Решение № 75 от 09.06.2022, Районен съд - Ботевград
- Съд
- Районен съд - Ботевград
- Дело
- Гражданско дело 1078/2021
- Вид
- Решение № 75
- Подписан
- 09.06.2022
- В сила
- 01.11.2023
- Състав
- Илияна Цветкова Тодорова Аловска
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.139, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.142, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.145, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.149 ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.153 · Закон за енергетиката
- чл.111 · Закон за задълженията и договорите
- чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 75 гр. Б., 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: И. Цв. Т. А. при участието на секретаря И. Стр. Т. като разгледа докладваното от И. Цв. Т. А. Гражданско дело №
20211810101078 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК.
“Т.С.”ЕАД, със седалище и адрес на управление-гр.С., ул.”Я.”№***, с ЕИК:*********, чрез юрисконсулт Ц.П.П., моли да бъде признато за установено по отношение на К. ИВ. К. с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: с.Л., ул.Г.Р. №* за съществуване на вземането на „Т.С.”ЕАД, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 261492 от 23.03.2021г. по ч.гр.д.№ 501/2021г. по описа на РС-Б., както следва: за сумата-главница от 2099.11лв., представляваща незаплатена топлинна енергия, която е доставена от дружеството през периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.С., общ. И., ж.к.Н.-ІІІ, бл.***, вх.*, ет.*, ап.62, аб. 188226, както и за сумата от 340.54лв., представляваща законна лихва за забава върху горната сума-главница за периода от 1 5.09.2018г. до 07.12.2020г., както и за суматаглавница от 21.15лв., представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.11.2017г. до 30.04.201 9г. и за сумата от 4.25лв., представляваща законна лихва за забава върху горната сума-главница за периода от 31.12.2017г. до 07.12.2020г., ведно със законната лихва върху горн ите суми-главници, считано от 16.12.2020г. до окончателното изплащане.
Ищецът моли да му се заплатят направените разноски по делото, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК.
В с.з. ищецът, чрез пълномощник юрк. Р.П. е депозирала молба с вх.№ 2403 от 05.05.2022г., с която заявява, че поддържа исковете, моли да се уважат като основателни, доказани и се присъдят разноски.
Ответникът-К. ИВ. К. от село Л., община Б., чрез пълномощник адв. Д.С. от ВрАК, е направил възражение по исковете и е представил писмен отговор с вх.№ 5374 от 29.07.2019г., който е в предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът оспорва исковете като излага подробни съображения, за това, че не е пасивно легитимирана да отговаря по исковете, сумите, предмет на исковете са недължими и монополни, т.е. завишени и не отговарят на реалната 1 им потребност. Ответникът е направил възражение, че сумите са погасени по давност с приложение на 3-годишната погасителна давност. Направил е възражение, че нормативната уредба, регламентираща топлоподаването в ЗЕ, Наредба № 16334/06.04.2007г. на МИЕ е в противоречие с конституцията на РБългария-чл.17 и чл.19, ЗЗКчл.21, ДиректИ. ЕС/32/2006, ЕКЗПЧОС и др. нормативни актове по приложен списък, както законите на физиката. Прави възражение че ищецът не разполага с оборудване в абонатната станция, чрез което да контролира и да докаже, че продава енергия според потребностите на купувача. Моли да се приложи правото на ЕС и да се отхвърли иска по основание и размер и да се присъдят на ответника направените по делото разноски.
В с.з. ответникът, чрез пълномощник адв. Д.С. от ВрАК оспорва исковете и поддържа направените възражения в писмения отговор.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Страните не спорят, че ответникът К. ИВ. К. е собственик на апартамент, находящ се в гр.С., ж.к.Н.-ІІІч., бл.**, вх.*, ет.*, ап.62 от 05.10.1978г. и досега, което се установява и от приложеното копие от договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ.
Описаният по-горе апартамент се намира в жилищен блок, в който се доставя топлинна енергия от ищеца, която се разпределя за БГВ-битово горещо водоснабдяване, за сградна инсталация-енергията изразходвана от сградата при топлоотдаването на тръбите и преминаването през огражденията на топлината от отоплявано към неотоплявано помещение, за отопление на общи части и за отопление на отделните жилища.
Горното се установява от приетата по делото съдебно-техническа експертиза/СТЕ/ с вх.
№ 160 от 12.01.2022г., изготвена от в.л. Д.В. и приложените писмени доказателстваПротокол от общо събрание на съсобствениците на ЕС, списък на абонатите от ЕС, съобщения към фактури, Договор за топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода, Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ищеца на клиенти в гр.С..
Видно от приложения Протокол от 22.10.2015г., подписан от представители на ищеца и от ответника, се установява, че са демонтирани отоплителните тела и лирата в банята в процесния апартамент в гр.С., собственост на ответника. Изрично е посочен номера на водомера в банята, пломбата и показателите-623 куб.метра. Освен това е приложен и протокол, подписан от домоуправителя и обитатели на съседни апртаменти, че процесният апратамент е необитаемо жилище от 2015г. до 21.09.2021г.
Съгласно показанията на разпитаните по делото свдители Т.Г.Т., син на ответника и св. Т.Б.Л., се установява, че процесният апаратамент от 2015г. е необитаем, демонтирани са отоплителните тела и лирата в банята, като ответникът живее постоянно в с.Л. от 2007г. до сега. Св.Л. е разбрала от съседи, че процесният апартамент е в много лошо състояние, няма осветление, ел. ключове, спряна е водата, няма радиатори и жилището е за пълен ремонт, който все още не е направен.
2
Видно от приетата по делото СТЕ, изготвена от в.л. Д.В. се установява, че за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. няма начислена сума за отопление на апартамента, за сградна инсталация-54.77лв., за битово горещо водоснабдяване /БГВ/-775.22лв. и за дялово разпределение -14.43лв.; за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. няма начислена сума за отопление на апартамента, за сградна инсталация-67.95лв., за битово горещо водоснабдяване /БГВ/- 1201.20лв. и за дялово разпределение -13.17лв. Високите дължими суми за БГВ са начислени служебно вследствие на неосигурен достъп за отчет на водомера за топла вода при изравняването, деклариране на двама живущи от страна на етажната собственост пред фирмата за дялово разпределение и ненавременна реакция при предоставяне на изравнителните сметки от страна на ответника. От обясненията, дадени в открито съдебно заседание от вещото лице В., се установява, че в случая топлият водомер трябва да се отчита един път годишно, защото може да са идвали хора, да живеят, да е имало някакъв разход. В някой от случаите, фирмата за дялово разпределение, когато не е осигурен достъп, начислява вода примерно за 1 човек. В този случай, тя е установила, че човек от блока е посочил, че преди време са живели двама души в апартамента. Това се изчислява за една година назад и за двама души и се начислява наказателно по 104 литра на човек на ден, което определя голяма сума, която е съгласно Наредбата. На следващата година започват във фактурите, отново да се изпращат със завишено количество на потребление на топла вода, защото то е на база на предходната година. В този случай, когато топломерите се наблюдават визуално, не е сключен договор ежемесечно да ги отчитат, а се изчисляват на база на предходната година и може да се види в Таблицата, която е приложена за първата година са начислявани суми от 27 лева, 11 лева, 12 лева, за месец, но в следващата година във фактурите са начислявани 64 лева, 69 лева, т.е. значително по-голямо количество вода, употребена, точно на тази база предходната година, тъй като не е имало реакция от страна на ответника. И на следващата година отново не е осигурен достъп и пак 0 лева имат на радиаторите за отопление, и отново имат за двама човека начислено битово горещо водоснабдяване. Това е така, защото температурите през различните години на водата са различни и се изчисляват, тъй като се повишава стойността на битовата енергия и оттам идва разликата и има значение колко човека са отворили да си покажат топломерите и водомерите в този период. В този срок, който е обявен и от ОУ и от Наредбата са 45 дена, не е имало никакво възражение и заради това са начислени тези големи суми. Същевременно обаче е изпратена една подписана декларация от живущите в блока, че от 2015 година никой не ползва апартамента.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ с вх.№ 1297 от 10.03.2022г., изготвена от в.л. Д.В., се установява, че за процесния период от време няма данни за извършени плащания от страна на ответника. От представените от ищеца счетоводни документи на вещото лице В. се установява, че за процесния период от време има начислена сума от общо 122.72лв. за отопление за периода от м.11.2017г. до м.04.2019г., сумата от общо 1976.42лв. за БГВ за периода от м.05.2017г. до м.04.2019г. или общо сумата от 2099.14лв., сумата от общо 21.15лв. за дялово разпределение за периода от м.11.2017г. до м.04.2019г. и 4.25лв. за лихва за забава върху сумата от 21.15лв. Съдът приема, че 3 начислената сума от 122.72лв. е за отопление на сградната инсталация, съпоставяйки отразеното в приетата СТЕ на в.л. В..
От направено изчисление чрез онлайн калкулатор на НАП законната лихва за забава нърху сумата-главница от 122.72лв. за периода от 15.09.2018г. до 07.12.2020г. е в размер на 27.78лв.
От представените писмени доказателства-копие от ч.гр.дело № 501/2021г. по описа на РС-Б., се установява, че на основание чл.410 от ГПК по заявление от 16.12.2020г., депозирано в РС-С., след което делото е изпратено по подсъдност на РС-Б., е разпоредено по искане на ищеца издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 261492 от 23.03.2021г. по ч.гр.д.№ 501/2021г. по описа на РС-Б. за изпълнение на парични задължения от страна на ответника, за това, че последният има незаплатени задължения, произтичащи от ползване на доставена от ищеца топлинна енергия през периода от м.05.2017г. до м.04.201 9г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.С., общ.И., ж.к.Н.-ІІІ, бл.***, вх.*, ет.*, ап.62, аб. 188226.
Описаната по-горе заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 501/2021г. по описа на РС-Б. е връчена на длъжника К. ИВ. К. на 31.03.2021г., която чрез пълномощник адв. Д.С. от ВрАК е депозирала възражение с вх.№ 262666 от 07.05.2021г., изпратено по пощата с п.кл. от 29.04.2021г., в предвидения срок.
Ищецът е бил уведомен за възможността на предяви иск по чл.422, ал.1 от ГПК съгласно Разпореждане от 10.05.2021г., връчено му на 20.05.2021г.
Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело № 1078/2021г. по описа на РСБ. с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК е депозирана в РС-Б. на 16.06.2021г., изпратена по пощата с п.кл. от 15.06.2021г., т.е. в едномесечния срок, предвиден за това в ГПК.
Съгласно чл.41, ал.1 от Общите Условия/ОУ/, приложени като писмено доказателство по делото, се установява, че клиент, отказал се от ползване на топлинна енергия, не осигури достъп до имота си, след като търговецът на дялово разпределение или продавачът го е уведомил за това с писмено искане, клиентът дължи плащане на топлинна енергия за периода на спиране на топлоснабдяването до осигуряване на достъп за проверка, но не повече от една година. Неосигуряването на достъп се констатира с Протокол, подписан от упълномощен представител на продавача и от двама свидетели, които не са служители и не са на граждански договор при търговеца или продавача. В случая не са представени от ищеца писмени доказателства, удостоверяващи уведомление до ответника за осигуряване на достъп и протокол за неосигуряване на такъв за две поредни отоплителни години 2018г. и за 2019г., след като през 2015г. е спряно подаването на топлинна енергия за отопление на апартамента.
Ответникът не е представил доказателства и не твърди, че е платил сумите, предмет на исковете.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че така предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, които са допустими, тъй като са предявени в срока, регламентиран в чл. 415, ал.1 от ГПК.
Разпечатката съдържа 33 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ff8c4762-98ce-4d10-9e6a-50d4f3197ba0