Определение № 465 от 24.07.2025, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 465 гр. Ямбол, 24.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Светла Р. Д.а

Галина Ив. Вълчанова Люцканова като разгледа докладваното от Светла Р. Д.а Въззивно частно гражданско дело № 20252300500216 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274 ГПК – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД чрез адв.М. Ц., адвокат в АС Д. и съдружници против определение №736/09.04.2025г. постановено по гр.д.

№ 2478/2024г. по описа на Районен съд – Ямбол, постановено в производство по чл.248 от ГПК.

В жалбата се излагат оплаквания по същество за неоснователност и неправилност на определението, като молят същото да бъде отменено. Излага твърдения, като се позовава на императивния характер на постановеното от СЕС Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22, че Районният съд не е изпълнил служебните си задължения да прецени правната и фактическата сложност, както на самото производство, така и на извършените от страна на ответника процесуални действия, като при правилна преценка е следвало да преизчисли присъдените в полза на ответника разноски. По повод направените от Районен съд Ямбол доводи за ненавременно възражение на претендираните разноски, счита, че същото няма отношение към наведените от тях доводи, т.к. съда не е изпълнил служебните си задължения, вменени му в тежест от СЕС с цитираното решение. Счита, че претендираните от ответната страна разноски са единствено с цел злоупотреби с изхода на дъдебното производство и накърняване на неговите интереси, като са претендирани разноски в поголям размер от този на самото задължение, предмет на исковото производство.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от С. П. К., чрез адв.Б. К. от АК-Ямбол, като се излага по същество становище за неоснователност на частната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Сочи, че цитираното Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г. касае възможността съдът да присъди разноски на спечелилата страна под предвидения с тогава действащата Наредба №1 за минималните адвокатски 1 възнаграждения минимум, като националните съдилища не следва да се съобразяват с нея, която по нормативен път урежда минималните възнаграждения, като по този начин нарушава принципа , заложен в член 101, пар.2 ДФЕС във вр. с чл.4, пар.3 ДЕС, като съдът не е обвързан с какъвто и да е минимум. Паради това счита, че цитираното решение е неотносимо към настоящия случай. Отделно оспорва част от твърдения в жалбата като неверни, касаещи реално извършената от него работа и положен труд. Твърди, че ищецът не е направил своевременно своето възражение за прекомернсост на адвокатското възнаграждение до приключване на устните състезания. Моли да му бъдат присъдени направените по това дело разноски.

Ямболският окръжен съд като съобрази оплакванията в частната жалба, доказателствата по делото и закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е с правно основание чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, подадена е в законоустановения срок по чл.275, ал.1 от ГПК и от легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

От фактическа страна се установи, че с Определение № 736/09.04.2025г. постановено по гр.д. № 2478 по описа на Районен съд – Ямбол за 2024г. съдът не е уважил искането на „Юробанк България“ АД- гр.София , за изменение на Решение № 79/14.02.2025г. в частта за разноските. Производството е образувано по молба на ищеца по делото „Юробанк България“ АД за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, поради тяхната прекомерност съобразно чл.78, ал.5 от ГПК. В срока за отговор насрещната страна е възразира срещу искането, като неоснователно.

Позовавайки се многобройна цитирана съдебна практика, ЯРС е приел, че възражението на ищеца по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на разноските е направено несвоевременно. Такова не е било заявено нито в исковата молба, подадена след възражението па чл.414 от ГПК на длъжника в заповедното производство, нито в молбата, депозирана след връчване на отговора на исковата молба, нито в с.з., в което страна е имала възможност да участва, но пълномощника на ищеца не се е явил. Тъй като възражението е направено за първи път в молбата по чл.248 от ГПК не следва да бъде уважено.

Разгледана по същество съдът намира частната жалба за неосноватена. ЯОС изцяло възприема мотивите на обжалваното определение, т.к. същите са в пълно съответствие с постоянната и непротиворечива практика на ВКС, според която, когато искането по чл.78, ал.5 от ГПК е направено за първи път по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, то е несвоевременно.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК дава възможност, по искане на насрещната страна, да бъде намалено дължимото адвокатско възнаграждение, когато то се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Срокът за предявяване на искане по чл. 78, ал. 5 ГПК е до приключване на устните състезания в съответната инстанция, в който срок съгласно т. 11 от ТР № 6/6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС се правят 2 исканията за присъждане на разноски. Когато по делото има открити съдебни заседания и страната, която се позовава на чл. 78, ал. 5 ГПК, е редовно призована за тях, тя следва да заяви възражението си за прекомерност срещу направеното искане за разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция. След този момент възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК се явява преклудирано (в този смисъл: определение № 135/18.03.2019 г. по ч. т. д. № 938/2018 г. на ВКС, І т. о., опред. П№4385/19.12.2022г. по кас.гр.д. №4667/2022г. на ВКС 2-ро ГО).

В случая частният жалбоподател по никакъв начин не е бил препятства да направи своето възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78,ал.5 от ГПК в предвидения за това срок, което не е сторил, пради което е загубил тази възможност да го направи с молбата си по чл.248 от ГПК, независимо от доводите за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът не споделя изразеното становище за неизпълнени служебни задължения, вменени му в тежест от СЕС с цитираното решение, т.к. с него е прието, че посочените в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимални размери, не са обвързващи за съда.

В този смисъл постановеното определение от първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното и на осн.чл.278 от ГПК, Ямболският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №736/09.04.2025г. постановено по гр.д. №

2478/2024г. по описа на Районен съд – Ямбол, с което съдът не е уважил искането на „Юробанк България“ АД- гр.София , за изменение на Решение № 79/14.02.2025г. в частта за разноските.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 465 гр. Ямбол, 24.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Светла Р. Д.а

Галина Ив. Вълчанова Люцканова като разгледа докладваното от Светла Р. Д.а Въззивно частно гражданско дело № 20252300500216 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274 ГПК – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД чрез адв.М. Ц., адвокат в АС Д. и съдружници против определение №736/09.04.2025г. постановено по гр.д.

№ 2478/2024г. по описа на Районен съд – Ямбол, постановено в производство по чл.248 от ГПК.

В жалбата се излагат оплаквания по същество за неоснователност и неправилност на определението, като молят същото да бъде отменено. Излага твърдения, като се позовава на императивния характер на постановеното от СЕС Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22, че Районният съд не е изпълнил служебните си задължения да прецени правната и фактическата сложност, както на самото производство, така и на извършените от страна на ответника процесуални действия, като при правилна преценка е следвало да преизчисли присъдените в полза на ответника разноски. По повод направените от Районен съд Ямбол доводи за ненавременно възражение на претендираните разноски, счита, че същото няма отношение към наведените от тях доводи, т.к. съда не е изпълнил служебните си задължения, вменени му в тежест от СЕС с цитираното решение. Счита, че претендираните от ответната страна разноски са единствено с цел злоупотреби с изхода на дъдебното производство и накърняване на неговите интереси, като са претендирани разноски в поголям размер от този на самото задължение, предмет на исковото производство.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от С. П. К., чрез адв.Б. К. от АК-Ямбол, като се излага по същество становище за неоснователност на частната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Сочи, че цитираното Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г. касае възможността съдът да присъди разноски на спечелилата страна под предвидения с тогава действащата Наредба №1 за минималните адвокатски 1 възнаграждения минимум, като националните съдилища не следва да се съобразяват с нея, която по нормативен път урежда минималните възнаграждения, като по този начин нарушава принципа , заложен в член 101, пар.2 ДФЕС във вр. с чл.4, пар.3 ДЕС, като съдът не е обвързан с какъвто и да е минимум. Паради това счита, че цитираното решение е неотносимо към настоящия случай. Отделно оспорва част от твърдения в жалбата като неверни, касаещи реално извършената от него работа и положен труд. Твърди, че ищецът не е направил своевременно своето възражение за прекомернсост на адвокатското възнаграждение до приключване на устните състезания. Моли да му бъдат присъдени направените по това дело разноски.

Ямболският окръжен съд като съобрази оплакванията в частната жалба, доказателствата по делото и закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е с правно основание чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, подадена е в законоустановения срок по чл.275, ал.1 от ГПК и от легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

От фактическа страна се установи, че с Определение № 736/09.04.2025г. постановено по гр.д. № 2478 по описа на Районен съд – Ямбол за 2024г. съдът не е уважил искането на „Юробанк България“ АД- гр.София , за изменение на Решение № 79/14.02.2025г. в частта за разноските. Производството е образувано по молба на ищеца по делото „Юробанк България“ АД за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, поради тяхната прекомерност съобразно чл.78, ал.5 от ГПК. В срока за отговор насрещната страна е възразира срещу искането, като неоснователно.

Позовавайки се многобройна цитирана съдебна практика, ЯРС е приел, че възражението на ищеца по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на разноските е направено несвоевременно. Такова не е било заявено нито в исковата молба, подадена след възражението па чл.414 от ГПК на длъжника в заповедното производство, нито в молбата, депозирана след връчване на отговора на исковата молба, нито в с.з., в което страна е имала възможност да участва, но пълномощника на ищеца не се е явил. Тъй като възражението е направено за първи път в молбата по чл.248 от ГПК не следва да бъде уважено.

Разгледана по същество съдът намира частната жалба за неосноватена. ЯОС изцяло възприема мотивите на обжалваното определение, т.к. същите са в пълно съответствие с постоянната и непротиворечива практика на ВКС, според която, когато искането по чл.78, ал.5 от ГПК е направено за първи път по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, то е несвоевременно.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК дава възможност, по искане на насрещната страна, да бъде намалено дължимото адвокатско възнаграждение, когато то се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Срокът за предявяване на искане по чл. 78, ал. 5 ГПК е до приключване на устните състезания в съответната инстанция, в който срок съгласно т. 11 от ТР № 6/6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС се правят 2 исканията за присъждане на разноски. Когато по делото има открити съдебни заседания и страната, която се позовава на чл. 78, ал. 5 ГПК, е редовно призована за тях, тя следва да заяви възражението си за прекомерност срещу направеното искане за разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция. След този момент възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК се явява преклудирано (в този смисъл: определение № 135/18.03.2019 г. по ч. т. д. № 938/2018 г. на ВКС, І т. о., опред. П№4385/19.12.2022г. по кас.гр.д. №4667/2022г. на ВКС 2-ро ГО).