Решение № 42 от 23.02.2026, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Свиленград, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20255620100418 по описа за 2025 година

Производството е образувано по иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК: 131001375, иска от съда да признае за установено по отношение на ответника А. К. А. съществуването на вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 114/2025 г. по описа на Районен съд – Свиленград, а именно: сумата 1049,62 лв. – главница, дължима по Договор за стоков кредит № 5489125 от 10.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главница, считано от датата на подаване на заявлението до погасяване на вземането.

Претендира направените по делото разноски, както и тези, направени в заповедното производство.

Ищецът твърди, че на 10.03.2023г. бил сключен Договор за стоков кредит № 5489125 между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД /Кредитор/ и А. К. А. /Кредитополучател/, по силата на който Кредиторът предоставил на Кредитополучателя стоков кредит в размер на 3502,86 лв. - за закупуване на мобилни телефони и аксесоари. Твърди, че Кредитополучателят се задължил да погаси задължението на 36 месечни анюитетни вноски, с краен срок за погасяване - 21.03.2026 г. След усвояване на кредита, Кредитополучателят погасил част от месечните си вноски, след което е преустановил плащанията си.

На 10.07.2024г. бил сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, с ЕИК 175070632, и „ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК 131001375, по силата на който задължението на А. К. А., произтичащо от Договор за стоков кредит № 5489125 от 10.03.2023г., било прехвърлено на ищеца. Ищецът счита, че за извършената цесия длъжникът се явява уведомен с връчване на препис от исковата молба и приложенията, в които се съдържало Уведомление, изходящо от цедента.

Ищецът пристъпил към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление по чл.410 от ГПК до Pайонен съд - Свиленград на 10.02.2025г.

Образувано било частно гражданско дело № 114/2025г. по описа на Районен съд Свиленград, по което дело била издадена заповед за изпълнение за прендираната сума, срещу която заповед ответникът подал възражение. Поради това съдът указал на ищеца за 1 предяви иск за установяване на вземането си, за което той бил уведомен със съобщение, връчено му на 03.04.2025г. Това пораждало правния интерес на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си по заповедта по чл.410 от ГПК.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищецът не изпраща процесуален представител, но депозира писмено становище, с което поддържа исковата си претенция, както и искането за присъждане на направените по делото разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по иска.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:

От приложеното частно гр. дело № 114/2025 г. по описа на РС - Свиленград, се установява, че по депозирано на 10.02.2025 г. заявление по чл.410 от ГПК, в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 38/11.02.2025 г., с която е разпоредено ответникът да му заплати сумата 1049,62 лв. – главница за вноски с настъпил падеж за периода от 21.02.2024 г. до 21.01.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението - 10.02.2025 г. до погасяване на вземането, както и съдебно-деловодни разноски, включващи сумата 25,00 лв. - за внесена държавна такса и сумата 240,00 лв. – за адвокатско възнаграждение. За да постанови издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, заповедният съд е приел, че заявителят е обосновал наличие на подлежащо на изпълнение вземане, като се е позовал на настъпил падеж на изпълнение, а не на настъпила предсрочна изискуемост на вземането.

Заповедта е връчена на длъжника и в указания му едномесечен срок същият е депозирал вързражение по чл.414а от ГПК. Заявителят, в изпълнение на дадените му от съда указания, е предявил настоящия установителен иск в указания му едномесечен срок, с оглед на което искът се явява процесуално допустим.

Представен е с исковата молба Договор за стоков кредит № 5489125 от 10.03.2023г. и приложими към него Общи условия, сключен между “Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, като кредитодател, и А. К. А., като потребител/кредитополучател, видно от който кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя кредит за покупка на стока, при цена на стоката – 3099,00 лв. и размер на кредита – 3502,86 лв. Представен е и Стандартен европейски формуляр с преддоговорна информация, в която също е отразено, че общата дължима сума по договора от потребителя е в размер на 3502,86 лв. Договорено е кредитът да бъде върнат на 36 месечни вноски, всяка една в размер на 135,59 лв., съобразно погасителен план, обективиран в договора. Договорът е сключен при лихвен процент- 23% и годишен процент на разходите - 23,58%.

Представен е и Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 10.07.2024 г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, като цедент, и „ЕОС Матрикс” ЕООД, като цесионер, по силата на който са прехвърлени вземанията на цедента, произтичащи от сключени в качеството му на „кредитор“ договори за кредит, описани в Приложение № 1 договора. Процесното вземане е индивидуализирано в представеното Приложение № 1 към Потвърждение за цесия, съгласно договореното, и то установява прехвърлянето му на цесионера „ЕОС Матрикс” ЕООД.

От ищеца като доказателство е представено и изходящо по пълномощие от цедента Уведомление за цесия, адресирано до ответника, с което се уведомява последния, че с договора за цесия от 10.07.2024 г. задължението му към „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, произтичащо от процесния договор за стоков кредит, е придобито от „ЕОС Матрикс” ЕООД. Видно от приложената обратна разписка, уведомлението не е получено от адресата, а е върнато, с отбелязано, че не е потърсено.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която, неоспорено от страните, се установява, че кредитополучателят по процесния договор е усвоил стоков кредит в размер на 3502,86 лв., включващ цена на стоката – 3099,00 лв. и 2 размер на застрахователната премия – 403,86 лв. Видно от заключението, кредитополучателят е направил погашения по договора, както следва: 3100,00 лв. – по сметка на цедента и 2100,00 лв. – по сметка на цесионера. От заключението става ясно, че последното плащане по договора, което кредитополучателят е направил преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, е от дата 09.01.2025г. Видно от заключението, към тази дата кредитополучателят е заплатил по договора суми в по-висок размер от размера на претендираната главница. Вещото лице изрично е посочило в заключението, че го е изготвило на база на наличните документи по делото, тъй като въпреки издаденото му от съда удостоверение, не са му били предоставени исканите банкови извлечения за движение по кредитната сметка, относно предоставения процесен стоков кредит на ответника А. К. А..

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна да следните правни изводи:

С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че ищецът е легитимиран да предяви претенция за процесното вземане, произтичащо от посочения в заявлението и в исковата молба договор за стоков кредит. Съдът намира, че прехвърлянето на процесното вземане в полза на ищеца следва да се счита за надлежно съобщено на длъжника, на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, респ. че цесията е породила действие за ответника.

Прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД, когато изходящото от цедента съобщаване за цесията достигне до длъжника. От ищеца като доказателство е представено изходящо по пълномощие от цедента Уведомление за цесия, което е достигнало до длъжника с връчване на преписа от исковата молба и приложенията, т.е. след завеждане на заявлението по чл.410 от ГПК в съда. Тъй като обаче, настоящото исково производство се явява продължение на заповедното такова, след полученото уведомление по чл.99, ал.4 от ЗЗД ответникът дължи изпълнението по прехвърлените вземания на ищеца-цесионер. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването от длъжника-ответник на уведомлението за цесия, дори и като приложение към исковата молба, следва да бъде съобразено при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 от ГПК - Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т.о., ТК.

От събраните по делото доказателства се установи, че процесното вземане произтича от сключен между ответника и трето по спора лице - „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД договор за стоков кредит, който безспорно има характеристиките на договор за потребителски кредит. Доколкото ответникът има качество на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, съдът е длъжен служебно да извърши проверка за неравноправни клаузи в договора, съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, в договора за потребителски кредит следва да се посочи годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Процесният договор за кредит формално отговаря на законовото изискване за посочване на ГПР.

Договорът не отговаря на законовото изискване за посочване на общата сума, дължима от потребителя, която като сбор от месечните вноски възлиза на 4481,24 лв. Не е ясно обаче тази сума как е формирана, както и какви компоненти са включени в ГПР. Налице е обоснована вероятност размерът на ГПР, посочен в договора, да не съответства на действителния прилаган ГПР по договора.

Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за 3 кредит. В случая ГПР е посочен като цифра – 25,58%, при неуточнена обща сума за плащане, формирана от главницата и неясни компоненти, тъй като включената и посочена в договора застрахователна премия не припокриват пълния дължим размер на вземането. От съдържанието на договора и представените със заявлението по чл.140 от ГПК документи, свързани със създаване на застрахователно правоотношение, може да се заключи, че кредитополучателят е сключил отделен застрахователен договор, по който кредитодателят е трето правоимащо лице и като такова правата му са единствено да търси изплащане на уговорената застраховка от застрахователя - в случай на настъпване на застрахователното събитие. Вземането за застрахователните вноски принадлежи на застрахователя, а не на заявителя - ищец. Обстоятелството, че е предвидено вноските за застраховка да се разсрочат и обслужват заедно с тези по кредита, не легитимира кредитодателят като титуляр на това вземане към кредитополучателя. С включването на застрахователната премия към главницата се цели кредитополучателят да бъде натоварен с разходи по кредита, които формално водят да увеличение на възнаграждението на кредитора, но не са включени като разход по кредита или поне това не става ясно от договора.