Решение № 611 от 03.06.2026, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 611 гр. Кюстендил, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XX-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Преслава Кр. Дякова при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА като разгледа докладваното от Преслава Кр. Дякова Гражданско дело № 20251520103018 по описа за 2025 година

Производството е по чл.422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по предявени от „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД /с предишно наименование „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД/ срещу А. А. С. обективно кумулативно съединени установителни искове, както следва:

- с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.240, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК за установяване съществуване на вземане за сумата 920.24 лева – непогА.а главница, дължима по договор за паричен заем № ******/07.09.2022г., сключен с „Креди Йес“ ООД, вземанията по който са били прехвърлени на ищеца съгласно договор за цесия от 12.01.2024г., ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 02.06.2025г., до окончателното плащане;

- с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.2 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 148.32 лева - договорна лихва за периода 07.09.2022г. – 05.04.2023г.

Ищецът - „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД, твърди, че между „Креди Йес“ ООД и ответника А. А. С. е сключен договор за паричен заем № ******/07.09.2022г., по силата на който на ответника била отпусната сумата в общ размер от 1000.00 лева, като последният се е задължил да върне същата на 43 броя вноски, всяка в размер на 5 0.00 лева в срок до 05.07.2023 г. Общата дължима сума по договора възлизала на 1178.16 лева. Сочи, че ответникът направил плащания по договора общо в размер на 200.00 лева, отнесени за 1 погасяване на част от главницата, договорната лихва и неустойка. Твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си към заемодателя по договора за потребителски кредит, сключен с „Креди Йес“ ООД, и дължи претендираните суми към него, като извежда активната си процесуална легитимация от качеството си на цесионер, придобил вземането от кредитора по силата на договор за цесия от 12.01.2024г. и приложение № 1 към него, за която цесия длъжникът бил уведомен на посочения от самия него адрес на 28.02.2024 г. Обосновава правен интерес от предявяване на установителните искове с проведено заповедно производство и издадена за вземанията заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1422/2025г. на КРС, XV състав, и дадени указания на заповедния съд по чл. 415 ГПК. Представя доказателства. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника А. А. С., чрез назначения му особен представител, с който оспорва предявените искове. Релевира възражение за недействителност на договорните клаузи, предвид неравноправния им характер. Искането към съда е предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, при преценка на материалите по делото, установи следното от фактическа страна:

По делото е представен Договор за паричен заем № ******/07.09.2022г., от който се установява, че „Креди Йес“ ООД и А. А. С. са били обвързани от облигационно правоотношение, по силата на което дружеството е предоставило на ответника парична сума в размер на 1000.00 лева срещу насрещното му задължение да върне същата на 43 седмични вноски, считано от 14.09.2022г., с посочен ГПР в размер на 49.078 % и месечен лихвен процент в размер на 3.340 %. От съдържанието на процесния договор е видно, че ответникът се задължава да предостави обезпечение по договора, като при неизпълнение на това задължение в негова тежест възниква задължение да заплати неустойка в размер на 971.84 лв. (чл. 8).

Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания от 12.01.2024г., както и извлечение от Приложение № 1 към него от 12.01.2024г., по силата на който „Креди Йес“ ООД е прехвърлило вземането си по процесния договор за паричен заем на ищеца „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД. Осъщественото прехвърляне на вземанията по приложението е потвърдено с нарочно изявление от цедента, който е издал и пълномощно на цесионера, по силата на което последният има право да уведоми длъжника по цедираните вземания относно настъпилото частно правоприемство.

Приложено е уведомление от „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД до А. А. С. за извършената цесия, като видно от приобщената към доказателствения материал обратна разписка същото е получено от неговия зет на 28.02.2024г.

Представените доказателства дават основание на съда да заключи, че ищецът е легитимиран да търси вземането по силата на сключения със заемодателя договор за цесия.

В приложението към договора е описано цедираното вземане в достатъчна степен на конкретизация. Както се посочи по-горе, уведомлението за извършената цесия няма данни 2 да е получено лично от длъжника. Съдът съобразява обаче безпротиворечиво приеманото в съдебната практика разбиране, че длъжникът се счита надлежно уведомен за цесията с получаване на уведомлението като приложение към исковата молба, което обстоятелство също следва да се съобрази от съда по чл. 235, ал. 3 ГПК (Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ІІ т. о., ВКС, Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., І т. о., ВКС и др.). Хипотезата се прилага и при връчване на особен представител. В продължение, изложеното дава основание да се приеме, че длъжникът е разбрал за прехвърлянето.

Съдът, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:

Сключеният между „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД и А. А. С. договор е такъв за паричен заем. Договорът съдържа всички съществени клаузи – размер на заема и валута, в която се предоставя, срок на издължаване, погасителен план, възнаградителна лихва, както и постигнато между страните съгласие за начисляване на неустойка при неизпълнение на поетото от заемателя задължение за обезпечаване на заема. Договорът съдържа минимално изискуемото съдържание за потребителски договор по ЗПК и валидно обвързва страните по него. Лицето, предоставило заемната сума, е финансова институция, която може да предоставя в заем парични средства /така чл. 3 ЗКИ/ и е вписан в публичния регистър, поддържан от БНБ по силата на чл. 3а ЗКИ.

Установено е също, че към датата на депозиране на заявлението, съответно на подаване на исковата молба, носител на вземанията по договора е ищецът. Уведомлението за цесията е било осъществено с връчване на книжата по делото, което е признат способ за валидно известяване на цесията на длъжника, съгласно непротиворечивата практика на съдилищата по този въпрос, обективирана в множество актове (така и в Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК). По този начин, изпълнена се явява и разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД, съгласно която прехвърлянето на вземане има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор, като практиката приема еднозначно, че това съобщаване може да се изпълни и от цесионера, ако е бил упълномощен за това от цедента, както е в настоящия случай (така и в Решение № 137/02.06.2015г. по гр.д.№ 5759/2014г. на ВКС, III ГО). Т.е. цесията е породила своето действие по отношение на ответника в производството.

Вземането е изискуемо, защото към датата на подаване на исковата молба и заявлението по чл. 410 ГПК е настъпил крайният срок за издължаване на кредита.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда задължителни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК.

Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен 3 интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване /в този смисъл са задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. По тази причина още с доклада си по чл. 140 ГПК, обявен после за окончателен, съдът е указал на страните, че служебно ще следи за действителността на договора.

При извършената служебна проверка относно действителността на сключения между страните договор и на клаузи от него, съдът констатира следното:

Представеният договор за потребителски кредит от 27.06.2022г. е недействителен по смисъла на чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

В договора за потребителски кредит са посочени: размер на кредита, общо дължимите суми от потребителя, годишния процент на разходите, който по размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер на ГПР обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва разходите за неустойка по кредита. В тази връзка следва да се посочи, че съдът не е лишен да контролира евентуално неравноправния характер при определянето на годишния процент на разходите, дори при законово установената граница, в каквато насока са разясненията, дадени в т. 57 от решение по дело C-779/18 на Съда на ЕС, а в същия смисъл е също Решение от 21 април 2016 г. по дело C-377/14 /вж. § 87-89формалното посочване на ГПР в договорите не освобождава съда от проверка на действителния размер на ГПР по процесните договори – в този смисъл/.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Съгласно т. 2 „обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.

Въз основа ангажираните доказателства съдът приема, че уговорената неустойка за неизпълнение на задължението на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит – арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 4

1, т. 1 ДР ЗПК и от начина, по който тази клауза е уговорена между страните. При цялостния анализ на договора за кредит е видно, че неговото сключване и получаването от ищцата на сумата по кредита е било обвързано с очакване от страна на кредитора, че изискването за предоставяне от кредитополучателя на обезпечение по договора няма да бъде изпълнено предвид краткия срок /само 3 дни/, като тези очаквания са намерили израз в обстоятелството, че е изготвен погасителен план в един вариант, изначално включващ в погасителната вноска по кредита и неустойката за неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение. Изложеното дава основание да се приеме, че предоставянето на кредита в случая е резултат от преценката на кредитора, че наред с уговорената възнаградителна лихва той ще получи и неустойката по чл. 8 от договора, респ. последната има значението на „скрита възнаградителна лихва“, която обаче не е включена в посочения в договора годишен процент на разходите /в случая в договора за потребителски кредит е посочен ГПР в размер на 49,078 %, като при включването на посочената неустойка, равняваща се на 971.84 лв. при кредит в размер на 1000.00 лв., действителният ГПР очевидно надвишава посочения в договора за кредит/. Следователно в случая е нарушено изискването в годишния процент на разходите по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които той ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е включил неустойката /отразена в погасителния план като падежно вземане по самия договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК/ в общата сума, дължима от потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника. Ето защо клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване и годишният процент на разходите, са нищожни поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.