Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4822 от 20.03.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 65063/2024
Вид
Решение № 4822
Подписан
20.03.2025
Състав
КРАСЕН ПЛАМЕНОВ ВЪЛЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 101, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 413, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 139 · Закон за енергетиката
  • чл.139, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл. 139а · Закон за енергетиката
  • чл.139в, ал.2 · Закон за енергетиката
  • чл. 149 · Закон за енергетиката
  • чл.150 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл.153 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.156 · Закон за енергетиката
  • §1, т.42 · Закон за енергетиката
  • чл.111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.20а · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
  • чл. 23, ал. 5 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел

РЕШЕНИЕ

№ 4822 гр. София, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20241110165063 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на ТС” ЕАД, ЕИК ***********, срещу Д. Б. Г. с ЕГН: **********, с адрес: ************** с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1507.56 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 25.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането, 197.38 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г., до 11.07.2022 г., както и суми за дялово разпределение: 46.44 лева - главница за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 25.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, и 9.45 лева - лихва за периода от 31.07.2019г. до 11.07.2022г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №39990/2022 г. на СРС, 46 състав.

Посочен е адрес на топлоснабдения имот: ****************** Аб. №; *****/инст.№ *******, ИД номер: *****.

Ищецът твърди, че ответникът в качеството му на собственик на процесния топлоснабден имот е клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл.

153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ТС“ ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите, като ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „ТС“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.

1

Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.

2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от дружеството- ищец ТЕ през процесния период и към настоящия момент задължението не е погасено.

Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 112г от ЗЕЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответниците, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ТС ”ЕООД.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва исковете.

Излагат се доводи, за неправосубектност на ответника, липса на представителна власт на представляващите го – изп. директор и юрисконсулти. Оспорва се ищцовото дружество реално да е извършило доставка на ТЕ, както и правото да извършва такава доставка, наличието на законна и годна инфраструктура за доставка на ТЕ. Оспорва се правилното отчитане на доставката, правото на служители на ищеца и ФДР да отчитат стойността на доставена ТЕ и да издават и осчетоводяват фактури за това. Оспорва се, че са издавани и връчвани фактури, изготвени и приети ОУ от ищцовото дружество, които да обвързват ответника.

Оспорва се наличието на облигационна връзка, както и всяка една от претенциите по основание и размер.

Прави се възражение за погасяване на сумите по давност.

С подробни доводи се оспорват всички представени писмени доказателства, както и допускането на експертизи.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.

На 25.07.2022 г. „ТС“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Д. Б. Г. за следните суми: 1 507,56 лева (хиляда петстотин и седем лева и 56 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 25.07.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 197,38 лева (сто деветдесет и седем лева и 38 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 11.07.2022 г., 46,44лева (четиридесет и шест лева и 44 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 25.07.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 9,45 лева (девет лева и 45 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 31.07.2019 г. до 11.07.2022 г. - задължение за доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се на адрес: *****************, аб.

№*****.

2

С разпореждане от 15.08.2024 г. по ч. гр. д. № 39990/2022 г. по описа на СРС, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски за държавна такса в размер на 35.22 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано писмено възражение от длъжника, намирайки вземането – предмет на заповедта, за недължимо.На основание чл. 415, ал. 1, т 1 ГПК на ищеца са дадени указания за предявяване на установителен иск. В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

С Нотариален ********************************************************* От изготвената справка по реда на Наредба №14 от 18 ноември 2009 г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до регистъра на населението е видно, че *************

Видно от представения протокол от проведено на 21.01.2002 г. Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в ***********, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „ТС“ ЕООД, което дружество да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.

Представен е договор между „ТС“ ЕООД, и етажната собственост с адрес:

*************, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия.

Ангажиран е договор, сключен между „ТС“ ЕАД – възложител и „ТС“ ЕООД, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр.

София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по което съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че абонатната станция топлозахранва един вход -Б в процесната сграда. Общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н.

„терминал” се снема показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители за отопление /имот и сградна инсталация/ и БГВ. Същите са изчислявани за всеки месец по реда на чл.58, ал.2 от Наредба №16-334 одобрена от МИЕ и обнародвана в ДВ бр.34/24.04.2007г. Изчисленията са направени съгласно методика и формули в приложение към чл.61, ал.1, т.4.1. приложени в Наредба№ 16-334.

В процесния имот, през процесния период е имало 2 броя радиатори в 2 стаи с монтирани ИРРО /индивидуален разпределител на разход за отопление/. За процесния период 19/20г. и 20/21г. уредите са отчетени извънредно на 18.09.2020г. и 13.09.2021г., като отчетните формуляри са представени от ФДР на в.л. Представените формуляри са подписани от *********** - майка на Д. Б. Г.. През процесния период ТЕ за отопление отдадена от сградната инсталация е изчислена по формула приложена в Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. на база пълната отопляема кубатура 138куб.м. съгл. акт за разпределение на кубатурата, представен на в.л. За процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на 3 общи части, тъй като радиаторите в стълбището са демонтирани на 01.10.1999г. В процесния имот е имало два водомера за топла вода. Връзката към вертикалния щранг за топла вода в кухнята е бил затапен /отбелязано в отчетен формуляр от 13.09.2021г./. За процесния период 19/20г. и 20/21 г. водомерите са отчетени на 18.09.2020г. и 13.09.2021г., като отчетните формуляри с подпис на потребител са представени на в.л. Въведените стойности са намалени с -6.4куб.м. за 19/20г. и -12куб.м., тъй като отчетите са извършени през м.септември. За период 20/21 г. отчетеното количество топла вода е коригирано /увеличено/ с +0.779куб.м. спрямо показанието на общия водомер в абонатната станция.

През процесния период във фактурите изготвени от „ТС”ЕАД няма начислявана такса мощност, тъй като същата отпада след 06.2006г. СТЕ счита, че изчисленията извършени от ФДР са в съответствие с действащата Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г.

Вещото лице е изчислило, че дължимата сума за потребена ТЕ за сградна инсталация, имот и БГВ е в размер на 1507.55 лeвa.

По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че за процесния период няма установени плащания по партидата с абонатен номер *****.

Няма основание да не бъдат кредитирани експертизите поради това, че вещите лица са използвали документи, неналични по делото или такИ., осчетоводени в счетоводството на ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация, съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение № 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.