Решение № 53 от 10.04.2025, Районен съд - Харманли

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Харманли, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ива Т. Гогова при участието на секретаря ГАЛИНА П. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Гражданско дело № 20245630101333 по описа за 2024 година

Предявен е положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.79 ал.1 от ЗС.

Подадена е искова молба oт К. Д. Д., ЕГН: **********, от гр.Харманли, ул. „.... и Д. Д. Д., ЕГН: **********, от гр.Харманли, ул. „...., чрез процесуалния им представител – адв.К. К., против О., ЕИК:......, пл.„....” №1.

Ищците твърдят, че били наследници на ДС Д., с ЕГН: **********, поч. на 08.02.1984 г., бивш жител на гр. Харманли, обл. Хасково, който през 1978 год., чрез покупко-продажба и давностно владение, съгласно нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, издаден по обстоятелствена проверка № 146, том I, дело 308/1978 год. на НВ — Харманлийски Районен съдия, придобил недвижим имот, а именно: Лозе с площ от 1 дка /един декар/ и нива от 1 дка /един декар/, представляващи един общ имот, находящ се в землището на гр. Харманли, местността „Старите лозя”, и към настоящия момент бил с идентификатор *** /седем, седем, едно, осем, едно, точка, две, три, точка, две, седем, седем / по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Харманли, общ. Харманли, обл. Хасково, 1 одобрени със Заповед № РД-18-9 от 23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК град София, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с площ от 1999 кв.м. /хиляда деветстотин деветдесет и девет квадратни метра/, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих /съгласно парг.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, категория на земята при неполивни условия: 8, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 732.613, при съседи: имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***.

Процесният имот бил записан като собственост на О., което пораждал правния му интерес от предявяване на иска.

Ищците твърдят, че от момента на придобиване на 03.11.1978 год. описаният имот принадлежал на техния наследодател ДС Д., бивш жител на гр. Харманли, обл. Хасково, който го своил, стопанисвал, ползвал и владял до смъртта си на 08.02.1984 г., а след смъртта на баща им, имотът бил техен и до днес, т. е. повече от 40 години, като само те го своили, стопанисвали, ползвали и владели, а владението им върху имота било явно, спокойно, несъмнително и непрекъснато. Никога нито те, нито наследодателят им, не го били заявявали за възстановяване, тъй като не била отнемана нито юридическата, нито фактическата власт върху имота. Процесния имот, никога не бил отчуждаван, одържавяван или отнеман на друго основание и за него не важала забраната по чл. 86 ал. 1 от ЗС, нито по чл.5 ал.2 от ЗВСОНИ /заличаващ изтеклия до 22.11.1997 год. давностен срок за имоти, подлежащи на реституция по ЗСПЗЗ/, нито ограничението по чл. 10 ал. 13 от ЗСПЗЗ, а и не следвало спрямо него, да се прилагала разпоредбата на чл. 19 от ЗСПЗЗ, тъй като в приложното му поле попадали само земеделски земи, които подлежали на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но били заявени за възстановяване в предвидения в закона срок и в този смисъл останали след възстановяване правото на собственост, т.е. земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДСЗ или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл.10 ЗСПЗЗ.

Ищците посочват, че ако имотът не бил включен в ТКЗС и не подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не можела да придобие правото на собственост по реда на чл.19 ЗСПЗЗ.

Поради това молят да се постанови РЕШЕНИЕ, с което да се признае за 2 установено по отношение на О., че К. Д. Д., ЕГН: **********, от гр.Харманли, ул. „.... и Д. Д. Д., ЕГН:**********, от гр.Харманли, ул. „.... по силата на наследяване и давностно владение са собственици при равни части, на основание наследяване и давностно владение, на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР *** /седем, седем, едно, осем, едно, точка, две, три, точка, две, седем, седем/ по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Харманли, общ. Харманли, обл. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-9 от 23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АККГ, местността ”Старите лозя”, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с площ от 1999 кв.м. /хиляда деветстотин деветдесет и девет квадратни метра/, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих /съгласно парагр.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, категория на земята при неполивни условия: 8, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 732.613, при съседи: имоти с идентификатори: ***, ***, ***,

***. Молят да се присъдят и разноските по делото.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от страна на ответника О..

Ответникът в съдебно заседание, чрез процесуалните си представители, оспорва иска като неоснователен и моли за отхвърлянето му.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от Удостоверение за наследници №783 от 04.11.2024г. на О., ищците Д.Д. и К.Д. са наследници на ДС Д., ЕГН:**********, починал на 08.02.1984г., като са низходящи - синове на наследодателя.

Приети като доказателства са нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, издаден по обстоятелствена проверка №146, том I, дело № 308/1978 год. на НВ — Харманлийски Районен съдия, с който наследодателят ДС Д. е признат за собственик на основание покупкопродажба и давностно владение на лозе от 1 дка и нива от 1 дка, представляващи един общ имот в землището на гр.Харманли, в м. „Старите лозя“.

Видно от представената скица №15-1178926 от 18.11.2024г. на СГКК3 Хасково, процесният недвижим имот с идентификатор ***, находящ се в местността „Старите лозя“, гр.Харманли, с площ 1999 кв.м., номер по предходен план 732.613, е записан като собственост на О..

Със Заповед №РД-11-221 от 10.08.2004г. на Областен Управител на Хасково е одобрен план на новообразуваните имоти на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по парагр.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, местност „Старите лозя“, землище на гр.Харманли. Приет като доказателство е и списък на имотите на собственици преди образуване на ТКЗС и ДЗС, в който процесният имот с идентификатор *** (номер по предходен план 7320613), находящ се в местността „Старите лозя“, общ.Харманли, е посочен като стопанисван от ответната О..

Съгласно заключението по назначената съдебно-техническа експертиза процесният имот се намира в землището на град Харманли, извън строителните ( регулационните ) граници на населеното място. На Картата на възстановената собственост на землище град Харманли (план за земеразделяне) не са нанесени отделните поземлени имоти в местност „Старите лозя“. До месец август 2006 година за тази местност няма изработени планове, карти, схеми или друга графична информация. Със Заповед № РД-11-223 от 10.08.2006 година на Областен управител на област Хасково, са одобрени План на новообразуваните имоти ( ПНИ ) и регистър на новообразуваните имоти ( разписен лист) на местности „Старите лозя“.

Процесният поземлен имот е нанесен в регистъра към ПНИ като поземлен имот с ид. ***, площ 1999 кв.м, вид територия - земеделска, начин на трайно ползване - лозово насаждение, местност „Старите лозя“, категория - 8, собственик - стопанисван от Община град Харманли. Според вещото лице няма данни имотът да е заплатен от ползвател по силата на актовете, посочени в §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ - Президиума на НС, Държавен съвет, Министерски съвет, Окръжен съвет и др. От ПНИ и регистъра към него е видно, че към процесния имот няма реституционни претенции. За имота няма издадено решение от страна на Общинска служба „Земеделие“ град Харманли за признаване правото на собственост съгласно ЗСПЗЗ, респ. няма решение за възстановяване на това право. От регистъра към плана на новообразуваните имоти е видно, че имотът не е отнеман, не е одържавяван, не е отчуждаван и не е възстановяван по силата на ЗСПЗЗ или други закони. Процесният имот е нанесен на кадастралната карта на гр. Харманли, одобрена със Заповед № РД18-9 / 23.03.2006 г. като поземлен имот с ид. ***, площ 1999 кв.м, вид територия - земеделска, начин на трайно ползване - за земеделски труд и отдих, местност „Старите лозя“, категория на земята - 8, собственик - ......

Община град Харманли, няма документ за собственост. При огледа на място вещото лице установило в процесния имот наличие на останки на сграда подова стоманобетонова плоча, полуразрушени тухлена и стоманобетонова 4 подпорни стени, разпилени счупени тухли, парчета мазилка. Имотът не бил ограден, в него липсвали културни насаждения, частично бил захрастен.

В заключението си вещото лице посочва, че имотът, описан в нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 146, том I, дело 308 от 03.11.1978 година на P C Харманли, е идентичен с поземлен имот с идентификатор *** по КККР на град Харманли. Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на град Харманли не е бил обект на реституционни процедури, не е бил отчуждаван, не е отнеман, не е одържавяван, не е заявяван за възстановяване и не е възстановен. В КК и КР на град Харманли няма записвания за правото на собственост върху имота и няма издадени актове за общинска собственост. Първият план, на който е нанесен процесния имот, е планът на новообразуваните имоти ( ПНИ ) и регистъра към него, одобрени със Заповед № РД-11-223 от 10.08.2006 год. на Областен управител на област Хасково. За района няма изработени и влезли в сила предходни карти, планове схеми и др.

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите МА и РМ се установява, че наследодателят на ищците закупил имота от бащата на МА около 75, 76 година. Първоначално наследодателят на ищците владял процесния имот, като построил там вила, а понастоящем неговите наследници се грижили за лозето и за овошките, но вилата, която била построена била разграбена. Впоследствие лозето и овощните дръвчета били унищожени и ползвали само мястото. Съгласно гласните доказателства никой не е проявявал собственически претенции досежно имота. Свидетелите посочват местоположението, площта и пътя към имота и потвърждават, че до смъртта си наследодателят Д.Степанов владеел имота, ведно с построената в него сграда, а след това и до настоящия момент ищците по делото. Същите знаят именно ищците като собственици на процесния имот.

Така събраните по делото гласни доказателства съдът кредитира с доверие като непротиворечиви, вътрешно убедителни, логични и последователни, неопровергани от доказателства в обратна насока, поради което възприема същите като достоверно отразяващи действителното фактическо положение по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

5

Предявеният положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗС е допустим. Съществува правен интерес от предявяване на иска предвид оспорването на претендираното от ищците право на собственост от страна на ответника съгласно данните в представената скица №15-1100301-29.10.2024г. на СГКК Хасково и оспорването от ответника, направено в съдебно заседание.

В тежест на ищците е провеждане на главно и пълно доказване на следните юридически факти: своята активна материалноправна легитимация като собственици на спорния имот, пасивната материалноправна легитимация на ответника, като оспорващ правата им, както и същите следва да установят по пътя на пълното и главно доказване осъществяването на всички елементи от придобивния способ, на който се позовават – придобивна давност и наследство, но не и липсата на пречки за настъпването на вещноправните му последици.

Във връзка с подлежащия на установяване факт на владение като обективен елемент от придобния способ придобиване по давност, съдът трябва да изследва и обстоятелството дали за периода на упражняване на владението не е налице законова забрана за придобиване на собствеността върху имота на това основание. Такава забрана е въведена с нормата на чл.86 от ЗС, според която не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост, а впоследствие - държавна или общинска собственост /съгласно трайната съдебна практика - Решение №224/ 27.04.2009 г. по гр. д. № 1491/2008 г., ІІ гр. отд. на ВКС, забраната на чл.86 ЗС е приложима и по отношение на земите със статут на кооперативно земеползване/. Давността за придобиване на държавни и общински имоти също е спряна съгласно пар.1 от ДР на ЗДЗС , считано от 31.05.2006 г. до 31.12.2022г. (ДВ, бр.7, в сила от 31.12.2017г.). Такива забрани се съдържат още в чл.29, т.4 от ЗСГ (отм.), както и в чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ, касаещ само имоти, които се възстановяват по реда на този закон или по реда на ЗСПЗЗ.