Решение № 243 от 28.05.2026, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Административно наказателно дело 1954/2025
- Вид
- Решение № 243
- Подписан
- 28.05.2026
- В сила
- 24.06.2026
- Състав
- Кристиан Димитров Колев
Цитирани разпоредби
- чл. 34, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 461, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 483, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал.1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал.2, пр. 2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 243 гр. Перник, 28.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Кристиан Д. Колев при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова като разгледа докладваното от Кристиан Д. Колев Административно наказателно дело № 20251720201954 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по жалба от Н. С. Н., ЕГН ********** с адрес гр. С., бул./ул. „********“ № 32, вх. Б, ет. 1, ап. 3, чрез пълномощника адв. К. С. от ПАК, против Наказателно постановление № 25-1158-003027/23.09.2025 г., издадено от Началник група в ОДМВР – Перник, сектор „Пътна полиция“ – Перник, с което за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, на основание чл. 638, ал. 2, пр. 2, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл.
461, т. 1 от Кодекса за застраховането, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 4000.00 лева.
В жалбата се излагат възражения за процесуална и материална незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което се иска неговата отмяна и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично и се представлява от пълномощник – адв. С.. Същият поддържа тезата, че наказателното постановление е незаконосъобразно, като излага три основни възражения в тази насока. На първо място сочи, че е изтекъл преклузивният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, тъй като нарушението и нарушителят са били установени още на 25.01.2025 г., а процесният АУАН е съставен едва на 02.09.2025 г. На следващо място се поддържа, че е налице неправилно определяне на субекта на административнонаказателната отговорност, доколкото санкцията е наложена на физическото лице Н. Н., при положение че процесният автомобил е собственост на „Н.-С.Ц.“ ЕООД, поради което евентуален субект на нарушението би следвало да бъде юридическото лице.
1
На последно място се оспорва наличието на повторност, като се твърди, че по делото не са представени доказателства, удостоверяващи влизането в сила на предходен санкционен акт и наличието на предпоставките за ангажиране на отговорност при условията на повторност.
Въззиваемата страна – Началник група в ОДМВР – Перник, сектор „Пътна полиция“ – Перник, редовно призована, не изпраща представител. С писмо по делото административнонаказващият орган изразява становище за законосъобразност на наказателното постановление и моли същото да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като е направено и възражение за прекомерност на евентуално претендираното адвокатско възнаграждение.
Като взе предвид изложеното в жалбата и становищата на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
На 25.01.2025 г. около 09:33 часа в гр. Перник, на кръстовището на ул.
„Найчо Цанов“ и ул. „Райко Даскалов“, служители на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник извършили проверка на лек автомобил марка „Ауди А3“ с рег. № ********. Проверката била осъществена от служителите М. С. К. и И. П. А., като автомобилът бил спрян за извършване на полицейска проверка.
В хода на проверката чрез използваното от контролните органи техническо средство и информационна система („РСОД“) било установено, че за процесния автомобил няма сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на проверката. При извършената проверка водачът на автомобила бил установен на място, като още тогава контролните органи констатирали, че процесното МПС е собственост на „Н.С.Ц.“ ЕООД, с ЕИК ********. От приложената по делото справка от Търговския регистър се установява, че управител и едноличен собственик на капитала на дружеството е Н. С. Н..
При извършената на 25.01.2025 г. проверка на водача бил съставен АУАН за други констатирани нарушения. Впоследствие на 02.09.2025 г. свидетелят М. К. съставил срещу Н. С. Н. АУАН серия GA № 3988418 за нарушение на чл.
483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, изразяващо се в несключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за процесното моторно превозно средство.
АУАН бил връчен на жалбоподателя, който го подписал, след което въз основа на така съставения акт административнонаказващият орган издал Наказателно постановление № 25-1158-003027/23.09.2025 г., с което на основание чл. 638, ал.2, пр. 2 вр. чл. 638, ал.1, т. 2 вр. чл. 461, т.1 от КЗ на Н. С.
Н. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 4000 лева за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, като деянието било квалифицирано като извършено при условията на повторност.
2
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приложени към административнонаказателната преписка, както и от показанията на свидетелите М. С. К. и И. П. А., преценени поотделно и в тяхната съвкупност.
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които са последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се относно релевантните по делото факти. От същите по категоричен начин се установяват обстоятелствата по делото.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
На първо място, съдът намира за основателно възражението на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в съставяне на АУАН след изтичане на преклузивния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.
Посочените в закона хипотези са алтернативни, като наличието на която и да е от тях изключва възможността за валидно образуване на административнонаказателно производство.
Когато са налице предпоставките за приложение на тримесечния срок от откриване на нарушителя, се изключва приложението на едногодишния срок от извършване на нарушението. По смисъла на закона и трайната съдебна практика нарушителят се счита за открит, когато са налице достатъчно данни за неговото индивидуализиране като субект на административнонаказателната отговорност. Откриването на нарушителя означава установяване и индивидуализиране на физическото, респективно юридическото лице, извършило противоправното деяние, а не съществуването на абстрактна възможност това да бъде сторено.
В този смисъл са и мотивите към Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. по т. д. № 3/2019 г. на ОСС на ВАС, съгласно които административнонаказателното преследване се изключва по давност, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя, а не от момента, в който е съществувала възможност той да бъде открит.
Същевременно обаче, когато административният орган вече разполага с достатъчно данни за индивидуализиране на нарушителя, последващата вътрешноведомствена обработка на преписката не може да обоснове изместване на началния момент на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че още на 25.01.2025 г. при извършената полицейска проверка контролните органи са установили както процесното МПС, така и неговия водач. От показанията на свидетеля К. се установява, че автомобилът е бил спрян на 3 място, извършена е проверка чрез използваната информационна система, констатирана е липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност“, както и че още тогава е било известно, че автомобилът е собственост на търговско дружество. Безспорно е също така, че във връзка със същата проверка на водача е бил съставен и друг АУАН още на 25.01.2025 г.
Съдът намира, че към този момент са били налице достатъчно данни за индивидуализиране на субекта, спрямо който административнонаказващият орган е считал, че следва да бъде ангажирана административнонаказателна отговорност. Данните относно собствеността на автомобила и представителството на дружеството са били достъпни чрез служебна справка в публичния Търговски регистър, каквато впоследствие действително е била извършена. Не са налице данни по делото за фактическа или правна сложност, която да е препятствала своевременното установяване и индивидуализиране на сочения нарушител.
Независимо от това процесният АУАН серия GA № 3988418 е бил съставен едва на 02.09.2025 г., тоест повече от седем месеца след извършване на проверката и след установяване на релевантните факти по случая. При това положение съдът намира, че тримесечният преклузивен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е изтекъл към датата на съставяне на акта, поради което административнонаказателното производство е било образувано след преклудиране на правото на държавата да реализира административнонаказателна отговорност за процесното деяние.
Допуснатото нарушение е съществено и представлява самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
На следващо място съдът намира за основателно и възражението на жалбоподателя относно неправилното определяне на субекта на административнонаказателната отговорност.
Съгласно разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането задължение за сключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ има лицето, което притежава превозното средство, регистрирано на територията на Република България и което не е спряно от движение. Съответно, съгласно чл. 638, ал. 1 от КЗ, при неизпълнение на това задължение законодателят ясно разграничава субектите на административнонаказателната отговорност и предвидените за тях санкции, а именно – глоба за физическо лице и имуществена санкция за юридическо лице или едноличен търговец.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че процесният автомобил „Ауди А3“ с рег. № ******** е собственост на „Н.С.Ц.“ ЕООД, а не на жалбоподателя в лично качество. Това обстоятелство се установява както от приложените към административнонаказателната преписка документи, така и от представената по делото справка от Търговския регистър.
При това положение, доколкото задължението по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ 4 е вменено именно на притежателя на превозното средство, то евентуален субект на административнонаказателна отговорност би могло да бъде юридическото лице – собственик на автомобила, а не неговият управител или едноличен собственик на капитала в лично качество.
Независимо от това процесният АУАН е съставен, а наказателното постановление е издадено срещу физическото лице Н. С. Н.. Същевременно административнонаказващият орган е приложил санкционната норма на чл.
638, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от КЗ, предвиждаща имуществена санкция в размер на 4000 лева при повторност именно за юридическо лице или едноличен търговец. По този начин е налице вътрешно противоречие между приетия от наказващия орган субект на нарушението и приложената санкционна разпоредба. Следва да се отбележи и че нормата предвижда налагане на „имуществена санцкия“, докато в НП е посочено, че на жалбоподателя се налага наказание „глоба“.
Съдът намира, че в случая административнонаказващият орган недопустимо е смесил качеството на физическо лице – управител и едноличен собственик на капитала, с това на самостоятелен правен субект – юридическото лице, което е собственик на процесното МПС. Управителят на дружеството не може да бъде санкциониран в лично качество за неизпълнение на задължение, което законът вменява на юридическото лице като притежател на автомобила.
Допуснатото нарушение е съществено, тъй като засяга основен елемент от административнонаказателната отговорност – надлежното определяне на субекта на нарушението, поради което същото също представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
При така направените изводи за отмяна на НП се явява безпредметно обсъждането на възраженията на жалбоподателя относно квалифицирането на нарушението като повторно, но за пълнота следва да се отбележи, че по делото действително не са ангажирани доказателства за влезли в сила назателни постановления спрямо жалбоподателя, с които е санкциониран за същото по вид нарушение.