Решение № 179 от 24.04.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Плевен, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. Д.-КОВАЧЕВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. Д. като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско дело № 20264400500133 по описа за 2026 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 47/15.01.2026г. на Плевенски районен съд, постановено по гр. дело № 5100/2025 г. по описа на същия съд е признато за установено, на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.

150, ал.1, вр. чл. 153, ал.1 от ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че В. З. П.

ЕГН ********** с адрес в гр. Плевен, ул. *** дължи на „Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: 114005624, със седалище и адрес на управление гр.

Плевен, ул. „Източна индустриална зона“ №128, представлявано от изпълнителния директор Й. В., сума в общ размер на 870,70 евро /1702,95 лева/, от които: сума в размер на 817,06 евро /1598,04 лева/ – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.02.2023 г. до 31.03.2025 г., както и 53,64 евро /104,91 лева/, представляващи лихва за забава за периода от 04.04.2023 г. до 03.06.2025 г., ведно със законната лихва върху 14 главницата, считано от 17.06.2025г.- датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.г.д. № 3763/2025г. по описа на Плевенски РС, до окончателното погасяване на 1 задължението, на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.

Със същото решение е признато за установено, че Б. З. П. ЕГН ********** с адрес в гр. Плевен, ул. *** дължи на „Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: 114005624, сума в общ размер на 870,70 евро /1702,95 лева/, от които: сума в размер на 817,06 евро /1598,04 лева/ – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.02.2023 г. до 31.03.2025 г., както и 53,64 евро /104,91 лева/, представляващи лихва за забава за периода от 04.04.2023 г. до 03.06.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.06.2025 г.- датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.г.д. № 3763/2025 г. по описа на ПлРС, до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ответниците са осъдени да заплатят на ищеца всеки по 30,20 евро /59.06 лв./ за разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 3763 по описа за 2025г. на Плевенски районен съд, разноски, както и по 121,36 евро /237,36 лева/- разноски направени в исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

Срещу решението са постъпили две въззивни жалби - едната от ответника Б. З. П., подадена чрез адв.С. Д., а другата - от ответника В. З. П., подадена чрез адв. С. Н., е идентично съдържание. С жалбите не са направени искания за събиране на нови доказателства и такива не са събирани пред въззивния съд. Въззивниците твърдят, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, като излагат подробни доводи.Молят Окръжния съд да постанови решение, с което да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъдат отхвърлени исковите претенции изцяло, като недоказани.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, чрез пълномощника – юрк. Ц. В., в който се изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, а първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че дружеството е установило в условията на пълно и главно доказване своята искова претенция. Въззиваемият моли Окръжния съд, да остави без уважение въззивните жалби. Претендира направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

2

Въззивният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства, съобрази се с изискванията на закона, намира за установено следното: Жалбите са процесуално допустими, а разгледана по същество се явяват - неоснователни. Като извърши проверка на обжалваното решение в кръга на правомощията си по чл. 269 от ГПК, съдът приема, че обжалваното решение на Плевенски районен съд е валидно и допустимо и не страда от сочените във въззивната жалба пороци, поради което следва да бъде потвърдено.

Въззивната инстанция намира, че в случая са налице условията на чл. 272 от ГПК за мотивиране на настоящото решение чрез препращане към мотивите на РС-Плевен, в които са изложени съображения по всички значими за изхода на делото спорни въпроси вкл. и по направените от ответниците възражения, като ще бъдат изложени само някои допълнителни съображения в подкрепа на направените от РС-Плевен изводи относно възприетата фактическа обстановка по делото, както и по отношение на приложението на материалния закон към правилно установената фактическа обстановка.

Основният спорен въпрос, който е повдигнат пред първата инстанция и е развит във въззивните жалби е дали са налице предпоставките за прилагане на предвидената в Общите условия на топлофикационното дружество процедура за начисляване на доставената топлоенергия въз основа на „служебен отчет“. В разпоредбата на чл.52, ал.7 от Наредба № Е-РД-041/12.03.2020 г. за топлоснабдяването е регламентирано, че лицето по чл.139 б, ал.1 ЗЕ/извършващият дяловото разпределение топлинен счетоводител/, когато установи, че срокът на валидност на метрологичната проверка на индивидуалните топломери и/или индивидуалните водомери е изтекъл през отчетния период, уведомява писмено клиентите за задължението им в едномесечен срок от установяването да заявят и представят за последваща проверка индивидуалните топломери и/или индивидуалните водомери, както и за последствията при неизпълнение на тези задължения. Установено е от заключението на назначената съдебно-техническа експертиза и от изслушването на ВЛ в открито заседание, че фирмата за дялово разпределение е уведомила ответниците, че ИРУ и водомерът са с изтекла валидност на метрологичната проверка, както и че те са именно задължените да заявят за 3 проверка своите измервателни уреди. Те не са изпълнили тези указания, като се задоволяват с оспорване на уведомяването им от фирмата за дялово разпределение. Тъй като не са проявили грижата на добрия стопанин за имота си, в т. ч. и за годността на монтираните в него уреди за измерване на топлоподаване и топла вода, сами са се поставили в позицията за "служебен отчет". Ето защо, съдът приема, че са били налице предпоставките да им бъде начислена служебно ТЕ за месеците от март 2024 до март 2025г. и за БГВ за месеците от декември 2024 до март 2025 г.Тази санкция е изрично предвидена в разпоредбата на чл. чл.52, ал.8 от същата Наредба - които клиентът не изпълни задължението си по ал. 7 или последващата проверка установи, че индивидуалният топломер и/или индивидуалният водомер е повреден, за имота му се разпределя топлинна енергия при условията на чл. 69, ал. 2, т.2 и/или на т. 7.3.3 от приложението към чл.61,ал.1. Поради това, РС обосновано е приел, че през процесния период ответниците са потребявали топлинна енергия и БГВ за притежаваните от тях обект в количествата, посочени в исковата молба и че дължат заплащането им на доставчика на топлоенергия.

Колкото до възраженията във въззивните жалби, че не се дължат суми за топлинна енергия отделена от сградната инсталация след обявяването за противоконституционна на наредбата, която я предвижда, въззивният съд намира, че при създаденият законодателен вакуум след решение №

7276/03.07.2023г. по адм. дело № 746/2021г. на ВАС, II отделение, оставено в сила с решение № 1037/10.02.2025г. по адм. дело № 85/2024 г., с което се отменят т. 6.1.1 от методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № ЕРД-04-1/12.03.2020 г. на министъра на енергетиката и § 2 и 3 от ПЗР на Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. на министъра на енергетиката, приложеното от РС разрешение е законосъобразно и правилно.Количеството потребена топлинна енергия е определено от съда по реда на чл. 162 от ГПК, като е ползвано експертно заключение и при съобразяване със издадените документи за отчетеното потребление на конкретните абонати. До приемането на друга методиката за изчисляване на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия и изменение на Наредба за топлоснабдяването, следва да се отчита и заплаща топлинната енергия по този способ, респ. при съдебни производства - да се използват експертните знания на ВЛ, при искове които са установени по своето основание, но няма достатъчно данни за техния размер.

4

Поради тези съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено.Въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят общо на въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.

8 от ГПК в размер на 51.13евро/100лева/.

С оглед изложеното, Окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 47/15.01.2026 г. на Плевенски районен съд, постановено по гр. дело № 5100/2025 г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА, на основание чл.78 ал.8, вр. ал.1 и чл.273 от ГПК Б.

З. П., ЕГН **********, с адрес в гр. Плевен, ул. *** и В. З. П., ЕГН **********, с адрес в гр. Плевен, ул. *** да заплатят на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046 общо сумата

51.13евро/100лева/ за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5