Определение № 215 от 28.08.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 215 гр. Бургас, 28.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Димитрова

Членове:

Яни Г. Гайдурлиев

Янко Н. Новаков като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно частно наказателно дело № 20252000600185 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 НПК.

Образувано е по частна жалба на адв. Г. К. – Писарова от АК – гр.

Хасково, защитник на подсъдимия Ф. У., срещу определение от 24.07.2025 г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 119/2025 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, в частта, в която е оставено без уважение искането на защитника за връщане на делото на Окръжна прокуратура – Ямбол поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.

В жалбата се посочва, че с Решение № 23/14.03.2025 г., постановено по ВНОХД № 149/2024 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, е отменена изцяло Присъда № 12/27.05.2024 г. по НОХД № 141/2024 г. на Окръжен съд – Ямбол и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Според защитата, въпреки дадените с отменителното решение указания на въззивната инстанция, свързани с констатирана непълнота на обвинението, в частност – липсата на фактически данни относно произхода на намерените у подсъдимия златни кюлчета, Окръжна прокуратура – Ямбол не е отстранила пропуските. Застъпва се становището, че повдигнатото с обвинителния акт обвинение по чл. 242, ал. 1, б. „д“, вр. чл. 18, ал. 1 НК не съответства на фактическата обстановка, тъй като предметът – злато с различна проба – следва да бъде разглеждан и като „парични средства“ по смисъла на Валутния закон и Регламент (ЕС) 2018/1672. Поради това се счита, че правилната наказателноправна квалификация на деянието е по чл. 251, ал. 1 НК. Поддържа се още, че не е изяснено дали инкриминираното имущество има законен или незаконен произход, както и че в обстоятелствената част на обвинителния акт липсва изложение относно целта и умисъла на подсъдимия. Според защитата тези непълноти и неизяснени въпроси са довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. Предвид изложеното, с жалбата се иска Апелативният съд да отмени изцяло обжалваното определение и да върне делото на досъдебната фаза за отстраняване на допуснатите нарушения.

1

В депозирано по делото писмено становище от прокурор при Апелативна прокуратура – Бургас се изразява позиция за неоснователност на подадената частна жалба. Подчертава се, че изложените в жалбата доводи засягат единствено съществото на обвинението и правната квалификация на деянието, като защитата поддържа тезата, че инкриминираното деяние е съставомерно по чл. 251 НК, а не по чл. 242, ал. 1, б. „д“, вр. чл. 18, ал. 1 НК, каквото обвинение е повдигнато с обвинителния акт. Според прокурора жалбата не съдържа аргументи, които да обосновават наличие на основания по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК за връщане на делото на досъдебната фаза, тъй като в досъдебното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.

Напомня се, че с Решение № 23/14.03.2025 г. по ВНОХД № 149/2024 г.

Апелативен съд – Бургас е отменил присъдата единствено поради нарушения в съдебната фаза, без да е констатирал процесуални пороци в досъдебното разследване. Посочва се още, че констатираната от въззивната инстанция липса на доказателствена обезпеченост относно произхода на златните кюлчета не представлява основание за връщане на делото на прокурора, тъй като тази непълнота може да бъде преодоляна в рамките на съдебното производство. С оглед на това прокурорът предлага жалбата на защитата да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение на Окръжен съд – Ямбол да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото, обсъди изложените в жалбата оплаквания, и като съобрази закона, намери за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, поради подаването й в законоустановения срок от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Процесуалното развитие на наказателното производство до момента е следното:

По внесен обвинителен акт срещу подсъдимия Ф. У. с обвинение по чл. 242, ал. 1, б. „д“, вр. чл. 18, ал. 1 НК – за опит за контрабанда на стоки за търговски цели в големи размери – златни кюлчета и златни отливки с общо нето тегло 4 056.00 грама на обща стойност 396 353.77 лева, е образувано НОХД № 141/2024 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол.

С присъда № 12/27.05.2024 г., постановена по цитираното дело след проведена диференцирана процедура по глава 27 НПК - съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, подсъдимият Ф. У. е признат за виновен в това, че на 07.02.2024 г. през ГКПП - Лесово, обл. Ямбол, с товарен автомобил - влекач марка „Волво“ с турски рег. № .., направил опит да пренесе през границата на страната от Република България в Република Турция, без знанието и разрешението на митниците, стоки за търговски цели в големи размери - 1 брой златна отливка /сплав/, проба 636 /15.26 карата/, с нето тегло 880.50 грама, на стойност 66 609.83 лева; 1 брой златна отливка /сплав/, проба 659 /15.81 карата/, с нето тегло 1175.50 грама на стойност 92 123.94 лева, на обща стойност 158 733,77 лева, като опитът е останал недовършен по независещи от волята на дееца причини, поради което и на основание чл. 242, 2 ал. 1, б. „д“, вр. чл. 18, ал. 1, чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години.

Със същата присъда подсъдимият Ф. У. е признат за виновен в това, че на 07.02.2024 г. на ГКПП - Лесово, обл. Ямбол, не е изпълнил задължение за деклариране на парични средства, пренасяни през границата на страната ни от Република България в Република Турция - 1 брой златно кюлче с щампа FEINGOLD, с проба 999.9 /24 карата/, с нето тегло 1000.00 грама, на стойност 118 810.00 лева; 2 броя златни кюлчета с щампа FEINGOLD, с проба 999.9 /24 карата/, с общо нето тегло 500.00 грама, на стойност 59 405.00 лева; 5 броя златни кюлчета с щампа FEINGOLD, с проба 999.9 /24 карата/, с общо нето тегло 500.00 грама, на стойност 59 405.00 лева, на обща стойност 237 620 лева и не е установил техния законен произход, поради което и на основание чл.

251, ал. 2, вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на една година и четири месеца лишаване от свобода, като по отношение на цитираните златни кюлчета с проба 999.9 /24 карата/ подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по първоначалното обвинение да е извършил опит за контрабанда по чл. 242, ал.

1, б. „д“, вр. чл. 18, ал. 1 НК.

С присъдата на основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия Ф. У. е наложено едно общо наказание лишаване от свобода в размер на две години, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия У., като с Решение № 23/14.03.2025 г., постановено по ВНОХД № 149/2024 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, е отменена изцяло Присъда № 12/27.05.2024 г. по НОХД № 141/2024 г. на Окръжен съд – Ямбол и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от стадия на разпоредителното заседание. В отменителното решение на въззивната инстанция е прието, че в съдебната фаза на процеса са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - с постановената присъда подсъдимият е признат за виновен и осъден за престъпление, за което не е привлечен и не му е повдигнато обвинение – това по чл. 251, ал. 2 НК, а в мотивите е налице непълнота досежно определянето на наказанието две години лишаване от свобода.

След връщане на делото в Окръжен съд – Ямбол е образувано НОХД № 119/2025 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол. В съответствие с разпоредбата на чл. 247б, ал. 2, т. 2 от НПК, съдията-докладчик от окръжния съд е насрочил разпоредително заседание, в което страните по делото да обсъдят и да изложат своите становища по въпросите, посочени в чл. 248, ал. 1 от НПК.

В проведеното на 24.07.2025 г. разпоредително заседание състав на Окръжен съд - Ямбол се е произнесъл с определение по въпросите, посочени в чл. 248, ал. 1 от НПК . По повод възражение на защитника на подсъдимия У. за допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, аргументирани с твърдения за неправилност на правната квалификация на повдигнатото с обвинителния акт обвинение по чл.

242, ал. 1, б. „д“, вр. чл. 18, ал. 1 НК, първоинстанционният съд е приел, че на досъдебното производство не са допуснати твърдяните от защитника съществени процесуални нарушения. Предвид на това е оставил без уважение 3 искането за прекратяване на съдебното производство и за връщане на делото на прокурора.

Проверяваното определение на първостепенния съд, в частта, с която е отказал да прекрати съдебното производство поради допуснати в досъдебната фаза съществени нарушения на процесуалните правила и да върне делото на прокурора за отстраняването им, е правилно и законосъобразно. Същото е постановено в пълно съответствие с процесуалните норми на чл. 246, ал. 2 и ал. 3, чл. 248, ал. 1, т. 3 и чл. 249, ал.

4, т. 1 от НПК, както и с разясненията, дадени в Тълкувателно решение №2/2002 г. на ВКС по т.н.д. № 2/2002 г., ОСНК.

Правният стандарт, заложен в разпоредбата на чл. 246, ал. 2 от НПК относно съдържанието на обвинителния акт, отдавна е изяснен както в теорията, така и в съдебната практика (вж. Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС), като в принципен план се приема, че в обвинителния акт следва ясно и еднозначно да са посочени фактическите данни относно съставомерните елементи на престъпното деяние.

Прочитът на обвинителния акт сочи, че изложената в неговата обстоятелствена част фактология в достатъчна степен определя фактическата рамка на обвинението и не накърнява правото на подсъдимия У. да бъде информиран за естеството и причините за обвинението, както и правото му да организира защитата си спрямо описаните в акта факти и дадената от прокурора правна квалификация. Обвинителният акт съдържа в необходимата степен описание на фактите по осъществяване на инкриминираното деяние, като са посочени характеризиращите ги обективни признаци (време, място, изпълнително деяние, механизъм на извършване) и съответните им субективни измерения в съзнанието на извършителя, както и доказателствата, подкрепящи очертаната фактология, и приложимият наказателен закон.

Обвинението е формулирано по начин, който ясно очертава рамката на предмета на доказване и пределите на правото на защита.

Съгласно действащия процесуален закон съдът няма правомощия да извършва предварителна проверка и преценка относно правилността на правната квалификация, дадена от прокурора на изложените факти в обстоятелствената част на обвинителния акт. Въпросите, свързани с точността на правната квалификация на инкриминираното деяние, както и с доказаността на изложените фактически констатации, са въпроси по същество, които следва да бъдат решени в рамките на съдебното следствие и по реда на чл. 301 от НПК – с постановяване на присъда, а не по реда на чл.

248 от НПК. Недопустимо е при преценка по чл. 248 от НПК, под предлог за наличие на противоречия или непълноти в обвинителния акт, фактически да се връща делото в досъдебна фаза с цел промяна на правната квалификация на деянието.

Предвид гореизложеното, въззивният състав не намира да е допуснато нарушение на чл. 246 от НПК относно съдържанието на обвинителния акт, нито съществено нарушение на правото на подсъдимия Ф.

У. да бъде надлежно информиран за обвинението и да организира ефективно защитата си, включително и да разбере в какво се състои обвинението срещу него.

4

С оглед изложените съображения съставът на Апелативен съд – Бургас сподели извода на първата инстанция, че не са налице допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения, обуславящи прекратяване на съдебното производство и връщане на делото в досъдебната му фаза.