Решение № 57 от 18.04.2024, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Силистра, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Д. Василева при участието на секретаря П. Г. Т. като разгледа докладваното от Галина Д. Василева Административно наказателно дело № 20243420200009 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 – чл.63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на Я. П. Й. от с.К., общ.С., обл.С., ЕГН **********, против

Наказателно постановление

№

23-1099001862/28.11.2023г., издадено от началник-група при сектор „ПП” към ОДМВР-С., с което жалбоподателят е санкциониран за нарушения по чл.174, ал.3 и по чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата.

В жалбата се акцентира, че от страна на наказаното лице не е имало отказ да бъде тестван за алкохол и наркотици при извършената проверка на 27.10.2023 г. от служителите на „Пътна полиция“. Подчертава се, че описаната в акта фактическа обстановка не отговаря на действителността, че жалбоподателят не е автор на нарушението, което му е вменено с НП и визира, че според негови предположения конфликтни ситуации в миналото са дали повод по този начин да се оформят документите и да се издаде процесното НП. Иска се отмяна на същото като неправилно.

Пред съда жалбата се поддържа лично, като жалбоподателят Й. излага обстоятелствата по случая по повод спирането му от полицейски служители.

Визира, че конкретен такъв – св. Г. има лично и неприязнено отношение към 1 личността му и е нагласил да се случи проверката, при която Й. е отказал да бъде тестван с техническо средство за наркотични вещества като водач на МПС, защото Г. проявил много подигравателно отношение към него, като заявява, че не е ходил в лаборатория в С. да даде кръв, а се е прибрал в дома си. Във второто заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който счита, че не само административнонаказващият орган е този, който е подвластен на разпоредбата на чл. 52, ал. 1, последна точка ЗАНН, и следва да ограничава своите действия от гледна точка на обективното право, но разпоредбата би трябвало да се отнесе и към длъжностните лица, които съставят АУАН. Във връзка с така посоченото визира, че Й. е подсъдим по НОХД, което е все още висящо пред Районен съд - С., чиито предмет е престъпление - управление на МПС след употреба на наркотични вещества през 2018 година, от която досега няма постановен съдебен акт. Към него момент СУМПС му е било иззето по силата на ЗППАМ, вече с изтекъл срок и свидетелството му било върнато на втората година и половина от отнемането.

Счита, че именно това е създало в клиента му чувство за несигурност и неяснота при установяване на фактите и е подсилило неговото убеждение, че компетентните правозащитни органи се интересуват не толкова от употребата на наркотично вещество, а от неговата личност.

Административно-наказващият орган, в първо съдебно заседание, се представлява от упълномощен юрисконсулт, изразяващ становище за неоснователност на жалбата.

Районна прокуратура – С., при редовност на призоваване, не се представлява в съдебно заседание и не депозират становище.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, предвид което се явява процесуално допустима.

Съдът, след обсъждане и преценка на събрания по делото доказателствен материал, на съдържащите се в жалбата твърдения и въз основа на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 27.10.2023г. жалбоподателят Й. управлявал собствения си л.а.

„Субару Легаци“, с рег. № СС 5685 АТ, на територията на община С., като след 15.30ч се придвижвал от с.С. към с.К.. Поради получен от св.Г. – началник ПУ – с. А. към РУ – С., сигнал за лица, извършващи 2 нерегламентиран риболов на територията на с. В. и автомобила, с който били, служителят и колегата му – св. К., полицейски инспектор, се насочили към посоченото село. По пътя, влизайки в село С., се разминали с въпросния автомобил и обърнали служебната кола след него. На околовръстния път в близост до село А. застигнали автомобила на жалбоподателя и го спрели за проверка. Установили самоличността му, но Й. не представил СУМПС и визираните свидетели поискали съдействие на полицейските служители от група „Пътен контрол“ – С.. На място пристигнал св.К. – мл. автоконтрольор, който в съответствие с правомощията си, пристъпил към проверка на водача за алкохол и наркотични вещества. Жалбоподателят Й. бил изпробван с техническо средство за алкохол и пробата била отрицателна, но за тестването му за наркотици с „Дръг тест 5000“ отказал. Съставен му бил АУАН № 2081/27.10.2023г., серия GA,. за нарушение на чл.174, ал.3 ЗДВП и по чл.100, ал.1, т.1 за неносене на СУМПС, подписан от жалбоподателя в качеството на нарушител и с връчен му екземпляр от същия.

Св. К. издал талон за изследване № 127907/ 27.10.2023г., с обозначено време за предоставяне за изследване на кръв и урина в ЦСМП – С. в рамките на 120 минути. Талонът бил връчен на жалбоподателя, удостоверено с подписа му, който обаче не отишъл да предостави съответните проби.

Въз основа на акта било издадено и процесното НП, в което са отразени съдържащите се в АУАН факти и дадената им правна квалификация, редом с констатацията за отказа да бъде извършено химико-токсикологично лабораторно изследване. Наложени са предвидените в санкционната част на чл.174, ал.3 ЗДВП кумулативни наказания глоба в размер 2000 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 24 месеца – за нарушението, съдържащо се в хипотезата на правната норма в чл.174, ал.3 ЗДВП, и глоба в размер на 10 лева за неносене на свидетелството за управление

АУАН и НП са издадени в законоустановените срокове, от компетентни длъжностни лица и при спазване императивните изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН откъм наличие на задължителните реквизити. От страна на административнонаказващия орган не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са рефлектирали върху правото на защита на наказаното лице, съответно да са довели до опорочаване на производството, нито такива 3 при приложението на материалния закон.

Фактическите рамки на административното обвинение, отразено в акта и в НП, по точен и ясен начин очертават в какво се е изразило неправомерното поведение на жалбоподателя в качеството му на водач на МПС – отказ да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества. Този отказ е бил заявен недвусмислено от лицето и непосредствено възприет от св.Г., св.К., както и св.К., предложил проверката и съставил акта веднага след отказа. Съдът кредитира показанията им като достоверни предвид тяхната еднопосочност и безпротиворечивост относно релевантните по случая обстоятелства, относими към предмета на конкретното административно обвинение. Изложените от жалбоподателя обстоятелства относно наличие на напрегнати между личностни отношения със служителя Г. в случая не са относими към неговото неправомерно поведение да откаже да бъде изпробван от служител на сектор „Пътна полиция“, на когото законът предоставя тези правомощия. Личните съображения на жалбоподателя да не желае да бъде тестван за наркотични вещества не влияят на факта на неговия словесен отказ на мястото на проверката, а впоследствие и демонстрирания такъв с непредоставяне на проби за изследване.

Съдът приема, че отразените в акта и наказателното постановление констатации съответстват на действителната фактическа обстановка, безспорно изяснена при преценката на свидетелските показания, обсъдени и с обясненията на жалбоподателя и надлежно приобщените писмени доказателства. Видно от талона за изследване от 27.10.2023г. на жалбоподателя е била предоставена възможност да изпълни изискванията на закона чрез изследване на кръв, която възможност Й. сам е препятствал с бездействието си.

При преценката на събраните по делото доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност и логическа взаимовръзка, по несъмнен начин се налага извода, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Й. е законосъобразно ангажирана и наказателното постановление се явява издадено в съответствие с изискванията на процесуалния и материалния закон, поради което и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, съдът РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-1099001862/28.11.2023г., издадено от началник-група при сектор „ПП” към ОДМВР-С., с което на Я. П. Й. от с.К., общ.С., обл.С., ЕГН **********, са наложени административни наказания глоба в размер 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години за нарушение по чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата, и глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от същия закон.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. С..

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________ 5