Решение № 40 от 22.02.2025, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Тетевен, 22.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. И. като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20244330101145 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод предявен иск от Д. М. Д. с ЕГН ********** от гр. Ябланица, област Ловеч, ж.к. „хххххх“ № 2, чрез адв. Е. И. от АК – Пловдив, срещу „фирма“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от изпълнителния директор Ивелин Камбуров и „фирма“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул.

„Витоша" № 146 (сграда А), Бизнес център „България“, представлявано от управителя Ива М.а Шаламанова с цена на първия главен иск: 2090.88 лева, цена на втория главен иск:

1664.74 лева, цена на трети главен иск: 50.00 лева и цена на четвърти главен иск: 50.00 лева.

Предявен е иск за прогласяване Нищожност на Договор за кредит № ******* от 03.01.**** г. с „фирма“ ЕАД, ЕИК 175330437, както и на договор за поръчителство от 03.01.**** г. с „фирма“ ЕООД, ЕИК 203508899 като противоречащи на ЗЗД, ЗЗП, ЗПК, и осъдителен иск за връщане на недължимо платена сума.

Излага се в исковата молба, че 03.01.**** г. ищецът е сключил с първия ответник Договор за потребителски кредит № ******* от 03.01.**** г. и с втория ответник Договор за предоставяне на поръчителство, като е усвоил изцяло предоставената му в заем сума от 1600 лв.

Ищецът сочи, че съгласно условията на Договор за потребителски кредит № ******* от 03.01.**** г. лихвеният процент по кредита е в размер на 35.79 %, а годишният процент на разходите е 42,29%. Твърди, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, че кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 42,29 % е заблудил потребителят, като използваната заблуждаваща търговска практика била довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК - нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.

Твърди се, че поради невключването на възнаграждението в посоченият в 1 потребителския договор размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлявал „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите.

На следващо място ищецът заявява, че посоченият в стандартния европейски формуляр и в договора размер на ГПР от 42.29 % съставлявал невярна информация, която е заблудила потребителят относно действителния размер на разходите, които той ще следва да направи по време на действие на договора. С това кредиторът недобросъвестно е увредил потребителя, който е сключил кредитната сделка при планирани разходи в размер на 42,29 % ГПР. На ищецът не е било разяснено по ясен и разбираем начин и при спазване на изискванията на чл. 5 от ЗПК преди сключване на договора какъв е размера на всички разходи, за която той следва да заплати, нито тази информация произтича по прозрачен за него начин от условията на договора и поради незапознаването му с основните характеристики на услугата, той не е могъл да разбере икономическите последици на поетото от него задължение относно обхвата на всички разходи, които той следва да понесе във връзка с получения заемен ресурс.

Счита, че кредиторът не бил изпълнил задължението си по чл. 5 от ЗПК, тъй като заблуждаващо е предоставил на кредитоискателя стандартен европейски формуляр за кредит в размер на 1 600 лв. с посочен ГПР 42,29 %, с различни стойности на месечната погасителна вноска и други условия от действително приложените в правоотношението.

Поради това, че кредиторът не е представил вярна информация, потребителят е бил лишен от възможността да вземе информирано решение, съобразено с неговите финансови нужди и възможности дали да сключи кредитната сделка. Неговата неинформираност е довела до неравнопоставеност в кредитното правоотношение.

Ищецът заявява, че съгласно Договор за потребителски кредит № ******* от 03.01.**** г., потребителят може да сключи договор за предоставяне на поръчителство в срок до 48 часа от подаване на заявлението или да предостави банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението. По силата на чл. 4, ал. 3 от договора и чл. 4 от раздел четвърти от общите условия и кредиторът одобрява заявлението в четиринадесет дневен срок от подаването му в случаите, в които кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение и в срок от 24 часа от подаването му - в случаите на предоставено обезпечение по реда на чл. 12, раздел трети. Спешно нуждаейки се от финансов ресурс, ищецът е избрал опцията сключване на договор с поръчител, който е бил определен от кредитодателя и на 03.01.**** г. е подписал с втория ответник „фирма“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, съгласно който се е задължила да изплати на фирмата - поръчител възнаграждение в общ размер на 115.41 лв., платимо като добавък към падежната вноска.

Счита, че поставяйки на кредитополучателят изискване да сключи договор с поръчителя, „фирма“ АД е договарял в полза на поръчителя по смисъла на чл. 22 ЗЗД. От вътрешните отношения между „фирма“ АД и кредитополучателя следва, че ако бил изразил воля да сключи договор за поръчителство, той не го прави в изпълнение на свое задължение към кредитодателя. Поради което единственият му мотив би бил да надари кредитора. По силата на чл. 225, ал. 1 ЗЗД, с договора за дарение дарителят следва незабавно да престира, в противен случай договорът е нищожен.

Моли съда да прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит № ******* от 03.01.**** г., сключен между ищеца и „фирма“ ЕАД, ЕИК 175330437 както и да прогласи нищожността на договор за предоставяне на поръчителство от 03.01.**** г., сключен с „фирма“ ЕООД.

Моли съда да осъди „фирма“ ЕАД, ЕИК 175330437 върне сумата от 50,00 лева платена възнаградителна лихва по договор за предоставяне на потребителски кредит № 2

******* от 03.01.**** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Моли съда осъди фирма“ ЕООД, ЕИК 203508899 да възстанови на ищеца заплатените от него без правно основание суми в общ размер на 50 лв., съставляващи престирани от него в парични плащания, извършени в изпълнение на непородилия правно действие договор за поръчителство към договор за кредит № ******* от 03.01.**** г.

В срока по чл. 131 от ГПК има депозиран отговор на ИМ от ответника „фирма“ ЕАД, ЕИК 175330437, в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска.

Оспорва, че за ищеца било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник. Сочи, че Съгласно раздел III, чл. 12 от приложимите към договора за кредит Общи условия кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави обезпечение на кредита.

Заявява, че оспорва твърдението, че вземанията на фирма ЕООД е следвало са се включат в ГЛП и ГРП, съгласно чл. 19 от ЗПК.

На следващо място дружеството ответник твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и „фирма“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита.

Моли съда да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения иск за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит и осъдителен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД за сумата от 50,00 лева, представляваща възнаградителна лихва, платена по оспорения договор.

Моли за присъждане на сторените съдебни разноски в настоящото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК има депозиран отговор на ИМ от ответника „фирма“ ЕООД, ЕИК 203508899, в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковете. Обстоятелствата с които се обосновава претендираното право са изложените данни за възникнали облигационни правоотношения между страните на основание сключен договор за потребителски кредит и предоставяне на поръчителство от дата 03.01.**** г. и твърденията на ищеца за това, че целият договор е недействителен, поради накърняване на добрите нрави, поради заобикаляне на Закона по съображения изложени в ИМ са недоказани. Ответникът оспорва претендираното право и предявеният иск от ищеца.

Претендира сторените съдебни разноски.

С писмена молба вх. № 1215/18.02.2025 г., в първо по делото съдебно заседание, ищцовата страна по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК е поискала измяна размера на претендираните осъдителни искове, като размерът на първият осъдителен иск да бъде изменен, като същият бъде увеличен от 50.00 лв. на 166.36 лв., а предявеният втори осъдителен иск, размерът на същият се бъде изменен като от първоначално претендираният в размер на 50 лв. се увеличава на сумата от 461.64 лв. Съдът е допуснал така направеното искане за промяна, в частта касаеща претендираният размер на ищцовата претенция.

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени иска - иск за признаване на недействителност на правна сделка поради накърняване на добрите нрави и поради заобикаляне на закона и е с правна квалификация чл. 26 ал. 1 предл. второ и трето от ЗЗД, вр. чл. 146, ал.1 и чл.143 ЗЗП, във вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК за прогласяване за нищожен, като противоречащ на закона договор за потребителски кредит и предоставяне на поръчителство с № ******* от 03.01.**** г., и осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 166.36 лева, представляваща недължимо платена от ищеца сума по процесния договор за потребителски кредит и сумата от 461.64 лева, представляваща възнаграждение по непородилия действие договор за поръчителство.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната 3 съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните в производството, а и се установява от приобщените писмени доказателства, че на 03.01.**** г. между Д. М. Д. и „фирма“ ЕАД бил сключен Договор за потребителски кредит № ******* от 03.01.**** г. Видно от договора и Приложение № 1 към него е, че ответникът „фирма“ ЕАД е предоставил на ищеца заем в размер на 1 600.00 лева, видът на вноската е месечна, броят на погасителните вноски е 18, като в Приложение № 1 е посочен годишен лихвен процента – 35.79 % и ГПР в размер на 42.29 %, общ размер на всички плащания е 2 090.88 лв. Инкорпориран е и погасителен план на 18 вноски с посочен падеж, главница, лихва и общ размер на вноската.

В чл. 4 от процесния договор /както и в раздел III т. 12 от ОУ/ е уговорено, че страните се съгласяват в случай, че кредитополучателят е посочил, че ще предостави обезпечение по кредита, същият следва да предостави на кредитора банкова гаранция съгласно Общите условия или да сключи договор за поръчителство с одобрен от фирма гарант - поръчител в срок 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на кредит. В ал. 3 е посочено, че в случай, че кредитополучателя е заявил кредит без поръчител, срокът за разглеждане, съответно одобрение е в размер на 14 /четиринадесет/ дни. /а предложението за кредит съгласно СЕФ е валидно 10 дни/.

По делото не е спорно, а това се установява и от писмените доказателства, че на датата на сключване на договора между „фирма“ ЕАД и ищеца Д., на 03.01.**** г. последния и втория ответник са сключили договор за предоставяне па поръчителство, по силата на който „фирма“ ЕООД, с ЕИК: 203508899 е поело задълженията да сключи договор за поръчителство с „фирма“ ЕАД, по силата на който да отговаря пред „фирма“ ЕАД солидарно с потребителя за всички задължения на потребителя, възникнали по повод договор за потребителски кредит. Въз основа на сключения договор за предоставяне на поръчителство, според обективираното в чл. 8 от договора за предоставяне на поръчителство, потребителят - заемател се е задължил да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставеното обезпечение. Видно от Приложение № 1 към същия договор, възнаграждението е било определено на сумата в размер на 2077.38 лв. на месечни вноски с посочен падеж и размер на вноската – 115.41 месечно.