Определение № 1008 от 31.03.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1008 гр. София, 31.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Невена Пл. Великова

Виктория Р. Стоилова като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно частно гражданско дело № 20261800500273 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Х. П. Г., депозирана чрез адв. Л. К. Б. против Определение № 413 от 23.12.2025 г., постановено по гр.д. № 760/2025 г. по описа на Районен съд – Пирдоп, с което е оставена без уважение молбата й за освобождаване от дължимата държавна такса по предявения от нея иск.

На първо място намира, че постановения съдебен акт е от категорията на обжалваемите такива, противно на отразеното в него. По същество поддържа становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт, с молба за неговата отмяна и уважаване на молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК.

Жалбоподателят сочи, че не разполага със средства за заплащане на дължимата такса за производството, противно на възприетото от първоинстанционния съд. Твърди, че е погрешна преценката на съда, отхвърлил искането за освобождаване от държавна такса, досежно получавания от него доход нетно на месец, като и по отношение на обстоятелството, че последния полага грижи за малолетното си дете, което издържа и за което получава издръжка под минималния предвиден в закона размер. Счита, че независимо от средствата, които получава на месец, с оглед необходимостта да се грижи и издържа още един член на семейството си, то доходите му са малко над линията на бедност за страната, която за 2025 г. е по 638 лв. на човек. Отделно посочва, че е завела още 16 дела с идентичен предмет, като ако и по тях се приеме, че разполага със средства за заплащане на дължите такси и разноски, то общата сума би се явила непосилна за нея и би я лишило възможност да защити правата си като потребител. Моли да бъде отменено така постановеното определение и последната да бъде освободена от заплащането на държавна такса и разноски по настоящото дело.

1

Съдът, след като прецени данните по делото и взе предвид изложеното в жалбата, намира за установено следното от фактическа страна:

Х. П. Г. е предявила против „Аксес Файнанс“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД искове с правно основание чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № 11162435 от 06.08.2025 г., сключен с ответника „Аксес Файнанс“ АД, като противоречащ на закона, както и за нищожността на Договор за предоставяне на гаранция, обезпечаващ договора за потребителски кредит. С исковата молба е сторено искане по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от държавна такса и разноски по делото, поради липса на достатъчно средства. Към молбата е представена декларация за материално и гражданско състояние, от която се установява, че ищцата е на 35 г. възраст, неомъжена, в добро общо състояние, с месечен доход в размер на 1 800.00 лв. бруто от трудово възнаграждение, както и че не упражнява други дейности като търговец и не получава допълнителни доходи от свободни професии или наеми и хонорари. Декларирала е още, че не притежава движимо и недвижимо имущество, както и че не притежава акции, облигации, нито движими вещи със значителна стойност, както и не разполага с влогове в банки, нито има вземания от трети лица. В декларацията е посочила още, че има непълнолетно дете, което издържа, като получава издръжка в размер на 200 лв. месечно.

С разпореждане № 1194 от 12.11.2025 г. първоинстанционният съд е дал допълнителни указания на молителя, във връзка с депозираната молба по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК, да представи доказателства за посочените в горната разпоредба обстоятелства.

С молба от 17.12.2025 г. Х. П. Г. е посочила, че е неомъжена /видно и от представената декларация/, в добро общо състояние /също видно от нея/ и, че последната отглежда дъщеря си сама, като получава издръжка в размер на 200 лв. месечно от бащата на детето, за което представя извлечения от банковата си сметка.

С разпореждане № 1302 от 18.12.2025 г. първоинстанционният съд е разпоредил да се изготви справка от деловодството на РС – Пирдоп, съдържаща информация колко на брой граждански дела има образувани и висящи в съда със страна: ищец Х. П. Г..

По делото е постъпила справка с вх. № 4491 от 19.12.2025 г., от която е видно, че след направена справка в регистрите на съда към 18.12.2025 г. в Районен съд – Пирдоп има образувани и висящи 17 броя граждански дела с ищец Х. П. Г. и ответници търговски дружества – кредитори, с предмет обявяване за нищожни на договори за потребителски кредит.

При така декларираните данни, районният съд е счел молбата на ищеца за неоснователна, тъй като Х. П. Г. е в активна трудоспособна възраст, няма доказателства за влошено здравословно състояние, а от декларираните данни за материалните й възможности може да се направи извод, че е в състояние да 2 заплати дължимата държавна такса, доколкото получава трудово възнаграждение и издръжка за детето си, макар и в размер под минималния такъв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Следва изрично да се изтъкне, че актът предмет на настоящата проверка е от категорията на обжалваемите такива, съобразно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т.1 ГПК като акт на съда, който прегражда по-нататъшното развитие на делото.

В случая в действителност първоинстанционният съд е посочил, че актът му не подлежи на обжалване, но в същото време в противоречие на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ГПК е връчил препис от същото на страна. В този смисъл следва да се изтъкне, че указанията на съда относно обжалваемостта на един съдебен акт, нито го правят обжалваем (ако той не е такъв по закон), нито отнемат възможността за обжалването му, ако законът го допуска – какъвто е и настоящият случай. Съгласно съдебната практика по чл. 274, ал. 2 ГПК, така Определение № 60401/ 13.12.2021г. по ч.гр.д. 4614/ 2021г., IV. Г.О., ВКС, Определение № 293 от 18.09.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4037/2014 г., II г. о., ГК, „…указанията за реда на обжалване на решенията не съставляват част от формираната от съда воля по спорното право, нито имат задължителен за страните характер, като дори да са налице погрешни указания на съда в тази връзка, те не рефлектират върху обжалваемостта на съдебния акт, която се определя от закона.”

Предвид изложеното съдът намира, че частната жалба е процесуално допустима, с оглед подаването й в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

По отношение на въпроса за прилагането на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаването на страна от заплащане на държавни такси и разноски за производството е формирана трайна съдебна практика, според която, при направено такова искане, съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставките за това въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за заплащането им. След изясняване на относимите обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска и пълния размер на дължимата държавна такса

В разглеждания случай, с оглед посочената от ищеца по реда на чл. 70, ал. 1, изр. първо ГПК цена на предявените облигационни искове, размерът на държавната такса е 34.88 лв., който, съпоставен с декларираната месечна стойност на средствата за издръжката на семейството на молителката от 1 800 лв. /като се има предвид, че получавания доход е посочен в размер бруто/, 3 представлява около 2-3 % от нея.

Същевременно, декларираното имуществено състояние на молителката е такова, че не би могло да се очаква осигуряване на допълнителни доходи, като се има предвид, че не разполага с движимо и недвижимо имущество, което, евентуално, да отдава под наем, а по- скоро би следвало да заплаща такъв с оглед липсата на собствено жилище. Отделно следва да се обърне внимание и на обстоятелството, че молителката се грижи и издържа малолетно дете, като получава издръжка от бащата на последното в размер под минималния такъв предвиден в закона. Така, съпоставяйки размера на дължимата държавна такса и месечния доход на семейството на молителката, както и отчитайки данните на НСИ за първото тримесечие на 2025 г. относно общия среден разход на лице от домакинство /2 861 лв. на тримесечие, т.е.

953.67 лв. на месец/, както и определената от МС линия на бедност за 2025 г. от 638 лв. /с предложение за увеличение през 2026 г. на 764 лева/, настоящият съдебен състав счита, че заплащането на дължимата държавна такса, независимо от нейния малък размер и разноски за производството би създало значителни затруднения за молителката – ищца.

Следва изрично да се отчете и факта, че последната е ищец /потребител/ по още 17 на брой съдебни дела, водени срещу кредитни институции, по които също би дължала държавна такса в случай на отказ от освобождаване от такава и съответно общият им размер би препятствал достъпа до съд на последната.

При тези данни следва да се приеме, че към момента ищцата действително се намира в такова затруднено материално положение, което я препятства да заплати държавна такса по делото за защита на правата си като потребител.

Предвид гореизложеното частната жалба е основателна и следва да бъде уважена, а определението на районния съд като неправилно следва да бъде отменено и вместо него ищецът да бъде освободен от заплащането на дължимата държавна такса и разноски по делото.

С оглед гореизложеното, Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 413 от 23.12.2025 г., постановено по гр.д. № 760/2025 г. по описа на Районен съд – Пирдоп, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА Х. П. Г., ЕГН ********** от заплащане на дължимите за производството по гр.д. № 760/2025 г. по описа на Районен съд – Пирдоп държавни такси и разноски.

В Р Ъ Щ А делото на Районен съд – Пирдоп за продължаване на 4 съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5