Решение № 1709 от 16.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1709 гр. Пловдив, 16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20235330200299 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) № 36-0000924 от 07.12.2022 г. на Изпълнителния директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ (нататък РД „АА“) гр. Пловдив, с което на „***“ ООД с ЕИК *** на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАП) е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАП вр. чл. 58, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалвания акт поради допускането на съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Възраженията се отнасят до непълно и неточно описание на нарушението, мястото и обстоятелствата около извършването му в НП и акта за установяване на административно нарушение (АУАН), непосочване на правилната правна квалификация. В съдебно заседание процесуалния представител на дружеството жалбоподател допълва съображенията от жалбата, като посочва като основание за отмяна и обстоятелството, че водачът, който дружеството е допуснало да управлява, е имал валидно свидетелство за управление към момента на установяване на нарушението. Удостоверяване придобиването на първоначална или последваща квалификация на водачите съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ се извършва или с карта за квалификация, или със свидетелство за управление, което изискване е въведено въз основа на Директива 2003/59/ЕО. Оттам се прави извод, че за удостоверяване притежаването на придобита първоначална или последваща квалификация е достатъчно притежанието на СУМПС за съответните категории и не е необходимо допълнително удостоверение. Всичко това твърди да не е съобразно от наказващия орган, като е издадено незаконосъобразно наказателно постановление.

Претендират се разноски.

1

Въззиваемата страна е взела бланкетно становище по законосъобразността на постановлението с писмото, с което жалбата и преписката е изпратена на съда за разглеждане. В съдебно заседание не се представлява.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество се явява неоснователна.

От фактическа страна съдът установи следното:

Дружеството жалбоподател „***“ ООД притежава лиценз за международен автомобилен превоз на товари по шосе срещу заплащане № ***.

Служителите в *** Г. Д. и К. К. извършили тематична проверка на дружеството жалбоподател. В хода на проверката установили, че с трудов договор от 21.04.2021 г. като „шофьор тежкотоварен автомобил“ – 12 и повече тона бил назначен М. М. Д. в ЕГН **********. Последният бил допуснат от дружеството жалбоподател чрез неговите ръководни органи на 13.07.2022 г. да управлява, т.е. в качеството му на водач, МПС с рег. № ***, с което се извършва международен превоз на товари. Това служителите на *** установили като се запознали с разпечатка, извлечена от картата на водача. Направили справка в информационната система Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, от която установили, че водачът никога не е притежавал карта за квалификация на водач.

По този повод е съставен от АУАН бл. № 327473 от 09.11.2022 г. за нарушение на чл. 96г, ал. 1 от ЗАП вр. чл. 58, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.

Актът бил съставен в присъствието на един свидетел при съставянето му и упълномощен представител на дружеството жалбоподател, като последният го подписал и мястото за възражения не попълнил. В допълнителния срок не постъпили писмени възражения срещу него.

Въз основа на съставения акт е издадено и обжалваното НП, с което на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАП е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. на дружеството жалбоподател за вмененото му нарушение с АУАН.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Г. Д. – актосъставител, и от писмените доказателства по делото – АУАН, копие на нотариално заверено пълномощно с рег. № 884 от 2.01.2021 г. по описа на М.

З., ***, копие на СУМПС – лице и гръб, копие на контролен талон, 2 листа справка от картата на водач, справка за актуално състояние на всички трудови договори към дата 07.11.2022 г., справка от информационна система на ИА „АА“ за преглед на DQC карти и заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на МТИТС.

Разпитан в съдебно заседание актосъставителят потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. Посочва, че нарушението е установено в хода на тематична проверка, като лично направил справка в базата данни, подържана от „Автомобилна администрация“. Установил, че водачът притежава валидно СУМПС, но не притежава валидна карта за квалификация. Доколкото показанията на свидетеля са логични, непротиворечиви, последователни и съответстват на останалите писмени доказателства, а именно разпечатката от информационната система на изпълнителната агенция, в която се съдържат данни за липсата на издадена карта за квалификация на водача Д., съдът им се довери и основа на тях възприетата фактическа обстановка.

Относно приложението на процесуалните правила:

С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП 2 намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на

ЗАНН за съдържание, като материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така представената заповед на МТИТС.

При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание на дружеството жалбоподател, нито са ограничени правата му. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на дружеството жалбоподател, като съдържа подробно описание на обстоятелствата на нарушението, от значение за съставомерността и за параметрите му, нито е ограничено правото му по чл. 44 от ЗАНН в седемдневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Още към момента на връчване на АУАН дружеството жалбоподател е имало възможност да направи своите възражения и не го е сторило.

Актът е съставен в присъствието на редовно упълномощен представител, за което е представено копие на нотариално заверено пълномощно, и му е бил предявен за запознаване и подписване, с което е съобразено правилото на чл. 40 от ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на един свидетел.

Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и дружеството чрез ръководните му органи е имало пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за допускането да управлява МПС за извършване на превоз на товари на лице, което не притежава карта за квалификация на водача.

Изчерпателността на описанието на нарушението съдът намира за осъществена.

В тази връзка в постановлението е посочена датата на нарушението – 13.07.2022 г., и конкретното поведение на дружеството, а именно че на тази дата в гр. Пловдив на адреса на управление на дружеството е допуснало лице, което е назначено на длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил“ да управлява МПС, с което извършва международен превоз на това, без да притежава валидна карта за квалификация на водача. Така описано нарушението в АУАН и НП съдът намира за ясно и изчерпателно, доколкото отговаря на всички признаци на възприетата от наказващия орган за нарушена норма на чл. 96г, ал. 1 от ЗАП вр. чл. 58, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС. В този смисъл и фактическото обвинение отговаря на посочените разпоредби, доколкото те задължават лицата, включително юридическите лица, да не допускат водачи да управляват превозно средство за превоз на товари, ако не отговарят на изискванията на ЗАП или подзаконовите нормативни актове по прилагането му, каквато е Наредба № 11 от 3.10.2002 г. на МТС за международен превоз на пътници и товари.

От правна страна съдът намира следното:

След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че се установява авторството и осъществяването на вмененото нарушение.

Поведението на дружеството жалбоподател е квалифицирано като нарушение на чл. 96г, ал. 1 от ЗАП вр. чл. 58, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.

Посочената законова норма забранява назначаването на работа или допускането водач, 3 който не отговаря на някое от изискванията, определени със закона и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари. Законовата разпоредба е бланкетна и препраща към всички условия за водачите, които следва да са изпълнени, за да извършват съответните превози. Едно от тези условия отговаря е посочено в чл.

58, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 3.10.2002 г. на МТС за международен превоз на пътници и товари. С него се въвежда задължение водачът на превозно средство, извършващо международни превози на пътници и товари, да отговаря на посочените изисквания, едно от които е да притежава валидна карта за квалификация на водача по смисъла на наредбата по чл. 7б, ал. 5 от ЗАП, както е възприето и от актосъставителя и наказващия орган. Тук е моментът да се направи уточнението, че актуалната редакция на чл. 58 от Наредбата е от 2018 г., докато чл. 7б от ЗАП е допълван и изменян след това, т.е. през 2020 г., и актуалната й алинея, която третира материята относно картата за квалификация на водача е чл. 7б, ал. 6 от ЗАП.

Безспорно се установява по делото, че на 13.07.2022 г. лицето М. М. Д. е управлявало МПС с рег. № ***, с което се извършва международен превоз на товари, доколкото управлението се установява от разпечатка, извлечена от картата на водача, където е отразено дата и час на дейност, дейността по управление и други дейности и регистрационен номер на МПС. Доказа се по делото също, че водачът е назначен на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил“ с трудов договор от 21.04.2021 г. при дружеството жалбоподател, за което е приложена справка за актуално състояние на всички трудови договори към 07.11.2022 г. на същото лице. По горните обстоятелства така или иначе и няма спор по делото, тъй като възраженията не са свързани с тях.

Спорен е въпросът за наличието на валидна карта за квалификация на водача.

Преди всичко следва да посочи, че всички относими доказателства по делото (гласните доказателствени средства и разпечатката от система за преглед на DQC карти) са в насока за липсата на карта за квалификация на водача, в който смисъл се прие тази липса за доказана по несъмнен начин. Данни за преминат курс за обучение и притежанието на удостоверение за професионална компетентност, удостоверяващо начална квалификация или периодично обучение, не се твърдят и не се установяват по делото. В тази връзка възраженията на представителя на жалбоподателя са свързани с това, че националната нормативна уредба, но и актовете на вторичното законодателство на ЕС, не изискват карта за квалификация на водача, когато последният притежава валидно СУМПС за съответната категория. Последният документ, твърди се, е напълно достатъчен за удостоверяването на квалификацията на водача.

Разпечатката съдържа 38 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ff920bd4-567e-4c13-89a1-71c25bc3f695