Решение № 3708 от 20.06.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 4772/2023
- Вид
- Решение № 3708
- Подписан
- 20.06.2024
- В сила
- 22.01.2026
- Състав
- Ивайло Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 113 · Закон за движението по пътищата
- чл. 113, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 114 · Закон за движението по пътищата
- чл. 119, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 498 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 3708 гр. С., 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ивайло Димитров при участието на секретаря Галина Хр. Х.а като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело № 20231100104772 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, от Р. А. Г. срещу „Застрахователна компания Л.И.“ АД за заплащане на сумата от 60 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания, настъпили вследствие на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 14.12.2022 г., в гр. С., на кръстовището на ул. „Йордан Йовков” с ул. „Мидия”, по вина на Н. Ц. К., управлявал лек автомобил „Мерцедес МЛ 320” с peг. № ****, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 20.01.2023 г. до окончателното плащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на лекия автомобил, който не е пропуснал и е блъснал пресичащата пътното платно пешеходка Р. Г.. Твърди, че инцидентът е станал на пешеходна пътека, която се е явявала продължение на тротоара. Сочи, че в причинна връзка с ПТП е получила травматични увреждания, изразяващи се в бикондилно счупване на горния край на дясна тибия и счупване на горния край на лява раменна кост. Била е приета по спешност в УМБАЛСМ „Пирогов“ в тежко състояние, като дясната й коленна става и лявата раменна става са били оточни, болезнени и с нарушени функции.
По подробно изложени в исковата молба съображения ищцата поддържа, че търпи силни и интензивни болки и страдания по време на лечебния период, който продължават и понастоящем, като инцидентът се е отразил много неблагоприятно и върху психическото й състояние.
Сочи, че към датата на инцидента лекият автомобил, причинил ПТП, е имал валидно 1 сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество, поради което ответникът се явява пасивно материално легитимиран да носи отговорност за поведението на сочения делинквент.
Ответникът „Застрахователна компания Л.И.“ АД признава съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и собственика на лекия автомобил, но оспорва наличието на виновно и противоправно поведение на застрахования водач, механизма на ПТП и причинна връзка между инцидента и твърдените травматични увреждания. Твърди, че вина за настъпване на инцидента има и ищцата, която се е намирала на пътното платно за движение, не е пресичала на пешеходна пътека, ненужно е удължила пътя си за пресичане и не се е съобразила с разстоянието на приближаващите се превозни средства и с тяхната скорост на движение, като е допуснала нарушение на разпоредбите на чл. 113 и чл. 114 ЗДвП, с което е съпричинила настъпването на вредоносния резултат.
Оспорва като прекомерен размера на претендираното обезщетение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Фактическият състав на отговорността по чл. 432, ал. 1 от КЗ, произтича от следните обстоятелства: в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, на ищцата са причинени травматични увреждания, от които е претърпяла твърдените неимуществени вреди.
С доклада по делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделен обстоятелството, че гражданската отговорност на посочения от ищцата делинквент към датата на процесното ПТП е била застрахована при ответника по застрахователна полица № BG/22/122002095049, валидна към датата на ПТП.
Според приетия като доказателство констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-697, изготвен от ТПТП-О „ПП“ - СДВР на МВР, от 14.12.2022 г., на същата дата, около 13:25 ч. лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „МЛ 320“ с рег. № СВ **** СН, управляван от Н. Ц. К., се е движил по ул. „Йордан Йовков“ с посока на движение към ул.
„Мидия“ и в района на кръстовището участвал в ПТП с пресичащата от дясно наляво по посока на движението пешеходка Р. А. Г..
По делото е приета като доказателство епикриза от престоя на Р. Г. в „Университетска многопрофилна болница за активно лечение и медицина Н. И. Пирогов“ ЕАД. Ищцата е приета на 14.12.2022 г. и е изписана на 19.12.2022 г. В епикризата подробно са описани резултатите от направените изследвания, рентгенови снимки и извършените консултации. Пострадалата отказва оперативно лечение, лекувана е консервативно.
Изписана е след подобряване на състоянието й, като е препоръчано да спазва следстационарен режим и да проведе рехабилитационна програма в съответния оздравителен период.
Съгласно Амбулаторен лист за извършен преглед на 20.07.2023 г. при д-р В.С., ортопед-травматолог в „Университетска многопрофилна болница за активно лечение и 2 медицина Н. И. Пирогов“ ЕАД, пострадалото лице е с ограничена подвижност във външна ротация до 15 градуса и отвеждане до 60 градуса на ляво рамо, както и леко изразен хипервалгус в дясно коляно, с ограничение на флексацията до 100 градуса.
Като доказателства по делото са приети и Протокол за оглед на местопроизшествието, скица и фотоалбум от 14.12.2022 г. – материали от образуваното досъдебно производство №11406/2022 г. по описа на СРТП-ОР-СДВР, както и постановление за прекратяване на досъдебното производство по пр. пр. №54620/2022.
Свидетелят Б.О.Л., случаен минувач, заявява, че е очевидец на ПТП, настъпило на 14.12.2022 г., в гр. С., ж.к. „Стрелбище“, на пресечките на ул. „Йордан Йовков“ и ул.
„Мидия“, около бл. №8. Според него инцидентът се е случил на обяд, като е било светло и е имало ясна видимост, по-рано сутринта валяло дъжд. Видял, че л.а. „Мерцедес“, който се движел по ул. „Мидия“, при завой наляво, с бавна скорост блъснал възрастна жена, която пресичала с бавно темпо ул. „Йордан Йовков“. Автомобилът, според него, се е движел с около 10-15 км/ч максимум, а жената се е намирала по средата на улицата, когато автомобилът я е ударил. Според него улицата е с две платна и на мястото, където е настъпил ударът, няма маркирана пешеходна пътека. Споделя, че от колата излезли двама мъже, като единият бил по-възрастен, но не може да си спомни кой от двамата мъже е бил шофьорът на автомобила. След удара жената паднала и не можела да стане сама, двамата мъже и свидетелят й помогнали да стане и я сложили на стол, който бил донесен от човек наблизо.
Обадили се на тел. 112. Пострадалата подала мобилния си телефон на свидетеля, за да се обади на сина й, но понеже не могла да си спомни как го е записала, той не се свързал с него. Малко след това е дошъл синът на пострадалата, а свидетелят си е тръгнал от мястото на произшествието.
Свидетелят Н. В.Г., син на Р. Г., заявява, че е бил повикан от приятели на мястото на ПТП. Когато пристигнал, пострадалата била обездвижена, не можела да се изправи и изпитвала болка в областта на рамото и единия крак. След като я откарали в Пирогов, се оказало, че има счупване на рамото и подбедрицата от удара. Свидетелят твърди, че след изписването от болницата преместили майка му в хоспис за около шест месеца, тъй като не е можела да се движи и обслужва сама. Дълго време била обездвижена с шини и нямала възможност за никаква самостоятелност в ежедневните дейности. Около 3-4 месеца след произшествието започнала да става с чужда помощ от леглото, преди това само лежала. В хосписа правили манипулации, за да предотвратят получаването на рани и нарушения в кръвообращението и провеждали рехабилитация, за да бъде съхранена мобилността и тонуса на мускулите. Налагало се е непрекъснато някой да се грижи за нея, което сериозно се е отразило на психическото й състояние. Имала нарушения в съня, често се будела и сънувала сънища, свързани с падания и катастрофи. Свидетелят твърди, че той и сестра му посещавали ежедневно майка си, за да й носят храна и да й указват психическа подкрепа.
Според свидетеля пострадалата не може да се възстанови изцяло и до днес.
Продължава да изпитва болки в крака, а в раменната част ръката й е загубила близо 50% от мобилността и движението. Все още се нуждае от грижи – не може да си готви, изпитва страх да излиза сама, тъй като има затруднения с качването на бордюри и стъпала, груби 3 равновесие и не иска да пресича улици. Сочи, че пострадалата е доста тъжна от факта, че е зависима от децата си и не можа сама да извършва нещата, които всеки сам прави вкъщи.
Преди инцидента се е грижила сама за себе си.
Свидетелят Н. Ц. К., водач на л.а. марка „Мерцедес“, модел „МЛ 320“, участник в ПТП на 14.12.2022 г., твърди, че инцидентът е настъпил, докато завивал наляво на кръстовище в ж.к. „Стрелбище“ към пазар „Иван Вазов“, като не може да посочи конкретни улици, тъй като не познавал района. Движел се бавно, защото не се е ориентирал къде се намира. Движението не е било натоварено, но имало много паркирали коли, валяло е дъжд и е било мрачно. Приближавайки кръстовището се е огледал за знаци, посочващи предимство и разрешени завои. Сочи, че на мястото на инцидента няма пешеходна пътека, защото уличката, по която се движил била много тясна и от двете й страни имало паркирани автомобили. Улицата, по която е искал да завие вляво, е била широка в лявата си страна, като в дясната не може да каже с каква ширина е. Бил спрял преди кръстовището, за да се огледа за автомобили. След като видял, че няма, пуснал педала на спирачката, без да натиска педала на газта и автомобилът потеглил бавно, едновременно с това чул баща му, който седял до него, да извика „бабата“. Тогава рязко натиснал спирачката. Не е усетил удар и не чул вик. След като слязъл от автомобила, видял паднала възрастна жена. Свидетелят не може да кажа в каква посока е пресичала пострадалата. Там, където е настъпил ударът и където е пресичала жената, е било продължение на тротоара. Свидетелят твърди, че не може да посочи с коя част на автомобил си е ударил пешеходката, тъй като не е възприел пострадалата преди момента на удара, но баща му я е видял. Сочи, че след удара нямал видими щети по автомобила. Предполага, че тя е идвала от лявата му страна, спряма посоката, в която се е движел, защото той е гледал надясно. За пръв път я е видял, след като си отворил вратата и тя е седяла на бордюра. Когато свидетелят е спрял, автомобилът не е бил навлязъл в кръстовището, а е бил наравно с паркиралите коли.
Шофьорът на автомобила категорично твърди, че не е имало други хора, освен баща му Ц.Н. К., който е седял до него. Според него след час или два се появил свидетел, който бил приятел на сина на жената и понеже я е видял там да седи на стол, спрял и се обадил на сина й. Сочи, че по време и доста след инцидента били той, баща му и пострадалата. Твърди, че е имало момиче от съседния магазин, което е донесло стол. Не е имало никой, нито пред него, нито зад него, тъй като не е пречил на движението. Помогнали на възрастната жена да седне на стол, след което дошли няколко патрулни полицейски автомобила. Тъй като е било дъждовно, не е имало нито пешеходци, нито движещи се автомобили.
Свидетелят твърди, че, като спрял и слязъл от автомобила, пешеходката се е намирала по диагонал на автомобила, не пред фара, не до джантата, а по диагонал. Опитвала се е да стане и в момента, в който е тръгнал да я изправя, била с лице към диагонала на автомобила, а не към асфалта.
Шофьорът на автомобила не може да посочи кога е дошла бърза помощ и полиция, но според него не са се бавили. Много по-късно се е появил човек, който по думите на полицаите, се е представил за свидетел. Не си спомня кой се е обадил на бърза помощ – той, баща му или друг. Помни, че е търсил телефона на пострадалата, за да повика някой неин 4 роднина. Не е сигурен дали той е звъннал на сина й.
Според приетата без възражения от страните съдебна автотехническа експертиза се установява следния механизъм на процесното ПТП.