Решение № 4726 от 28.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4726 гр. Пловдив, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20235330118870 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 344, ал. 1 ГПК.

Ищецът В. Д. Л. е предявил срещу В. Т. Х. иск за делба на поземлен имот с идентификатор **, находящ се в с. **, общ. **, обл. **, ул. „**“ № **, ведно с находящите се в имота сгради с идентификатори **, **, **, **, **и **.

В исковата молба се излагат съображения, че ищцата се явява собственик на 2/6 ид. части въз основа на наследствено правоприемство от своя баща – Д. Г.Х., и въз основа на договор за дарение от нейната сестра – Ж.

Д. С., обективиран в нотариален акт № **, т. **от **г. на Служба по вписванията гр. **. Навеждат се доводи, че ответникът бил собственик на 4/6 ид. части от процесните имоти въз основа на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от **г., обективиран в нотариален акт № **, т. **, дело № **/**г. на Служба по вписванията гр. **.

Предвид липсата на възможност за доброволно уреждане на спора между страните, се претендира процесният недвижим имот да бъде допуснат до съдебна делба.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от В. Т. Х., 1 с който се изразява становище за неоснователност на предявения иск за делба, доколкото ищцата не е собственик на процесните недвижими имоти.

Признава се, че ищецът е собственик на идеални части от имота въз основа на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от **г., обективиран в нотариален акт № **, т. **, дело № **/**г. на Служба по вписванията гр. **, но се посочва, че на останалата част от имота е собственик въз основа на осъществено давностно владение. Навеждат се съображения, че ищцата е посетила имота за последен път на ** г., след смъртта на нейния баща. С оглед изложеното се посочва, че ответникът е осъществил непрекъснато давностно владение, продължило повече от 20 години. През април **г. ищцата посетила имота, като фактическият съжител на ответника я поканила в имота като гост. С оглед изложеното ответникът бил осъществявал спокойно владение, което било несъмнено демонстрирано по отношение на ищцата. Последната не била допускана до имота, нямала ключ за сградите и не получавала заплащане за ползването на имота. Също така ответникът поддържал и ремонтирал сградите със собствени средства и обработвал поземления имот. Поради изложеното се претендира исковата претенция да бъде отхвърлена.

С Определение № 5839/14.05.2024 г., постановено по делото, като ответник в производството е конституирана Ж. Д. С..

В указания срок от същата е постъпил отговор на искова молба, с която се претендира до делба да бъдат допуснати процесните недвижими имоти при следните квоти: за ищцата В. Л. – 5/12 ид. части, за ответника Ж. С. – 1/12 ид. част, и за ответника В. Х. – 6/12 ид. части. Посочва се, че ответницата, заедно с нейната сестра – В. Л., разбрали след смъртта на техния баща, че същият е прехвърлил на ответника В. Х. собствеността върху 4/6 ид. части от процесния недвижим имот. Тази постъпка ги разочаровала и те влошили отношенията си с ответника и неговата майка – С. Х. През 2007 г. ответницата прехвърлила на сестра си 1/6 ид. част от процесния недвижим имот. Техният баща, обаче, прехвърлил повече права от колкото притежава на ответника В. Христова, поради което и ответницата Ж. С. притежавала право на собственост върху 1/12 ид. част от процесния имот. Посочва се, че ответникът никога не е оспорвал правата на ответницата Ж. С. и неговата сестра, като през 2023 г. дори бил съставен проект за доброволна делба.

2

Районен съд Пловдив, VII състав, е бил сезиран с иск за делба с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС.

По делото е представен договор за продажба на недвижим имот от **г., обективиран в нотариален акт № **, т. **, дело № **/**г. на нотариус с район на действие **народен съд, от който се установява, че Д. Г.Х. е придобил собствеността върху дворно място от 1698 кв.м., представляващо парцел **, имот № **от кв. **по плана на с. **, **окръг. Към датата на сключване на сделката, Д. Г. Х. е имал сключен граждански брак с А.Г. Х., видно от приобщеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № **/**г. С оглед изложеното и на основание чл. 19, ал.1 СК /отм./, който се явява приложим съобразно разпоредбата на пар. 4 от ПЗР на СК, собствеността е придобита в режим на съпружеска имуществена общност.

От Удостоверение за наследници на А. Г. Х. се установява, че същата е починала на ** г., като е оставила за наследници: съпруга си – Д. Г.Х., и двете си деца – В. Д. Л. и Ж. Д. С.. Със смъртта на А. Х. на основание чл. 14, ал.1 СК /отм./, съпружеската имуществена общност е прекратена. С прекратяване на същата, по арг. на чл. 14, ал.7 СК /отм./, съпругът Д. Х. придобива собствеността върху ½ ид. част от имота, а останалата ½ ид. част се разпределя единствено на децата на двамата съпрузи – В. Л. и Ж. С., респ. всяка от тях получава по ¼ ид. част.

От договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане от **г., обективиран в нотариален акт № **, т. **, дело № **/**г. на Служба по вписванията гр. **, се изяснява, че Д. Х. е прехвърлил на ответника В. Х. собствеността върху 4/6 ид. части от дворно място с площ от 1698 кв.м., съставляващо поземлен имот **– **от кв. **по плана на с. **, обл. **, ведно с 4/6 ид. части от построената в същото дворно място едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 65 кв.м., ведно с 4/6 ид. части от подобренията в имота. С посочения договор е учредено вещно право на ползване върху посочените идеални части от недвижимите имоти в полза на С.В. Х.. Посоченото дворно място съответства на поземлен имот с идентификатор **, а жилищната сграда – на сграда с идентификатор **, видно от приложената към исковата молба скица. От същата се установява и че в имота има построени и следните сгради: сграда с идентификатор **– гараж, 3 сграда с идентификатор **– селскостопанска сграда, сграда с идентификатор **- селскостопанска сграда, сграда с идентификатор **- селскостопанска сграда, и сграда с идентификатор **– селскостопанска сграда.

От правна страна следва да се посочи, че независимо, че с посочения договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане наследодателят Д. Х. е прехвърлил собствеността върху 4/6 ид. части от процесния недвижим имот, то сделката е породила вещно - прехвърлително действие единствено до размера на 1/2 ид. част, доколкото именно на тази част наследодателят е бил собственик. Погрешно посочената квота в нотариалния акт, според настоящия съдебен състав, най-вероятно се дължи на причината, че при сключване на сделката не е било съобразено, че бракът между Д. Х. и А. Х. е прекратен поради смърт на последната по време на действието на СК от 1968 г. В посочения е налична специалната норма на чл. 14, ал.7 СК /отм./, съобразно която когато преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия съпруг, той не получава дял от частта на съпруга от общото имущество. С оглед изложеното и след смъртта на А.Х., нейният съпруг Д.Х., е придобил единствено 1/2 ид. част от процесните имоти, до който размер същият е прехвърлил права на ответника В. Х.. Поради тази причина към датата на сключване на договора за издръжка и гледане - **г., съсобствеността е била разпределена по следния начин: за В. Л. - 1/4 ид. част, за Ж. С. - 1/4 ид. част, и за В. Х. - 1/2 ид. част.

От приобщеното по делото Удостоверение за наследници на Д. Г. Х. се установява, че същият е починал на **г., като е оставил за наследници: съпругата си – С.В. Х., и двете си деца – В. Д. Л. и Ж. Д. С.. В удостоверението е посочено, че наследодателят е имал и първа съпруга – А. Г. Х., родена на **г. и починала на **г.

С договор за дарение от **г., обективиран в нотариален акт № **, т. **, дело № **/**г. на Служба по вписванията гр. **, Ж. Д. С. е прехвърлила на сестра си – В. Д. Л., собствеността върху 1/6 ид. части от дворно място с площ от 1698 кв.м., съставляващо поземлен имот **– **от кв. **по плана на с. **, обл. **, ведно с 1/6 ид. части от построената в същото дворно място едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 65 кв.м., ведно с 1/6 ид. части от подобренията в имота. С оглед изложеното към датата на сключване на договора за дарение, съсобствеността е била разпределена по 4 следния начин: за В. Л. - 5/12 ид.части, за Ж. С. - 1/12 ид.част, и за В. Х. - 6/12 ид.части.

За преценката, обаче, дали имотът следва да бъде допускан до съдебна делба, следва да се разгледа наведеното възражение от ответника В. Х. за придобивна давност.

С оглед установяване на посоченото възражение, респ. неговото опровергаване от фактическа страна се представиха следните доказателства за следните факти и обстоятелства:

По делото са приобщени разписки за заплатени консумативни разходи от ответника В. Х. /л. 72 – л. 80/.

В хода на съдебното са разпитани трима свидетели – С.К., Г.П. и В. С..

Свидетелка К.посочва, че познава всички страни по делото. Ответникът В. Х. същата го познавала от момента, в който започнал да живее в с. **, а останалите страни не ги била виждала от 28 – 29 години. Процесният недвижим имот се обработвал единствено от В. и неговата съпруга – М. Те извършвали и ремонтни дейности в имота. Свидетелката не била виждала дворът да се обработва от останалите съделители. Техни близки не били посещавали имота. Тя не знаела да е имало уговорки във връзка със собствеността на процесния недвижим имот.

Свидетелката П. посочва, че познава страните, доколкото са съседи. От южната страна се намирал имотът на С. Х., М. И. и В. Х.. Там била разположена родната къща на Ж. С. и В. Л.. Когато свидетелката започнала да живее в с. **, в къщата живеели Д. Х., неговата майка и двете му дъщери - Ж.

С. и В. Л.. Докато последните две живеели в с. **, Д.Х. се оженил повторно – за С.Х. След това и двете му деца се омъжили и напуснали къщата и повече не били живяли в нея. Свидетелката не ги била виждала повече от двадесет години. Имотът се обработвал от С., В. и неговата жена – М.. Последните двама извършили и ремонт в къщата преди четири – пет години. Свидетелката не знаела между страните да е имало уговорка по повод този имот.

Свидетелката В. С. – дъщеря на ответницата Ж. С., посочва, че знае, че делото се води за имот, находящ се в с. **. Същата си спомня, че отношенията между нейната майка, нейната леля и ответникът В. не били добри, защото майката на последния – С., му прехвърлила имота по начин, който не се 5 харесал на първите две. Това се случило в началото на месец декември 2003 г., а в неговия край, дядото на свидетелката - Д. Х., бил починал. След това ищцата не посетила повече имота, а майката на свидетелката ходила до 2006 г.

– 2007 г. Същата искала да построи две – три стаи над железарията на своя баща, но ответникът В. и неговата майка не разрешили.

Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на производството свидетели, доколкото същите са преки и непосредствени. В същите не бяха констатирани противоречия, независимо, че свидетелите бяха допуснати до разпит на насрещните страни в процеса. Досежно фактите, които свидетелите възпроизвеждат, между страните липсва спор. Последният се съсредоточава единствено върху приложението на правото, в частност достатъчно ли е ищцата и нейната сестра да не се посещавали имота, за да може ответникът В.

Х. да е придобил притежаваните от тях идеални части въз основа на осъществено давностно владение.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното във връзка с наведеното възражение за давност:

На първо място следва да се посочи, че следва да бъде ограничено осъществяваното владение по отношение на всеки един от останалите съделители - ищцата и ответницата Ж. С..