Решение № 260007 от 20.04.2022, Районен съд - Провадия

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……. гр. , 20.04.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-ри състав, в публично съдебно заседание проведено на шести април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Елена Стоилова при секретаря П. Д., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 533 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от П.П.В. ЕГН **********,*** срещу Д.М.С. с ЕГН ********** и П.С.С. с ЕГН ********** ***.

По делото е постановено Решение № 260051/21.06.2021г., с което е допусната делба на процесните имоти между страните по делото.

Производството е по реда на чл. 341 и сл. от ГПК и се намира във втора фаза - по извършване на делбата. По делото е изготвена и приета СТОЕ относно поделяемостта на обектите на делба.

В проведените съдебни заседания по делото по втората фаза на делбата са приети за съвместно разглеждане претенциите по сметките и искане по чл.344, ал.2 ГПК направено от ищцовата страна, както и искането за възлагане на делбения имот на основание чл.349, ал.2 от ГПК направено от ищцата и от ответницата Д.С..

Направено е искане за възлагане на неподеляемия делбен имот на П.В. чрез назначения й процесуален представител адв.К.И. в открито съдебно заседание от 24.11.2021г. Тя твърди, че ищцата няма друго жилище, в което да е живяла и периодично е ползвала делбения жилищен имот.

Ищцата твърди, че делбения имот се ползва изцяло от ответниците след смъртта на С.С. на 17.06.2019г.. Те били сменили бравите и ключовете на входните врати към дворното място и жилищните сгради. В двора имало куче, което възпрепятствало достъпа до имота. След завеждане на делото за делба ответниците възпрепятствали по всякакъв начин достъпа на ищцата до имота.

Ответникът П.С. заплашвал по телефона ищцата. След месец юли 2019г. ищцата била напълно лишена от възможност да си служи с общата вещ.

Твърди се, че ищцата изпратила покана до ответниците да й заплащат обезщетение за лишаване от ползването в размер на по 50 лева всеки един от тях, която била получена от Д.С. на 01.07.2021г..

Иска се осъждането на ответниците да заплатят на ищцата обезщетение за лишаването й от ползването на съсобствената й част от процесния имот по 50 лева месечно всеки един от тях с общ размер на обезщетението в размер на 473,56 лева считано от 01.07.2021г. до 24.11.2021г. ведно със законната лихва считано от 24.11.2021г..

Прави се искане по чл.344, ал.2 от ГПК за осъждане на ответництте да заплатят на ищцата сума в размер на по 50 лева месечно всеки един от тях до окончателното приключване на делбата.

В отговор на искането ответниците заявяват, че единствено Д.С. живее от много години в жилищния имот. Твърди се, че на ищцата никога не бил отказван достъп до имота. Не било вярно, че ищцата и съпругът й нямали ключ за имота и че ответникът П.С. заплашвал ищцата по телефона.

Оспорва, че Д.С. е получила покана за заплащане на обезщетение по отношение на делбения имот от ищцата. П.С. не бил получавал такава покана.

Счита, че предявения иск за лихви от 24.11.2021г. бил неоснователен.

Направено е искане за възлагане на делбения имот от ответницата Д.С.. Тя твърди, че е живяла в делбената къща заедно с покойния си съпруг С.С. и няма къде другаде да живее.

Ответницата по искането П.В. твърди, че Д.С. не отговаря на изискванията на чл.349, ал.2 от ГПК, тъй като не е живяла в делбения имот при откриване на наследството на С.С. на 17.06.2019г., както и при откриване на наследството на общите им наследодатели П. М. и С. М..

Декларирания постоянен адрес на Д.С. ***, а като настоящ адрес *** едва през 2021г.. Твърди, че молителката Д.С. притежава друго жилище, находящо се в гр.В., кв.“Владислав Варненчик“, бл.28, ет.4, ап.47.

В съдебно заседание ищцовата страна чрез процесуалния си представител прави изменение на размера на иска по чл.32, ал.2 от ЗС като същия да се счита предявен за сума в размер на 26 лева месечно за всеки един от ответниците, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на ищцата на собствените й 2/4 ид.ч. от делбения й имот или общо 52 лева месечно от двамата ответници ведно със законната лихва върху сумата при забава за периода 01.07.2021г. – 24.11.2021г.. Моли да не бъде уважавана претенцията по чл.349, ал.2 от ГПК на отвеницата Д.С., тъй като тя не е живяла в делбения имот при откриване на наследството на С. М. на 24.07.2014г. и на С.С. на 17.06.2019г.. Моли да се уважи претенцията за възлагане на ищцата. В случай, че съдът не уважи претенцията за възлагане на имота на ищцата се моли той да бъде изнесен на публична продан. Моли за уважаване на претенцията й за лишаване от ползването на съсобствената й част от делбения имот.

Ответниците чрез процесуалния си представител молят имота да бъде възложен на ответницата Д.С., която отговаряла на изискванията на чл.349, ал.2 ГПК, в случай на отхвърляне на това искане и изнасяне на имота на публична продан твърдят, че ще участват в проданта. Молят за отхвърляне на претенцията за обезщетение за лишаване на ищцата от ползване на имота и за искането й за възлагане на делбения имот, тъй като са недоказани.

След като разгледа извършените до момента съдопроизводствени действия, направените искания и събраните доказателства, съдът установи следното:

С Решение № 260051/21.06.2021г., постановено по делото и влязло в сила, е допусната съдебна делба на основание чл.69 ЗН на:

Парцел № I-159 в кв. 32 с площ от 590 кв.м., съставляващ част от дворно място, находящо се в с.М., общ. цялото с площ от 2 500 кв.м., представляващо имот с пл. № 159 ведно с построените в парцела I-159 сгради - жилищна сграда, лятна кухня, второстепенни постройки – обор и плевня и гараж, при граници на Парцел № I-159: от две страни улица, УПИ II-159, УПИ Х-159 МЕЖДУ П.П.В. ЕГН **********, с адрес ***, Д.М.С. с ЕГН ********** и П.С.С. с ЕГН ********** ***, при квоти в съсобствеността както следва:

- за П.П.В. ЕГН ********** – 2/4 ид.ч.;

- за Д.М.С. с ЕГН ********** –

¼ ид.ч.

- за П.С.С. с ЕГН ********** –

¼ ид.ч.

От справка от Имотен регистър по отношение на П.В. се установява, че тя не притежава други жилищни имоти освен 2/4 ид.ч. от делбения жилищен имот.

От Договор за продажба на недвижим имот от 05.12.1990г. се установява, че С.С. и Д.С. са закупили от Държавата ведомствен на Общински народен съвет имот, представляващ апартамент, находящ е в гр.В., кв.“*****.

От известие за доставяне и писмено искане се установява, че на 01.07.2021г. Д.С. е получила изпратена лично до нея пратка от П.В. с писмено искане за заплащане на обезщетение от 100 лева месечно на основание чл.31, ал.2 от ЗС за лишаването й от ползване на съсобствената й част от делбения имот.

От обясненията на ответницата Д.С. дадени по реда на чл.176 ГПК и кредитирани от съда се установява, че на 01.07.2021г. е получила с обратна разписка, върху която се е подписала, писмо от П.В., но не си спомня съдържанието му.

От показанията на св.С. и св.М., които съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че ищцата почти не е ходила в имота в с.М. след като се е омъжила и е отишла да живее при съпруга си в гр.****. Св.С. не я е виждал повече от 30 години, св.М. я е видял последно на погребението на майка й С.. Св.С. е чувал, че ищцата е идвала от време на време в имота, но според него това е било докато брат й е бил жив. Според св.М. след като е напуснала селото ищцата е посещавала имота около 2-3 пъти. Свидетелите не знаят да е ограничаван достъпа на ищцата до имота, не е чувал да е сменяна бравата на вратата. В имота живеели ответниците, като ответницата Д. живеела там постоянно. Докато родителите на ищцата били живи С. - брата на ищцата и съпругата му ответницата Д. посещавали имота през почивните дни, защото живеели в гр.В., след като С. се пенсионирал той обработвал имота и го посещавал по-често.

Св.М. имал ключ от имота, който му дали след като С. се разболял и от тогава бравите на вратите не били подменяни.

Външната врата на двора се заключвала само нощем, а през деня се затваряла с резе отвътре, което можело да се отвори и от вън. В имота имало куче в долния край, което било вързано. Св.М. не е чувал ищцата и съпруга й да са искали съдействие от полицията, за да влязат в имота. Ищцата не била идвала, за да влиза в имота.

От изготвената по делото СТОЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена се установява, че делбения недвижим имот е неподеляем съобразно броя на съделителите и квотите им в собствеността. Пазарната стойност на имота е в размер на 14 450 лв. със закръгление, от които жилищна сграда със земя -10 980 лв., лятна кухня - 1 800 лв., гараж - 1 058 лв., плевия-навес -270 лв., обор - 346 лв.. Сумата се разпределя по квоти за ищцата П.П.В. - 2/4 ид. - 7 226 лв., за ответниците Д. ***** - 1/4 ид.ч,- 3 612 лв. и П.С.С. - 1/4 ид.ч. - 3 612 лв.. Съдът намира за неоснователни възраженията на ищцата за занижената оценка на делбения имот. При определяне на оценката вещото лице е използвало метода на пазарните аналози като за сравнения с делбения имот е подбрало подобни имоти по местоположения в съседните села с. ***** и с. *****, като за дворното място е приложило корекция Кк~0,5 , тъй като парцелът е застроен, а за къщата е приложило коефициент на обезценяване, тъй като постройката е стара. Вещото лице е използвало и методът на вещната стойност като е отчело и физическото и икономическото изхабяване на имотите за определяне на пазарната стойност на лятна кухня, гараж, плевня и обор. По отношение на възражението на ищцата, че неправилно вещото лице е оценило обора, тъй като той бил в собственото и съседно дворно мястото, съдът намира, че това възражение е неоснователно. Оборът е допуснат до делба, решението по допускането на делбата е влязло в сила, в с случай, че ищцата не е била съгласна с това е следвало да го обжалва.

Според изготвената по делото СИЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена се установява, че средният месечен пазарен наем за делбения имот за периода 01.07.2021г. до момента на изготвяне на заключението е 104 лева, сумата полагаща се на ищцата съобразно квотата й от съсобствеността от 2/4 ид.ч. е 52 лева.

От правна страна съда намира следното:

По способа на извършване на делбата:

Втората фаза на делбата, съгласно уредбата на процесуалния закон следва да се извърши в предметната рамка на решението по допускане на делбата т.е. за имотите допуснати до делба и между лицата, титуляри на правото на собственост или техни законни правоприемници. Съсобствеността в делбеното производство се прекратява: посредством теглене на жребие, чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл.349 ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан, като основен критерий за избора на способ е дали броя на реалните дялове съответствa на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответствa на стойността на дяловете на съделителите. За това съществено значение има обстоятелството дали е налице възможност за обособяване на повече реални дялове от допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите относно начина на нейното извършване. Основният принцип при извършване на делбата е по възможност всеки съсобственик да получи реален дял от съсобственото имущество.

Ищцата и ответницата Д.С. са направили искане за възлагане на делбеия имот по реда на чл.349, ал.2 от ГПК.

В тежест на молителката по искането П.В. е да докаже, че делбения жилищен имот е неподеляем, че при откриване на наследството на П. М. и С. М. е живяла в делбения имот и че, той е единственото й жилище.

В тежест на молителката по искането Д.С. е да докаже, че делбения жилищен имот е неподеляем, че при откриване на наследството на П. М., С. М. и С.С. е живяла в делбения имот и че, той е единственото й жилище.

Съдът намира за неоснователни претенциите на съделителките П.В. и Д.С. за възлагане на имота на основание чл.349, ал.2 от ГПК. За да са налице основанията за възлагане на имот по чл.349, ал.2 от ГПК той трябва да е жилищен по предназначение, т.е. да служи за задоволяване на жилищни нужди и да отговаря на изискванията на ЗУТ за самостоятелно жилище; да е реално неподеляем; съсобствеността да е възникнала от наследяване; съделителят, който е предявил претенцията да е живял в имота към момента на откриване на наследството както на общия наследодател, така и на своя пряк наследодател и да няма друг жилищен имот. Право на възлагане по чл.349,ал.2 ГПК има само сънаследник, т.е. само лице, което е придобило идеална част от имота по наследство и то в хипотезата, при която съсобствеността е възникнала от наследяване, страните следва да имат общ наследодател.