Присъда № 252 от 23.09.2025, Районен съд - Варна

МОТИВИ към Присъда №252 от 23.09.2025 г. по НОХД №2139/2023 г. по опис на РС Варна От РП Варна е възведен обвинителен акт срещу М. Ц. Б., ЕГН **********, за това, че:

На 12.02.2022 г. в гр. Варна, при условията на опасен рецидив, направил опит да отнеме чужди движими вещи - 1 бр. малък цилиндър с дискове за фин шлайф „Dremel" и 1 бр. стартерно устройство за акумулатор „Premium", на обща стойност 196.59 лв, от владението на П. Х. Щ., собственост на „***" ООД, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай и е останало недовършено поради независещи от дееца причини – престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.18, ал.1 НК.

Прокурорът поддържа обвинението, като счита същото за безспорно доказано.

Моли съда, да признае подсъдимия за виновен по възведеното обвинение и да му наложи предвиденото наказание лишаване от свобода за минималния установен срок – две години.

Защитникът на подс. М. Б. оспорва наведените в обвинителния акт фактически твърдения и изразява становище за недоказаност по безспорен и несъмнен начин на възведеното обвинение. Счита, че приобщените доказателства установяват твърденията от подсъдимия да е преминал през касовата зона на търговския обект с избраните и държани от него неплатени продукти, само за да получи допълнителна информация за тях, а не с намерение да напусне магазина и да ги присвои, поради което моли, подсъдимият да бъде признат за невиновен. Навежда и твърдения за липса на основание за приложение на квалификацията „опасен рецидив“ по чл.196 НК и моли, в случай, че подсъдимият бъде счетен за виновен, да се приложи квалификация по състава на чл.194, ал.1 НК с налагане на наказанието „пробация“.

Подсъдимият дава подробни обяснения като твърди, че не е имал намерение да краде стока от съответния търговски обект и посочва, че не могъл да намери служител, от когото да получи допълнителна информация в търговската зала на магазина за двата, избрани от него продукта, поради което, носейки продуктите в себе си, се насочил към място, разположено извън касовата зона, където считал, че има кой да го информира и когато приближил каса, на която нямало касиер, бил приканен от двама охранители в магазина, да премине касовата зона, за да бъде проверен, при което били установени, намиращите се в него два продукта и той заявил, че търси ***, за да получи информация за същите, но когато му станало ясно, че ще бъдат повикани СОТ и полиция, решил да напусне обекта незабавно, защото поради предходната му съдимост обикновено при проверка бивал задържан. Моли съда, да бъде признат за невиновен.

След преценка на приобщените доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Към началото на м. февруари 2022 г. подс. М. Б. имал регистрирани общо единадесет предходни осъждания, като към 28.01.2021 г. бил изтърпял наложеното му последно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок една година и шест месеца за престъпления по НОХД №2316/2019 г. по опис на РС Велико Търново, НОХД №232/2020 г. и НОХД №4742/2020 г., двете на РС Варна.

На 12.02.2022 г. вечерта подс. М. Б. посетил магазин „Х.“, находящ се в гр.

Варна, бул. “В. В.“ №***, стопанисван от „***“ ООД с *** свид. П. Щ.. В търговския обект подсъдимият се отправил към стелажи с изложени различни инструменти и автоаксесоари.

По това време свид. Ж. М., назначен на длъжност „сътрудник сигурност“ в „***“ ООД, 1 изпълнявал служебните си задължения, като се намирал в помещение за видеонаблюдение с монитори, на които в реално време се възпроизвеждало поведението на намиращите се в търговската зала клиенти, при което възприел как подсъдимият М. Б. отваря опаковката на изложен продукт и го взема като пуска опаковката на пода и я сритва под намиращ се там палет, след което се насочил към мястото, където били разположени автоаксесоарите. Тогава свид. Ж. М. излязъл за кратко от помещението за видеонаблюдение и също се отправил към щанда с автоаксесоари, където преминал покрай подсъдимия, след което се върнал и продължил да наблюдава поведението му от мониторите. През периода, в който свид. Ж. М. отсъствал от помещението с мониторите и подсъдимият не бил наблюдаван, той взел и отворил кутия, съдържаща стартерно устройство за акумулатор, което прибрал в носена от него малка чанта, а отворената кутия останала на стелажа. Когато свид. Ж. М. видял от мониторите, че подсъдимият се насочва към касовата зона, отишъл при намиращият се след касовата зона служител на осъществяващото охранителна дейност в обекта дружество „Т.

С.“ – свид. Н. Н., комуто показал подсъдимия и го уведомил за възприетото негово поведение и след като двамата, от позиция непосредствено след касовата зона възприели как подс. М. Б. преминава покрай обслужвана от служител каса, без да покаже и без да заплати намиращи се в него продукти, му разпоредили да спре и да покаже вещите, които носи в себе си. Подсъдимият извадил от дрехата си разопакован цилиндър с дискове за фин шлайф „Dremel“, при което свид. Ж. М. казал на свид. Н. Н. да натисне паник-бутона за реакция от служителите на СОТ и докато свид. Н. Н. вършел това, подсъдимият побягнал към южния изход на магазина, но автоматичния механизъм на вратата в този момент не сработил, при което той се блъснал в затворената врата и бил застигнат и съборен от свидетелите Ж. М. и Н. Н.. Тогава към тях приближила свид. Д. Г. – дежурен *** в търговския обект, която попитала какво се случва и подс. М. Б. й казал, че търси *** за информация за продукт като извадил и показал от носена в него чантичка 1 бр. стартерно устройство за акумулатор „Premium“ без опаковка като обяснил, че не успял да открие консултант в търговската зала и търсел някой да му съдейства. Междувременно в обекта пристигнал екип на „Т. С.“ – свидетелите М. К. и Б. Б., които следвало да задържат подсъдимия на място до пристигане на служители на ОД МВР, но тъй като той настоявал да ползва тоалет, те го извели и оставили да се облекчи до едно дърво, при което подсъдимият отново побягнал, но бил застигнат, хванат и върнат от тях при паркинга пред магазина, където бил предаден в последствие на пристигналия полицейски екип.

Изготвена в хода на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза констатира обща пазарна стойност 196.59 лв на двете инкриминирани вещи.

Видно от изготвена в хода на съдебното следствие допълнителна съдебнооценителна експертиза, при анализ за стойността на съответните продукти и в магазини, различни от процесния търговски обект „Х.“, експертът посочва пазарна стойност на двете вещи 193.45 лв.

Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за установена след анализ и преценка по отделно и в съвкупност на всички събрани доказателства.

По същество, в своите обяснения подсъдимият лично потвърждава обстоятелството, че е взел от стелажите в търговската зала на магазин „Х.“ всеки от двата продукта 1 бр. малък цилиндър с дискове за фин шлайф „Dremel" и 1 бр. стартерно устройство за акумулатор „Premium" и, носейки ги в себе си, преминал с тях през касовата зона, без да ги покаже и без да ги заплати. Реално, тези негови обяснения се потвърждават категорично и от кредитираните като дадени в резултат на непосредствени лични възприятия, напълно съвпадащи помежду си и взаимно допълващи се показания на всеки един от свидетелите Ж. М., Н. Н. и Д. Г., които ясно, безпротиворечиво и недвусмислено посочват, че след като преминал покрай работеща каса, без да покаже и заплати носени от него продукти, при спирането му за проверка след касовата зона подс. М. Б. извадил от 2 дрехата си цилиндър с дискове „Dremel“ без опаковка пред свидетелите Ж. М. и Н. Н., а в последствие, при появата на свид. Д. Г., пред нея и в присъствие на свид. Ж. М., подсъдимият извадил от носената от него малка чанта и стартерно устройство за акумулатор „Premium", също без опаковка.

Тези, несъмнено установени фактически обстоятелства, съдът счита за напълно достатъчни, за да се приеме за осъществен от подсъдимия опит за кражба на съответните вещи от търговския обект, който е останал недовършен поради своевременната намеса от свидетелите Ж. М. и Н. Н..

Съдът намира за напълно несъстоятелни и изцяло опровергани от приобщените доказателствени средства твърденията от подс. М. Б., че е взел и носел съответните вещи в себе си при преминаването през касова зона, за да получи от намиращи се там служители допълнителна информация за двата продукта, както и че преминал през зоната за плащане покрай каса без наличен касиер като това се случило, защото бил приканен за проверка от намиращите се след касите свидетели Ж. М. и Н. Н.. Противно на тази защитна теза, показанията от всеки един от свидетелите Ж. М. и Н. Н., в качеството на преки очевидци, категорично, еднозначно и напълно съответстващо помежду си сочат, подсъдимият да е преминал през касовата зона покрай работеща каса и едва след това да е бил приканен за проверка: „… спряхме го след касова зона, след като излезе през работеща каса“ (свид. М. Ж.) и „след касова зона се намирах, той дори не спря на касите, директно мина между хората и аз го спрях след касова зона. Ж. беше до мен тогава.“ (свид. Н. Н.).

При това, тези първоначални показания от двамата свидетели при съдебното следствие в последствие не са опровергани или разколебани, а напротив – убедително са потвърдени и защитени от всеки от тях и при съпоставянето им в очни ставки с подс. М. Б., където свид.

Ж. М. конкретно заявява: „… той излезе през втора работеща каса. Ние го спряхме след касата, а не в касова зона, категорично не. Само да уточня, не е търсил съдействие за служител или за ***, беше тръгнал да излиза през южния вход, доколкото си спомням, когато му казахме да дойде с нас за проверка.“ и по сходен начин свид. Н. Н. също подробно изтъква: „Касите работеха, касата работеше, през която си минал. Мисля, че имаше клиенти на касата. Той е минал покрай хората, без да изкара нещата на касата, без да бъдат маркирани и заплатени. Не се е обърнал към касиера, изобщо не е спрял, мина през метал-детектора и с колегата ми го дръпнахме настрани, за да го претърсим. След като той изкара нещата от джобовете си, разбрахме, че се опитал да ги открадне. Сигурен съм, че не ги държеше в ръцете си, най-вероятно бяха или в дожбовете на панталоните или в някаква малка чантичка.“

При несъмнено констатирания чрез показанията на тримата свидетели Ж. М., Н. Н. и Д. Г. факт, че съответните продукти са били в дрехата и в чантата на подсъдимия при преминаването му през касовата зона покрай обслужвана от служител каса, без да ги покаже и посочи там, защо излиза от мястото за плащане с носени в него неплатени стоки, съдът намира, че съответното поведение на дееца по никакъв начин не обективира действия по търсене на информация за предлагани в магазина продукти, а напротив – демонстрира изнасяне през касовата зона на неплатени и укрити в дрехите и в чантата на подсъдимия стоки, с което обективно е осъществен опит за тяхното отнемане от обекта, чието довършване чрез изнасяне на вещите от магазина и установяване на трайна фактическа власт от дееца е било препятствано от действията на свидетелите Ж. М. и Н. Н..

Поради недовършеността на деянието, инкриминираните вещи са останали в патримониума на стопанисващото тръговския обект юридическо лице „***“ ООД и вредоносен резултат не е настъпил като относно стойността на предмета на посегателството при нееднозначни стойности по първоначалната и допълнителната експертизи, съдът кредитира заключението по допълнителната такава – 193.45 лв, доколкото съответната оценка е формирана при проучване и съпоставка с пазарната стойност на продуктите и в 3 други търговски обекти, различни от процесния.

Също така, чрез надлежно приобщени документи, съдът приема за установени данните за предходна съдимост на подс. М. Б., както и обстоятелствата, че подсъдимият има сключен граждански брак от м. май 2014 г. и е родител на родени през м. октомври 2014 г. и през м. август 2024 г. малолетни деца.

За пълнота относно анализа на приобщените доказателства съдът счита за нужно да изтъкне, че не кредитира като годно доказателствено средство изготвената в хода на досъдебното производство съдебна видео-техническа и инеднтификационна експертиза, доколкото обект на изследване чрез същата не е оригинален видеофайл от осъществен от охранителна камера запис, а презапис от монитор, възпроизвеждащ неидентифицируем и неподлежащ на преценка за оригиналност и неманипулираност видеоматериал.