Решение № 221 от 14.04.2021, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. София , 13.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Теодора Кръстева

Ивайло Младенов

Светлин Михайлов като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело № 20211001000131 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 на ГПК.

Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от Община Белоградчик, с която обжалва решение № 28 от 17.11.2020 г., постановено по т.д .№ 25/20 г. по описа на Видиски окръжен съд, Търговско отделение, с което е осъдил Община Белоградчик да заплати на „Еко-Проспеперити“ЕООД сумата 18 534.69 лв.- главница дължима по фактура №9/02.11.18 г., ведно със законната лихва считано от 02.04.20 г. до окончателното изплащане и сумата 2 188.12лв., обезщетение за забава за периода от 01.02.19 г. до 31.03.20 г.; да заплати на “Про Плантс“ЕООД сумата 13 901.02 лв.- главница дължима по фактура №9/02.11.18 г., ведно със законната лихва считано от 02.04.20 г. до окончателното изплащане и сумата 1 641.09 лв., обезщетение за забава за периода от 01.02.19 г. до 31.03.20 г.; да заплати на „Вива -JIec- 02“ООД сумата 13 901.02 лв.- главница дължима по фактура №9/02.11.18 г., ведно със законната лихва считано от 02.04.20 г. до окончателното изплащане и сумата 1 641.09лв., обезщетение за забава за периода от 01.02.19 г. до 31.03.20 г. и е осъдил Община-Белоградчик да заплати на „Еко-Проспеперити“ЕООД, “Про Плантс“ ЕООД и „Вива-Лес- 02“ООД направените по делото разноски за държавна такса 2 072.28 лв. и за възнаграждение на в.л.250 лв.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно и постановено в нарушение на процесуалните правила. В тази връзка твърди, че е правила възражения по отношение на редовността на исковата молба още с отговора на същата, в скоито е обосновала, че същата не отговаря на исикванията на чл.127, т.3 и т.4 от ГПК. Твърди, че съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза по нередовната искова молба, а върхът на 1 всичко е представянето в съдебно заседание от страна на ищците на искова молба, в която са разбити вземанията на всеки един от ищците. Твърди, че въпреки направеното възражение това е допуснато от съда, след което същият е постановил решение. Ето защо моли съда да отмени атакуваното решение, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и претендира разноски.

Въззиваемите страни „Еко просперите“ ЕООД, “Про Плантс“ЕООД и „ВиваЛес- 02“ООД оспорват жалбата. Твърдят, че атакуваното решение е съобразено със закона, тэъй като в него са посочени вземанията на всеки един от ищците, както по отношение на главницата, така и по отношение на претендираната лихва. Твърдят, че процесната фактура е осчетоводена от ответника, както и че същият е направил частично плащане по нея, което по същество представлява признание на извържшените дейности. Моли съда да останови решение, с което да потвърди атакуваното, не претендира разноски и прави възражение по отношение на размера на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от решение № 28 от 17.11.2020 г., постановено по т.д .№ 25/20 г. по описа на Видиски окръжен съд, Търговско отделение, че съдът е осъдил Община Белоградчик да заплати на „Еко-Проспеперити“ЕООД сумата 18 534.69 лв.- главница дължима по фактура №9/02.11.18 г., ведно със законната лихва считано от 02.04.20 г. до окончателното изплащане и сумата 2 188.12лв., обезщетение за забава за периода от 01.02.19 г. до 31.03.20 г.; да заплати на “Про Плантс“ЕООД сумата 13 901.02 лв.- главница дължима по фактура №9/02.11.18 г., ведно със законната лихва считано от 02.04.20 г. до окончателното изплащане и сумата 1 641.09 лв., обезщетение за забава за периода от 01.02.19 г. до 31.03.20 г.; да заплати на „Вива -JIec- 02“ООД сумата 13 901.02 лв.- главница дължима по фактура №9/02.11.18 г., ведно със законната лихва считано от 02.04.20 г. до окончателното изплащане и сумата 1 641.09лв., обезщетение за забава за периода от 01.02.19 г. до 31.03.20 г. и е осъдил Община-Белоградчик да заплати на „Еко-Проспеперити“ЕООД, “Про Плантс“ ЕООД и „Вива-Лес- 02“ООД направените по делото разноски за държавна такса 2 072.28 лв. и за възнаграждение на в.л.250 лв.

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че с договор за гражданско дружество от 26.02.15 г. ищцовите дружества са учредили гражданско дружество Обединение „Белоградчишка гора“, което на 06.07.15 г. е сключило договор №78 с ответника. Видно от договора, ответникът е възложил а ДЗЗД е приел да изпълни проект „Залесяване на неземеделски земи в Община Белоградчик“, в изпълнеие на проект *** от 29.10.14 г.

2

Не се спори, а се установява и от представеното споразумение от 29.11.18 г., сключено между ДЗЗД и ответника, че ответника е признал задължение в размер на 55 280.61 лв. без ДДС или 66 336.73 лв. с ДДС, представляващо възнаграждение за извършени дейности по отглеждане и попълване на горски култури по проект *** от 29.10.14 г., която сума представлява окончателно плащане по обобщен приемопредавателен протокол от 13.10.16 г. Видно от разпоредбата на чл.3 от споразумението, ответникът е поел задължението да заплати сумата от изравнителната субсидия на общината, не по-късно от 31.01.2019 г. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че на 02.11.18 г. ДЗЗД е издал фактура № 9 за сумата 66 336.73 лв. с ДДС, като в същата е отразено, че сумата представлява окончателно плащане по договор

№78/23.07.15 г.

От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че процесната фактура №9/02.11.18 г. е осчетоводена в счетоводствата на страните по делото, като ответникът е извършил и осчетоводил плащане по нея в размер на 20 000 лв. В заключението си вещото лице твърди, че остатъка от 46 336. 73 лв. не е заплатен от ответника, както и че размера на обезщетението за забава за периода от 01.02.19 г. до 31.03.20 г. е сумата от 5 470.31 лв.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

С атакуваното решение № 28 от 17.11.2020 г., постановено по т.д .№ 25/20 г. по описа на Видиски окръжен съд, Търговско отделение, съдът е осъдил Община Белоградчик да заплати на „Еко-Проспеперити“ЕООД сумата 18 534.69 лв.- главница дължима по фактура №9/02.11.18 г., ведно със законната лихва считано от 02.04.20 г. до окончателното изплащане и сумата 2 188.12 лв., обезщетение за забава за периода от 01.02.19 г. до 31.03.20 г.; да заплати на “Про Плантс“ЕООД сумата 13 901.02 лв.- главница дължима по фактура №9/02.11.18 г., ведно със законната лихва считано от 02.04.20 г. до окончателното изплащане и сумата 1 641.09 лв., обезщетение за забава за периода от 01.02.19 г. до 31.03.20 г.; да заплати на „Вива -JIec- 02“ООД сумата 13 901.02 лв.- главница дължима по фактура №9/02.11.18 г., ведно със законната лихва считано от 02.04.20 г. до окончателното изплащане и сумата 1 641.09лв., обезщетение за забава за периода от 01.02.19 г. до 31.03.20 г. и е осъдил Община-Белоградчик да заплати на „Еко-Проспеперити“ЕООД, “Про Плантс“ ЕООД и „Вива-Лес- 02“ООД направените по делото разноски за държавна такса 2 072.28 лв. и за възнаграждение на в.л.250 лв.

Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените от ищците уточнения, същите са предявили субективно и обективно съединени, при условията на кумулативното обективно съединяване искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:

По отношение на допустимостта на подадената жалба съдът намира, че същата е процесуално допустима, като подадена от лица с представителна власт и в установените от закона срокове. Атакуваното решение е валидно и допустимо.

3

Релевираните от въззивника основания са свързани с твърдението, че решението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в произнасяне по нередовна искова молба. Така наведените доводи, съдът в настоящия си състав намира за неоснователни по следните съображения:

Индивидуализацията на спорното право се извършва от ищеца чрез основанието и петитума на исковата молба, която трябва да отговаря на предвидените в чл.

127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК изисквания. За редовността на исковата молба съдът следи служебно, тъй като надлежното предявяване на иска е условие за допустимост на процеса и на постановеното по съществото на спора съдебно решение. При констатиране на несъответствие между съдържанието на исковата молба и изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК съдът трябва да процедира по начина, указан в чл. 129, ал. 2 ГПК, като предостави възможност на ищеца да отстрани пороците на исковата молба чрез ясно и точно формулиране на исковата претенция, а ако той бездейства - да върне исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Когато недостатъците на исковата молба са констатирани за пръв път във въззивното производство, въззивният съд е длъжен да процедира по аналогичен начин, в каквато насока са и задължителните указания в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, които не са загубили значение и при действието на ГПК от 2008 г. В този см. е и константната практика на ВКС, обективирана в решение № 208 от 28.11.2013 г. по т.д. № 787/12 г., Т.К., І Т.О. на ВКС, решение № 386 от 22.01.2016 г. по гр.д. № 7 429/14 г., Г.К., ІV Г.О. на ВКС, определение № 18 от 09.01.2020 г. по гр.д. № 2 126/19 г., Г.К., ІІІ Г.О. на ВКС и др.

В конкретния случай, исковата молба е предявена от три търговски дружество, участници в ДЗЗД. Видно от същата, в петитума същите са поискали сумата да бъде заплатена на ДЗЗД, като са уточнили претенцията по размер за всеки един от исковете.

Първоинстанционния съд е констатиралнередовност на исковата молба само по отношение на липсата на доказателства за внесена държавна такса, поради което е дал указания за отстраняването. В отговора на исковата молба ответникът е направил изявление за нередовност на молбата, като твърди, че в същата не са посочени размерите на претендираните сумчи от всяко едно от дружествата.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че първоинстанционния съд не е констатирал нередовност, твърдяна от ответника, насрочил е делото в открито съдебно заседание и е допуснал събирането на доказателства. Видно от доказцателствата с молба от 29.09.2020 г. ищците са отстранили нередовностите, като са уточнили претенцията на всяко едно от дружеството – ищци, по всеки един от обективно съединените искове, като съдът с протоколно определение от 29.09.2020 г. е допуснал уточнения по отношение на периода на претендираните обезщетения за забава, както и по отношение на конкретизация на претенциите на всяко едно от дружествата. С оглед на това, настоящият състав намира, че не е налице твърдяното във въззивната жалба нередовност на исковата молба. Видно от доказателствата такова несъответствие между съдържанието на исковата молба и изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК е съществувало, но в съдебно 4 заседание ищците са го отстранили, поради което атакуваното решение не е постановено по порочна искова молба, което да обуслови неговата недопустимост.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно на наведените във въззивната жалба основания и като такова следва да се потвърди. С оглед изричното изявление на въззиваемата страна, че не претендира разноски в настоящето производство, такива не следва да се присъждат.

Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 28 от 17.11.2020 г., постановено по т.д .№ 25/20 г. по описа на Видиски окръжен съд, Търговско отделение, като законосъобразно и правилно.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му до страните, пред Върховния касационен съд, при условията на чл.280 от ГПК.