Решение № 61 от 30.01.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Благоевград, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

РУМЯНА С. М.-НАСЕВА при участието на секретаря Величка Н. Оркова като разгледа докладваното от РУМЯНА С. М.-НАСЕВА Гражданско дело № 20251210101376 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Земеделска кооперация за производство и услуги „ЖИТЕН КЛАС“, ЕИК 829030871, със седалище и адрес на управление: **********, представлявано от председателя И.. И. чрез адвокат Д. М. против "Д&М ТРАНС&СПЕНС“ ЕООД, ЕИК 205579845, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул. „Мусала“ № 10, представлявано от управителя М. С. Х.

Иска се от съда да постанови решение, с което да се осъди „Д&М ТРАНС&СПЕНС“ ЕООД, ЕИК 205579845, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул. „Мусала“ № 10, представлявано от управителя М. Х. да заплати на „Земеделска кооперация за производство и услуги „ЖИТЕН КЛАС“, ЕИК 829030871, със седалище и адрес на управление: с. Блатец, община Сливен, обл. Сливен, представлявана от председателя И. П.

Ив., сумата от 10 000,00 лв. /десет хиляди лева/, представляваща авансово платена продажна цена, платена на отпаднало основание развален договор за покупко-продажба на торов препарат, заедно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изпълнение. Претендират се сторените в исковото, обезпечителното и изпълнителното дело разноски.

Твърди се в исковата молба, че “ЗКПУ „ЖИТЕН КЛАС“ и „Д&М ТРАНС&СПЕНС“ ЕООД, се намирали в дългогодишни търговски отношения, по повод на които „Д&М ТРАНС&СПЕНС“ ЕООД е извършвал доставки на земеделски препарати за нуждите на стопанството на ЗКПУ „ЖИТЕН КЛАС“. Навежда се, че независимо от липсата на сключен писмен договор, между страните е съществувало облигационно правоотношение и същите договаряли доставка на земеделски препарат. Твърди се, че на 23.03.2025 г. „Д&М ТРАНС&СПЕНС“ ЕООД, издало фактура на стойност 20 880,00 лв. /двадесет хиляди 1 осемстотин и осемдесет лева/ за закупуването на препарат азот с Метален урея Sico SRN 28 %, като на следващия ден, 24.03.2025 г., ЗКПУ „Житен Клас“ превело по банков път авансово, петдесет процента от фактурираната сума, а именно : 10 000 лв. /десет хиляди лева/, като страните са уговорили, че след доставката на заявените количества препарат, ще бъдат преведени останалите петдесет процента от цената. Твърди се, че дружествата договорили, че доставката ще бъде извършена в срок най-късно до 26.03.2025г., като след уговорения срок за доставка, препаратът не е получен от купувача. Сочи се, че повече от месец от 26.03.2025 г. до 30.04.2025 г. вкл., „ЗКПУ „Житен клас“ води безуспешни преговори, за да получи или поръчания препарат, или да бъде възстановена получената от ответника сума, като управителят на ответното дружеството спирал да си вдига телефона, дори го изключва. Твърди се, че ЗКПУ „Житен клас“ като купувач е изпълнил основното си задължение, а именно, да заплати 50 % от фактурираната продажна цена, но ответното дружество не е изпълнило задължението си да прехвърли собствеността и да предаде владението върху заявените за покупка препарати. Твърди се, че в телефонен разговор между страните, ищецът, представляван от председателя на кооперацията, е уведомил управителя на ответното дружество, че счита договора за развален, като му е предоставил подходящ срок или за изпълнение на престацията - до 25.04.2025 г., или за възстановяване на полученото авансово плащане по договора. Сочи се, че е проведена и вайбър комуникация, във връзка с прекратяването на договора, като управителят на ответното дружество, чрез имейл, изпратен на 14.04.2025 г. на електронния адреса на кооперацията, е отправил изявление за отказ от поръчката. Сочи се, че с имейла председателят на ЗКПУ „Житен клас“ е уведомен, че ответникът се намира в затруднено положение и не може да изпълни доставката на стоките, като е предложил да издаде кредитно известие и да нареди обратно получената сума по фактура 0000005244/23.03.2025 г., тъй като и двете страни считат сключеният между тях договор за покупко-продажба на препарати за развален. Твърди се, че на 31.03.2025 г. ответникът е издал кредитно известие към фактурата за пълната й стойност, като в кредитното известие е посочен падеж, а именно - 25.04.2025 г. Твърди се, че до настоящия момент сумата от 10 000,00 лв. не е възстановена по сметка на ищеца. Сочи се, че с цел обезпечаване на настоящото производство, е издадена обезпечителна заповед в рамките на проведено обезпечително производство по гр. д. № 2438/2025 г. по описа на РС Сливен, като е образувано изпълнително дело № 601/2025 г. по описа на ЧСИ Павел Георгиев, рег. № 837, р-н на действие ОС - Сливен, и е наложен запор върху вземанията на ответника в няколко банки.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК. Преписи от исковата молба и приложенията са редовно връчени на управителя на ответното дружество М. С. Х.на 17.07.2025 година, като в законоустановения едномесечен срок не е депозиран отговор по заявената искова молба.

С определение № 1675/13.09.2025г. съдът е насрочил открито съдебно заседание по делото, като се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ 2 за доброволно разрешаване на спора.

Благоевградски районен съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено следното:

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, не се явява и надлежно упълномощения процесуален представител. В депозирана молба от 19.01.2026 година упълномощеният процесуален представител поддържа подадената искова молба, като предвид направеното от ответното дружество признание на иска, е направено искане за прекратяване на съдебното дирене като съдът се произнесе с решение по реда на чл.237 от ГПК, като уважи предявените искове. Претендират се и сторените по делото разноски.

Ответното дружество, редовно призовано, не се явява законен и процесуален представител. В депозирана на 16.01.2026 година молба се прави признание на предявения от ищеца иск, като се прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, както и относно присъждане на разноските по обезпечителното и исковото производство.

В съдебно заседание по делото с оглед на направеното от ответната страна признание на иска и заявеното искане от страна на ищеца, чрез пълномощника им по чл.237 от ГПК, за постановяване на решение при признание на иска, съдът е прекратил съдебното дирене за произнасяне със съдебно решение съобразно направеното признание.

Съгласно чл.237 от ГПК когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.

Съдът намира, че са налице условията за постановяване на съдебно решение по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК - при признание на иска, а именно:

Решението, основано на признание на иска, може да се постанови само ако след проверка на процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, се окаже, че предявеният иск е допустим. Затова, независимо от направено признание на иска, съдът следва да се произнесе по неговата допустимост, защото само един допустим иск може да бъде основателен или неоснователен. В този смисъл е Решение № 20 от 07.04.2014 г. по гр. д. № 5289/2013 г., I г. о. на ВКС.

В случая е предявен допустим иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.

Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, като за прилагане на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да е налице и кумулативно изявление на ищеца, за постановяване на решение по чл. 237 ГПК.

Признанието на иска е свързвано със специфични правни последици. Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание за прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед признанието, при такова искане от ищеца. Т.е. съдът преустановява извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката 3 на доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора.

В случая така установените от законодателя кумулативно изискуеми предпоставки за постановяване на решение при признание на иска са налице, доколкото ответното дружество е заявил, че счита иска за основателен и е сторил признание на същия.

Ищецът, чрез процесуалния му представител в депозирана молба е поискал постановяване на решение при признание на иска. В случая не са налице отрицателните предпоставки, установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно - признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави или да е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Исковата претенция не е от категорията на тези искове, за които законодателят изрично е постановил изключение за приложението на разпоредбата на чл.

237 ГПК - по брачни искове - чл. 324 ГПК; по искове за гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение - чл. 339 ГПК.

Направеното от страна на ответното дружество признание на иска представлява по същество процесуално действие, с което ответната страна се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен, заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска отговаря на действителното правно положение, което води до съвпадане на правните твърдения на двете страни пред съда. С оглед признанието на исковата претенция от страна на ответника, съдът намира, че във връзка с нормата на чл. 237, ал.1 ГПК, същият следва да бъде уважен на базата на това признание, тъй като признатите права не противоречат на закона и добрите нрави.

Предвид горното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.237, ал.1 от ГПК, като исковата претенция следва да бъде уважена, така както е предявена, като бъде осъден ответника „Д&М ТРАНС&СПЕНС“ ЕООД, ЕИК 205579845, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул. „Мусала“ № 10, представлявано от управителя М.в Х. да заплати на „Земеделска кооперация за производство и услуги „ЖИТЕН КЛАС“, ЕИК 829030871, със седалище и адрес на управление: с. Блатец, община Сливен, обл. Сливен, представлявана от председателя И. П. И.сумата от 10 000,00 лв. /десет хиляди лева/, представляваща авансово платена продажна цена, платена на отпаднало основание развален договор за покупко-продажба на торов препарат, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

От страна на ищеца се претендират разноски в исковото, обезпечителното и изпълнителното производство, за което е представен списък с разноски /л. 32/, както следва: по исковото производство се претендира заплатена държавна такса в размер на 400,00 лева и 1300,00 лева адвокатски хонорар; по обезпечителното производство по ч.гр.д № 2438/2025 година по описа на РС -Сливен се претендира държавна такса в размер на 40,00 лев и 1000,00 лева – адвокатски хонорар, а по изпълнителното производство – изп. дело № 601/2025 година по описа на ЧСИ П. Г.се претендират разноски в размер общо на 775,00 4 лева.

От страна на ответника е направено възражение за прекомерност, както и искане на основание чл. 78, ал 2 ГПК да не бъдат осъждани за заплащане на разноски.

По отношение на направеното от ответника възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, съдът намира, че в списъка за разноски от страна на пълномощника се претендира адвокатски хонорар в размер на 1300,00 лева, то видно от приложеното по делото пълномощно /л. 16/ е, че договореното възнаграждение е в размер на 1000,00 лева, което е платено в брой на процесуалния представител. Ето защо съдът, като се съобрази с практиката на СЕС и взе предвид размера на предявения иск, а именно 10 000 лева, обема на реално извършената от адвоката работа, обстоятелството, че по делото не са проведени разпит на свидетели, назначена експертиза, проведени са две открити съдебни заседания, като процесуалният представител не се е явявал, а е депозирал молби, независимо, че делото е приключило по реда на чл. 237 ГПК – с признание на иска, отделно от това съобрази, че е уговорен адвокатски хонорар по-малък от този предвиден по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2024 година за възнаграждения за адвокатска работа, намира, че адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00 лева, за което се представят доказателства, че е реално заплатено /в брой/, не се явява прекомерно, поради което същото следва да бъде уважено до този размер, а не така както се посочва в списъка по чл. 80 ГПК от процесуалния представител – 1300 лева. С оглед на изложеното, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцовото дружество направените от същия съдебни разноски по исковото производство за заплатена държавна такса в размер на 400,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00 лева, или общо 1400,00 лева.