяване на процесния договор, тъй като на практика не съставлявало нарушение/неизпълнение на договорна клауза/договорно задължение от страна на ищеца, освен, че ответникът не бил от кръга субекти, имащи право да правят преценка дали е допуснато нарушение на разпоредбите на този нормативен акт.
На последно място се посочва, че на практика с конкретните действия и поспециално с позоваването на допуснато нарушение на коментирА.та по-горе норма наемодателят правел едностранно изменение на договора за наем, който бил сключен между страните и добавял допълнителна клауза относно приложението на нормата на чл. 24 от ЗАП и евентуалното й неспазване.
С покана от 07.06.2022 година ищецът поканил ответника да му върне предплатената от него по процесния договор сума в размер на 49 265.29 лева, но такова плащане не последвало. Това именно го мотивирало да заведе настоящите искове за заплащане на обезщетение от неизпълнението на поети задължения по процесния договор за наем. Поспециално сочи, че ответникът не изпълнявал и нарушавал съществени условия от същия, като неправомерно изявил воля за едностранното му прекратяване преди изтичане на срока му. Налице била злоупотреба с права и превратно упражняване на договорни такива, при едновременно отчитане на факта, че през цялото време ищецът изпълнявал изцяло задълженията си по него. Непосредствена последица от това неоснователно и неправомерно предсрочно прекратяване на договора за наем от стрА. на ответника се явяват понесените от ищеца вреди, включително загубата на сумата в размер на платения наем по процесния 3 договор.
Поддържат се от ищеца твърдения, че клаузата за едностранно писмено предсрочно прекратяване на договора за наем по чл. 9, ал. 2, т. 6 от същия в полза само на една от страните по договора - в настоящия случай наемодателя била нищожна поради противоречие с добрите нрави. Тя го поставяла в неизгодно положение. Всичко това сочело, че тази норма не е задължителна за страните по договора, следователно той бил ненадлежно прекратен и последващата процедура по избор лишена от правно основание. Поради това договорът не бил задължителен в частта за имуществените последици след прекратяването му. Касаело се за нарушаване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД. Отделно от това, нищожна била само посочената по-горе клауза, без това да водело до нищожност на целия договор, тъй като можело да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части.
При условията на евентуалност е предявен иск за същата сума за главница, с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца поради отпадане на основанието за нейното получаване - ако бъде призната нормата за нищожна, то да бъде върната авансово платената сума.
С уточняваща молба ищецът е пояснил, че е претърпял загуба в размер на 49 265.29 лева, която сума представлява стойността на авансово платения наем. Наемодателят нарушавал разпоредбата на чл. 238 от ЗЗД да предостави и предаде на наемателя временно ползван предмета на договора за наем; той нарушавал задължението за осигуряване свободното и спокойно ползване на движимите вещи - предмет на договора, както и правото на достъп и ползване на инфраструктурата за извършване превоз на туристи с превозни средства.
Ответникът, на когото съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея с указания за отговор в двуседмичен срок от получаването е депозирал такъв по делото. Счита предявените искове за погасени по давност. Също така счита, че исковата молба е нередовна, поради това, че в нея се съдържат противоречиви и взаимно изключващи се обстоятелства. Основното било, че ищецът твърдял веднъж, че е налице прекратен договор, а на следващо място твърдял, че същият договор е действащ и по него търси обезщетение за неизпълнение.
От фактическа страна твърди следното:
„Слънчев бряг“ АД имало статут на публично дружество по смисъла на Закона за публично предлагане на ценни книжа и неговите акции се търгували на неофициалния пазар на Българската фондова борса, поради което и следвало да прилага ЗППЦК и ЗПСК.
Мажоритарен акционер бил Българската държава, която упражнявала правото си на собственост върху акциите чрез Министерството на туризма, с дял от капитала от 75.00 %.
По смисъла на Закона за публичните предприятия /ЗПП/, ищецът бил публично предприятие и съответно прилагал в дейността си ЗПП и Правилника за прилагане на ЗПП, а към 2019 година - Правилник за реда за упражняване правата на държавата в търговските 4 дружества с държавно участие в капитала /отм./.
Не оспорва сключването на процесния договор. В чл. 20 от същия страните договорили срок на същия: „до приватизацията на „Слънчев бряг” АД”, като ежегодно действието му се обуславяло от наличието на разрешение, издадено от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол по реда и условията на чл. 28, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол. С допълнителното споразумение №И5300А-26А/04.11.2016 година, страните, в чл. 3 от него, уговорили да оформят отношенията си за периода от 18.09.2016 година до 17.09.2017 година с отделен договор. Впоследствие ищецът внесъл инвестиционно предложение вх.№В94-00М-12/23.03.2017 година, с което искал продължаване на договорните отношения за 5 или повече години или сключване на нов договор. От същото предложение ставало ясно, че развивал безпроблемно дейността, постигал целената търговска услуга, като с осъществяването на този вид превози допринасял за създаване на удобство и комфорт на туристите. Искал при определянето на цената да се отчете наличието на територията на комплекса и на други атракционни превозни средства, които повлиявали оборота на автовлакчетата. Посочва се, че през месеците юли и август се композирали и съответно оперирал с автовлакчетата с 3 вагона, а през остА.лите месеци от сезона - месеците юни и септември - пътували по 2 вагона, тъй като нямало достатъчно туристи и съответно липсвала пълняемост на състава композиции. Инвестиционното предложение било разгледано от Съвета на директорите на „Слънчев бряг” АД, като било прието решение № 11.4.2017 от 06.04.2017 година по протокол № 4/2017 година, на база на което бил сключен процесният договор peг. № И53-00А- 09/24.04.2017 година за право на достъп и ползване на част от транспортната инфраструктура в к. к. „Слънчев бряг - изток“ за извършване на превози с атракционно автовлакче и за наем на автовлакчета. В чл. 6, ал. 3 от договора изрично било отразено, че отдаваните под наем 6 броя автовлакчета, както и достъпа до пътищата на „Слънчев бряг“ АД се считали предадени на ищеца предвид факта, че той бил досегашен ползвател по договор № 53-00А-16А от 18.09.2008 година. Това означавало, че от стрА. на собственика - наемодател „Слънчев бряг” АД били изпълнени всички задължения за предаване обекта на договора, за предоставяне на наетите движими вещи и за осигуряване свободното и спокойно ползване на обекта на договора инфраструктура и автовлакчета. Това било безспорно, както и непрекъснатостта на правоотношенията от 2008 година и извършваните от наемателя плащания всяка есен за следващ едногодишен период. Така процесният договор, сключен на 24.04.2017 година имал за начало на 5-годишния си срок по-ранна дата, а именно 18 септември 2016 година. Също така, плащайки предварително всяка есен за следващ едногодишен период, наемателят целял да постави Агенцията пред свършен факт с оглед направеното вече предплащане и така да се дадяло разрешение за следващия сезон. Такъв е бил подходът и при действието на договора с рег.№ И53-00А-09/ 24.04.2017 година.
Разпечатката съдържа 29 от 117 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ff986a4f-b046-43e2-9b61-41aea21a4765