Решение № 229 от 21.12.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. П., 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20235000500450 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №781 от 12.06.2023г., постановено по гр.дело №261/2023г. по описа на Окръжен съд-П., „Е. Ю.“ЕАД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр.П., п.к......, район Ц., ул.“Х.Г.Д.“№37, е осъдено да заплати на „Н.Ч.“ЕООД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр.С., п.к....., район Т., бул.“Б.“, комплекс „Е.С.“№111, бл.А, ет.3, и „Т.С.“ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр.С., п.к....., район Т., бул.“Б.“, комплекс „Е.С.“№111, бл.1, ет.3, двете дружества като съдружници в К.

„Т.Б.“ДЗЗД, Булстат ..., със седалище и адрес на управление: Б., пощенски код ..., гр.Б., Промишлена зона юг-запад, сумата от 155358,92лв., представляваща платено от ищците обезщетение и разноски във връзка със смъртта на Т.А.И., настъпила в резултат на трудова злополука, ведно със законната лихва върху главницата от 100000лв., считано от датата на депозиране на исковата молба в 1 съда – 28.02.2020г., до окончателното плащане; „Е. Ю.“ЕАД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр.П., п.к......, район Ц., ул.“Х.Г.Д.“№37, е осъдено да заплати на „Н.Ч.“ЕООД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр.С., п.к....., район Т., бул.“Б.“, комплекс „Е.С.“№111, бл.А, ет.3, и „Т.С.“ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр.С., п.к....., район Т., бул.“Б.“, комплекс „Е.С.“№111, бл.1, ет.3, двете дружества като съдружници в К. „Т.Б.“ДЗЗД, Булстат ..., със седалище и адрес на управление:

Б., пощенски код ..., гр.Б., Промишлена зона юг-запад, сумата от 28250лв., представляваща законна лихва върху главницата от 100000лв. за периода от 18.05.2017г. до 28.02.2020г., като иска до пълния предявен размер от 43888,90лв. е отхвърлен; „Е. Ю.“ЕАД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр.П., п.к......, район Ц., ул.“Х.Г.Д.“№37, е осъдено да заплати на „Н.Ч.“ЕООД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр.С., п.к....., район Т., бул.“Б.“, комплекс „Е.С.“№111, бл.А, ет.3, сумата от 13489,91лв., представляваща разноски в производството за държавна такса и адвокатско възнаграждение; „Е. Ю.“ЕАД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр.П., п.к......, район Ц., ул.“Х.Г.Д.“№37, е осъдено да заплати на „Т.С.“ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр.С., п.к....., район Т., бул.“Б.“, комплекс „Е.С.“№111, бл.А, ет.3, сумата от 5515лв., представляваща платени разноски за адвокатско възнаграждение. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „З.к.У.“АД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр.С., п.к....., район В., бул.“Т.А.“№18.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят „Е.

Ю.“ЕАД, който чрез пълномощника юрисконсулт С. Р. го обжалва с конкретни доводи за неправилност досежно пасивната материалноправна легитимация на дружеството, наличието на виновно противоправно поведение на неговите служители, заявеното възражение за изтекла погасителна давност, поддържайки и да е постановено в нарушение на процесуалните правила вследствие липсата на произнасяне по заявеното възражение по чл.51,ал.2 от ЗЗД, като счита за прекомерно завишен присъдения от съда размер на обезщетението, както и да е налице изключителен принос от страна на пострадалата. По подробно изтъкнатите съображения жалбоподателят претендира за отмяна на решението в обжалваните му осъдителни части и за отхвърляне на исковете с присъждане на разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

2

Въззиваемите страни „Н.Ч.“ЕООД и „Т.С.“ЕООД не са подали отговор на въззивната жалба, като са развили в писмен вид съображения за нейната неоснователност.

Третото лице-помагач „З.к.У.“АД поддържа писмено становище за основателност на въззивната жалба.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

От „Н.Ч.“ЕООД и „Т.С.“ЕООД като съдружници в К. „Т.Б.“ДЗЗД са предявени против „Е. Ю.“ЕАД в условия на евентуалност искове по чл.54 във връзка с чл.49 от ЗЗД, по чл.50 от ЗЗД, и по чл.59 от ЗЗД и кумулативно съединен иск по чл.86,ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 155358,92лв., представляваща заплатено от тях обезщетение за неимуществени вреди и разноски за съдебното и изпълнителното производство във връзка със смъртта на Т.А.И., настъпила в резултат на трудова злополука, ведно с мораторна лихва в размер на 43888,90лв. за периода от 18.05.2017г. до 28.02.2020г. и ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.02.2020г., до окончателното изплащане на сумата.

Исковете се основават на твърдения на 27.10.2010г. служителката на К.а по сключен трудов договор №......г. Т.И.И. по време на изпълнение на трудовите си задължения на „метач улици“ в гр.Б., на ул.“В.“ да е влязла в незаключен трафопост, за да извърши физиологична нужда, при което била поразена от електрически ток 20kV и починала вследствие получените термични и химични изгарЯ.я, като за причинените от трудовата злополука неимуществени вреди на наследниците й били присъдени с Решение №228 от 31.01.2014г. на Б.ки районен съд и Решение №VI-52 от 27.05.2014г. на Б.ки окръжен съд обезщетения и след приспаднатото в съдебните решения съпричиняване от страна на Т.И. ищцовите дружества заплатили на наследниците й сума в размер на 151353,92лв. по изп.дело №20148020400495 на ЧСИ Н.Г., приключено с Разпореждане №16494/18.05.2017г. поради пълното плащане на дълга, а в хода на съдебното производство заплатили държавна такса за въззивна жалба в размер на 4005лв. В съдебното производство участвало като трето лице помагач представител на ЕВН Б..

3

Твърдят трафопоста, в който е настъпила злополуката, като съоръжение с повишена опасност да е било под надзора на назначени от ответното дружество длъжностни лица, допуснали виновно бездействие, изразяващо се в незаключване на трафопоста, с което е бил налице свободен достъп до високото напрежение. Евентуално считат то да отговаря за вредите като собственик на трафопоста, под чийто надзор се е намирал. При липса на такива основания за ангажиране на отговорността се позовават на право на обезщетение за неоснователно обогатяване.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил твърдението да е бил собственик на трафопоста към момента на злополуката или да му е било предоставено право на управление върху му от собственика или трето лице, както и за него да е съществувало законово или договорно задължение да упражнява надзор върху него. Твърди от негови служители да е извършвана техническа поддръжка на съоръжението по Наредба №9 от 09.04.2004г. за техническа експлоатация на електрически централи и мрежи на добра воля и поради знанието, че се касае за енергиен обект, като, независимо от липсата на задължения в тази посока, осъществяваната грижа е била в съответствие с приложимата нормативна уредба за поддръжка на идентични енергийни обекти, негова собственост. Счита, че заплатилият обезщетение по чл.200 от КТ не може да търси сумата от възложителя на работата на деликвента по реда на регреса, а само от прекия причинител. Поддържа да не са налице виновни и противоправни действия на негови служители, а и вредата да не е причинена на ищците, тъй като отговорността по чл.49 от ЗЗД е спрямо пострадалия. Оспорва да е собственик на вещта или да е бил натоварен да упражнява надзор върху нея, като твърди вредите да са следствие от поведението на пострадалата. Заявява възражение за изтекла погасителна давност по отношение на правата по чл.49 и чл.50 от ЗЗД. Твърди изключителна вина на пострадалата за настъпване на злополуката, евентуално съществен принос за настъпване на вредите, позовавайки се на поведението й, несъобразено с обстоятелството, че трафопостът представлява енергийно съоръжение за трансформиране на електрическа енергия, а не тоалетна. Счита да не са налице предпоставките на чл.59 от ЗЗД. Оспорва претенцията по размер и като недоказана. С отговора е заявено искане за привличане на „З.к.У.“АД като подпомагаща страна, с оглед представената застрахователна полица №.... с действие за цялата 2010г. и застрахователна полица №.... с 4 действие за 2017г. относно отговорността на застрахования спрямо трети лица като компенсация за нанесени имуществени или неимуществени вреди вследствие на застрахователно събитие, настъпило в резултат на неговата дейност или продуктите, които предоставя. С Определение от 18.12.2020г. е конституирано третото лице-помагач.

С първоинстанционното решение е прието ищецът да разполага с регресно право по чл.54 от ЗЗД, чиято цел е даде възможност на лицето, платило обезщетение да получи възстановяване на платената парична сума, когато отговорността му е ангажирана вместо действителния причинител на вредата, спрямо възложителя на работата по смисъла на чл.49 от ЗЗД, тъй като той отговаря при същите условия, при които отговаря и прекият причинител на вредата, а отговорността на юридическото лице може да се ангажира само по реда на чл.49 от ЗЗД. Прието е от събраните доказателства безспорно да се установява, че ищцовата страна е била осъдена да заплати обезщетение за вреди вследствие смъртта на Т.И., настъпила в незаключен трафопост в кв.“М.р.“, гр.Б., каквото е заплатено на наследниците й по изп.дело №495/2014г. на ЧСИ Н.Г. с рег.№802 и район на действие Окръжен съд-Б., което е приключено с Разпореждане от 18.05.2017г., поради напълно погасяване на задължението, както и е заплатила държавна такса от 4005лв. в съдебното производство по сметка на Окръжен съд-Б. с платежно нареждане от 27.11.2015г. Прието е въз основа на събраните писмени доказателства и показанията на св.Д., че поддръжката и надзора на трафопоста е била в тежест на ответното дружество и тъй като се касае за осъществявана от него правно регламентирана дейност, то същата следва да се основава на действащите нормативни актове, какъвто в случая да е приложимата Наредба №16-116 от 08.02.2008г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането, съгласно изготвената по делото съдебно-техническа експертиза. Според чл.104,ал.1,т.2 от Наредбата, огледи на трансформаторите без изключване на напрежението се извършват в уредби без постоянен дежурен персонал, какъвто е и процесният трафопост, един път на месец, а в трансформаторните постове един път на три месеца. Прието е въз основа на представен протокол, че последният оглед на съоръжението е извършен на 23.07.2010г., а инцидентът е настъпил на 27.10.2010г. четири дни след изтичане на тримесечния срок, в който е било необходимо да се извърши нов оглед, при което е налице неспазване на предвидените изисквания за експлоатация на трафопоста и 5 неизпълнение на задължението за поддържане в изправност на съоръженията на енергопреносната мрежа. Прието е за неоснователно възражението на ответника за погасяване на вземанията по давност, каквато от извършеното от ищците плащане на сумите до подаване на исковата молба да не е изтекла.

Прието е законна лихва за периода от датата на плащането – 18.05.2017г., до датата на исковата молба – 28.02.2020г., да се дължи само върху главницата от 100000лв. и тя да е в размер на 28250лв. Прието е, с оглед уважаване на главния иск, произнасяне по евентуалните да не се дължи.

Въззивният съд, предвид служебните си правомощия по чл.269 от ГПК, намира първоинстанционното решение за валидно, а в обжалваните му части и за допустимо.

Настоящата инстанция намира работодателят, заплатил обезщетение по чл.200 от КТ, да разполага с регресното право по чл.54 от ЗЗД на иск за платеното спрямо прекия причинител на вредите по чл.45 от ЗЗД или спрямо отговорният за виновните действия на прекия причинител възложител по чл.49 от ЗЗД. И в двата случая отговорността произтича от деликт, независимо, че тази на възложителя е обективна безвиновна за действията на лицето, което е натоварил с извършването на определена работа. За разлика от отговорността на възложителя, която е изцяло такава за чужди виновни действия, тази на работодателя по чл.200 от КТ произтича единствено от наличието на трудово правоотношение с увредения работник или служител, независимо дали трудовата злополука е настъпила в резултат на случайно събитие, непреодолима сила или действие на трето лице. В последната хипотеза, когато третото лице е негов работник или служител, той разполага със специалния регресен иск по чл.202 от КТ. Регресната отговорност на виновния работник или служител не произтича от трудовия договор, а по силата на закона, доколкото отговорността му спрямо пострадалия или неговите наследници е също по чл.45 от ЗЗД, както при общия регресен иск по чл.54 от ЗЗД. Предвиждането на специален регресен иск в отлика от иска по чл.54 от ЗЗД отчита, че работодателят, съобразно специфичните трудови функции на наетите от него по трудово правоотношение лица, може при вътрешна проверка да идентифицира този, вследствие чиито действия или бездействия е настъпила трудовата злополука, за разлика от причиняване на увреждането от лице, което не е негов работник или служител, а е натоварено 6 от другиго, съобразно уговореното помежду им, с определена дейност, при което работодателят разполага с регресно право по чл.54 от ЗЗД спрямо възложителя при причиняване на вредите вследствие виновното поведение на натовареното от последния лице.