Определение № 599 от 19.06.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 599 гр. София, 19.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно наказателно дело № 20231000600679 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.341, ал.2, вр. чл.249, ал.3 от НПК.

Образувано е по протест на прокурор от Софийска градска прокуратура, срещу определение, постановено в открито съдебно заседание по протокол № 2019 от 26.04.2023 г. на съдията- докладчик по НОХД № 1677/2023 г., по описа на Софийски градски съд, НО, 36-ти състав, с което на основание чл.249, ал.2, вр. ал.1, във вр. с чл.248, ал.1, т.3, вр. ал.5, т.1 от НПК, е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокуратурата за отстраняване на посочените процесуални нарушения.

В протеста се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания акт, като се предлага неговата отмяна. Прокурорът излага съображения за пълнота и законосъобразност на внесения за разглеждане в Софийски градски съд обвинителен акт срещу обвиняемия М. И. Б. – съдържа всички изискуеми, съгласно чл.246 от НПК реквизити, обуславящи разкриването на обективната истина, съобразно предмета на делото.

Прокурорът твърди липса на допуснато, в хода на досъдебното производство отстранимо съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, накърняване на правото му на защита, на пострадалия или на неговите наследници, в каквато насока е съдържанието на ТР № 2 от 07.10.2002г. по н. д. № 2/2002 г., на ОСНК на ВКС.

Мотивът на съда за връщането на делото за отстраняване на процесуални нарушения, нарушаващи правото на защита на обвиняемия бил, че: „…липсва индивидуализация на инкриминираната вещ по чл.246, ал.3 от НК във връзка с посочените три хипотези, изброени в диспозитива на обвинителния акт, а именно същата предмет ли е, 1 компютърна програма или данни. Не е посочено и процесната СД карта коя от квалификациите на чл.243, ал.2, т.1-3 от НК изпълва. В този смисъл е налице противоречие между диспозитивната част и обстоятелствената такава. Липсва конкретика за началото на инкриминирания период.“

Възразявайки на този довод, прокурорът цитира практика на ВКС, според която „Обвинителният акт определя пределите на доказване в съдебното производство. По отношение на извършените престъпления, авторството на извършителите и предмета на доказване, прокуратурата е институцията, която чрез внесения обвинителен акт очертава развитието на наказателния процес в неговата съдебна фаза. Съдът се произнася в рамките на възведеното от прокурора обвинение. Фактите относно претендираните от обвинителната власт престъпления се посочват в обстоятелствената му част, която следва да съдържа описание на времето, мястото, начина на извършване на престъплението“.

1. Началото на инкриминирания период било конкретизирано - от неустановена дата до 12.07.2017г., когато било извършено претърсването и изземването от апартамента на обвиняемия. Внесения от прокуратурата обвинителен акт, се позовавал на доказателства, а не на предположения. Прокурорът не определил конкретна начална дата на инкриминирания период, поради липса на доказателства. Такива съществували за крайния момент от този период. Така определен, периодът не представлявал съществено процесуално нарушение (Р. № 389/14.10.2009г. по н.д. № 403/2009г. на II н.о.; Р. № 47/03.04.2017г. по н.д.№ 90/2017г. на I н.о.; Р. № 290/04.01.2018г. по н.д. № 976/2017г. на I н.о.) 2. Инкриминираната вещ по чл.246, ал.3 от НК, била индивидуализирана в обстоятелствената част от обвинителния акт - микро SD памет, съдържаща записан видеоклип, със заснета клавиатура на АТМ - устройство. В диспозитива на обвинителния акт била посочена коректната правна квалификация на деянието, така, както е изписана в НК, а именно за подправка на платежни инструменти по чл.243, ал.2 от НК и с конкретизирана отново инкриминираната вещ. Цитира практика на ВКС, според която непосочването на конкретната квалификация на ал.2, т.1-3 не е процесуално нарушение, след като вещта е индивидуализирана, тъй като прокурорът не бил нормотворец, поради което не може да дописва правните норми в НК (Р. №193/12.07.2012г. по н.д.№ 517/2012г. на II н.о.; Р. № 221/17.02.2020г. по н.д. № 940/2019 г. на I н.о.; Р. № 382/17.12.2015г. по н.д. № 976/2015г.на II н.о.) 3. По отношение на упрека за липса на подробно изложение на факти относно съставомерните признаци от обективна и субективна страна на престъпленията, за които бил привлечен обвиняемия и схематичното посочване на деянието по чл.246, ал.3 от НК, прокурорът твърди, че в обвинителния акт била описана изключително проста фактическа обстановка, такава, каквато е установена по делото: че с разрешение на съдия са експлоатирани СРС по отношение на обвиняемия Б., както и че отново с разрешение на съдия са извършени претърсвания и изземвания на територията на цялата страна. На 12.07.2017 г. при извършено претърсване и изземване в обитаван от обвиняемия апартамент, находящ се в гр.***, бул.“***“ № **, ап.**, били открити 6 обекта, които били подробно изредени, като е посочено, че вещите са намерени в различни чекмеджета и рафтове в жилището. Описаната фактическа обстановка била описана на база събраните по делото 2 доказателства.

Едни от криминализираните форми на изпълнителното деяние на престъплението по чл.246, ал.3 от НК, били "пазене и укриване", за осъществяването на които се изисквали активни неправомерни действия, чрез които изброените в нормата предмети на престъпно посегателство да се поставят в положение, затрудняващо установяването на местонахождението им. Това не изисквало вещта да е неоткриваема при извършване на процесуално-следственото действие "претърсване и изземване“. Не се изисквало установяване на друга фактология, различна от тази, описана в обвинителния акт, която да установява други активни действия, извършени от обвиняемия, за да осъществи състава на деянието, което е формално и не следва да бъдат настъпили някакви вредни последици от това.

4. Срещу довода на Софийски градски съд за липса на ясно описание на съставомерните признаци от обективна и субективна страна по предявеното обвинение по чл.249, ал.4, вр. ал.3 от НК, представителят на държавното обвинение цитира Р. № 314/25.01.2018 г. по н.д. № 1118/2017 г. на I н.о. на ВКС, според което „…За престъплението по чл.249, ал.4, във връзка с ал.3 от НК е необходимо да се установи дали на съответните носители се съдържа информация за съдържанието на платежен инструмент, по смисъла на чл.93, т.24 от НК. Достатъчно за съставомерността на деянието е наличието на информация за цялото или за част от съдържанието на един чужд платежен инструмент. Престъплението е формално, на просто извършване, безрезултатно. Формалният характер на престъплението по чл.249, ал.4, във връзка с ал.3 от НК не изисква изясняване на наличност по сметки, възможност за опериране с паричните средства в тях, защото вредите не са елемент от състава на престъплението.“ В обвинителния акт прокурорът бил посочил, че са иззети пластики с магнитни ленти с надпис Н&М, както и, че е изготвена експертиза на една от тях, на която е установено, че е записана и съхранена информация за съдържанието на данните от платежен инструмент...“ т.е. установен и иззет е носител, който съдържа информация за съдържанието на платежен инструмент, по смисъла на чл.93, т.24 от НК.

Обективните елементи от състава на двете деяния били напълно изяснени и посочени. Посочено било и в какво се изразява изпълнителното деяние досежно двете престъпления, както и конкретно двете форми на деянието по чл.246, ал.3 от НК. Посочен бил и субективният елемент от съставите на двете престъпления, който обаче подлежал на доказване именно в съдебното производство, поради което съдът не следвало да твърди, че именно той е схематично посочен.

Не били нарушени и процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на подсъдимия. С обвинителния акт на същия му било изяснено точно в какво е обвинен, какво е намерено в жилището, което обитава, какви са заключенията на изготвените експертизи и с какви действия е осъществил признаците от съставите на двете престъпления.

Предложението на прокурора е отмяна на определение от 26.04.2023 г. /а не от 26.07.2022 г., както е посочено в протеста/ по НОХД № 1677/2023г. по описа на СГС, НО, 3

36-ти състав, с което е прекратено съдебното производство и връщане на делото на СГС с указания, за насрочване на същото за разглеждане по същество.

Въззивният съд след като се запозна с материалните по делото, доводите, изложени в протеста, възражението и с оспореният съдебен акт, намери следното:

Частният протест е подаден в срока по чл.342, ал.1 от НПК, срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт и е процесуално допустим. Разгледан по същество същият е неоснователен, а атакуваното определение - правилно.

В Софийски градски съд е бил внесен обвинителен акт, послужил като основание за образуване на НОХД № 1677/2023 г. срещу М. И. Б. за престъпления по чл.246, ал.3 и чл.249, ал.4, вр. ал.3 от НК.

В разпоредителното заседание, съдът е приел, че във фазата на досъдебното производство, при съставянето на обвинителният акт са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, от категорията на абсолютните, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия. С определение, постановено в разпоредително заседание на 26.04.2023 г., по протокол № 2019 от същата дата, съдията-докладчик е прекратил съдебното производство по НОХД № 1677/2023 г. по описа на СГС и е върнал делото на Софийска градска прокуратура, за отстраняване на констатираните от съда допуснати отстраними съществени нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия М. И. Б..

За да постанови протестираното определение, предмет на настоящата въззивна проверка, съдията – докладчик е установил наличието на основания за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на Софийска градска прокуратура Софийски градски съд е посочил, че в обстоятелствената част на обвинителният акт липсва подробно изложение на факти досежно съставомерните признаци от обективна и субективна страна на състава на престъпленията, за които е привлечен подсъдимия. Съдът е установил, че в обстоятелствената част на обвинителния акт описанието на престъпната деятелност касаеща обвинението по чл.246, ал.3 от НК, е изключително схематично и общо, по-скоро е само маркирано, като липсва фактическа конкретизация на действията на подсъдимия. Първият съд е констатирал, че инкриминираната по чл.246, ал.3 от НК вещ не е индивидуализирана, поради което не било ясно дали същата е предмет, компютърна програма или данни, тъй като в диспозитива са посочени и трите характеристики.

Съдът е констатирал и, че в обстоятелствената част не е конкретизирано процесната СД карта коя от квалификациите на чл.243, ал.2, т.т. 1-3 от НК изпълва, като е посочил, че така е налице противоречие между диспозитивната част и обстоятелствената такава.

Според първоинстанционният съд, липсата на конкретика относно началото на инкриминирания период, касателно и двете предявени обвинения, допълнително внася неяснота и невъзможност за подсъдимия да разбере кога и какво престъпление е извършил и за какво е привлечен към наказателна отговорност.

4

В обвинителният акт липсвало и ясно описание на съставомерните признаци от обективна и субективна страна и относно предявеното обвинение по чл.249, ал.4, вр. ал.3 от НК.

Според Софийски градски съд, обвинителният акт страда от пълна липса на фактология по отношение на визираната инкриминирана престъпна деятелност. Направено било единствено заключение, че „с действията си (без да е посочено кои) е осъществил състава на престъплението посочено по-горе“.

Коментираните по-горе доводи на Софийски градски съд, са го мотивирали да прекрати съдебното производство и върне делото на прокурора, поради допуснати при изготвяне на ОА отстраними съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните, довели до накърняване на правото на защита на страна в процеса.