Решение № 869 от 30.10.2024, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Гражданско дело 3092/2023
- Вид
- Решение № 869
- Подписан
- 30.10.2024
- Състав
- Деница Божидарова Петкова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 17 · Семеен кодекс
- чл. 20, ал.4,т. 1 · Семеен кодекс
- чл. 21, ал. 1 и ал. 3 · Семеен кодекс
- чл. 21, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 21, ал. 1 и ал. 3 · Семеен кодекс
- чл. 21, ал. 4 · Семеен кодекс
- чл. 21, ал.4,т.1 · Семеен кодекс
- чл. 23 · Семеен кодекс
- чл. 28 · Семеен кодекс
- чл. 32, ал.2 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 869 гр. Добрич, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Деница Б. Петкова при участието на секретаря Геновева Ст. Д. като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Гражданско дело № 20233230103092 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба на П. В. Д., ЕГН:
**********, адрес гр. Д., ул. “***” № ***, чрез адв. Ф. Ш. /надлежно упълномощена, гр. Д., с която срещу М. Д. Д., ЕГН: **********, адрес гр. Д., ж.к. «***” №***, вх.***, ет. ***, ап.1*** е предявен иск по чл. 21, ал.4,т.1 от СК за признаване за установено спрямо ответницата, че ищецът е изключителен собственик, при липса на съвместен принос, на придобитите по време на брака между страните с договор за покупко-продажба от 27.05.2022г.
, обективиран в Нотариален акт, вписан в Св.-Добрич под акт №164, том ХI, д. № 2036/2022г., вх. per. №4289/27.05.2022г, недвижими имоти: дворно място с площ от 1000 кв.м. /хиляда квадратни метра/, имот с план. № 405 /четиристотин и пет/, урегулирано в парцел I /ПЪРВИ/, целият с площ от 1090 кв.м. /хиляда и деветдесет квадратни метра/, разположен в квартал № 49 /четиридесет и девети/ по уличната и дворищната регулация на село С., общ.
Д., обл. Д., утвърдена със Заповед № 351 от 28.11.1989г., ведно с построените в същото дворно място, както следва: ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 59.00 кв.метра/петдесет и девет кв.метра/, и РЗП= 114.00 кв.м. /сто и четиринадесет кв.метра/ и ГАРАЖ със застроена площ от 34.00 кв.м. /тридесет и четири квадратни метра/, заедно с всички подобрения, приращения и трайни насаждения в имота, при граници и съседи на имота : от две страни улици. УПИ- II-имот с план.№ 406. УПИ- XIX-имот с план.
Претендират се сторените по делото разноски.
1
Исковата молба се основава на следните обстоятелства:
Между П. В. Д. и М. Д. Д. е сключен граждански брак на ***г. , видно от Удостоверение за граждански брак №***. От брака си същите имат едно дете В., родено на ***г. в гр. Б. След сключване на брачния съюз съпрузите се установили и заживели в Република Г. М. Д. Д. била по майчинство, а грижите за прехранването и финанси са осигурявани от ищеца П. Д.. По време на престоя им в Б., детето им посещавало детска ясла и се чувствало много там добре. Ищецът бил натоварен с работа, с цел да осигури семейството си финансово, за да живее то добре, без лишения и с всичко необходимо. Със съпругата му са се разбирали до лятото на 2022 г., в който момент ищецът усетил, че отношенията им изведнъж са охладнели. Двамата решили да посрещнат коледно-новогодишните празници през 2022г. в Р Б. Поради противоречия между съпрузите всеки от съпрузите посрещнал новата 2023г. година поотделно. Не след дълго ищецът разбрал от съпругата си, че тя вече не желае да живее в Г. и решила да остане с детето им в гр. Д. Ищецът се прибрал в Г. отново, понеже бил служебно ангажиран. Връзката между него и М. като съпрузи окончателно била изгубена, ищецът трудно успявал да вижда детето си.
От свои познати, както и от снимков материал във фейсбук, П. Д. разбрал, че съпругата му е започнала връзка с друг мъж. Това дълбоко наранило чувствата му към нея и неговото мъжко достойнство. Неговите чувства към съпругата му охладнели след случилото се. Бракът му с М. Д. не е прекратен към момента на депозиране на исковата молба, но въпреки това ответницата демонстрирала както в социалните мрежи, така и пред малолетното им дете, че е започнала нова връзка с друг мъж.
По време на съпружеско съжителство между страните, на 27.05.2022г., с договор за покупко-продажба са придобити недвижими имоти, както следва: дворно място, с площ 1000 кв.м., имот с план № 405, урегулирано в парцел I, целия с площ 1090 кв.м., разположен в квартал №49 по уличната и дворищната регулация на с. С., общ. Д., ведно с построените в същото дворно място, както следва: двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 59,00 кв.м. и гараж със застроена площ от 34,00 кв.м. Видно от Нотариален акт №90, том III per. №4169 дело №457/27.05.2022г., имотът е придобит на името на съпругата М. Д. Д. в режим на съпружеска имуществена общност.
Въпреки че недвижимият имот е придобит с договор за покупко -продажба на името на съпругата М. Д., същият е платен с личните средства на ищеца, получени в заем от него от трети лица. Ответницата няма никакъв материален принос за придобиването му, макар същият да е закупен по време на брака в режим на общност. Дори не е налице неимуществен принос за придобиването на посочения недвижим имот, защото времето на съжителство между ищеца и ответницата е твърде кратко. Страните не са изградили отношения, свързани със същинско съжителство в този имот, включително и такива от личен характер (напр. полагайки грижи един за друг, за домакинство, предоставяйки средства един на друг за покриване на ежедневни потребности, придобиване на движими и недвижими вещи с общи средства). Освен това периода от сключване на брак от ***г. до фактическата раздяла на съпрузите от декември 2
2022г. е крайно недостатъчен, за да бъде отчетен фактор в семейните им отношения. Ответницата М. Д. притежава собствено жилище, находящо се гр.
Д., ж.к. “***” №***, вх.***, ет. ***, ап.***, което към момента обитава с тяхното малолетно дете. Жилището, което е закупил ищецът в с. Стефаново, никога не е било използвано като семейно, тъй като семейството е живяло до момента на раздялата на съпрузите в гр. Берлин, Германия, а и в момента то не се обитава, защото все още е в ремонт. Разходите са поети изцяло от ищцовата страна, а баща на ищеца е извършвал, заедно с негови приятели /както и към момента на подаване на исковата молба/ ремонтни дейности и подобрения.
Ответницата няма принос както в придобиването на недвижимия имот, така и в извършваните подобрения нито с лични средства, нито с полагане на труд.
За закупуването на посочения по-горе недвижим имот ищецът П. Д. е поискал 20 хил. лв. заем от приятелка, която към момента живее в А., а останалите пари за разликата от 20 хил. до 30 хил. лв., ищецът е набавил, като е продал личните си златни накити, частично е взел пари на заем от други хора, разходвал е и средства, получени от трудова дейност. Ищецът платил по банков път на няколко вноски продажната цена за имота на продавачите С. И.
С. и В. И. С. П. Д. е извършил общо три вноски по банковата сметка на продавача В. С. за закупуване на недвижимия имот, а именно: първа вноска, извършена по банков път по сметката на купувача от 01.03.2021г. за сумата от 9950,10 лв., като за основание е посочено “ вноска за къща”; превод от сметката на ищеца, извършена по банков път по сметката на купувача от 02.08.2021г. за сумата от 10005,12 лв., като за основание е посочено “ вноска за къща”, превод от сметката на ищеца и превод от сметката на ищеца, извършена по банков път по сметката на купувача от 27.05.2022г. за сумата от 15000 лв., като за основание е посочено “ покупка на имот в с. С.”. Към исковата молба ищецът прилага справка от банковата сметка на другия продавач - С. И. С. за извършен на 27.05.2022г. паричен превод от ищеца в размер на 15 000 лв., с посочено основание “покупка на имот в с. Стефаново”.
Бащата на ищеца В. Д. Д. с личен труд и с труда на негови колеги, са извършвали и продължават да извършват ремонтни работи по новопридобития от П. Д. недвижим имот. Сборът от общите стойности по фактурите, фискалните бонове и стоковите разписки за направените подобрения за спорния недвижим имот, с които ищецът разполага, възлизат общо на 3766,68 лв.
С последваща молба с вх. рег. № 621 от 10.01.2024г. ищецът пояснява, че процесните имоти са закупени за сума от 30 000 лева - 20 000 лева, от които ищецът е взел на заем от приятелка, живееща в А. , а останалите 10 000 лева ищецът набавил чрез продажба на златните си накити, заеми от трети лица и средства от труд. Сочи се, че ищецът е дал на продавача допълнително сумата от 20 000 лева под формата на капаро, която сума била извън придобивната цена. Ищецът извършил общо четири вноски по банковата сметка на продавача за закупуване на недвижимия имот.
По изложените съображения се настоява, че процесните имоти са лична собственост на ищеца, тъй като ответницата няма никакъв принос в тяхното придобиване. Претендират се сторените по делото разноски.
3
В съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуален представител поддържа предявения иск. Твърди, че получаваните от ответницата социални помощи в периода, в който е била по майчинство, са били предназначени за общото им дете и не представляват личен принос за придобиване на имота.
Според ищеца за личен принос може да се говори само при доходи от личен труд. В хода по същество застъпва становището, че отглеждането на общото им дете от ответницата не е достатъчно, за да се счете, че тя има принос в придобиването на имота. Според него отглеждането на детето е израз на родителската отговорност на М. Д..
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата, чрез адв. А. А. /надлежно упълномощен/, депозира отговор на исковата молба, с който настоява за отхвърляне на предявения иск като неоснователен. Пояснява, че съгласно чл.
28 от СК е налице презумпция, че при прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни. Счита, че в исковата молба не е посочен нейният принос в придобиването на имотите. Оспорва изложеното твърдения, че процесните имоти са изключителна собственост на съпруга.
Твърди наличие на СИО. Пояснява, че влошаването на отношенията й с ищеца е по негова вина. Твърди, че в исковата молба не са посочени причините, поради което искът се предявява преди прекратяване на брака. Претендира за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ответницата лично и чрез процесуален представител поддържа депозирания отговор, като пояснява, че е получавала социални помощи в Р Г. в периода 2020г. – 2021г., когато е била по майчинство, с които е покривала битови нужди на семейството. Оспорва с с получаваната от ищеца заплата в Р Г. от 442 евро месечно последният да може да купи къща в България. Наред с това твърди, че е работила без трудов договор, като на ден вземала между 130 и 150 евро. Пояснява, че получаваните от нея социални помощи отивали за битови нужди, а парите на ищеца били спестявани за покупката на имота.
След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с доводите на страните, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:
На осн. чл.146, ал.1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства по делото: сключен между страните на 21.08.2020г. граждаснки брак, от който е родено на ***г. детето В.; сключен между М. Д. Д., от една страна като купувач, и С. И. С. и В. И.
С., от друга страна като продавачи, на 27.05.2022г. договор за покупкопродажба на недвижими имоти , , обективиран в Нотариален акт, вписан в Св.-Добрич под акт №164, том ХI, д. № 2036/2022г., вх. per.
№4289/27.05.2022г. ., както следва: дворно място, с площ 1000 кв.м., имот с план № 405, урегулирано в парцел I, целия с площ 1090 кв.м., разположен в квартал №49 по уличната и дворищната регулация на с. С., общ. Д., ведно с построените в същото дворно място, както следва: двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 59,00 кв.м. и гараж със застроена площ от 4
34,00 кв.м. и настъпила през м. декември 2022г. фактическа раздяла между съпрузите.
Установява се, че продажната цена по горепописания договор за покупко – продажба възлиза на 30 000 лв. и е заплатена в равни части на продавачите по банков път. От представеното по делото извлечение от банковата сметка на единия от продавачите Валентин Иванов Стоянов за периода 01.03.2021г. – 01.03.2022г. е видно, че по неговата банкова сметка ищецът П. Д. е внесъл следните суми: на 01.03.2021г. – 58,47 лв. с посочено основание „към вноската за къщата“; на 01.03.2021г. – 9950,10 лв. с основание „вноска за къща“; на 02.08.2021г. – 10005,12 лв. с основание „вноска за къщата“; на 27.05.2022г. – 15000 лв. с основание „покупка на имот в с. Стефаново“ или общо 35 013,69 лв. От приложено извлечение от банковата сметка на С. И. С. е видно, че на 21.05.2022г. по неговата сметка ищецът е внесъл сумата от 15 000 лв. с посочено основание „покупка на имот в с. Стефаново“.