Разпореждане № 1663 от 07.05.2026, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1663 гр. Разград, 07.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ Частно гражданско дело № 20263330100801 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 410 от ГПК.

Депозирано е заявление от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД чрез пълномощник И. Н. Н. - юрисконсулт, с което се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение против Р. В. М., **********, настоящ адрес: с. Е, № ***, общ. Р, обл. С за следните суми, претендирани като дължими по Договор за кредит за покупки на стоки или услуги № CREX-20724734, сключен с „Юробанк България“ АД: 572.17 евро, дължима за периода 15.06.2024 г. - 15.08.2026 г. неплатена и предсрочно изискуема главница по договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 27.04.2026 г. до окончателното изплащане на сумата, договорна лихва в размер на 162.55 евро, начислена за периода 15.06.2024 г. - 21.01.2026 г., мораторна лихва в размер на 23.50 евро, начислена за периода 16.06.2024 г. - 27.04.2026 г., както и разноски по делото.

В дадения от съда тридневен срок заявителят е представил документ за платена държавна такса, както и уточнение, че поради допусната техническа грешка неправилно са посочили, че претендират договорна лихва в размер на 162.55 евро вместо 80,65 евро/157,73 лева/, като и, че по задължението не са извършвани плащания както преди, така и след цесията.

Съдът, като взе предвид депозираното заявление и приложенията към него, както и направените уточнения, за да се произнесе, прие за установено от фактическа страна следното:

На 06.08.2024 г. между Р. В. М. и Юробанк България АД е сключен Договор за потребителски паричен кредит № CREX-20724734, по силата на който е договорен стоков паричен кредит, предназначен за закупуване на смартфон на стойност 1009,99 лв./516,40 евро, като кредиторът е включил към дължимата главница и 109,08 лв./55,77 евро, предназначени за заплащане на застрахователна премия „Сигурност на плащанията“. Така, уговореният ГЛП от 12,64 % е бил начисляван за период на договора от 24 месеца върху сумата от 1119.07 лв. и общо дължимата от кредитополучателя сума се равнява на 1276,80 лв./652,82 евро. Посоченият ГПР е 13,40 %. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 15.08.2026 г., но предвид обстоятелството, че кредитополучателят не е изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът е приел, че по отношение 1 на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост и съгласно твърденията му до длъжника е изпратено Уведомително писмо, с което е уведомен, че по отношение на вземанията по договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от дата 21.01.2026 г.

Заявителят основава претенцията си на подписано на 12.12.2025 г.

Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 15.02.2022 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания” ЕАД и Юробанк България АД, по силата на който вземането на Юробанк България АД срещу Р. В. М., произтичащо от Договор за кредит за покупна стоки или услуги № CREX- 20724734 от дата 06.08.2024 г., е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор.

Съгласно твърдение на заявителя длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на Юробанк България АД с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-ГБНп/CREX-20724734 от дата 21.01.2026 г., изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 7, ал. 3 и чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, съдът е задължен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, въз основа на който заявителят претендира присъждане на дължими суми. За процесното правоотношение е приложим Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 от ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът е недействителен.

Съдът намира, че процесният договор за кредит не съответства на императивните изисквания на чл. 11, , ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото не е посочен действителният размер на ГПР, което води до неговата недействителност - арг. чл. 22 ЗПК. Съображенията за това са следните: Разпоредбата на чл.19 ал.1 ЗПК определя съдържанието на годишния процент на разходите по кредита като общи разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. С разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК е регламентирано, че ГПР не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България. Съгласно §1 от ДР на ЗПР „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като не се включват нотариалните такси.

Сключването на договор за застраховка към Потребителския договор за 2 кредит е посочен като правна възможност по чл.19 от Договора за предоставяне на потребителски кредит от кредитора. Видно, обаче, от представеното заявление, декларацията в същата за сключване на застраховка е бланкетна и отбелязаното в него съгласие за установяване на договорни отношения не е равносилно на изявено желание за сключване на договори за застраховка по реда и условията на КЗ. От друга страна, в представения Погасителен план, застрахователната премия е включена в общата месечна вноска на длъжника, претендира се като главница по договора за кредит, върху нея се начислява възнаградителна лихва и обезщетение за забава потребителят се е задължил да заплати застрахователна премия в размер на 109.08 лв, платима на 24 месечни вноски по 53.20 лева, като в самия погасителен план не е посочено каква част от месечната вноска кои разходи по кредита покрива. Въпреки че в договора за заем е посочено, че застраховката не е задължителна и от нея не зависи сключването на договора, в конкретния случай такава застраховка е сключена още със сключването на договора, като дори цената е включена в цената на месечната вноска по кредита и представлява разход по последния. Следователно застрахователната премия представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на член 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание член 22 ЗПК. Целта на изискването за посочване на ГПР в договора е потребителят да разбере какво е реалното оскъпяване на кредита и да може да съпостави наличните пазарни предложения и да упражни избора си съответно на индивидуалния си интерес.

Неправилното посочване на ГПР може да бъде разгледано и като нелоялна търговска практика от страна на кредитните институции. Съгласно Решение на Съда от 15 март 2012 г. по дело C-453/10 търговска практика, състояща се в посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР, трябва да се окачестви като „заблуждаваща“ по смисъла на европейското законодателство относно нелоялните търговски практики, доколкото тя подтиква или е възможно да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.

Некоректното посочване на ГПР води до недействителност на договора за кредит на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респ. ответникът дължи връщане единствено на чистата стойност на същия - арг. чл. 23 ЗПК.

В тази връзка и доколкото заявителят твърди, че длъжникът не е извършвал плащания за погасяване на задължения по договора, следва да се присъди за погасяване само сумата в размер на равностойността в евро на предоставена по договора главница, а именно 516,40 евро.

Разноските следва да бъдат присъдени съразмерно на тази част от претенцията, за която се издава заповед за изпълнение на основание чл. 78, ал.

1 от ГПК, а именно 8.78 евро за заплатена държавна такса и 17,41 евро за юрисконсултско възнаграждение.

Предвид гореизложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ на основание чл. 411, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК 203670940, седалище и адрес 3 на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, ЕИК 203670940, представлявано от изпълнителен директор Зорница Сергеева Банкина срещу Р. В. М., **********, настоящ адрес: с. Елховец, № 220, общ. Рудозем, обл. Смолян за следните суми, претендирани като дължими по Договор за кредит за покупки на стоки или услуги № CREX-20724734, сключен с „Юробанк България“ АД: 516,40 евро дължима за периода 15.06.2024 г.-15.08.2026 г. неплатена и предсрочно изискуема главница по договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 27.04.2026 г. до окончателното изплащане на сумата, както и за разноски, намалени съразмерно уважената част от претенцията на заявителя – 8.78 евро за заплатена държавна такса и 17,41 евро за юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, ЕИК 203670940, представлявано от изпълнителен директор Зорница Сергеева Банкина за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за вземане в негова полза Р. В. М., **********, настоящ адрес: с. Елховец, № 220, общ.

Рудозем, обл. Смолян за следните суми, претендирани като дължими по Договор за кредит за покупки на стоки или услуги № CREX-20724734, сключен с „Юробанк България“ АД: дължима за периода 15.06.2024 г.15.08.2026 г. неплатена и предсрочно изискуема главница по договора, представляваща разликата над присъдения размер от 516,40 евро до претендирания от 572.17 евро, договорна лихва в размер на 162.55 евро, начислена за периода 15.06.2024 г. - 21.01.2026 г., мораторна лихва в размер на 23.50 евро, начислена за периода 16.06.2024 г. - 27.04.2026 г., както и за съдебни разноски над определения от съда размер.

УКАЗВА, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, на заявителя за възможността в 1-месечен срок, считано от влизане в сила на настоящото разпореждане, да предяви осъдителен иск срещу посочения длъжник по отношение на вземанията, за които съдът е отказал издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника, като довнесе дължимата държ.такса.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в едноседмичен срок от съобщаването на заявителя, с частна жалба.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 4