Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 11 от 24.01.2024, Районен съд - Чепеларе

Съд
Районен съд - Чепеларе
Дело
Гражданско дело 161/2023
Вид
Протокол № 11
Подписан
24.01.2024
В сила
24.01.2024
Състав
Сона Вахе Гарабедян

Цитирани разпоредби

  • чл. 143 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 143, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 ал. 1 · Закон за собствеността

ПРОТОКОЛ

№ 11 гр. Чепеларе, 22.01.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сона В. Гарабедян при участието на секретаря Емилия К. Сивенова

Сложи за разглеждане докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело № 20235450100161 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 15:30 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ П. Я. П., редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от адв.

Т. Д., надлежно упълномощена, с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ Б. А. Х. , редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от адв. А. П., надлежно упълномощена, с пълномощно по делото.

Съдът е извършил проверка относно призоваването на страните за днешното заседание, като: призовките са връчени и на двете страни на 09.01.2024 г., чрез процесуалните им представители.

АДВ. Д.: Моля да дадете ход на делото.

АДВ. П.: Моля да дадете ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ, на основание чл. 143 от ГПК, след разрешаване на предварителните въпроси по редовността и допустимостта на предявената искова молба, пристъпва към изясняване на спора от фактическа страна, като поканва ищеца, ако желае, да поясни и допълни фактическите си твърдения, заложени в исковата молба, както и да посочи и представи нови доказателства.

АДВ. Д.: Запознах се с отговора на ответника, с проекта за доклад и указанията на съда. На основание чл. 143, ал. 2 от ГПК, пояснявам и допълвам исковата молба. За прецизност съм изложила целия текст в писмен вид, в молба, която представям на съда, с препис и за другата страна, като ще я изложа и устно. Имот пл. № *** по плана на гр. Ч. от 1962 г., описан в Нотариален акт № *** т. **, дело № *** г. на ЧРС е бил закупен от наследодателя 1 на М., К. и Я. Х. - П. А. Х., починал на ***. Сделката обаче не е била оформена в надлежната форма. Това се е случило още през 60-те години на 20-ти век. Така П. А. Х. е придобил имота чрез осъществявано от него давностно владение в периода 1960 до 1975 г., като лично бащата построил в имота и двуетажна къща - сега Сграда с идентификатор № 80371.243.***. През 1975 г. бащата разпределил имота - поземлен имот и сграда между синовете си, като на синовете му К. и М. трябвало да остане в собственост по един от двата жилищни етажи, тъй като искали да живеят в гр. Ч., а третият син Я. Х. трябвало да получи 1/3 ид.ч. от поземления имот. По 1/3 ид.ч. от собствеността трябвало да получат и М. и К.

Х.. Тъй като нямал надлежни документи за правото си, бил издаден Нотариален акт № ***, т. **, дело № *** г. на ЧРС, в който на основание дарение и давностно владение, била призната собственост, съобразно уговореното на М., К. и Я.Х.. Така тримата братя са продължили да владеят поземления имот, при квотите посочени в нотариалния акт. През години всеки от братята е ползвал част от дворното място за свои нужди. Така Я. Х. е използвал част от имота ситуирана на изток за засаждане на картофи и складиране на свои вещи. Никой от братята обаче, нито техните правоприемници някога е установявал владение върху цялата площ на поземления имот за себе си, с намерение на свои целия имот. С оглед гореизложеното, оспорвам твърдението, че наследодател на ответника /който и да е от тях/ някога е владял целия имот за себе си. Напротив, твърдя, че праводателят на ищеца – Я. П.

Х. е ползвал полагащата му се част от имота, макар и не постоянно и че полагащата му се част не е била владяна от някой от братята му. С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ** т. ** дело: *** г. по описа на СВп при ЧРС, Я. П. Х. е продал на ищеца своята 1/3 ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор № 80371.243.*** и по - точно 1/3 ид.ч. от 610 кв.м. от този имот, именно поради установена кадастрална грешка и обстоятелството, че съгласно Нотариален акт № ***, т. ** дело: *** на ЧРС той е придобил 1/3 ид.ч. от правото на собственост върху имот пл. № ***. През годините обаче липсваха претенции от трети лица за собственост върху площта от 104 кв.м., представляваща допълнително присъединена площ към площта на имот пл. № ***, а освен това (тук вече съм го писала от името на моя доверител) аз и баща ми преди мен, владеех 1/3 ид.ч. от имота, в това число допълнително присъединената част, което ми даде основание да поискам през 2023 г. да бъда признат за собственик на 1/3 ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор № 80371.243.*** с площ от 714 кв.м. Ответникът или негов праводател, никога не е оспорвал нито моята собственост върху 1/3 ид.ч. от поземления имот, нито собствеността на баща ми, която придобих чрез покупко-продажба. Така понастоящем аз, от една страна, съм собственик на 1/3 ид.ч. от частта от Поземлен имот с идентификатор № 80371.243.*** с площ от 610 кв.м., идентична с имот пл. № ***, по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ** т. ** дело: *** по описа на СВп при ЧРС, а от друга на основание осъществявано давностно владение върху 1/3 ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор № 80371.243.*** с площ от 714 кв.м. от баща ми, продължено от мен след 2011 г., съм собственик по давностно владение на 1/3 ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор № 80371.243.*** с площ от 714 кв.м.. Ответникът от своя страна, с оглед Нотариален акт № *** т. II дело: *** на ЧРС и представените прехвърлителни сделки за 2 прехвърляне на 2/3 ид.ч. от собствеността от праводателите му, установява единствено правото си на собственост върху 2/3 ид.ч. от частта от Поземлен имот с идентификатор № 80371.243.*** с площ от 610 кв.м., идентична с имот пл. № ***, но не и от целия Поземлен имот с идентификатор № 80371.243.*** с площ от 714 кв.м. Оспорвам твърдението, че ответникът е придобил по давност площта на целия поземлен имот, защото същият не го е владял, не са го владели и праводателите му, същите са владели единствено част равна на квотата им в съсобствеността, локализирана около къщата. Вярно е посоченото в Отговора на исковата молба, че имот пл. № *** по плана на гр. Ч. от 1962 г. не е идентичен с Поземлен имот с идентификатор № 80371.243.***, поради което с оглед възраженията на ответника и оспореното давностно владение, следва в първа фаза на делбата да бъде изследван въпроса - кое е лицето, което формално се легитимира като собственик на 104 кв.м. от Поземлен имот с идентификатор № 80371.243.*** и то да бъде присъединено като съделител, като в зависимост от решението на съда по заявеното и поддържано от нас основание за придобиване на тези 104 кв.м. по давностно владение, същото ще бъде или няма да бъде признато за собственик и да участва във втора фаза на делбата. С настоящата възразявам срещу твърденията и правните изводи в Отговора на исковата молба, че Поземлен имот с идентификатор № 80371.243.*** бил обща част по см. на чл. 38 ал. 1 ЗС към застроената в него сграда. Дворното място е обща част по естеството си по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС само в случай, че е налице пълна идентичност между етажните собственици и собствениците на земята. /Решение № 71 от 25.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3936/2016 г., I г. о. / Когато не всички съсобственици на дворното място притежават самостоятелни обекти на правото на собственост - сгради или обекти в тях, дворното място не е обща част на етажна собственост. Този извод следва от нормата на чл. 63 ЗС, която допуска дворното място да принадлежи на други лица, различни от собствениците на обектите на собственост, построени в него. Поради това в теорията и съдебната практика се приема, че не винаги дворното място е обща част на етажна собственост, (решение № 380 от 15.10.2010 г. по гр. д. № 104/2010 г., 2 гр. о., решение № 137 от 29.11.2018 г. по гр. д. № 4974/2017 г. - на ВКС, II гр. о., решение № 476 от 7.03.2013 г. по гр. д. № 56/2012 г., 1 г. о., решение № 152 от 16.06.2009 г. по гр. д. № 216/2008 г., 1 г. о., решение № 174 от 18.10.2016 г. по гр. д. № 1627/2016 г., 1 г. о. и др.). Във връзка с указанията на съда, че не сочим доказателства за придобиването на имота чрез покупко – продажба от моят доверител, представям изрично Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** т. ** дело: *** по описа на СВп при ЧРС. В молбата са направени и доказателствени искания и моля да ми дадете възможност, когато стигнем до доказателствата, да ги изложа по – подробно и да ги обоснова.

АДВ. П.: Поддържам депозирания отговор. В него съм изложила подробни съображения по отношение на първоначалната искова молба, които поддържам. По отношение на днес депозираната молба, ми прави впечатление, че още в първото изречение са изложени твърдения, които са неправилни, а именно: че имотът е бил закупен от наследодателя на М., К. и Я. Х. – П. Х.. Видно от представеното с исковата молба удостоверение за наследници, П. е имал съпруга, която го е надживяла, както и четирима сина, а не трима така, както са 3 представени в днешната молба. Не оспорвам изложеното в днешната молба досежно хронологията на събитията по изготвяне на нотариални актове. Така е. Това по никакъв начин не се разминава с изложеното от нас в отговора. По отношение обаче на разликата в имота по план и по кадастрална карта, то с просто око се вижда, като сравним скицата от кадастралната карта и скицата, която сме приложили от плана, се вижда че грешката в кадастралната е от към улица от източната страна. Имотът така, както е заснет по кадастрална карта, навлиза в улицата, откъдето идва и тази грешка. Поддържам твърдението си, че за да преминем към делба, по този начин депозиран искът - за делба на поземления имот описан по кадастрална карта, е недопустимо дотолкова, доколкото няма идентичност на имотите. Освен това, има и очевидна грешка в кадастралната карта. Във връзка с изготвения проектодоклад и разпределената ни доказателствена тежест, соча и моля съдът да приеме, че твърдението за изтекла придобивна давност е в полза на праводателя К. Х., като владението на моя доверител е присъединено към неговото. Това е единственият човек от всичките братя, който 50 години живее, е живял и е владял целия имот. В днешната молба се сочи от ищеца, че неговият праводател е ползвал или владял източната част. Тази източна част категорично, като изключим заснемането, което влиза в улица, което не се ползва от който и да било, а източната част така, както е по план, се е ползвала именно от К., като в последните няколко години тази част е отдавана под наем на един от съседите, който действително е сял картофи. В последните повече от 6 години е ползван от един от съседите под наем, като наемът е получаван от К., а впоследствие – от моя клиент. Една част от имота, да кажем северната, защото тя е малко североизточна, е отдавана под наем за косене. Съответно трети съсед, през една къща, различна, е косял тази част от имота, като събраната реколтата е служила за храна на животните. Твърдим, че ищецът никога не е имал свободен достъп изобщо до имота. Той не се е интересувал и не е полагал никакви грижи за имота, не го е посещавал дори. Във връзка с разпределената ни доказателствена тежест, моля да ни бъдат допуснати трима свидетели при режим на довеждане за установяване на твърденията ни за упражнено давностно владение. К. е разрешавал достъп за косенето. К. е бил с разсъдъка си до последно. Имал е един много малък период, макар и твърде възрастен да е починал, от два месеца, в които заради заболяването му се е наложило да бъде гледан в А.. Иначе, целият му живот е в този имот и той до последно, както казва и клиента ми до последно е карал кола, той се е грижил за имота, той го е отдавал под наем, а до преди да го дава под наем, той изцяло е обработвал и владял имота. Имотът е ограден, границите са материализирани и ищецът е нямал достъп до този имот. Своенето на К. е стигнало до знанието както на бащата на ищеца, така и на самия ищец. След смъртта на К. владението се упражнява от моя клиент не непрекъснато, защото той живее в А. и работи в А.. Посещава имота в повечето случаи през уикендите, а има и случаи в седмичен ден идва в имота, но не живее постоянно в този имот. Моля да ни допуснете гласни доказателствени средства, във връзка с възраженията ни по чл. 38 от ЗС. Моля, в случай че допуснете исканата съдебнотехническа експертиза, вещото лице да отговори и на въпроса: Има ли изготвен застроителен план за процесния имот и предвижда ли се друго застрояване в имота? Това е с оглед твърденията ни, че е обща част на построената вече жилищна сграда.