Присъда № 42 от 05.12.2022, Районен съд - Самоков

МОТИВИ към Присъда № 53 (№ 42 по ЕИСС) на Самоковския районен съд от 05.12.2022 г. по НОХД № 597/2021 г. по описа на същия съд

С обвинителен акт на Районна прокуратура – Самоков (л. 30-31 от материалите по съдебното производство, с надлежно отстранена очевидна фактическа грешка в обстоятелствената и диспозитивната му части, констатирана в разпоредително заседание, проведено на 21.02.2022 г.) срещу А. И. И. от гр. С е повдигнато обвинение в това, че на 30.08.2020 г. в гр. С. на ул. „Н. Н.“ е отправил закана с убийство спрямо И. Й. К. с думите „Ще те убия! Ще те закопая на Ридо!“ като това заканване е възбудило основателен страх у К. за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

С протоколно определение в разпоредително заседание на 21.02.2022 г. И. Й. К., посочен в обвинителния акт като пострадал от описаното в него престъпление, е конституиран като частен обвинител.

В хода на съдебните прения прокурорът счита, че обвинението е доказано и отправя искане подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, в което е обвинен като му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието изтърпяване да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години.

Адвокат Ц. Т. – повереник на частния обвинител И. К., подлагайки на самостоятелен анализ в хода на съдебните прения събраните доказателства, се солидаризира със становището на прокурора, че обвинението срещу подсъдимия е доказано. Отправя искане подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и да му бъде наложено адекватно наказание, както и да бъде осъден да заплати на частния обвинител направените разноски по делото.

Адвокат Х. Б. – упълномощен защитник на подсъдимия А.И. в хода на съдебните прения излага съображения, че от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен начин подсъдимият да е извършил престъплението, в което е обвинен.

Изтъква, че по делото не е доказано казаните от подсъдимия думи по адрес на частния обвинител да са били от естество да възбудят у последния основателен страх за осъществяване на закана с убийство, както и че подсъдимият не е имал умисъл към такава закана. Поради това отправя искане подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото срещу него обвинение. Счита, че евентуално деянието на подсъдимия би могло да се преквалифицира като престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК, което би обосновало освобождаването на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от НК.

Подсъдимият се солидаризира с речта на защитника си.

При упражняване на правото си на последна дума, подсъдимият заявява, че очаква справедливост, както и че не може да се промени и ще живее по този начин, по който е живял досега.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

Към м. август 2020 г. подсъдимият А.И. и съжителстващата с него на съпружески начала свидетелка Т. М. живеели от няколко години в къща на адрес гр. С., ул. „Н. Н.“ № .. В отсрещната къща на адрес гр. Самоков, ул. „Н. Н.“ № ..живеели свидетелят И.

1

К. и съпругата му – свидетелката Д. П. - К. заедно с двете им деца, като там живеели и бащата на И. К. – свидетелят Й. К., а така също и съпругата на чичо му – свидетелката Р. К.. Свидетелят И. К. живеел в къщата през почивните дни – от петък до неделя, а през работните дни от седмицата живеел в гр. С.. Дъщерята на св. Р. К. – първа братовчедка на св. И. К., живеела на съпружески начала със св. С. Б. и те посещавали къщата, когато оставяли детето си при баба му по майчина линия. Между подсъдимия и св. К. имало конфликти по повод силно звучаща музика от дома на подсъдимия, във връзка с което св. К. често сигнализирал полицията.

На 30.08.2020 г. (неделя) около 19,00 – 20,00 ч. свидетелите И. К., Д. П. - К. и С.

Б. излезли от къщата им и започнали да играят с децата си на улица „Н. Н.“. Скоро след това на улицата зазвучала силна музика и от шума те трудно чували какво си говорят помежду си. Музиката звучала от тонколона, намираща се в предната част на двора на къщата на подсъдимия, разположена към улицата. Свидетелката П. - К. влязла в двора на подсъдимия и го помолила да намали звука или да премести тонколоната така, че музиката да не звучи към улицата. Подсъдимият й заявил, че не може да премести тонколоната, защото в задната къща имало болен човек, но се съгласил да намали силата на музиката. Свидетелката П. - К. се върнала на улицата, но музиката продължила да звучи със същата сила. След като изчакал известно време, в което силата на музиката не била намалена, св. И. К. сигнализирал за това на телефон 112 и на място пристигнали свидетелите Д. Н., С. Х. и С. К. – служители на РУ – Самоков.

Те установили, че собственик на къщата, от която звучала музиката, е св. Т. М. и пристъпили към съставяне на акт за установяване на административно нарушение срещу нея за нарушение на Наредба № 1 на Общински съвет – Самоков за обществения ред и опазване на общинските имоти на територията на Община Самоков. На мястото се насъбрали доста хора – както роднини и близки на подсъдимия, така и свидетелите Й. К. и Р. К., а също и други съседи, сред които и св.

Л. Т.. Заради насъбралото се множество хора на място пристигнали и свидетелите И.

И. и Я. Д. - също служители на РУ – Самоков, за да окажат съдействие на колегите си.

Подсъдимият се ядосал, че св. И. К. отново е извикал полиция, възмутил се, че му се нарушават правата и му се пречи на веселието и в присъствието на служителите на РУ – Самоков започнал на висок глас да обижда св. И. К., да го псува и да му се заканва. По това време св. И. К. се намирал на улицата между двете къщи – неговата и на подсъдимия. Подсъдимият не стоял на едно място, движел се между двора си и терасата на втория етаж на къщата си и викал, като се обръщал към св. К. със собственото му име и многократно му се заканвал, че ще го убие и ще го закопае на „Ридо“. Тези закани били чути от свидетеля И. К., както и от свидетелите Д. П. - К., Й.

К., Р. К., С. Б. и Я. Д.. Свидетелите С. Х. и И. И. също възприели думите на подсъдимия към св. И. К. като заплашителни. Общоизвестен за всеки жител на град Самоков е фактът, че в местността „Ридо“ в покрайнините на града се намира едно от градските гробища.

След като с намесата на полицейските служители музиката била спряна, те напуснали мястото, а след това от двора на къщата си подсъдимият продължил до късно вечерта да сипе обиди и заплахи по адрес на св. И. К. и семейството му.

Въпреки нееднократните предишни пререкания между подсъдимия и св. И. К. по повод силата на звучащата от двора на подсъдимия музика, за пръв път този ден подсъдимият проявявал такава агресия към св. И. К.. Затова изречените от подсъдимия думи в присъствието на негови близки и на служители на РУ – Самоков предизвикали притеснение и напрежение у св. И. К., той се чувствал безсилен и несигурен дали 2 подсъдимият няма да пристъпи към изпълнение на заканите си, през нощта не могъл да заспи. На другата сутрин св. И. К. посетил психиатъра д-р Бойко Перниклиев, който го прегледал и издал медицинско свидетелство за пред съда, в което вписал констатациите си и заключението си за остра стресова реакция у И. К., при която описаните симптоми не застрашават пряко живота му, но трайно увреждат психичното му здраве, както и социалната и трудовата му вградимост.

Подсъдимият А.. И.. И.., ЕГН **********, е роден на .. г. в гр. С., български гражданин, с постоянен адрес гр. С., кв. „В.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., живущ понастоящем в гр. С., ул. „Н. Н.“ № .., неженен, неосъждан, с основно образование, не работи.

Съдът приема така изложената фактическа обстановка за безспорно установена от събраните в хода на съдебното следствие доказателства:

Гласни доказателствени средства: показания на свидетеля И. Й. К., дадени в хода на съдебното следствие в с. з. на 09.05.2022 г.; показания на свидетелката Д. Н. П. - К., дадени в хода на съдебното следствие в с. з. на 09.05.2022 г.; показания на свидетеля Й. Г. К., дадени в хода на съдебното следствие в с. з. на 09.05.2022 г.; показания на свидетелката Р. Х. К., дадени в хода на съдебното следствие в с. з. на 09.05.2022 г.; показания на свидетеля С. П. Б., дадени в хода на съдебното следствие в с. з. на 09.05.2022 г.; показания на свидетеля Я. И. Д., дадени в хода на съдебното следствие в с. з. на 05.12.2022 г. и частично от показанията на същия, дадени на 11.12.2020 г. пред разследващ полицай в хода на досъдебното производство по ДП № ../2020 г. по описа на РУ – Самоков (л. 25 от ДП) и прочетени в с. з. на 05.12.2022 г. на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и 2 от НПК; показания на свидетеля С. А. Х., дадени в хода на съдебното следствие в с. з. на 09.05.2022 г.; показания на свидетеля И. Й. И., дадени в хода на съдебното следствие в с. з. на 10.10.2022 г. и показания на същия, дадени на 11.12.2020 г. пред разследващ полицай в хода на досъдебното производство по ДП № ../2020 г. по описа на РУ – Самоков (л. 28 от ДП) и прочетени в с. з. на 10.10.2022 г. на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК показания на св. С. Г. К., дадени в хода на съдебното следствие в с. з. на 10.10.2022 г. – частично, както и частично от показания на същия, дадени на 11.12.2020 г. пред разследващ полицай в хода на досъдебното производство по ДП № ../2020 г. по описа на РУ – Самоков (л. 27 от ДП) и прочетени в с. з. на 10.10.2022 г. на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК; показания на св. Д. В. Н., дадени в хода на съдебното следствие в с. з. на 09.05.2022 г. – частично, както и частично от показания на същия, дадени на 29.12.2020 г. пред разследващ полицай в хода на досъдебното производство по ДП № ../2020 г. по описа на РУ – Самоков (л. 34 от ДП) и прочетени в с. з. на 09.05.2022 г. на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК; показания на свидетелката Л. А. Т., дадени в хода на съдебното следствие в с. з. на 09.05.2022 г.; показания на свидетеля Д. Й. Д., дадени в хода на съдебното следствие в с. з. на 09.05.2022 г. – частично;

3 показания на свидетелката Т. В. М., дадени в хода на съдебното следствие в с. з. на 09.05.2022 г. – частично;

Писмени доказателства, събрани по ДП № ../2020 г. по описа на РУ – Самоков и приобщени в съдебното следствие по реда на чл. 283 от НПК в с. з. на 05.12.2022 г.: докладна записка рег. № ../31.08.2020 г. от мл. инсп. С. Х. до Началника на РУ – Самоков (л. 22); сведение от Д. В. Н. от 06.10.2020 г. (л. 19); сведение от С. Г. К. от 06.10.2020 г. (л. 20); амбулаторен лист № .../31.08.2020 г., издаден от д-р Б. А.

П. (л. 9) и издадено на 31.08.2020 г. по същия амбулаторен номер от същия лекар медицинско свидетелство за пред съда (л. 10-11), справка за съдимост на подсъдимия (л. 44); характеристична справка за подсъдимия (л. 45); декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия (л. 57).

За възприетите по-горе от фактическа страна обстоятелства относно датата и мястото, на които силно е звучала музика от двора на къщата на подсъдимия; пристигането на служители на РУ – Самоков на това място по този повод и техните действия; действията на подсъдимия и изречените от него думи по адрес на св. И. К., както и възприемането им от св. И. К. и отражението им върху емоционалното и психическото състояние на същия, съдът кредитира показанията на свидетелите И. К., Д. П. - К., Й. К., Р. К., С. Б., Я. Д., С. Х. и И. И., които, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, възпроизвеждат личните възприятия на посочените свидетели за тези обстоятелства и са логични, последователни и безпротиворечиви. Вярно е, че отделните свидетели от тази група възпроизвеждат пред съда с различно словесно изражение действията на подсъдимия и изречените от него думи, адресирани към св.

И. К., но това е напълно житейски обяснимо с обективни обстоятелства. Първо – с изминалото време от датата на инкриминираното деяние до разпита на свидетелите (повече от година и половина). И второ – с различния аспект на ангажираност на вниманието на отделните свидетели към инцидента от гледна точка на продължителност на възприятията им за него (не всички от тях са били очевидци на инцидента от началото му до неговия край), на отношение към случая (лично отношение - за свидетелите И. К., Д. П. - К., Й. К., Р. К. и С. Б. и служебно – за свидетелите Я. Д., С. Х. и И. И.) и на отражение на инцидента в паметта им. Така липсата на идентичност в показанията на отделните свидетели от тази група относно точните думи на подсъдимия към св. И. К. всъщност подкрепят тяхната достоверност, тъй като обратното – наличието на такава идентичност, съблюдаваща единствено посоченото в обвинителния акт, би представлявала по-скоро индиция за недостоверност и недобросъвестна съгласуваност на техните показания. Тези различия между показанията на отделните свидетели относно изречените от подсъдимия думи имат логично обяснение и в обстоятелството, че подсъдимият се е заканвал на св. И.