Решение № 1470 от 07.10.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1470 гр. Плевен, 07.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря Анета Хр. Йотова като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20254430101551 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на И. В. В., чрез адв. В.Б., срещу „Кредисимо“ ЕАД и „АЙ Тръст“ ЕООД за прогласяване на недействителност на сключен между страните Договор за паричен заем *** и осъждане на ответника „Кредисимо“ ЕАД да заплати сумата от 15,21 лв., представляваща недължимо платена договорна лихва за периода от 22.12.2019г. до 20.01.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира се също така прогласяване на недействителност на договора за предоставяне на поръчителство от 22.12.2019г. и осъждане на ответника „АЙ Тръст“ ЕООД да заплати сумата от 149,06 лв., представляваща платено от ищеца възнаграждение за предоставено поръчителство за периода от 22.12.2019г. до 20.01.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Твърди се, че между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит ***/22.12.2019 г., по силата на който ищеца е получил от ответника сумата в размер на 500 лева. На основание чл. 4, ал.1 от Договора за потребителски кредит, ищецът сключил с ответника „Ай Тръст“ 1 договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който ищецът се задължил да заплати на втория ответник сумата от 149,06 лева, но чрез и директно на първия ответник - разсрочено, заедно с месечните вноски по договора за кредит. Ищецът счита, че както клаузата на чл. 4, ал.1 от Договор за потребителски кредит сключен между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД, така и сключения по повод неговото обезпечение Договор за предоставяне на поръчителство между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД са нищожни, доколкото сумата за предоставяне на поръчителство не е включена в ГПР, по който начин се заобикаля нормата на чл. 19, ал.4 ЗПК, не е установен механизмът на изчисляване на ГПР, като посоченият такъв в договора за потребителски кредит не съответствал на реалния. Счита, че е нарушено императивното изискване на чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК.

Противоречието на договора с чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК давало основание да се признае целия договор за недействителен и всичко над чистата стойност на кредита счита, че е платено при липсва на основание. Твърди се, че възнаграждението по договора за поръчителство е разход за допълнителна услуга, свързана с договора за кредит и е условия за сключването на договора за кредите, което от своя страна представлява допълнително възнаграждение за кредитора, като по този начин е заобиколена нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди се, че договора за поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради заобикаляне на закона. Моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В отговора на исковата молба ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД не оспорва твърдението, че страните са обвързани от сключените договори за кредит и поръчителство. Твърди, че при изпълнение на договора за поръчителство, ищецът е погасил предсрочно цялото задължение и е платил търсената от него сума в размер на 149,06 лв. Възнаграждението за поръчителство според ответника се дължало за предоставена услуга по занятие - гарантиране на задължения на контрагенти. Ответникът описва механизма на сключване на договорите, като започва от това, че ищецът подава заявка до „Кредисимо“ ЕАД, като посочва размер на главница и период на кредита, а системата генерира примерен погасителен план. На този етап кредитополучателят следвало да посочи дали желае кредитът да бъде обезпечен или не, като избере опцията за предоставяне на поръчителство от „Ай тръст“ ЕООД. По-нататък кредитополучателят въвежда своите лични 2 данни, а след това подписва договора за кредит, общите условия и натиска бутон „Вземи парите сега“. След това и при избор на поръчителя, страницата се прехвърля автоматично към ел. системата на ответника, където се визуализира договора за поръчителство, и клиентът имал право да подпише чрез въвеждане на шест цифрен уникален код, изпратен на мобилното му устройство. Т.е. сключването на договора за поръчителство по време следвало сключването на договора за кредит, в независима електронна среда на „Ай тръст“ ЕООД. Обезпечението, предоставяне от ответника „Ай тръст“ ЕООД представлявало единствена възможност, но не и задължение за кредитополучателят. Последният избирал дали да кандидатства или не, като и в двата случая искането му е щяло да бъде одобрено. Поради това ответникът счита, че възнаграждението за поръчителство не следвало да се включва в ГПР към договора за кредит, тъй като не е задължително условия по договора.

Кредиторът нямало как да знае предварително какво възнаграждение ще се уговори между потребителя и поръчителя. На последно място, ответникът счита, че наличието на свързаност между двете ответни дружества не води до извод за оскъпяване на кредита. Двете дружества представлявали отдели юридически лица с различен предмет на дейност, и клиентската база на „Ай тръст“ ЕООД не се ограничавала до тази на „Кредисимо“ ЕАД. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Възразява срещу дължимостта на разноски за адвокатско възнаграждение, платено от ищеца.

В отговора на исковата молба ответникът „Кредисимо“ ЕАД оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва твърдението, че страните са обвързани от договор за кредит, обезпечен с процесния договор за поръчителство, при размер на кредит от 500 лв., ГПР 43,98%, ГЛП 36,50%, за срок от 30 дни. Ответникът счита за неоснователен доводът, че възнаграждението за поръчителство следва да се включи в ГПР по договора на осн. чл.19 от ЗПК, тъй като сключването му няма задължителен характер не попада в хипотезата на параграф 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Кредиторът по кредита нямал информация към датата на сключването на договора за кредит относно размера на дължимото възнаграждение за поръчителство, тъй като този договор се сключвал след заемното правоотношение. Ответникът твърди, че не му е известно какво е възнаграждението предварително и затова не попада в хипотезата на „Общ разход по кредита“ при изчисление на ГПР съгласно чл.

3

19 от ЗГР. Действително „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай тръст“ АД, но въпреки това ответникът счита, че двете дружества са самостоятелни със собствен предмет на дейност и няма данни за договора за поръчителството. Съгласно раздел трети, чл. 12 от приложимите общи условия, кредитополучателят имал право, но не бил длъжен да предостави обезпечение на кредита. Потребителят имал право и едностранно да промени условията по договора преди подписване съгласно раздел трети, чл. 13 от ОУ Според ответника, потребителят е имал право и да се откаже от кредита, обезпечен с поръчителство. Ответникът формира довод, че договор за поръчителство е договор за поръчка съгласно чл. 280 от ЗЗД, като вземанията по него възникват за поръчителя, а не кредитора, който не е страна по договора за поръчителство. Недействителността на договора за поръчителство освен това не водило и до недействителност на договора за кредит. Възнаграждението на поръчителя се дължало месечно и за период, който „Ай тръст“ ЕОООД гарантира като поръчител. По тези съображения ответникът счита, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Възразява срещу дължимостта на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца.

Съдът, като обсъди становищата на страните, на основание представените по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

Безспорно е и се установява от представения препис на Договор за потребителски кредит ***, сключен между ищеца И. В. и ответника КРЕДИСИМО ЕАД, че по силата на това съглашение, ответника в качеството на заемодател е предоставил в полза на ищеца като заемополучател сума в размер на 500лв. Последният се е задължил да върне заетата сума с една погасителна вноска на 20.01.2020г. Лихвеният процент е бил определен на 36,50%, като ГПР, посочен в договора е 43,98%. Общият размер на плащанията е определен на 515,21лв.

Установява се също така, че в чл.4 от Договора, заемателят се е задължил да предостави на заемодателя обезпечение в една от следните форми: 1. Банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението или 2. Договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от заемодателя лице в срок от 48 часа от подаване на заявлението.

4

По делото се установява също, че между ищеца и ответника АЙ ТРЪСТ ЕООД, като финансова институция, предоставяща гаранционни сделкипоръчител, е бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 22.12.2019г., по силата на който поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство със заемодателя КРЕДИСИМО ЕАД, ***, въз основа на който да отговаря солидарно със заемателя по процесния Договор за кредит.

Според обективираното в чл. 8 от договора за предоставяне на поръчителство, потребителят – заемател се е задължил да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставеното обезпечение. Видно от Приложение №1 към същия договор, възнаграждението е било определено на 149,06лв, платимо на датата на падеж на задължението за погасяване на вноската по договора за кредит.

По делото не се установява сключване на договор за поръчителство между кредитора отв. КРЕДИСИМО ЕАД и поръчителя- отв. АЙ ТРЪСТ ЕООД.

Ответникът „Кредисимо“ ЕАД признава, че кредитополучателят му е заплатил по процесния договор за кредит сумата от 515,21лв., включваща възнаградителна лихва от 15,21лв.

Ответникът „Ай Тръст“ ЕООД признава, че по сметката му е постъпило уговореното възнаграждение в размер на 149,06лв.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете, насочени срещу ответника „Кредисимо“ ЕАД.

Ищецът твърди нищожност на процесния Договор за потребителски кредит, поради неспазване изискването на чл.11, т.10 от ЗПК.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 43,98%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК и размерът му не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за поръчителство, сключен от потребителя с ответника АЙ ТРЪСТ, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са 5 всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по - специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Съдът приема, че възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. В същото време, съгласно договора за предоставяне на поръчителство, заемодателят е овластен да приема вместо гаранта възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция (чл.8, ал.5). Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на гаранта е известен на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.

Съдът счита, че анализът на клаузите относно обезпечението на кредита, не подкрепя доводите за доброволност при избора на обезпечение, а от формулировката им става ясно, че за да бъде потребителят одобрен за отпускане на кредита, следва да сключи още и договор за предоставяне на поръчителство с посочено от кредитора юридическо лице- гарант. Изложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за предоставяне на поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.