Решение № 11523 от 13.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11523 гр. С., 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20231110142332 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от М. Ц. М., действащ чрез законния му представител Ц. Д. М., чрез адв. П., срещу М. С. В., с която е предявен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 15 066,68 лв., представляваща обезщетение за ползването на недвижим имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.“ бл. № ***, вх. „Ж“, ет. 7, ап. 164, за периода 23.03.2019 г. – 08.01.2022 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба – 28.07.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е единствен наследник на починалата на 23.03.2019 г. К.Г.К.. Навежда доводи, че до смъртта й живеели съвместно в собственото й жилище, находящо се в гр. С., ж.к. „Л.“ бл. № ***, вх.

„Ж“, ет. 7, ап. 164. Сочи, че с Решение № 933/04.02.2020 г. по гр.д. № 10395/2019 г. по описа на СГС, III – брачен състав, бил поставен под пълно запрещение поради вродена тежка умствена изостаналост, като с Решение № 117/03.09.2020 г. на органа по настойничество и попечителство при Столична община – район „Л.“, като негов настойник бил назначен баща му Ц. Д. М.. След смъртта на майка му К.К., ищецът приел по опис оставеното от нея наследствено имущество, в което попадал и процесния имот. При посещение в имота от страна на назначения му настойник, същият установил, че в жилището живее М. С. В., който заявил, че има уговорка с починалата К.К. и нейната сестра относно пребиваването му в апартамента. Изложени са доводи, че ответникът е обитавал имота без правно основание, поради което Ц. М. настоявал същият да напусне жилището и да предаде владението на ищеца. Въпреки многократните опити за разговори с ответника, същият отказвал да напусне имота. Ищецът твърди, че впоследствие, по инициатива на ответника, владението върху процесния имот му било предадено, за което обстоятелство бил съставен приемопредавателен протокол, от който се установявало, че в периода от 23.09.2019 г. до 08.01.2022 г. ответникът е ползвал жилището без правно основание. В тази връзка, ищецът счита, че ответникът следва да му заплати обезщетение, представляващо стойността на спестения от него наем за ползването на имота е периода 23.03.2019 г. – 08.01.2022 г. Твърди, че средният пазарен наем за ползването на жилището в процесния период възлиза на 15 066,68 лв. Ето 1 защо моли съда да осъди ответника да му заплати посочената сума, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. Ч., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че с наследодателката на ищеца са живеели в процесното жилище, при условията на фактическо съжителство, считано от 1997 г. до смъртта й. Навежда доводи, че съвместно с починалата са полагали всички необходими грижи за ищеца предвид здравословното му състояние, като сочи, че след влошаването на здравето на К.К. от средата на 2017 г., изцяло той се е грижил и за двама им.

Поддържа, че е налице правно основание за ползването на имота с оглед изразената приживе воля на К.К., която му предоставила държането на имота в замяна на положението от него грижи за нея и сина й – ищец в настоящото производство. Твърди наличието на наемно правоотношение с починалата, като задължението му за предоставяне на насрещна престация било предварително погасено с оглед извършените от него разходи, време и усилия за обгрижване на посочените лица. При условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, релевира възражение за прихваща с изискуеми от ищеца вземания до размера на по-малкото от тях. Счита, че от стойността на претендираното от ищеца обезщетение следва да бъдат прихванати насрещни вземания, както следва: 1/ за стойността на полаганите от него грижи в полза на ищеца в периода 01.01.2018 г. – 23.03.2019 г., в общ размер на 30 000 лв., или по 2000 лв. на месец; 2/ 22 500 лв., дължими за периода 01.01.2018 г. – 23.03.2019 г., представляващи сбор от трудовите възнаграждения на ответника, от които се е лишил с оглед полаганите грижи за ищеца; 3/ 7500 лв., дължими за периода 01.01.2018 г. – 23.03.2019 г., във връзка с предоставяните ежемесечно от ответника в полза на наследодателя на ищеца средства за подпомагане на К.К. за грижите на ищеца, в размер на 500 лв. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, приема от фактическа страна следното:

От представения по делото договор за продажба на държавен имот по реда на Наредбата за държавните имоти (отм.) се установява, че на 28.12.1995 г. К.Г.К. е придобила собствеността върху недвижим имот с адрес: гр. С., ж.к. „Л.“ бл. ***, вх. „Ж“, ет. 7, ап. 164.

Видно от приетия като писмено доказателство препис – извлечение от акт за смърт е, че К.Г.К. е починала на 23.03.2019 г., като съгласно приложеното Удостоверение за наследници с изх. № РЛН21-УГ51-8490/02.06.2021 г., издадено от Столична община – район „Л.“, същата е оставила като единствен свой законен наследник сина й – М. Ц. М..

От представеното по делото Решение № 933/04.02.2020 г. по гр.д. № 10395/2019 г. по описа на СГС, III – ти брачен състав, влязло в сила на 02.06.2020 г., се установява, че ищецът М. Ц. М. е поставен под пълно запрещение, като съгласно приложените писмени доказателства от ищеца, издадени от Органа по настойничество и попечителство при район „Л.“ – Столична община - Решение № 117/03.09.2020 г. и удостоверение, е видно, че Ц. Д.

М. е назначен за законен представител - настойник на своя син М. Ц. М..

От Решение № 2255/21.03.2022 г. по гр.д. № 11790/2022 г. по описа на СРС, 149 с-в, влязло в сила на 21.03.2022 г., се установява, че съдът е допуснал, на основание чл. 61, ал. 1 ЗН, приемане по опис на наследството останало от К.Г.К. от наследника й М. Ц. М., в което попада и процесното жилище.

Видно от представения по делото приемо-предавателен протокол от 08.01.2022 г. е, че ответникът М. С. В. е предал владението на ползвания от него в периода 23.03.2019 г. – 08.01.2022 г. недвижим имот с адрес: гр. С., ж.к. „Л.“ бл. ***, вх. „Ж“, ет. 7, ап. 164, на М.

Ц. М., действащ чрез настойника си Ц. Д. М..

2

С проекта за доклад по делото, обективиран в Определение № 1675 от 12.01.2024 г. и приет за окончателен без възражения от страните в проведеното открито съдебно заседание на 28.03.2024 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот с адрес: гр. С., ж.к. „Л.“ бл. № ***, вх. „Ж“, ет. 7, ап. 164, както и факта, че ответникът е ползвал жилището в периода от 23.03.2019 г. до 08.01.2022 г.

От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-оценителна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че средният пазарен наем за процесния недвижим имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.“ бл. ***, вх. „Ж“, ет. 7, ап. 164, за периода от 23.03.2019 г. до 08.01.2022 г., възлиза в размер на 15 082,50 лв.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля на ищеца - Д.

Ц. Д. и свидетелите на ответника – М.Д.Д. и Г.В.С.а К..

Свидетелят Д. Ц. Д. – брат на ищеца М. Ц. М., показанията на който съдът преценява по реда на чл. 172 ГПК, е изложил твърдения, че баща му Ц. Д. М. многократно е заявявал на ответника да напусне апартамента, но той отказал под предлог, че К.К. му била казала да остане там докато е жив. Свидетелят е заявил, че доколкото знаел баща му не е получавал наем от М. В. във връзка с ползването на имота.

Свидетелят М.Д.Д. е посочила, че познава покойната К.К., сина й и ответника, тъй като живеели в един вход в ж.к. „Л.“, бл. ***, вх. „Ж“. Изложила е твърдения, че познава ответника М. С. В. от около 20 години, защото същият живеел на семейни начала с К.К..

Сочи, че ответникът е работил в чужбина, като е подкрепял покойната К. финансово и морално, а след разболяването й той е полагал грижи за нея и сина й – М. Ц. М.. Заявила е, че в периода от 2018 г. – 2019 г. ответникът е ползвал неплатен отпуск, за да се грижи за К.К. и сина й – двамата на памперси и болни, като бил неотлъчно до посочените лица.

Твърди, че ответникът е полагал грижи за ищеца, доколкото същият не е успявал да се обслужва самостоятелно, като е осигурявал финансови средства за закупуване на храна и дрехи на ищеца. Сочи, че когато е работил, ответникът е давал на К.К. по 500 лв. на месец за заплащане на сметки, разходи и разходи за М.. Поддържа, че волята на починалата К.К. за след смъртта й е била М. В. да остане да живее в апартамента.

Свидетелят Г.В.С.а К. – роднина по съребрена линия от четвърта степен на ищеца М.

Ц. М., показанията на която съдът преценява по реда на чл. 172 ГПК, е изложила твърдения, че ответникът е живеел с леля й К.К. на семейни начала от повече от 20 години. Посочила е, че М. В. е полагал грижи за леля й и сина й М., като волята на К.К. била М. В. да остане да живее в имота.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

В конкретния случай фактическият състав по чл. 59, ал. 1 ЗЗД включва следните елементи: 1/ ищецът да е собственик на процесния имот; 2/ ответникът да е ползвал фактически имота през исковия период без правно основание за това; 3/ обедняване на ищеца и обогатяване на ответника; 4/ наличие на връзка между обогатяването и обедняването, която произтича от един общ факт или обща група факти; 5/ липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между страните и липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец; 6/ размера на вредата, изчислена на база сумата, с която ищецът е обеднял, тъй като не е реализирал ползата от принадлежащото му право на ползване на имота - наемната цена на този имот.

Когато собственик на имот е лишен от неговото ползване, доколкото същият се държи и ползва от друго лице несобственик, обедняването на собственика се изразява в 3 пропуснатите от него доходи, които би получавал при отдаването под наем на имота, които следва да се определят съобразно действащите за периода пазарни наемни цени за конкретния имот. Същевременно неоснователното обогатяване на лицето, което държи имота, се изразява в облагодетелстването му със спестения от него наем, който би плащал за ползването на имота през този период.

За да възникне правото на обезщетение за ползването на чуждия недвижим имот е достатъчно да се установи, че за ползвателя не съществува основание да държи имота. След като не е дал съгласие за ползването на недвижимия имот, на собственика се дължи обезщетение по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Както се изясни, безспорно е между страните, че за исковия период - от 23.03.2019 г. до 08.01.2023 г. ответникът е ползвал процесния недвижим имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.“ бл. ***, вх. „Ж“, ет. 7, ап. 164.

Спорният между страните въпрос по същество в настоящото производство е свързан с това дали е налице правно основание за ползването от ответника на процесния имот през исковия период – от 23.03.2019 г. до 08.01.2023 г.

Наличието на основание по смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗЗД означава някакво облигационно правоотношение между страните, по силата на което ответникът да може да ползва вещта или учредено вещно право на ползване (в този смисъл са Определение № 347 от 30.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4574/2018 г., III г. о., ГК, Определение № 257 от 6.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 331/2021 г., IV г. о., ГК и др.). При всеки от тези случаи ползването е със съгласие на собственика - след като собственикът не е дал съгласие за ползването на недвижимия имот, му се дължи обезщетение по общото правило на чл. 59 ЗЗД от деня, когато вземането е станало изискуемо, без да е необходима покана. Вземането става изискуемо от деня на разместване на благата – ППВС № 1/1979г., защото неоснователността съществува при самото преминаване на имуществото, а не в някой следващ момент. В случая от доказателствата по делото не се установява ищецът да е дал съгласие за ползването на имота от страна на ответника през посочения по – горе период, поради което следва да се приеме, че не е налице основание за ползването в отношенията между страните по делото и ответника дължи обезщетение по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.