Определение № 136 от 13.03.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 136 гр. Варна, 13.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Георги Йовчев

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20243001000305 по описа за 2024 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 от ГПК по молба на С. З. З. чрез процесуалния и представител адв.В. Ш., съдържаща се в касационна жалба вх.

№ 671 от 31.01.2025г., за изменение на постановеното по делото решение № 12 от 13.01.2025г. в частта за разноските.

Твърди се в молбата, че апелативният съд с решението е присъдил в полза на процесуалния представител на З. по реда на чл.38 ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция в размер на сумата 8 500лв.

Твърди че този размер е неправилно определен от съда, в разрез с изискванията на чл.7 ал.2 т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Излага, че при уважен размер на исковете от 313 318лв., минималното възнаграждение е в размер на сумата 17 182лв.

В срока по чл.248 от ГПК от насрещната страна „ЗАД Армеец“ АД е депозиран писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на молбата, като твърди, че съдът правилно не е приложил минимума на адвокатското възнаграждение предвид постановеното решение по дело С438/22 на СЕС и е определил размера съобразно фактическата и правна сложност на въззивното производство.

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в срока по чл.248 ал.1 от ГПК от страна, претендирала присъждане на 1 адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.

Предмет на въззивно обжалване са предявените от С. З. З. искове за обезщетения за неимуществени и имуществени вреди по застраховка „гражданска отговорност“ за суми както следва: сумата 300 000лв., представляващи неимуществени вреди и сумите 5 275.20лв. и 8 939.05лв., обезщетения за имуществени вреди. С решението си от 13.01.2025г. въззивният съд е потвърдил обжалваното решение изцяло по иска за сумата 300 000лв., изцяло по иска за сумата 5 275.20лв. и до размера на сумата 8 043.05лв.

За въззивна инстанция по реда на чл.38 от ЗА е присъдил в полза на процесуалния представител на въззиваемия З. сумата 8 500лв.

Относно размера на адвокатското възнаграждение следва да се има предвид, че съгласно решение по дело С-438/22 на СЕС при определяне на възнаграждението по чл.38 ал.2 от ЗА съдът не е обвързан от размерите в Наредба № 1/2004г. /в редакция до изменението от 2025г./, защото такава обвързаност нарушава забраната по чл.101 пар.1 ДФЕС в смисъла, разяснен от СЕС. Решението на СЕС е задължително за всички национални съдилища. По тази причина настоящият състав на съда следва да съобрази произнасянето си не с действащата редакция на чл.7 ал.4 от НМРАВ към момента на оправомощаването или приключване на производството, а с действителната фактическа и правна сложност на спора, обема на извършената работа и размера на защитения интерес. Прилагайки тези критерии настоящият състав намира, че за защитата пред въззивната инстанция следва да се присъди сумата 8 500лв. За да определи този размер въззивният съд отчита, че пред въззивна инстанция делото не се отличава с фактическа и правна сложност, не са събирани нови доказателства, решено е в едно съдебно заседание.

Действителното искът за обезщетение за неимуществени вреди е с цена 300 000лв., но този размер не е водещ към сложността на производството пред въззивна инстанция.

С оглед на така изложеното, съдът намира молбата на въззиваемия З. за изменение на размера на присъденото по реда на чл.38 ал.2 от ЗА възнаграждение на процесуалния представител за неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на молба на С. З. З. чрез процесуалния му представител адв.В. Ш., съдържаща се в касационна жалба вх.№ 671 от 31.01.2025г., за изменение на постановеното по делото решение № 12 от 13.01.2025г. в частта за присъденото адвокатско възнаграждение.

Определението подлежи на пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3