Решение № 5493 от 12.05.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5493

Пловдив, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXXI Касационен състав, в съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА

Членове:

ДАРИНА МАТЕЕВА

СВЕТОМИР БАБАКОВ

При секретар ДАРЕНА ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от съдия МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА канд № 20267180700604 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Касационно производство по чл. 63в ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. АПК.

Делото е образувано по касационна жалба, подадена от А. А. С., [ЕГН], [населено място], [улица], ет.6, ап.52, чрез адв.П., против решение № 11 от 02.20.2026 г., постановено по АНД № 555/2025 г. по описа на РС – Асеновград.

Твърди се незаконосъобразност на решението вкл.неговата недопустимост поради неправилно определени страни, липса на идентичност между наказано лице и жалбоподател като се иска обезсилването му.

Сочи се и неправилност на решението поради недоказаност на нарушението.

В крайна сметка се иска обезсилване на обжалваното решение, алтернативно отмяната му.

Претендират се разноски.

Представя се и подробна молба с изложени в нея доводи по съществото на спора.

За ответната страна, в представено писмено становище към касационната жалба се сочи нейната неоснователност.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Пловдив, като провери законосъобразността на въззивното решение по наведените от касатора оплаквания и с оглед обхвата на служебната проверка по чл.218 ал.2 АПК във връзка с чл.63 в ЗАНН, намери следното:

Предмет на касационната проверка е решение №11 от 02.02.2026 г. по АНД № 555 по описа за 2025 г. на РС-Асеновград, с което е потвърден ЕФ серия К № 9767254 на ОДМВР Пловдив, с който на А. А. С., [ЕГН], [населено място], [улица], ет.6, ап.52, на основание чл.189, ал.4 във вр. чл.182, ал.2, т.2 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 ЗДвП.

Решението е правилно.

Касационната инстанция споделя изложените от въззивния съд мотиви и препраща към тях – чл.221, ал.2, изречение второ АПК.

В хода на касационното производство не се установиха основания за отмяна на обжалваното решение.

Несъстоятелни са възраженията за неправилно индивидуализирани страни, липсана идентичност между наказаното лице и жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. А според, ал. 2 на чл. 188 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.

Анализът на тези разпоредби сочи, че същите уреждат субектите на административното наказване по този закон, доколкото са възможни, а и често срещани случаите, в които собственикът, респ. законният представител на ЮЛ - собственик и този, който управлява МПС са две различни лица. Законът предвижда с оборима презумпция, че отговорност носи собственикът, съответно законният представител на ЮЛ - собственик на превозното средство, доколкото не е установено, че конкретното нарушение е извършено от друго лице. В този смисъл е предвидил именно собственикът - физическото лице, респ. законният представител на юридическото лице - собственик, да може да се освободи от административна отговорност, когато не е извършил лично установеното административно нарушение като посочи, чрез попълване на декларация, лицето, което е управлявало превозното средство в момента на нарушението.

Съгласно чл. 189, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП, в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.

Въззивният съд правилно е тълкувал сочените разпоредби и като е установил, че жалбоподателят не е сторил необходимото, за да обори законовата презумпция, правилно е приел, че именно той е осъществил деянието. Правилно и А. А. С. е конституирана като страна по делото видно от протоколите по проведените съдебни заседания и самото обжалвано решение.

Същото е постановено в съответствие с материалния закон, като изложените в касационната жалба възражения се явяват неоснователни.

Ето защо съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да се остави в сила решението на РС-Асеновград.

Предвид изхода на спора на основание чл. 63д, ал. 4 във връзка с ал. 1 от ЗАНН на ответната се дължи своевременно претендираното юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено съобразно относимата към датата на упълномощаването норма на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ като с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия Съдът счита за справедлив размер за юрисконсултско възнаграждение към минималния такъв от 70 евро, платими от дружеството жалбоподател.

Воден от горното и на основание чл.221 ал.2 предл. 1 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, XXХI състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №11 от 02.02.2026 г. по АНД № 555 по описа за 2025 г. на РС-Асеновград.

Осъжда А. А. С., [ЕГН], [населено място], [улица], ет.6, ап.52, да заплати в полза на ОДМВР-Пловдив сумата от 70 евро за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: