Решение № 660 от 13.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 660 гр. София, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20251110120317 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от *** срещу А. Г. Р., с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи следните суми: сумата от 5530,23 лв.- главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в ***, аб. № ***, за периода от *** г. до *** г., ведно със законната лихва от *** г. до изплащане на вземането, сумата от 972,65 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от *** г. до *** г., сумата от 46,06 лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.*** г. до *** г., ведно със законната лихва от *** г. до изплащане на вземането, и сумата от 11,53 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от *** г. до *** г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 12.09.2024 г. по ч.гр.д. № 50524/2024 г. по описа на СРС, 61 състав.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № ***, находящ се в гр. ***, като ответникът има качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена.

Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответника е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане.

1

Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника А. Г. Р., с който оспорва предявените искове. Твърди, че ответникът не е собственик или вещен ползвател на процесния недвижим имот. По делото не са ангажирани доказателства, които да доказват наличието на облигационна връзка между ответника и топлопреносното дружество. Оспорва обема на доставената топлинна енергия, респ. дължимата за нея цена.

Поддържа, че цената на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия се дължи на фирмата за дялово разпределение, а не на ищеца. Посочва, че в общите условия на ищеца няма посочен падеж на задължението за заплащане на услугата дялово разпределение, поради което лихви следва да се начисляват само след покана от кредитора към длъжника. В тази връзка твърди, че не е изпаднал в забава, поради липса на отправена от ищеца покана за заплащане на задълженията. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли се съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ:

За основателността на предявените искове в тежест на ищеца по същия е да установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на ответника топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, както и че през процесния период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, а за ответника е възникнало задължението за заплащане на продажната цена.

В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца.

С оглед възражението за погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да установи и наличието на обстоятелства, представляващи основание за спиране и/или прекъсване на давността по см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката (ЗЕ).

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

Съгласно мотивите на ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмена форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.

149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 2 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Това се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, действаща към процесния период.

В конкретния случай от приетия като писмено доказателство по делото Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот придобит по Закона за етажната собственост № ***, том ***, рег. № ***, дело *** г., се установява, че ***, на основание чл.

62 от Закона за етажната собственост (отм.) е бил признат за собственик на процесния топлоснабден имот – апартамент № ***, находящ се в гр. ***

От удостоверение за наследници, изх. № *** г., издадено от ***, район „***“ се установява, че *** е починал на *** г., и е оставил за наследници по закон *** (съпруга) и *** (син). Следователно по силата на наследственото правоприемство посочените лица са придобили по ½ ид.ч. от правото на собственост върху процесния недвижим имот – арг. чл.

5, ал. 1, вр. чл. 9, ал. 1 ЗН.

Видно от удостоверение за наследници, изх. № *** г., издадено от ***, район „***“, *** е починала на *** г., като е оставила за наследник по закон ***.

Установява се, още, че *** е починал на *** г., като е оставил за наследници по закон *** /съпруга/, *** /дъщеря/ и А. Г. Р. /син/. На основание чл. 9, ал. 1 ЗН всяко едно от посочените лица е станало носител на по 1/3 част от правото на собственост върху процесния апартамент.

На *** г. е починала ***, като е оставила за наследник по закон ответника А. Г. Р..

Следователно, на основание чл. 9, ал. 1 ЗН ответникът е станал собственик на 2/3 ид.ч. от прцесния апартамент (1/3 ид.ч. по силата на наследствено правоприемство от *** и 1/3 ид.ч.

– от ***).

Предвид изложеното ответникът А. Г. Р. в качеството си на собственик на 2/3 ид.ч. от топлоснабдения имот се явява материално легитимиран да отговаря за заплащането на потребената през исковия период топлинна енергия в имота, съобразно участието си в съсобствеността – по отношение на 2/3 част.

По делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към топлопреносната мрежа. В тази връзка в хода на производството са приети протокол от проведено на *** г. общо събрание на етажните собственици, на което е било взето решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „*** и приложен към него списък, с който собствениците на апартаменти са упълномощили лице, което да ги представлява пред топлинния счетоводител, договор № *** г., с който етажната собственост на процесната сграда е възложила на „*** да извършва дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в етажната собственост, както и договор № *** г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139 в, ал. 2 ЗЕ, сключен между *** и *** (с предишно наименование „***).

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза.

Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат 3 ежемесечно. Дяловото разпределение до края на исковия период е осъществявано от ***.

Вещото лице е установило по данни на фирмата за дялово разпределение, че в имота има монтирани 2 отоплителни тела – радиатори, на които са монтирани 2 бр. топлинни разпределители и 2 бр. термостатни вентили /останалите радиатори са демонтирани /затапени/, както и 1 бр. водомер за отчитане на БГВ. От м.*** г. до м.*** г. е извършвано дялово разпределение от двата броя ИРРО. През периода от м.*** г. до м.*** г. потреблението на топла вода е извършвано на база „служебен отчет“ поради „неосигурен достъп“ – брой потребители 1 лице, при нормативно определен разход за денонощие в размер на 140 л. на брой потребител. Количеството топлинна енергия за сградна инсталация се изчислява на база отопляем обем на жилището, като видно от експертното заключение в списъците с кубатурата в процесния блок, процесният обект фигурира с кубатура 239 куб. м.

Технологичните разходи в абонатната станция са изчислявани по Наредбата и са отчислявани ежемесечно от отчетената по общия топломер топлинна енергия, преди нейното разпределение между абонатите. През процесния период общият топломер в абонатната станция, както и средствата за търговско измерване, съобразно изискванията на Закона за измерванията, редовно, на всеки две календарни години, са преминавали на метрологични проверки за определяне на техническата им изправност и експлоатационна мощност, провеждани от лицензирани юридически лица. В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. При съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период, експертизата е приела, че стойността на реално доставеното до имота на ответниците количество топлинна енергия за периода от м.*** г. до м.*** г. възлиза на 5530,23 лв., представляваща сбор между прогнозно начислените суми по фактури (5164,57 лв.) и сумите за доплащане от абоната по изравнителните сметки (365,66 лв.), като посочената стойност е без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.